[Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората]

Благодаря за отговора Ви. Но май повечето не са ме разбрали. Очаквам формиране на група при моята психотерапевтка, където терапията продължава. А иначе сте изключително прав, така е !

[Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората]

Благодаря ти линд за куража!

[Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората]

Интересно ще ми бъде, тези които са се справили със тревожността и паник атаките как са го направили. Давайте мнения и идеи. С нетърпение очаквам формирането на група от сродни души и споделяне на мнения. Хубаво е когато разбереш, че не си сам и можеш да разменяш позитивни идеи за справяне.

Споделяйте мнения, тези които вече сте се справили с тревожността и паник атаките, как сте го напривили. Нека видим позитивния опит. Очаквам скоро формиране на такава група и с удоволствие ще участвам.

[Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората]

Благодаря за хубавите думи Ники. Не можеш да си представиш това колко ме окуражава и ми дава импулс да вървя нататък. Наистина поучителна изтория разказваш. Знаеш ли как искам един ден да де се обърна назад и да имам същата мисъл като теб, да разказвам и да давам кураж на другите, да бъда дори арогантна, спонтанна, обичаща себе си и най-вече вярваща в себе си !

[Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората]

Благодаря на lind за съвета. Осъзнавам че е така и ще се опитвам да го постигам. И за смелостта сте прави, още веднъж благодаря!

[Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората]

Изключително благодаря за бързия отговор. Да, постепенно се уча на тези неща, за които говорите. Но като че ли бързам всичко да се случи като с магическа пръчка. Сама на себе си не си давам нужното време. Като се почуствам зле, като напрежението нарасне да кажем до 60% по скалите , по които работим, веднага мисълта ми е - ох нищо не се получава, какво хапче ще трябва да взема, пак ше трябва да ходя до психиатъра - пак силен антидепресант ..... и така порочен кръг. Всичко това го осъзнавам много добре, особено в моменти на сравнително спокойствие, но като че ли тогава когато се случи - потъвам. Терапевтката при която ходя /да , тя е тази която ми препоръчахте/ казва че съм много мотивиран човек, но като че ли аз самата не мога да си повярвам, дори когато постигам нещо сама. И въпреки това ми се иска да вярвам, че и това ще мине.

Приятен ден и още веднъж Ви благодаря, а поздрави още днес ще предам!

[Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората]

Започнах психотерапия и слава Богу нещата вървят добре. Уча се да приемам страховете си, а паническите атаки да отминават така както идват - и имам напредък. Притеснява ме обаче това състояние, което се изразява в непрестанно чуство за замаяност и същевременно - напрежение. Това ми създава сериозен дискомфорт и ме кара да си мисля , дали един ден ще отмине и това, или пак трябва да туширам с хапове. А точно последното съм осъзнала, че е пагубно. Боря се с мисълта за хаповете и самосправянето и помощта на терапията. От замайването изпитвам страх да вървя навън, но въпреки всичко тръгвам и сама виждам, че стигам до целта си. Трудно ми е, в това състояние съм почти от година. Моля за съвет!

[Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората]

Колко малко му трябва на човек - една добра дума и много вдъхновение.Това струи от поста Ви.Благодаря Ви Орлине!

[Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората]

Бях на психиатър-психотерапевт, но останах учудена че отново ми се предложи рецепта със антидепресант /сероксат/.Нали в постовете си твърдите, че терапията следва да не се води на фона на медикаменти - много съм объркана.Освен това от първата среща терапевта трябва да те грабне, а това не се случи.Моля, препоръчайте ми някой специалист в Пловдив или ще се ориентирам към г-н Баев в София, защото четейки неговите постове имам страхотна вяра.

[Ще премине ли това паническо разстройство, което толкова много безпокои хората]

Здравейте отзивчиви хора,

След толкова лутане и аз реших да пиша и да чуя кометнтно мнение. От така наречените паник атаки страдам от повече от пет години. Случи се изведнъж, уж безпричинно - прилошаването, треперенето, замайването - с една дума всички възможни симптоми, описани по учебник. Причината я осъзнах малко по-късно - след няколко смърти едно след друго на близки хора . И така до ден днешен непреклонния страх от смърта. И всичко свързано с него. Мислите никнат автоматично една след друга, и то все свързани със някакъв край - резонно. И аз като всички хора първоначнално обходих безброй много лекари, а да установя, че проблемът е само вътре във мене. Последва пиенето на антидепресанти, първоначално леки /дианксит/ , а после след няколко проби на различни силни лекарства - з години на ципрелекс. Преди около година спрях и този антидепресант, чуствах се добре, докато след някъде три месеца отново среща със края - пред мен едно момче припадна и толкова есетствено изпаднах в ужас. Всичко се върна с мощна сила.След това и до този момент съм само на един деанксит /от около година/ като състоянието е на приливи и отливи - ту добре ту много зле . В момента за съжаление е второто.Реших че отново трябва да потърся компетентна помощ и ще посетя психиатър - психотерапевт.Не искам да се повтаря ужаса от силните лекарства и се надявам да се справя с помощта на терапията.Дано да имам успех. Знам, че всичко, което написах е доста схематично, но искам да чуя Вашето мнение!!!