jul
-
Общо Съдържание
450 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от jul
-
-
Не съм била достатъчно зряла. И сега. Вегетарианството няма общо със зрелостта, а с любовта. И то към животните.
Да, вярно е за любовта като водещ мотив в случая. Но при мен отношението и изразената любов към животинките - да не ги ям
колкото и да е странно дойде впоследствие. Организмът ми отхвърли сам месото като възприятие, че служи за храна преди това да узрее за съзнанието ми. Една сутрин, преди години..призори се прибирах след нощно излизане и бях преживяла емоционален срив.. Докато пътувах към вкъщи, бях заспала и сънувах нещо, което трудно бих преразказала, защото беше доста абстрактно, но след този сън се събудих с пренастройка в организма си. Не можех повече да хапна месо, отвращаваше ме, и не защото сънят бе свързан с някакви ужаси и "гнусотии", събудих се вегетарианка. Разбрах го, като дойде момента с храненето същия ден, а не непосредствено след съня.
С тази разлика, че не го знаех и смятах, че само временно не ми се яде месо. Преди това бях много месоядна, твърде. Месец преди случая се бях шегувала с приятелка, която не яде месо, удивлявайки се Как така не и се прияжда, че аз не бих могла, но тогава май толерантността ми беше сведена до минимум. Имах чувството, че не се наяждам без месо и не можех да си представя, че ще съм в състояние да го спра. И понеже съм слабичка и до ден днешен ме досмешава, като някой ми припише това на вегетариантството
)) Мотивът за животинките дойде незабавно след тази промяна, а сега за мен той е най-важния, ако и има друг.. -
О, да, много си права Мона по отношение на битките и личния избор. Но аз тогава не го осъзнавах и допусках доста грешки в това отношение. Хубаво е да бъдат прекъсвани нишките на подобна зависимост и привързаност, защото в основата си таят изкривена представа за дълг и чувство за вина.
-
И аз водех битки с моите родители като малка, не можеха бързо да се примирят с факта, че не ми се яде месо и най-често го приписваха на директно влияние от моя приятелка вегетарианка, което не беше вярно.
След години подразбрах, че майка ми дори ми била слагала тайно в яденето смляно месо. Това ме потресе. Добре, че обичах да си я приготвям сама, та е било само в началото...Преглътнах го. А пък майка ми взе, че и тя стана вегетарианка
-
Наскоро установих, че от активно четене тук-там из Форума и пропорционално пасивно писане съм събрала доста впечатления и усещания за участниците, като че ги познавам доста отблизо, което надали важи за обратната страна, доколкото е зависело от мен..(e, с някои сме се виждали наживо и са ми действително близки
) Също така си дадох сметка, че вероятно има нещо не съвсем "здравословно" и в мотивите на моето отделяне досега...На моменти форума ми е бил доста монотонен и преекплоатиращ някои безценни "истини" и някак подсъзнателно съм страняла от "общия поток". Само че зад това привидно оправдание открих, че стои и несигурност, недостатъчна увереност и в самата мен..
Това, което усещам е, че след появата на Мона и Вендор, както и някои нови участници, форумът явно се оживи, стана по-цветен, динамичен и свеж, по-обърнат към самоизследване (дори в това число включвам кризисния момент, през който мина и някои конфликтни ситуации)и участниците като че станаха по-директни и открити.
Прекрасно нещо е разнообразието
Колкото и остро понякога да го приемат хората.
* * *
Пък и дори и като погледнеем само как затанцуваха аватарите
-
Не смятам, че е съвсем адекватно да се съди за общуването само по един аспект на Меркурий и Луната. Човекът, с когото имам изградени най-чистосърдечни, изпълнени с обич, доверие и разбирателство взаимоотношения има също така Меркурий в квадратура с моята Луна. При това не бяха нужни особени напъни, за да протича хармонично това общуване още в началото на запознанството. Ако се вторачим само в този аспект, би ни убягнало цялостното впечатление на преплитащите се елементи, които всъщност да разкриват една доста по-различна картина на отношенията.. Както е в моя случай и на преден план изпъкват други доминиращи и подчертано хармонични аспекти.
-
За мен е ужасно кръщаването на някого
Мисля, че по този начин обричаш детето да прилича на някой конкретно...а и цял живот му се натяква (поне с мен беше така) ти си моята буквичка, на мен ще приличаш. Да, ама аз никога не съм искала да приличам на човека, на който съм кръстена.О, да, тези "бабини дивитини" надали са донесли добро някому. Фина роднинска матрица
При това не на шега. Всяка една буква от името съдържа своя вибрационна структура, а изследвайки го бихме могли да се докоснем до различни нишки свъзрани с житейския ни път, съдба, душевни желания и прочие. Радвам се, че баща ми не е допуснал да бъде увлечен от псевдосантиментални разбирания при раждането ми, а интуитивно се е спрял на моето име, отхвърляйки предложенията да бъда кръстена на някого, пък и майка ми е "вързала"
-
Символи на силата..
След потъването на Атлантида главните жреци и лечители запазват знанието до няколко възлови точки на планетата, една от които, както е известно е Тибет. От всички 352 символи на Шамбала, от Златната сфера на Цветето на живота, в която са включени петте платонови тела, всички форми на свещената геометрия и познати символи от физическата Вселена, едва малка част била дадена на хората поради различните случаите на злоупотреба. Част от тези символи на универсалния енергиен поток е известно, че проникват и в санскрит. За малка част от тях има изписано огромно количество литература, както и за преоткриването на енегийната лечебна система от известния японски учен и философ д-р Микао Усуи.
-
Символите са ключа към Паметта.
Те са носители на силата и знанието в тяхната целокупност и независимо от разнообразните форми, чрез които са проявени, мотивите им наистина се повтарят през различните епохи, защото сами по себе си съставят езика на интуицията.
Ние сме заобиколени от тях и конкретното им изучаване би ни помогнало да подредим пъзела, чрез който да си спомним. Това не е лесно, защото те рисуват по видим начин невидимото. За да усетиш танца на калиграфските поетични строфи например, е нужно да разчетеш йероглифите, наподобяващи тайнопис...
Темата е прекрасна, защото по мое мнение докосва и интегрира в сърцевината си останалите.
-
Ахммм...махммм...а на мен горните писанки ми напомняг на един стар "Приятел на Портала" след пластична его-операция.
-
Аз също искрено и категорично споделям позицията на Кристиян относно донорството, когато тази тема бе разисквана по-подробно още миналото лято.
Псевдохуманните идеали, вследствие понякога на страха, които до известно време и аз активно отстоявах, могат да доведат до едно напрегнато вглеждане във външната форма на нещата чак до заслепение, особено когато липсва задълбочено запознаване с по-фините енергийни процеси на духа.
Изборът и отговорността са наши, също и последствията. Но да не забравяме, че хората сме така взаимно свързани в развитието си, че с поетия избор, според разбиранията си, влияем и на останалите.
-
-
Да, планинският кристал има универсални функции.
Съгласна съм със Силвия за съответствието на кристалите със зодиакалните знаци, числа и пр. но колкото съм съгласна, толкова и не го правя..Всеки ден интуитивно взимам със себе си различни кристали, според деня, състоянието си..времето вътре и вън от мен, те съдържат различни нюанси, и имат толкова специфични и богати качества..И макар да забелязах, че имам известно привличане към турмалин, тигрово око, кехлибар, смарагд, тюркоаз,напоследък имам нуждата да нося предимно опал...И строги дефиниции за предпочитанията си не бих дала, защото съзнавам, че познавам едва частица от всички кристали. Магични и живи са..
-
Благодаря ти, Станимир.
Аз също имах информация относно самата дата на пълнолунието, но това, което ме озадачи беше следното, което прочетох:
"Празникът Уесак е в действителност петдневен период по време на пълнолунието в Телец - двата дни преди пълнолунието, деня на самия Празник и двата последващи дни. Точният час на самото пълнолуние е от изключително значение, защото тогава слънцето и земята са непосредствено и безпрепятствено изравнени."
И ми направи впечатление, че на 2 май Луната е в Скорпион..противоположния знак все пак...затова се поколебах относно датата.
Мерси
-
Благост, благодаря ти много за линка!
Точно сега чета "В служба на човечеството" от Алис Бейли и там Джуал Кхул споменава за фестивала Весак, или Уесак.
Обаче се питам... се касае за провеждането по време на Пълнолуние в Телец през май и/или юни...но този месец май Луна в Телец се пада в Новолуние. За юни ли се касае? Или аз съм достатъчно разсеяна и нещо пропускам? Би ли ми помогнала при уточняването на тези подробности около лунните дни...
Благодаря!
Поздрави
-
Определния от типа "в защита на смъртта"
някак озадачават. Повече биха ме впечатлили тези за безсмъртието, защото тогава смъртта ще влезе в категорията "осъзната" поради запазването на Паметта. И тук не се касае за противопоставяне на страха от смъртта в подобни изявления, защото те своевременно стимулират притъпяването на чувствителността към Живота, поради големия и странен "Поклон" пред най-големия и известен нам Фантом. Защо ли със същата страст не пишем за живота. И без страх. Повече се отработва безстрашие от смъртта, вместо към живота.Където има и най-малко отрицание на тялото (Земята), което е Свещен Храм на Душата, надали бихме могли да говорим за изпълване и приемане на Любов, която като дума по-скоро ще заприлича на изтъркана гьонова подметка от прекалена и неподплатена словесна употреба. В крайна сметка как бихме могли да дарим и излеем Любов към останалите, ако съдът, в който се опитваме да я приемам е спукан (а той лесно се чупи от нелюбящи думи и отрицания). Дори най-малката частица на самообвинение, подтискане, самокритика и пр. е в разрез с проявата на Любов. Тук не визирам себеотрицанието (плюс осъзнаването проявите на егоизма)като форма и проява на алтруизъм, когато по-нисшите аспекти на аз-а отстъпват на Душата. Визирам явните деструктивни нотки в някои постинги, които имат насоченост повече в разруха и бягство от живота и както на едно място Мона спомена....намирисват на фанатизъм и крясък за внимание.
Незная как едно цвете би ни дарило с красотата и аромата си, ако корените му не бяха дълбоко в Земята. Това цвете може и да не е земно, просто пример..
Това не е принцип на краен материализъм, а само насока, че може би пропускаме факта, че не сме се родили на Земята във физически тела, само за да осъзнаем себе си като духовни същности, като Душа, която далеч надхвърля физическото измерение, но и осъзнавайки го да го Проявим и отвърнем погледа само от себе си и да прогледнем за Единството..как моля ви ще проявим това, ако преди това разрушим храма й???
П.П Който "припознае" себе си във визираните горни изказвания, или като опит за конфронтация с него..почти със сигурност не е познал..
-
ех, че норми...колко норми...облечени ...в привидни форми...
Че и възраст ни постави,
но душата туй не ще избави..
а дали са те от Абсолюта истина разбрана
или поредната обречена измама
на една блокирана програма?
-
Благодаря за споделените изображения със сакрална геометрия, прелестни са! И коментарите сами по себе си, някак се "позадъхват", оставят висящи в опит да придадат подобна изчерпателност...
. -
Аз също обичам игликата и си я гледкам вкъщи, жива..в саксия и всеки ден ме радва със сияйно жълтите си цветчета, които се множат и множат
веднъж много ме впечатли, когато прочетох от Учителя, че зад създаването на цветята Ангелите са работили дълго и е важно да проявяваме уважението си, запазвайки живота им и да не ги късаме. Днес добре знаем, че биологичното равновесие, за което споменаваш Инатари, за което си права по принцип..е всъщност отдавна нарушено, че всеки ден изчезват десетки видове и нашата майка Земя е Застрашена(!!!) И ако наистина ни е грижа за това равновесие, и ако наистина си пожелаваме радостта от красотата на природата да ни съпровожда и в бъдеще, много по-прекрасно би било ако всеки от нас засади дръвче или цвете...
Пролет е, идеалното време за един мъничък жест на благодарност........
-
А някой може ли да сподели относно писането с лява ръка Огледално ? Зная, че Леонардо да Винчи е писал така...Но на какво ли се дължи това така....сякаш винаги е било присъщо, без нуждата от заучаване и специална практика....
-
Здравейте!
Поздравления за промените във форума
По-свежо е, а и аз лично предпочитам този неутрален фон пред синия. Но..все пак си мисля, че....каквато и да бе промяната от страна на модераторите, промените не са нещо, с което свикваме от раз понякога и пак щеше да има макар и минимално недоволство
а пък са си нужни.Приятен ден на всички!!
-
***
"Аз мълчах.
- Но то ще бъде като стара изпразнена черупка. В старите празни черупки няма нищо тъжно..."
Малкият Принц
Екзюпери
-
Когато съм започвала да изучавам изписването на буквите като мъничка съм се насочила и аз с лявата, но..времената бяха "такива", че не се позволяваше. Интересното е друго - че след години, без въобще да съм упражнявала почерка си с лявата, тя се е "учела" сама и се оказа, че изписва много по-красиво буквите дори съвсем механично от дясната, с която винаги съм правила съзнателни усилия да пиша добре. Единствената разлика беше, че в началото бях малко по-бавна с лявата и например на лекции не смогвах да запиша всичко необходимо, но гледайки резултата пък се окуражавах
Иначе рисувам само с лявата, в училище по физическо като ни опъваха на спринтове, можех да тръгвам само с левия крак, пиша си и с двете иначе, като ми направи впечатление, че за важни документи или...записване на бързо на нечий телефон, ползвам дясната..
Съгласна съм с Милкана за еврейския и арабския..При изписването на арабски букви, особено когато е с тънкописец за по-красив и изящен вид, писането с лявата наистина ми помага да не се размажат, все пак при тези езици писането си е своеобразно рисуване, неслучайно калиграфията е така развита в арабската култура..а и наклона Пасва на ръката..А за интуицията ...вероятно има не малко значение..
-
Здравейте!
Благост, сърдечни благодарности за координатите. Засега идеята за Нова Година на Езерата отпадна, поради ред обстоятелства..но...има и "други" начини да се отиде там...
На всички пожелавам от сърце Светлината вътре да расте!
-
Някой от вас ще ходи ли на Нова Година на езерата?
Моля ви, споделете ми, какви са възможностите, евентуалните маршрути, съвети и екипировка..и най-вече...има ли ентусиасти...
Така нещо силно ме е привлякло натам за Нова Година....не ми излиза от главата и..сърцето...
Поздрави
Тълкуване на аватарите, подписите и стила на писане
в Общуването
Добавено
Привет, Станимир!
Планината ти не изобразява ли хималайски пейзаж от Рьорих?
Така ми се ходи на планина...