jul

Здравейте,

Сугестопедичният метод вече се възражда в България и в Сливен има школа за курсове по езици, както и за обучение на преподаватели по различни предмeти по този метод. На 22 - 24 юли в Сливен се проведе международна научна конференция с преподаватели от други страни, прилагащи този метод. Проф. Лозанов живее в Сливен, където преподавателката по английски Ванина Бодурова е поела щафетата да прилага метода му.
Отидох да се срещна с него и искрено се надявам да се получи приемственост и той да успее да довърши мисията си, докато е жив.
Жалко, че цял един институт по сугестопедия в София бе закрит по комунистическо време.
Можете да прочетет повече по темата на адрес :


http://dr-lozanov.com/

Здравейте!

Учителят казва: „Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега!”

С голяма радост споделям с вас едно много хубаво събитие, лекцията нa Професор Д-р Георги Лозанов нa тема ” Сугестопедията днес”, проведена на 2 септември 2010 в София, със съдействието нa НЧ ”Бъдеще сега”. Приятно гледане!

Сугестопедията днес

Ще се радвам да споделите впечатленията си!

Светъл ден и хубава седмица!

<object classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=8,0,0,0" width="450" height="403"><param name="movie" value="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fdd8f3f5"><param'>http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fdd8f3f5"><param name="quality" value="high"><embed src="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fdd8f3f5" quality="high" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" width="450" height="403"></embed></object>

Българската следа. Сугестопедията на д-р Лозанов

Мила valiamaria,
нека не забравяме, че обикновено правителствата по света нямат за цел хората да бъдат съзнателни и свободни, защото това ще създаде трудност в тяхното дресиране (манипулиране). Най-лесно се обработват децата и схемата е ясна.
Всеки излязъл извън шаблона не е желан. Имаме за пример великите гении в историята на света - преследвани, убивани, отричани. Изпреварили времето, ние обикновено оценяваме техните дарове след смъртта им. Често...
И друго, аз не виждам как в близко време един такъв прекрасен метод, чиито идеи никъде не срещат противодействие с Учението, може да бъде признат в България в по-широк план, когато дори ние, уж с по-широки разбирания и духовен поглед, го отричаме преди да сме го опознали.
И не, сугестопедията няма нищо общо с внушението и промиването на мозъка (май клипчетата по-горе никой не ги е видял...) - различава се с това, че стъпва на базата на класическото изкуство, музиката, теорията за златното сечение при структурирането на урока и на първо място - любовта на учителя и отношението му към учениците, неговата вяра, че те са добри и можещи.
Аз спирам дотук, някак нямам желание да пиша.

Метод има....не е като да няма. В тон с принципите на Учението. Работещ със скритите резерви на мозъка. Признат от ЮНЕСКО като най-иновативния в света. Щадящ детската психика, поддържащ интереса на децата, които успяват да вземат материала, предвиден от традиционната система за двойно по-бърз начин и без излишни травми. По очевидни политически/ икономически причини, министерството на образованието го пренебрегва.

Книгите са малко като турските сериали. Прибереш се вкъщи закъснял, жената те чака с точилката, биеш й два шамара, пиеш една ракия и после? Вадиш си книжката, за да се затвориш в себе си, вадиш си от хартиената дрога, и потъваш в един изслен свят, който е реален само в съзнанието на писателя. Спираш да се интересуваш дали ти тече казанчето на тоалетната и дали не наводняваш съседите.
Защото си седнал на фотьойлчето, светнал си си нощната лампичка и нищо не те интересува.
Да се чете е хубаво, но трябва да се внимава да не се превърнем в лелките по книжарниците.

800 години е Реконкистата.
Мавърското присъствие е по-продължително от "Османското присъствие" в България.
Южна Италия също е била завладявана от южните й отвъдморски съседки.
...
Защо трябва да търсим виновни в лицето на султана за психиката ни днес?
Нито дядо ми, нито баба ми са били роби.
И нека да кажем, че в България робство не е имало. Освен ако робство не означава и нещо друго, което не ми е известно.
Но ако робство е това, което се е случвало с негрите, то робство е нямало.


След 6 века асимилация, това, което остава от един неасимилиран народ по-скоро не си заслужава асимилирането.

Аз очите ги държа отворени. Фактът е факт. 6 века липса на собствена държава.
1. Кои са предпоставките, причините и крайният повод, за да нямаме държава 6 века?
И отговарям...
а/ избиването на боилската аристокрация /боилските родове - държавата се лишава от образованите и интелигентни хора
б/ самозабравянето на църковните служители - отлепват краката от земята
в/ репресиите срещу богомилите и тяхното тотално елиминиране /стемпинг аут/
г/ допуснатото гръцко влияние в България - българските царе стават гръцки възпитаници на Магнаурската школа, внучката на Роман е жена на слабохарактерния цар Петър
...
Тук става византийското иго
...
Кой е виновен? По принцип няма виновни, но не можем да кажем - гърците ни мачкаха - както виждате, българите съвсем добре са се справили и сами да се самоунищожават.

Твоето съждение е грешно, ако мислиш, че методът на Лозанов е само за България.

И всъщност е много по-важно децата да творят, да бъдат активни - отколкото да четат и да бъдат пасивни.
...
За съжаление училището е едно средище, в което децата се учат да бъдат пасивни. И колкото по-пасивни са децата, толкова повече ги обичат учителите.

пасивни = послушни

Какво е искал да каже авторът?
Само той си знае.
Какво разбираме ние - това е друга работа.
Аз сега разбирам защо доста често се случва като някой говори или пише, другите да разбират нещо наоколо около казаното - ми те просто не са се научили да попиват посланията на текста!
ха!

По това, което споделят с мен моите деца и по спомени от моите ученически години - в часовете по литература се скъсваме да анализираме какво е искал да каже писателя или поета и то не какво да е, ами точно както го е анализирал примерно Пантелей Зарев. Учениците не могат да имат своя виждане, какво е искал да каже автора. Това им убива интереса определено.
Но има учители, които се опитват да преодолеят системата. Примерно моята учителка в гимназията, както и тази на голямата ми дъщеря, винаги дава два варианта на контролни/класни - освен отговор на лит. въпрос и есе на интересна тема, незасягаща литературата, позволяваща ученика да разкаже това, което мисли. А интересното е друго - че много малко ученици избираха и сега избират есето; на повечето им се струва по-лесно и сигурно да предъвчат още веднъж чуждите мисли. Та в този ред на мисли, като че ли е по-лесно и мързеливо да си послушен, отколкото свободен.

Българите са имали през по-голямата част от собствената си история не по лоши-условия от хората от другите държави.
Мнозинството австрийци по времето на Моцарт са били бедни селяни, мачкани от някой фелдфебел. Пак са били с мислите за хляба. Просто на нас Моцарт ни липсва. Но селяните около него си ги имаме в изобилие.
А и да не пропускаме факта, че като правило повече, отколкото като изключение, великите умове на планетата са били винаги подлагани на някакъв вид репресия - ако не са отровени, гонени, горени, мъчени, бити, ще е нещо друго. А после гордите жители на нацията, която е отровила Моцарт, примерно, ще го монтира на някой бонбон и ще ни го предложат за 5 евро, щото били австрийци и държат на себе си. А реално може да се окаже, че някое циганче с топло сърце и отворена душа е много по-близо със своя кларинет до Моцарт, отколкото целия филхармоничен оркестър барабар с диригента, бил той и Данчо Камджалов.
Няма какво да се притесняваме, нещата не са наред.
...
А нека не пропускаме и д-р Георги Лозанов, който, заради опасност сугестопедията да се превърне в мощно оръжие в ръцете на противниковия лагер, приложението в шпионажа, признаването на метода от ЮНЕСКО като иновативен, е бил под домашен арест в продължение на 10 години в България. В същото време на Запад учените развиват неговия метод /къде в правилна, къде в неправилна посока, но има развитие по въпроса, което означава - интерес!/. След падането на комунизма, д-р Лозанов е поканен от президента на Австрия да развива метода в централна Европа. Ето, в този случай пък австрийският президент е повече българин от самите българи, които са хванали д-р Лозанов под домашен арест. Браво на всички българи по света, независимо от тяхната националност!!!

Темата я оставям на вашата фантазия.

Има нещо много хубаво в това децата да не четат произведенията от учебната програма.
И това е, че учебната програма абсолютно не е съобразена с децата.
Нямам идея защо стана така, че учихме произведението "Под игото" два пъти. Единият път в 6-7 клас, един път в 9-10 клас.
Или пък "Клетниците" в пети клас!?
Чудя се как са пропуснали "Престъпление и наказание" в адаптиран вариант за втори клас и "Братя Карамазови" за трети клас.
Учихме и някаква потресна съвременна българска литература с някакви смехотворни анализи към тях...
Да не пропусна и отвратителния превод на "Дон Кихот", който успешно превръща децата в идиотчета.
...
Извинете за емоционалния отклик, но за мен отговорът на въпроса - Защо децата не четат произведенията от учебната програма е..
"Защото произведенията от учебната програма не стават за четене, поради следните съображения:
1. несъобразена възраст на читателите
2. кух превод
3. кухо произведение
Възможно е за дадено произведение да важи само един от трите варианта, а може и комбинация.
...
Направете нов подбор и ако се справите успешно, децата ще четат...
...
Веднага мога да се изкажа за преводите на Валери Петров - Поетични, но слаби. Предал формата, но изгубил съдържанието.
Как искате децата да обичат Шекспир!?

Съвсем нормално е информацията в интернет да е безплатна и да може свободно да се ползва от всички без заплащане... ако всички работят без заплащане... защото не виждам защо някои ще работят безплатно, а други ще работят платено?
...
Ето, да помислим - вие работите като строител. Вие получавате заплащане за това, че подреждате тухлите една върху друга. Това работите. Ако един ден видите, че някой е построил като вашия блок на съседната улица и хората живеят безплатно в него, вместо да си купят жилища при вас, как ще се почувствате? Нали вие сте получавали заплата? Ама тя била на базата на определен бизнес план, на определени продажби?
...
Ако трудът от вашата дейност е музика, книга, филм, софтуер, фотография - кой ще ви плати за труда? Ако трудът ви бива заплатен въз основа на продажбата на вашия продукт?
...
Безплатното изкуство в интернет, безплатната информация - докараха много хора до там, че да не ценят изкуството, защото било достъпно и безплатно. Девалвация. Защото било безплатно, а не защото е по-добро.
...
Една случка. Една позната попитала един познат - да й снима гледката на центъра, че да си я сложи на голям формат в хола, ако може с много слънце в кадъра, че да й е слънчево в зимните дни. Той бил казал, че няма да й взима пари за труд, понеже му била приятелка, но консумативите трябвало да плати. Тя се отказа, понеже той й искал много пари и даже му беше обидена. Каза ми, че щяла да си изрови нещо от нета и да си го принтне на широк формат.
И си викам - ей, не стига, че човекът не иска пари за труда си, но дори не може да поиска пари за консумативите!?
Само аз ли се замислям докъде ще ни докарат безплатните неща в този небезплатен свят!?
...
Едни мои приятели - сядат на кафе в един от емблематичните музеи във Виена /кафето е 4 евро/ и докато го пиеха, казаха - Няма да дадем по 8 евро за музея - прекалено много е! - И си излязоха.
...
Хората се редят на опашки, бият по улиците, заради тенекийки с отхапана ябълка. Дават по 2000 лв за телефон айФон, нООО да дадат 2 лв за изкуство, за интелектуални занимания - НЕ! Много са! Чини ми се, че има нещо сбъркано в този модел...

Божията Воля надали би ни заставила да си вземем къща с двор, да си намерим от нейде стари керемиди, които да натрошим на сол и да застелим двора с трошена керемида, че да си направим пилчарник... да ходим да копаме 6 декара царевица и после да ни боли кръста, щото да има какво да яде Минчо.
...
Досега не се е случило по Волята Божия от нейде да литне някоя наденичка и да каже - Божията Любов носи изобилния и пълен живот - и да се самонареже на парченца, да се самонамаже с горчица и бавно да започне да влиза през отворената ми уста.
...
Вие ако знаете за такива случаи, това е друг въпрос. Аз не знам.

Само да допълня: с изказаното по-горе не ангажирам никого, защото ми е ясно, че това е валидно лично за мен, за моят начин на възприятие, защото съм по-пряма, директна и предпочитам дори с цената на болка да съм в сърцевината на искреността. Пределно ясно ми е, че не всеки цени подобни методи и не всеки ги преживява лесно. Затова и сме различни. И разбирам твоя човек, Илен. Но и дъщеря му.

Ани, не виждам Божидар да размахва пръст или да те назидава някак.
Вярно, малко е преувеличил нещата, но единствено с цел да се забележи това, че щом човек трудно се отказва от нещо - примерно от риба, а същевременно е убеден, че е лошо да отнема живота на рибата, за да се нахрани, това въвежда човека в смут и противоречие сам със себе си и НЕ допринася за неговото духовно израстване.

Колкото до другото - ivail, аз ти зададох един въпрос, не искаш да отговориш, или не си го видял? Ако не искаш, не настоявам. Аз също съм вегетарианка. И какво от това? Това само по себе си не ме прави по-духовна (каквото и да влагате в това понятие). Това за егото какво беше и към кого беше насочено - към мен ли, към jul ли, не разбрах, но и няма значение Само да попитам откъде си сигурен, че казваш истината и то с главно И?
Аз не знам, дали казвам истината. Казвам това, което ми се струва вярно на мен към настоящия момент. И си позволявам да се съмнявам в казаното от някой друг, ако намирам противоречие с нещо, което е реален факт за мен в моя живот. Защото подобно на jul имам много близък човек, който не е вегетарианец, който по собствените му думи е атеист и същевременно е един безкрайно толерантен, разбиращ, прощаваш, добронамерен, правдив, състрадателен и т.н. човек. Аз ще му дишам праха още няколко живота сигурно. Много вегетарианци и сами наричащи себе си духовни хора - също.
Нещо повече - познавах човек, който беше мноооого напред с материала, откъдето и да го погледнеш, и също не беше вегетарианец. На мой въпрос - защо? Каза - А, да, вегетарианството ... важно е, но сега вече няма значение. Не можах да разбера добре. Но все повече се убеждавам в това, което пише Божидар. Вегетарианството е важно по някое време. Ние буквално започваме да изпитваме необходимост от него. Предполагам именно когато започваме да развиваме състрадателността. След това ... след това вече няма съществено значение какво точно яде човек. По-скоро колкото по-напред в развитието е човек, то той яде по-малко, не е претенциозен какво точно, (и за да избегна въпроси и коментари в друг аспект, да спомена, че такъв човек успява да трансформира и неутрализира всички там вредности, енергии и т.н. в храната), главното не е зависим от определени храни, напитки, вещества ... Например аз си бях вегетарианка, но до преди 2-3 години направо си бях зависима от шоколад. Как ви се струва това, дали съм много напреднала, щом е така? Ами не, разбира се. Сега вече не бих го определила като зависимост, макар че продължавам да си хапвам шоколад (особено черен). Ама и не съм се отказвала насила - в смисъл да ми се яде, пък да си направя специален план-програма как да се откажа и да го спазва стриктно. Не, просто продължих да правя други неща, насочени според съвременните термини предимно в психологичен план и ... след известно време с изненада установих, че не посягам често към шкафчето.

Знам, че нещата могат да се повлияват по два начина: отгоре-надолу и отдолу-нагоре. И може би за различните хора е различно, кое въздействие е желателно да преобладава. Но по принцип по-силно и действащо е влиянието отгоре-надолу. А да се накараме да бъдем вегетарианци, без да ни идва отвътре е точно повлияване отдолу-нагоре, желание да се подтикнем да бъдем по-духовни, използвайки съзнателни (но малко или много насилствени) промени на физическо ниво. И пак казвам - тъкмо видях поста на Станимир - за някои хора това може да е подходящо влияние и по принцип не съм против малко да си стегнем юздите съвсем съзнателно, но нека е малко Защото хората отдавна са го казали - Насила хубост не става!


П.П. A, и да добавя нещо, свързано с екзотеричното християнство - при него е така, ядене на месо и пости през определени периоди, защото догмите са отпреди 2000 години и не са се променяли. Тогава хората са били болшинството си на етап, на който яденето на месо е било необходимост. А периодите на неядене са спомагали да ги настройват малко към духовната сфера - ролята на постите - за няколко важни и характерни за Земята дати/периоди със специфично енергийно влияние. Докато сега вече се раждат все повече хора, които по рождение са вегетарианци

Само да допълня: с изказаното по-горе не ангажирам никого, защото ми е ясно, че това е валидно лично за мен, за моят начин на възприятие, защото съм по-пряма, директна и предпочитам дори с цената на болка да съм в сърцевината на искреността. Пределно ясно ми е, че не всеки цени подобни методи и не всеки ги преживява лесно. Затова и сме различни. И разбирам твоя човек, Илен. Но и дъщеря му.

Илен, страхотна история, струва си да се замислим! Права си - относително е кой е прав - субективното си е субективно и ВСЕ пак - истината е една, нали? Аз като жена се поставям на мястото на дъщеря му - определено бих предпочела да съм наясно с истината. Поставяйки се на негово място, осъзнавам колко е тежко да я изречеш!! Впечатлена съм от друго - как "случайните" обстоятелства за го завели там в точния момент. Важни са и намеренията - той не е имал намерение да дебне някого, а Нещо го е изпратило там в нужния, ключов момент. Разбира се, той самият със сигурност е осъзнал, че мястото му не е там - да влиза така с ключ и без предупреждение, не вярвам да го е повторил
Аз имам една подобна история, но този път с истина разкрита. Далеч съм от това да сравнявам последствията, защото при мен не е имало ангажираност откъм семейство и деца.
Тогава бях на 19 и бях много влюбена в едно момче, мислех си че между нас има нещо по-истинско. Е, един ден докато обядвах моят брат ми сподели съвсем директно (все пак той е Овен!) как моето момче е спало с няколко момичета, докато аз сънувам розови сънища Ах, буквално ми приседна, не можех да преглътна Рев, сълзи и после като ефект ....като подпалена си взех успешно кандидатстудентските изпити. А ако той бе премълчал!!! Да се лъжа аз няколко години, че и без това бях склонна към фантасмагории! А моята най-добра приятелка тогава премълчаваше. И когато истината излезе наяве (а тя винаги излиза) се чувстваш предаден от този, който е мълчал. Определено предпочетох истината без упойка. И досега съм на това мнение. Но не съдя тези, които не намират сили да я изрекат.

Тъщи всякакви, свекърви всякъкви, хора всякакви.
Тъй като в темата става въпрос за вмешателство бих искала да разкажа един случяй, който се отнася за един тъст. Този мъж беше моя пръв учител, човека, който ми е държал ръката за да изписваме заедно първите буквички. Светла му памет!
Един ден той отива по работа в окръжния град в който живее семейството на дъщеря му, отива без предупреждение просто работата е била инцидентна, пък и навремето тел. комуникации не бяха толкова развити. В късния следобяд след като си свършва задачите решава да отиде до апартамента на дъщеря си и да ги изчака да се върнат от работа. И тъй като имал ключ за жилището, отворил си човека и влязал кротко вътре. В един момент обаче дочул шум от спалнята и след минута вече бил наясно какво става там, зет му бил с друга жена. Съвсем тихо и внимателно учителя ми напуснал апартамента и се прибрал в провинцията. Никой не разбрал за неговото посещение там в този ден, той не споделил с дъщеря нищо, нито пък променил отношението си към зет си. 15г по-късно семейстото на дъщерята се разбива, заради изневяра на съпруга. Тогава той споделя с нея старата история, но тя му се разърдила, защото сметнала, че чрез своето мълчание той е станал съучасник в лъжата на бившия и ако е знаела по-рано за неговите действия щяла да предприеме навреме мерки и да се раздели с него, а така излиза, че живяла в лъжа цели 15г. Кой е прав в случая? Можем ли ние с лека ръка да кажем кое вмешателство е вреда и кое помощ? Аз лично не се наемам, нещата, както винаги са много субективни и касаят личния живот на хората, а той свещен за всеки от нас.Пак опираме до гледната точка, от ъгъла в който се намираме и гледаме от него на ситуацията.
Тази история я научих години по-късно от бизки до семейството на учителя и тя ми даде много материал за размисъл, но така и не мога да реша поведението на кой в крайна сметка е правилно.

http://www.youtube.com/watch?v=HCwntmUzueI&feature=share

Колкото разстоянието между домовете на младите и старите е по-голямо, толкова са по-хубави отношенията им...