Ivelina_ivanova

Здравейте! В интернет има страшно много информация за всички симптоми (физически и психически) и човек лесно може да предположи, че страда от н-брой заболявания. Винаги съм мислела, че не трябва да се задълбава излишно и че ако си достатъчно осъзнат и мислиш логично ще можеш да се справиш с всяка една ситуация. Само че от няколко месеца откривам, че ми е абсолютно невъзможно или поне много трудно да се отърва от натрапчиви мисли. Имам приятел от 1 година и нещата са сериозни. Единственото, което не ми харесва, е че е малко по-ревнив и реагира остро когато разбере, че се виждам с мои приятели мъже или дори жени. Тъй като аз също съм ревнива, реших да проявя разбиране и го попитах какво според него ще бъде добре да направим, за да се чувства той спокоен. Отговорът беше "аз не искам да ходя никъде, не искам и ти да ходиш и да се виждаш с други мъже". Тук май направих грешка и се съгласих. Ограничили сме общуването си с други хора (главно аз). Преди 2 месеца негова близка приятелка се върна от чужбина и той ми каза, че ще я покани в тях, за да се видят. Стана ми много неприятно, тъй като на мен ми се прави сцена, затова, че съм излязла на по питие с приятелки, а той чувства, че е нормално да си кани приятелка в тях. Не ревността, а един вид неравнопоставеността ме изнерви страшно много. Последваха скандал след скандал. Оттогава имам непрекъснати натрапчиви мисли, че ми изнерверява с нея или с някоя друга от приятелките му, изпитвам силна нужда да го следя и да знам какво прави във всеки един момент. Стигнала съм до там, че когато не сме заедно аз просто не мога да върша нищо продуктивно. Прекарваме по-голямата част от времето си заедно... аз почти живея в неговия апартамент, но все пак има 2 дни в седмицата, в които съм си сама. Не мога да работя, не мога дори да се разсейвам с филми и музика, например, защото съм прекалено заета да следя дали ще пусне нещо във фейсбук и защо след като е онлайн там не ми отговаря в скайп и т.н.Не мога да се храня правилно, неспокойна съм. В ежедневието срещам трудности, например непрекъснато се чудя изключих ли печката като излезнах, изгасих ли цигарите, затоврих ли прозореца - тръгвам си от работа по-рано или закъснявам само и само за да проверя още веднъж дали всичко е наред. Непрекъснато си губя вещи вкъщи. Отдавам го на факта, че се разсейвам с натрапчивите мисли и така върша действията машинално и реално не ги запомням. Понякога се чудя дори кой ден е. Изморявам се страшно много от непрекъснатото предъкване на една и съща ситуация. Наясно съм, че прекалявам и ми страшно неприятно, че се държа по този начин. Отблъскващо е както за мен така и за него. Опитвам се да говоря за това с него, но явно ставам прекалено емоционална, повишавам тон и изисквам нерелани неща като например да престане да се вижда и да контактува с въпросната. Когато започна да имам натрапчиви мисли се опитвам да мисля за нещо друго, тъй като съм забелязла, че колкото повече човек преповтаря един и същ сценарий в главата си, толкова е по-вероятно да се превърне в реалност. Това допълнително ме стресира, защото започвам да си втълпявам, че щом веднъж съм си го помислила и край - ще се случи със сигурност.Глупаво е да питам дали има начин да се оправят нещата, това зависи от много фактори и не става с въшлебна пръчица. Просто имам чувството, че полудявам с тези мисли и ме е яд на себе си, че позволявам на такова чувство като ревността да бъде определящо в по-голямата част от ежедневието ми. Не знам дали е просто болезнена нервност или нещата са по-сериозни...