gauegaue

Моля ви кажете нещо...възможно ли е всъщност(къде съзнателно, къде подсъзнателно) това да е търсене на бащина близост, но поради страховете, комплексите и т.н., да го приемам по друг начин?? Чувствам се по-зле, когато изляза имам чувството, че всички ме гледад подизрително...сякаш се самоубеждавам, че съм хомо в по-голяма част от времето, но в един момент си казвам„ама аз се влюбих здраво в момиче, я стига”, после пак се самонавивам и така. Вече толкова ми се набило в главата, че почвам да си мисля неща, които не съм преди - приисками се даимам мъж, който да орегърна и близък и веднага започват натрапчивите мисли, а си мисля че в този повратен момент липсата на баща(което отричах като проблем) изби на повърхността. В същото време четох разни неща по въпроса за сексуалността и сякаш без да искам си предизвиквам разни "симптоми"; например четох определение за сексуалност и ставаше дума за привличане и романтини чувства и хоп - няколко часа след това за романтични чувста (става дума за въпроса ми по- горе)почнах дамисля. МОЛЯА ВИ КАЖЕТЕ МИ НЕЩО ;(

Добре, ако в действителност всичо е както кязвате, искам да коментирате нещо друго...като се замислих и преди време си спомням, че ми минаваха някакви мисли да целуна един приятел(които бяха сякаш сериозни и едновременно с това недопустими), това ме притесни, но не му отдадох особено внимание, тогава си го обясних с това, че е един от малкото момчета, които се държаха добре; освен това в този период мног се рязбирах с него... Направих опит да проследя всичо във времето и от около 2 години ми се е случвало периодично да ми минават „притеснителни мисли”,но не им обръщах много внимание; забравих още в първия пост да спомена, че обикновено като видя някой по-добре изглеждащ мъж освен, че се смущавам и напрягам, понякога имам усещането, че ми се припикава...не знам дали това има зачение, но и аз не мога да го обясня; въобще голяма бъркотия и като се замисля харесвам момичета, искам да имаме близост - някакви романтични мисли и всъщност ме мъчи това че не мога да разбера защо в същото време ми минават ”притеснителни мисли” ; притеснява ме това, че може даса сериозни, аз със морала да ги потискам; сигурно пак повтарям едно и също, но това не ми дава мира.....стискайте палци, във вторник е първото ми посещение при психолога

Оооо, хич не ме е мързяло; прочетох го поне 3 пъти. И може би всичко, което споделям е разновидност на една и съща мисъл, и го разбирам в определени моменти, но в други страхът надделява.

Забравих да спомена, че покрай всичките тия неща просто ми се иска да не съм от никой пол! В съшото време искам най-после една красива връзка, но не мисля, че някога ще се случи...Всичко това ме смазва!

Благодаря за отговора.....разбирам това, което ми казвате, но страха ми надделява и вече много се изморих. Днес като цяло ми беше по-спокойно, но по едно време пак започна всичко. Нарочно си представих интимен контакт с жена и с мъж и сякаш с мъж се възбудих повече, но в същото време ми беше супер странно(изпитах страх) и просто наистина не бих го направил....Направих опит за самоанализ и май стигам до извода, че с жена би ми било приятно(стига да е нещо красиво, истинско, нещо мимолетно само за секса не мога да си представя, защото съм възпитан на уважение към жената ), но сякаш се подтискам сам(защото си мисля, че не съм достатъчно добър мъж, че да съм с нея). От друга страна с мъж не мога да си представя да правя нещо наистина, мисля си че става някакво несъзнателно объркване - впечатлява ме по-скоро това, че мъжът е силната страна у него има нещо първосигнално(като цяло силата и дтругите характерни мъжки качества, който смятам че ми липсват) и от друга страна тези страхове, които изобщо засилиха натрапчивите мисли и едва ли не ме убеждават, че съм хомо!? В определени моменти някак си успявам да погледна на всичко обективно и разбирам, че това са страхове, а в други се плаша, че изобщо ми минават подобни мисли(за мъж...)и се плаша пак започвам този порочен кръг. Много ме изтощава вече и се чувствам много зле, не знам как ще изчакам още 6 дни до първия сеанс....Освен това искам да попитам това мое нестабилно състояние може ли да бъде породено от факта, че много неща ми се случиха за кратък период от време? Завърших училище, приеха ме във ВУЗ и след 2 седмици заминавам за София; много бях привързан към съучениците си ми беше страшно мъчно от начало, сега не чак толкова, аз искам да се виждаме но много рядко ме търсят и се чувствам някак си нежелан. От друга страна съм привързан и към семейството си и сега като се разделяме и за тях ще ми е тъжно. Освен всичко останало се скарах и много грозно с дамата(за бала) 1 седмица преди събитието. Това момиче ми беше много близка приятелка. Ние бяхме съученици и от около 9ти клас имах някакви симпатии към нея и от около две години съм здраво хлътнал по нея....още в началото й казах, но не беше взаимно. Някак приех това и ми беше достатъчно, че я има. В един момент обаче тя се промени много и се скарахме( няма да навлизам в подробности) и тя направи неща, които не очаквах и дълбоко ме нараниха(но не си го признавах). Преди 2 месеца се видяхме, за да си изясним всичко и тя ми призна, че е имаала нещо към мен в един период, в който и аз подозирах, че е имала, но по незнайни причини нищо не каза. След всичко това аз се стегнах и не показах никакво чувство, но в последно време (покрай натрапчивите мисли) започнах да мисля за нея(дори изпитвам вина,защото мисля, че го правя, за да си докажа, че харесвам жени) и всичките ми чувства се върнаха и ми е гадно, но не мога и да се откъсна от това, за да направя място за някое ново момиче. Някак си всички тези неща ме натъжават едновременно и се чудя възможно ли е това(заедно с жестоката скука у дома) да е причината за натрапливостите(дори не знам така ли да ги наричам)????

Здравейте, отново. Благодаря за помощта, от другата седмица започвам терапия официално. След консултацията ми олекна, но от ден,два проблема отново ми се обостри. Имам нужда да сподела, а първата ми консултация е чак след седмица. Та...в последно време сам не мога да си повярвам, че нямам някакви наклонности(макар да стигам до извода, че всичко е ок); непрекъснато се клатушкам в двеъе крайности(знам че това се дължи на моята неувереност, но не мога да се успокоя). В същото време във всяко нещо виждам някакъв скрит хомо контекст. Освен това започнах да мисля и че мислите ми не са натрапчиви, знам ли...днес сяшаш стигнах до извода, че хем ми харесва, хем не това което мисля и се обърках още повече и незнам какво повече да мисля. Овен това се замислих за нещо, което ме кара да се чувствам още по-зле...казах си ами ако след години, когато имам деца нещо ми стане и обърна резбата? Това ме плаши и подтиска още повече. Моля за коментар.

Благодаря за изчерпателния отговор, като че ли малко ми поолекна! Скоро се сетих и за друго - скоро едната ми леля(първа братовчедка на майка ми) дойде скоро на гости. Тя живее в чужбина и мъжът й е чужденец. С него се запознахме и ме изуми - страхотен и интелигентен човек. Цял ден си говорихме ; за пръв път от много време се почувствах, че някой от мъжки пол ме е харесал(като личност) и някак си бързо се привързах към него, искаше ми се да ревна като малко дете и да го разцелувам - сякаш видях страхотен приятел, дори мечтания баща! Когато си тръгнаха ми беше много тъжно(особено за него). Той ми даде мейл и ми каза когато искам да му пиша, не съм до сега, но като се сетя за него няка си мнго се вълнувам като малко детенце...от скоро обаче започнаха да ме измъчват спонематите по-горе натрапчиви мисли. Знам, че са такива, но ме мъчат много и като се сетя за него ми става и гадно. Коментар?

Здравейте... И така нека разкажа какво ме тревожи. От както се помня съм се отличавал от останалите(аз съм младеж на 18 години). Животът ми до момента се разви по начин, който налложи да порастна по-рано. Нашите никога не са живел спокойно и когато бях 2-3 клас се разведоха. Въпреки това не мога да кажа, че баща ми някога е бил опора и не можах да го възприема, няколко години след развода майа ми се омъжи повторни и с новият човек се уважаваме, но пак не мога да го възприема като баща; винаги съм гледал на майка ми като на двамата родители в едно, освен това голяма част от живота си съм бил заобиколен и възпитаван от жении така, като че ли (съчетано с липсата набаща) аз развих поведение, което не е така характерно за момчетата, по-скоро за момичета(иначе в съзнанието си знам че съм от мъжки пол и не искам да да бъда от другия пол); това поведение като че ли се прояви в пубертета(лека по-лека) заедно с по-зралото ми виждане за света и това ме отдалечи от връстниците ми (момчета).Чувствах, че не ме харесват, че не съм достатъчнодобър че да съм един от тях и така започнах да общувам главно с момичета. Този проблем продължи да се задълбочава до един момент - до преди 1,5 год. когато драстично отслабнах и придобих самочувствие(до някаква степен) и по-лесно започнах да общувам с всички; преди това се чувствах многхо зле - заради теглото си мислех, че не ставам за нищо имах исключително ниска самооценка. Въпреки отслабването до известна степен негативното самоусещане и самооценка се запазиха. Този проблем заедно с нетипичното ми поведение(смятам) че до момента не са ми позволили да имам връзка, сякаш момичетата ме приемат повече като приятел, отколкото като нещо повече, може би, защото не се държа като "силната страна".Всичко това сякаш се опитвам да компенсирам с интелект - смея да кажа, че съм доста над средното ниво в това отношение. Тази година завърших гомназията, минаха и кандидат-студентските изпитии в последния месец си почивам - седя си вкъщи основно и 1-2 пъти в седмицата излизам с приятели. Приятелите ми също не са мнго. В последно време си седя почти непрекъснато вкъщи и започнаха да ми се въртят разни натраппчиви мисли. в един момент те бяха свързани със собствената ми сексуалност. Мислих, мислих и стигах все до извода, че съм хетеросексуален, но ми се натрапваха непрекъснато мисли в главата щом видя накой добре изглеждащ мъж от сорта на: Ей, тоя голям сладур; добре изглежда" и подобни тези мисли са съпроводени със невероятно объркване и напрежение, после ми се въртяха и разни мисли за полов контакт с мъж,което още повече ме измъчваше и колкото и да мислех винаги стигах до извода, че никога не бих пробвал с мъж и харесвам жени. Но натрашчивитв мисли все още ме преследват и щом видя накой мъж, който изглежда сравнително добре(по телевизията или някаква реклама, дори снимки) се няпрягам и смущавам и тези мисли пка ме мъчат. Дори преди този момент като видех някой мъжага се смущавах и се подтисках в негово присъствие. Смущението и напежението, подтиснатостта си обяснявам със факта, че все още чувствам, че не съм достоен да се нарека мъж, а натрапчивите мисли ме побъркват, макар да знам че са натрапчиви и такива неща никога не бих направил (защото просто не ми идва отвътре). Вчера обаче се почувствах още по-сле когато случайно ми изскочи един спомен - сетих се как, когато бях на 7-8 години, се натисках с братовчет ми няколко пъти(той е бил някъде на 4-5 години) и си спомням, че аз дадох инициятивата...това нещо тотално ме смачква, не мога си го представя, чувствам се като някакъв изруд, чудовище изключително ми е тежко, срам е от себе си. Спомням си и как показах на по-малката ис сеста "моя приятел" в ерекция, когато бях в 5ти клас. ИЗключително се срамувам и се чувствам мръсен, ненормален, ужасен, лош човек. Моля Ви се дайте ми вашия професионален коментар(особено по последния проблем - с роднините). Постарах се максимално изчерпателно да разкажа и да обясня какво става в главата ми. Може би трябва да се обърна към психотерапевт за да разнищи това, но в момента нямам такава възможнонст.