[Какво е незнам?]

Присъединявам се към мнението на Креми. 

Относно концентрацията: това, че умееш да се концентрираш в нещо, като изолираш заобикалящата те среда е умение, а не недостатък. Ако го насочиш в правилна посока или го използваш в работата си ( а както разбирам го използваш) , може да ти бъде от изключителна полза, особено при работа с детайлите.

Нуждата от чуждата оценка и признание е  свързана по - скоро с твоята вътрешна самооценка. Също и с целите които си поставяш - "За кого или за какво го правя?" Ако нямаш мотив или той обслужва не твоята вътрешна удовлетвореност, а нечия друга, нормално е при липса на признание да се получи демотивация.

Отговарям общо, защото не виждам някакъв конкретен въпрос, ако е възникнал такъв, сподели го.

Как да задържа внимание върху върхо нещо.Сега отивам на Англииски език първите 2 месеца ,направо попивах на 100% мога да кажа че започнах да разбирам и да задавам елементарни въпроси,но сега трудно сядам да го уча,отивам на уроци и каквото хвана в часа това е,Просто има нещо което ми пречи и немога да го преборя като невидима бариера,все едно някаква борба мисъл с нещо си ,наясно съм че 2 часа са ми достатъчни да изям материала,при положение че имам свободно време 16+8 за сън на ден.Някак си отлагам и отлагам,а това е много грешно,знам го разбрал сам го,също съм на ясно че постоянството е води до успех.Ама тва е че немога да го постигна за себеси,имам един приятел които го мотивирам давам му насока коментираме ситуации,някак си го напътствам и тои успява мотивира се(надъхва се ) обаче за себеси трудно,И затова търся отговор защото мисла,че като го намери и осъзная ще се променят нещата.Много ви Благодаря за коментарите научих някои важни неща.

[Какво е незнам?]

С две думи, Диди иска да каже,че си човек който няма цели в живота.Ако ти имаше някаква твоя идея, какво ще правиш в живота си, ако имаше поставени краткосрочни и дългосрочни цели, вниманието ти щеше да бъде заангажирано с тях и нямаше да се оплакваш от леност, да се интересуваш от мнението на другите хора за теб и да си позволяваш да се ядосваш. Това ,че нямаш цели и си позволяваш да живееш, както ние казваме ,,реактивно,, не е необичайно.Деветдесет и три процента от хората са като теб и изпитват почти същото.Светът обаче се развива и гради благодарение на другата група хора, тези които са проактивни.Те имат цели, отделят нужното време и труд и постигайки ги помагат и на себе си и на другите хора.Такъв един човек не можа да си позволи да се ядоса на някаква несправедливост, за него това е загуба на време, още повече,че те зная,че живота е несправедлив. 

 

 

,,,Защо животът не може

да бъде справедлив?

 

/ цитата е от книгата ,, Джобен психотерапевт /

Концепцията за несправедливостта на живота е може би най-трудната и

болезнена за възприемане от пациентите. Вероятно защото

западният линеен модел предпоставя, че светът е справедлив и

стига да работиш достатъчно усърдно и продължително, ще постигнеш целите

си. Изглежда, че идеалите, залегнали в основата на създаването на Съединените

щати, идеята за всеобщо равенство и справедливост ни карат да предполагаме, че

именно това е начинът, по който трябва да е изграден светът. Независимо от

причините, ние действително желаем да цари справедливост. Искаме да зависим от

нещо конкретно и да имаме гаранции за безопасността, сигурността и

благосъстоянието си. Това, че такива гаранции не съществуват, не ни пречи да ги изискваме. Много от защитните механизми, илюзиите и

разочарованията ни са резултат на неприемането на факта, че животът е несправедлив.

А той е такъв, защото „справедливостта" е един вид преценка, тоест нещо субективно и зависи от

това кой, какво,кога и защо я оценява. Онова, което е

справедливо за мен днес, може вече да не е справедливо утре или за други

хора, или пък при други обстоятелства. Например вие сте получили

повишението, заради което съм работила така усърдно. Аз смятам,

че е допусната несправедливост, но според вашите разбирания не е така. А

дори и в момента да сте съгласни с мен, следващия месец ще промените мнението си и

ще си повярвате, че всъщност сте свършили добра работа.

Важно е не да сеобясни, а да се приеме, че животът не е справедлив. Въпросът „Защо не?" е

неуместен. Винаги можете

да изтъкнете безброй причини за това, че животът трябва да бъде справедлив към вас, да прекарате часове наред, като се защитавате, отричате, борите се или изпадате в депресия, само защото за пореден път ви се е случило нещо несправедливо. Големите въпроси, отнасящи се до

несправедливостта, смисъла на живота

и смъртта, никога не могат да бъдат обяснени по разумен начин. Не ще намерите

отговор на въпроса „Защо?", когато е починал някой, когото сте обичали. Можем да узнаем от какво - дали от рак,

сърдечно заболяване, друга болест,

злополука, - но никога няма да проумеем

защо. Пък и размислите върху подобни „защо" водят до дисфункционално поведение. Скръбта все някога отзвучава, това е естествен процес. Но терзаещите

ни „защо" може никога да не

секнат, а то е безсмислено. В един момент трябва да се освободим от тези

„защо", да приемем реалността и да продължим да живеем.

Стремежът да направим света справедлив е деструктивен и води до самопоражение. Много

добросърдечни хора непрекъснато се опитват да премахнат несправедливостта в

живота. Някои от тях наричаме съзависими личности, други - живи

мъченици, а всъщност малцина са истински светци. Обикновено

съзависимите и живите мъченици са изтъкани от гняв, негодувание, завист и

несигурност. Отхвърлянето на концепцията за

несправедливостта поражда огорчение, нещастие, ненужна болка и пречи на

растежа. Това вече наистина е несправедливо!

В случая

парадоксът е, че актът на приемането често води до едно

по-обективно поведение, излъчващо повече обич и загриженост,

по-реалистично от поведението на онези, които се опълчват. Преценяваме

като „справедливи" хората, които приемат реалността, а не онези, които се

мъчат да насилват света да бъде справедлив.,,,

 

Диди иска също да каже и че самооценката ти е нестабилна  и трябва да поработиш, за повишаването и.Когато тя стане стабилна, няма да искаш да се оценяваш използвайки мнението на другите за теб.Ще приемеш, че всеки има право да си мисли каквото и да е за теб и това няма да ти причинява никакви неприятни емоции.

 

С две думи, какво ти пречи да посетиш някой колега?

Имна много верни неща в това което казахте,особено целите в живота ,ето още един проблем при мен.Немога да планувам,винаги,става нещо.в някои  случаи успявам обаче не при дълго планувани а при моментни ситуации които ми поставят цели. А дълго плануваните  се объркват било финансов проблем било здравословен и.т.н .Бих посетил ваш колега.Обаче наи близкият известен на мен е на 100км.А и доколкото знам 1 път не е достатъчен.

[Какво е незнам?]

 Значи не сам само аз ама понякога тва расеиване ме дразни ,немога да науча 2 реда в много редки случаи не сам така и направо къртя помня и разбирам блестящо.Ама е рядко и докато не загубя интерес,нещо е сбъркано и искам да открия точно какво е,маи трябваше да напиша темата в раздела Психология.Няма да е лошои модератора да я премести там.

[Какво е незнам?]

Здравейте!
Казвам се Жоро на 29 години съм,мога да опиша себеси,като
малко критична личност,относно света в които живеем Особено
България,нервя се на простотията,никога не съм бил на Псохолог или
психоаналити,и.т.н.Така това което ще напиша са мой лични съмнения и
някои странични наблюдения за себеси.За какво иде реч,липса на
концентрация или свръх концентрация,ленивост,депресия и.т.н,Значи,ако
нещо не е в мой интерес напълно го игнорирам,не слушам,вообще не съм
там, давам пример ведага(Занимавам се нещо ,приятелката ми говори но
мисалта ми е в това което правя или нещо съм се замислил,и въобще не я
слувшам тя си повтаря а аз си чета и си мисля моите
неща(полезни,безполезни).Или и отговарям нещо неразбрано дума свързана с
мисълта ми и.т.н един вид като расеян)Имам дни когато си ходя по
улицата и усещам умора в главата,като празнота,тежест,като чета насила
не запомням,преспива ми се ,отлагам четенето .В повечето случаи съм
незаинтересован,ленив,ако трябва да свърша нещо за някои,го правя
насила,не както трябва,и всияко това до момента в които някои не ме
критукува,и ме засегне с нещо.В момента в които се случи все едно става
нещо почвам да върша всичко както трябва.Все едно друг
човек.(физическата силата ми се покачва,работоспособност,мисъл се
избистря,ленивост изчезва,памет и.т.н)с една дума Живец.И последното
нещо което ще опиша,и отново ще дам пример,е Където и да отида на
интервю винаги избират мен,почвам работа ,работя с желание,идват ми
идеи,изпипвам всияко в детаили ,общужам с клиенти,които в много случаи
ме преценяват,като интелигентно момче,до тук добре,до момента в които
видя,че давам всичко от себеси и колеги или швфове не оценява,или трупат
точки на мои гръб , моментално ,става нещо всияки неща изброени по-гора
изчезват.Един вид отебавам всеки и всичко.Незнам това номално ли е,не е
ли е обаче при мен е факт и ми пречи.И още нещо ,немога да лъжа,ако
нещо не ми харесва и не е правилно,казвам го без да ме интересува дали
ще обидя някого било шеф,собственик ,колега, стигна ли в това състояние
не ме интересужа никои.Които може да помага.
Благодаря за вниманието.