Саня

Здравейте!
Живея в един кошмар от 8 години, една борба със себе си- с ниското си самочувствие и страховете си. Като магаре на мост съм се заинатила и не мога да премина на другия бряг, където ме очакват успехите и радостите. Живея с несполуките от миналото си, лошите спомени и непростителността си към определени хора. Страдам от социална тревожност, която се изразява в ОГРОМЕН СТРАХ от работа и по-точно от колективи. Всеки ден преди да отида на работа и по време на работа получавам сърцебиене, гадене, прилошаване. Работя в тази фирма повече от 3 години, но така и не се адаптирах, не се почувствах спокойна. Само при мисълта за работата изпадам в панически страх, не мога да спя, не мога да се насладя на почивните дни и хубавите моменти в живота ми. В резултат на този стрес развих няколко болести. Всеки ден след работа съм на легло, отпаднала,объркана и отчаяна. Често ми се е случвало когато общувам с по-близки колеги да получа сърцебиене, изчервяване и да гледам като вцепенена. По време на тази атака аз се боря със себе си и си мисля как съм се изложила. Малко по-късно когато се присъединят повече хора към разговора аз се успокоявам и атаките преминават, общувам и ги слушам адекватно. Странното е че когато сме на съвещание, събрание и сме в кръг умирам от някакъв огромен страх, прилошава ми и изпадам в едно състояние, което не мога да овладея.
Сигурно ще попитате след всичко това как работиш? Слагам си една маска и се опитвам да прикрия всичко това, което е в мен. Налага се да общувам с над 100 човека на ден, насилвам се, защото за мен това е голяма мъка и изпитание. Боря се с мислите си, изправям се срещу страховете си, но нищо не помага. ОГРОМЕН СТРАХ е завладял душата ми. Интересното е че когато съм на плажа, в бара или на друго обществено място аз се чувствам спокойна / стига да не мисля за работата си/ ,забавлявам се, шегувам се с непознати.
Хубава, обаятелна, способна жена, дисциплинирана без капчица самочувствие... Как да се преборя с мислите, страховете, отрицателната ми нагласа . Какво да правя с тези панически атаки, до кога ще ме преследват? Да продължа ли да работя? Изтощих се. Смених работата си от скоро и съм с по-малък колектив и пак съм в същото състояние. Нямам мечти, разболях се, състарих се и вече не виждам изход.