Панически атаки можем да имаме както при паническо разстройство, но и като пик на тревожността при фобии, личностови разстройства, социална тревожност. Ето при теб например паниката се ражда като резултат от страха от авторитети, на фона на социална тревожност. При друг са само върхът на айсберга при гранично или хистрионно личностово разстройство и т.н.
Обикновено работата започва директно през симптомите и отношението към самия страх, което когато се промени в любящо приемане, неутрализира паниката! Оттам насетне ако човекът желае, се работи и върху по-дълбоките страни на личността, които всъщност стоят зад "връхчето' на паническите симптоматики. То е като да идеш при зъблекар. Първо ти слага упойка, успокоява болката и след това прониква по-дълбоко в проблема. Ако се започваше по обратния път, щеше да бъде проява на садизъм или невежество. Това обаче правят някои колеги. Започват директно през по-дългата работа върху личността, като евентуално след време тази работа повлиява и п.а. ...
Какво означава да приемеш страха, сърцебиенето, треперенето, вълните, изчервяването, изпотяването и т.н.?
Да приемеш с тялото си означава да се отпуснеш в ставащото. Да отпуснеш стомаха, раменете, врата, да се усмихнеш лекичко, да дишаш с корема, да "плаваш" в усещането на адреналина в тялото си релаксирано и с едно телесно доверие към ставащото!
Да приемеш в ума си означава да казваш едно голямо ДА на нахлуващите автоматични мисли: полудявам, умирам, получавам инфаркт, инсулт, ще падна, какво ще кажат хората и т.н. Едно голямо ДА! Приемането им, позволяването да възникват без вкопчена в тях битка и без отбягващо ги изтласкване - знаейки, че това са просто мисли, а не реалност! В самия пик на паниката няма време за рационални разсъждения и анализи, а само за това разтворено свободно приемане и доверие в дълбинната си природа! По съществото си тези мисли са нормална защитна работа на подсъзнанието. Когато бъдат приети с разтворен широк ум и пуснати да идват и си отиват, се ражда една ментална тишина, спокойствие, дори по средата на паниката! Тази по-широка личност отвътре, Азът ни, цялостната ни личност обгръща нежно малките автоматични мисли, позволява им да лудуват като малки деца и ги пуска да се стопят непринудено в пространството на широкия безкрай оттвътре. Разбираш ли, когато повярваш на автоматичните мисли прекалено, ти се вкопчваш в тях и ги раздуваш в битката си. Ако бягаш от тях, ги потискаш заедно със страха навътре в ума си и скоро те експлоадират още по-силно. Изходът е третият вариант: от позицията на тихото и спокойно ядро на тишината в теб, да ги приемеш без вкопчване в тях и без бягане от тях. Тогава те са винаги добре дошли и колкото и гръмогласни да са, бързо преминават и се стапят в спокойния приемащ ум!
Да приемеш в сърцето, в емоциите си, означава докато тялото ти е спокойно релаксирано в преживяването на адреналина и симптомите, а ума ти разтворен и невкопчен, тогава сърцето ти ражда естествено едно любящо доверие! Любящо доверие в Себе си, в Живота, в ставащото! Това не е изкуствено възнамерена любов, като да си повтаряш "Аз обичам симптомите!"(макар че и това е помощен метод) - чувството, за което говоря, се ражда спонтанно при изпълнени горните две условия за тялото и ума!
............
Гореописаното е сърцевината на опита ми при работата със страха!
Около практикуването на това ядро се ползват психотерапевтичните методи: анализ, осъзнаване, когнитивно реструктуриране на ниво автоматични мисли и базисни убеждения, визуализации: състояние на щастие и пренасяне на п.а. в него, виждането на страха като символично дете или сладко животинче и успокояването му или като дракон, който е нужно спокойно да се яхне и т.н. според личността на човека (визуализациите могат да бъдат хиляди...). Цялата тази работа вече вняся промени в личността по един естествен начин. Изследва се цялостната психика на човека в нейните нива, динамиката на взаимодействието и с житейските сфери и т.н. Предписват се поведенчески експерименти, дишане, препоръчва се самостоятелна работа - именно работа, която се изисква да бъде изпълнявана, а ако не, терапията се прекратява! ...
Тодор просто иска да ти каже, че когато световъзприятието е балансирано и пълно с обич, не можеш да имаш паническо разстройство! Виж тук за позитивното преформулиране! Благодаря ти за отделеното време за четене и за работата по себе си!
Благодаря за отговора, д-р Първанов. Това, което твърдите, се опитвам да си го набия в главата и аз от доста време, въпросът е, че промяната в мисленето и нагласата ми към света все още е процес с много повишена трудност, тъй като някои от представите ми вече са позатвърдени, но винаги могат да се разбият и променят. Все пак съм човек, който в последната половин година се научи в това отношение да не губи вяра и да не унива за подобни неща. Особено след като сам разбира и вижда по себе си, колко преодолимо е това. Трябва само силен тласък и воля. Търпение, а аз мога да съм много търпелив.
Спортът е опция, но като цяло не съм никак спортна натура и през времето, когато все пак съм физически активен, разсейването от обсесията е твърде кратко. Замествам и с други неща, нямам намерение да се отдавам изцяло на окр, но понякога то наистина много и продължително ангажира ума ми през деня и ми е трудно да не мисля, защото характерът ми постоянно изисква да човъркам в проблема, да го мисля, анализирам, наблюдавам, тълкувам и прочие неща...
Предизвикателството към окр явно е метод, за който прочетох, и защо да не пробвам да го приложа? Наистина е трудно, получава се сякаш съм нагазил до глезените в река, но виждам, че единственият изход е отсреща в дълбокия, черен, мрачен вир, в който трябва да се гмурна, да преплувам през всичките гадости в него, колкото и ужасни да са и колкото реални да изглеждат, за да се измъкна и стигна другия бряг. Трудното е в това, че като го видиш, все си казваш: "А, не. Там не смея да влизам." А трябва точно това да направиш.
И по въпроса с впрягането - твърде болезненият ми личен опит ми показа отвсякъде, че бягането от обсесията само я увеличава. Още опитвам да привикна към тази тактика, защото е непосилна и самата тя опитва да генерира нови тревоги у мен. С тях до момента още не се справям особено, но времето е пред мен. Знанието какво ми е - също. Това ме мотивира до голяма степен.
Ellie reacted to noni in Социална тревожност с панически атаки