rah

Иви, благодаря за уместното включване. Имах своите опасения, че изборът ми относно кърменето може да не бъде разбран тук, но се убеждавам за пореден път в качеството на пишещите във форума.

Благодаря и на двама ви за отговорите! Всичката споделена информация звучи изключително интересно и за мен поне - напълно приложима! Детето е на 2 години - желая отбиването му да се случи естествено и с минимален натиск, защото вярвам в предимствата на дългото кърмене. Разбирам предложението ви относно това и смятам, че сте прави - особено за нашия случай излишния показ и стимулация наистина биха навредили в момента. Съгласна съм напълно и с това, че заради себе си е редно да се върна към предишната си (или поне доближа) физическа форма, която ми харесваше и ми доставяше изключително удоволствие. Също мисля да се занимая със спорт!

Няма проблем, напротив - моля, не се притеснявайте! Когато е възможно за Вас, ще се радваме да пишете.

Съжалявам, ако съм Ви засегнала! Имах предвид именно препоръките към мъжа ми и от отговора Ви разбирам, че те все още са валидни. Благодаря! Очевидно емоциите ме правят крайно неясна, за което моля за извинение. Не подлагам на никакво съмнение препоръките и книгата Ви, имам сериозно намерение да я прочета възможно най-скоро, тъй като смятам, че ще бъде от полза за поне един от двамата. Мотивацията на мъжа ми, разбира се, е негово лично решение и също не е във Вашата или моята власт, напълно сте прав! Относно продължителния разговор - позволих си да Ви попитам именно поради факта, че тук не може да бъде осъществена подробна психотерапия, а предимно (ако ще и изчерпателни и сърдечни) отговори от отзивчиви специалисти, които са в духа на консултацията. Благодаря Ви за насоките, изчели сме и темата, в което това е обяснено, но имайки предвид разговора ни преди дни исках да Ви попитам точно това - а сега накъде? Следвайки насоките Ви, нужно ли е да продължим с една подробна терапия при препоръчан местен терапевт или мислите, че това за нас не е необходимо и е по-добре първоначално да опитаме да приложим всичко горе описано и после да умуваме? Надявам се, че този път успях да обясня какво питам всъщност. Факт е, че мога да съм излишно многословна.

Извинете, не се разбрахме, имах предвид по-първите, които предполагам не се отменят от последно казаното от Вас? За съжаление има нещо, което все още не съм сигурна, че разбирам и бих искала да попитам, без да подлагам на съмнение всичко описано горе. Смятате ли, че няма допълнителна нужда от установяване защо този проблем се е появил точно при нас, точно при мъжа ми? Да разбере корените му, не би ли помогнало да се пребори още по-ефективно с него? Не желая да упорствам излишно по предходния ми въпрос, но това все още ме гложди - прочитането на една чудесна и полезна книга би могло да е от полза за търсещия ум, но може би за объркан и озадачен ум, който възприема по-трудно подобни идеи няма ли нужда от продължителен разговор, който да облекчи тревогите му и да отговори на всички въпроси? Ако не, това е просто чудесно, наистина! Простете, ако Ви обиждам по някакъв начин с питанията си. Просто за мен този подход е непознат. Благодаря за разбирането!

Благодаря. Ще обсъдим това. Държа да попитам - горните Ви препоръки към нас също важат нали?

Благодаря Ви за подробния отговор с още насоки за справяне с проблема ни. С мъжа ми бяхме чували за "ефект на петела", но до този момент нямах подробна представа за него и се надявам, че сега, когато знам повече, ще ми помогне да разбера и простя по-лесно това, което се случва. Бих желала да споделя и задам въпроси относно препоръките Ви към мен. Към този момент усещам, че за мен ще е почти невъзможно да бъда прелъстителна и да се отпусна пред мъжа си, което ме натъжава истински. Спомням си, че в началото на нашата връзка за мен почти нямаше задръжки с него, с което той дори се хвалеше пред приятели, изтъквайки колко е щастлив от това и от всички неща между нас. Сега нещата са доста различни, тъй като промяната в тялото ми (напълняването, което вече споменах, различната големина и форма на гърдите след продължителното кърмене и др.) са нещо, което не се харесва на партньора ми и той ми го е казвал,тъй като с него се опитваме между нас да няма тайни и не веднъж сме говорили по този проблем, който сега се опитваме да решим с Вас. Това, прибавено към честите отхвърляния, приятелската, а не съпружеска настройка към мен и трудното участие в домакинската работа, ме карат да се чувствам силно обидена и наранена и не само усещам огромна трудност да махна създадените бариери в сексуалното ни общуване, но и оставам ядосана, както се казва, on a daily basis. За мен проблемът е не просто в това, че в миналото най-близкият ми човек не ме е искал и е предпочитал системно себе си пред мен, която съм готова да му дам не само секс, а и любовта си (пусти окситоцин). Значение за има и това, че минаха 3 години, в които имах достатъчно време да спра да усещам свобода в спалнята и може би дори частично да се радвам, че в редките пъти, когато се случи да сме заедно по този начин, приключваме бързо и нямаме време да се пипнем повече от нужното или да се огледаме. Съзнавам колко огорчени са думите ми и не ги казвам, за да нараня никого. Аз обичам истински мъжа си и вярвам, че и той изпитва същото, но по своя начин. Просто много време нямах с кого да споделя този личен проблем и се чувствах много сама и обидена. Сега не знам как да се справя и затова бих желала да Ви попитам какво можете да препоръчате в такъв случай? Наистина искам да оставя това зад гърба си!

Здравейте, г-н Баев! Тъй като ме поканихте да пиша и да помогна на мъжа си тук, се включвам и аз. Надявам се отговорите ми да са от полза. Ще си позволя да разкажа и част от моето виждане за историята, ако не е проблем. Може би е редно да уточня, че спадът на желание на партньора ми към мен настъпи с пренасянето ни да живеем заедно, когато разбрахме, че съм бременна. Бяхме заедно от няколко месеца, когато разбрахме, че чакаме дете и решихме да го запазим. Преди това връзката ни беше изключително забавна и сексът беше нещо нормално и чудесно за нас. Началото на съвместния ни живот започна, обаче, по този начин и това продължава и до сега. Сексуалното общуване намаля и се сведе преди всичко до мои предложения за това, но това все не беше възможно, защото мъжът ми беше уморен или стресиран, или просто не в настроение, а преди това го притесняваше бебето. Вниквам в тези мотиви и вярвам, че определено също внасят своята роля в този дисбаланс, но фактът, че партньорът ми заявява, че покачването на теглото ми му пречи, не би могъл (според мен) да се обясни с разминаване в желанията, а и за мое съжаление, аз съм винаги готова, както и често се случва в такава връзка и определено не толкова освобена и смела. Тъй като ме помолихте да разкажа повече за характера на мъжа си, ще го направя с удоволствие и смятам, че съм обективна въпреки чувствата си към него. Той е изключително благороден и добър човек. Винаги помага на другите. Много е музикален и е добър в това си хоби. Във връзката си с мен е изключително честен, каквото и да му коства това. Обича с цялото си сърце, много е любвеобилен и е готов на каквото трябва, макар определено да има трудности с поддържането на ентусиазма в започнатите дела. Лесно се сломява от несгоди, но и лесно отново скача на крак, за да се справи с тях и умее да бъде истинска качествена опора на човека до себе си, когато има нужда. - истински Близнак, мисля. Виждам, че му е трудно да разбере защо партньорите в една връзка са равни, но го поздравявам за неговите опити да вникне и преодолее семейната си среда, която е създала, мисля, този му модел. Намирам за редно да споделя, че имам своите определени различия със семейството му, което уважавам, но често ме изненадва със странните отношения между родителите му - минали изневери на баща му, които още притесняват майка му, чести неразбирателства между тях, фактът, че когато са заедно на масата, майка му непрекъснато шета, а неговият баща стои на масата. Не го казвам като обвинение, но вярвам, че това също има значение за това как мъжът ми възприема мен, тъй като се смятам за жена със силен, дори труден характер. Истината е, че мога да бъда прекалено критикуваща и напориста Дева, което определено не помага. Насоките, които сте ни дал, са чудесни и ми се струват наистина напълно приложими, като за съжаление след 3 години на подобен наш семеен модел имам своите опасения дали ще успеем да ги приложим. Проблемът, който най-вече виждам е, че родителите на мъжа ми са твърди в решението си да не живеят тук и наистина няма на кого да оставим детето, освен ако услугата не е платена, а няма как да си го позволим. Ще помислим още по въпроса, може би просто не сме достатъчно креативни в това! Бих желала да Ви попитам - усещам, че спонтанността и красивото в сексуалното общуване между мен и мъжа ми са доста намалели от толкова време на неудачи. Бихте ли препоръчал литература или упражнения, която да ни помогне да се възстановим от тази травма? Дали опитен хомеопат или бахов терапевт може да ни е от полза? Имаме контакти с такива.