Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
аз ще стана празен кръстопът,
който само ветрове ще веят.
Едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
Wildflower reacted to Йордан Анов for блог пост, Усещам, че си тук!