Аз смятам сега с полубрат си, който по документи е мюсюлманин и бял циганин, да си осиновим след време едно детенце. Брак няма да сключваме - все пак, полубратя сме, но да си гледаме детето. Даже сме го обмислили да е момче, бяло, да прилича максимално до типичния генотип на българина - светла кожа, кестенява коса, кафеви очи, а не някакъв германоиден тип с руса коса, сини очи, искряща бяла кожа.... То не че полубрат ми като е бял циганин, не е бял като чертожна хартия, та и цяло лято да изкара по 12 часа на слънцето, и кожата му да окапе, пак да не направи грам загар, ама номера е, че просто искаме детенце, което да прилича поне донякъде на нас, та да не се чуди: "Бе, защо тати и чичо (примерно) са бели, а аз съм такова черно?!". Пък и циганетата, колкото и да са сладки, са много труднопредвидими и изчислими кога биха могли да попият лоши обноски, от които да не можеш да го изцериш доживот. Може да случиш на някое 12-13 годишно хлапе, което е чисто като сълза, а може и на 4-5 години вече да е малко подобие на Сатана. Та искам да кажа, че при този етнос нещата са крайно относителни и разтегливи. Точно това е било и причината в Османската империя девширме да не се взима от циганите от всички колена - бели, черни, пембени, сини, зелени.... Няма значение - циганин ли е - девширме не му се взима, че иначе се случи да е попило детето кофти маниер, иди, че после му оправяй поразиите, които е навършило още, докато се обучава за еничар, административен кадър или военачалник. Пък и циганите в мнозинството си трудно се поддават на облагородяване, за жалост. Всички помним блок 20 в циганския квартал на Ямбол, който стана метафора и нарицателно за криворазбрана интеграция на малцинствата. Така че за мене и полубрат ми не е проблем да вземем и най-черното циганче от всички възможни в домовете в страната, но ако знаем, че няма да го избие на лошотия и разпътничество и да си останем раязочаровани, че сме си отгледали такава змия в пазвата.
