Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лиула

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    1848

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    30

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Лиула

  1. Лиула
    Независим и тленен.
    Себе си да си.

    Не някой друг измислен герой - безхлебен и просещ
    Никой
    Никой

    Като клошарят от отсрещната улица да не си
    Да не си просещ за милост и за мъничко светлинка
    Такава, каквато само ти можеш да запалиш

    Но е по-лесно да изчакаш някой друг да запали - а ти да чакаш, да чакаш
    И да бягаш, за да се спасиш - къде ли

    да чакаш
    да можеш да обичаш, но искаш любов
    страхливец си
    Можеш
    да избягаш
  3. Лиула

    ...

    От Лиула,

    На хиацинт прилича тя,
    но горе в планината
    овчарите я сгазват със краката си

    и клюмва на земята пурпурния цвят ...

    Сафо
  6. Лиула

    Под едно Небе

    От Лиула,

    „Този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. Само тогава ще имаме една нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден, заколят го. Майката казва: За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце. Малкото детенце плаче. Казвате: Не, тъй трябва да се живее. Мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: Как тъй този Господ, Който е толкоз добър, позволява да се пререже гръцмуня на това агънце? - Е, мама, тъй е наредил Господ. Не, не е наредил тъй Господ. Ние наредихме тъй живота. И сега трябва да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този, на онзи. Чува се само "бум-бум". Всички казват: То е за отечеството. Но каква полза са принесли войните на човечеството? - Абсолютно никаква полза. Хората се ожесточили и днес войните донесоха този разврат. И бъдещите войни няма да донесат никакво добро. Трябва да воюваме, но по какъв начин? - Да воюваме, но не да убиваме. Този закон на Любовта сега призовава хората. Трябва да дойдат най-способните, най-великите, най-добрите - майки, бащи, учители, свещеници, хора незаинтересовани, за да подемат това велико дело. Ако те не дойдат на време, други ще дойдат.”

    Петър Дънов


  9. Лиула

    Църква за вълци

    От Лиула,

    Съвестта, отдавна пусната в неплатен отпуск, как успя да стане корумпирана?

    И защо всеки предпочита да отговори на въпроса дали зебрите са черни на бели райета или обратното, вместо на всичко това?
    Скъпи ми Краус, дяволът не просто е оптимист, ако си въобразява, че може да ни направи по-лоши – той отдавна подаде оставка и сега вероятно се наслаждава на почивката си, разбира се, в случай, че е далеч от хора.
    В нашата преобърната реалност, не знам кой ще спаси красотата. Може и да е потънала вече. Като „Титаник”, или малко по-иначе ...
    Шшшшшт, чува се нещо! По това време какво ли ...
    А, да. Пак вълците. Строят си олтар.



    източник, автор Психоложката (Черната котка)
  12. Лиула
    Всяка събота вечер в живота ми влиза страданието. Нахлува от екрана, то е ясно откъде ...
    Ала идва и надеждата, че доброто го има и че то е възможно. Не като компенсация на страданието, а като идея на общността, която прави възможно лечението му.

    Всяка събота вечер разбирам колко съдбата е пожалила мене и колко наранила тебе – съседа, любимия, непознатото дете в инвалидна количка в мола, молещият акордеонист пред хипермаркета, щъркелката Живка, захвърлената немска овчарка Сорена, колко много още ...

    Всяка събота вечера живея чужди животи и си спомням за душата си – единственото място за спасение.

    Всяка събота вечер обичам, че мога да страдам и да се радвам с радостите на другите и малките надежди по пътя – огромни за болния, дребни за здравия, същностни за мене.

    Всяка събота вечер, всеки ден трябва да бъдем добри и във всеки миг да знаем и помним, че когато ние най-много се усмихваме – там някъде някой безпомощен страда.
    И да не можем да го докоснем, нека само му пожелаем добро.

    Не само всяка съботна вечер.
  13. Лиула
    И няма оправия с изхвърлените животни, намерени такива, живи или осакатени. Стана ни ежедневие да намиране някакво животно, читаво или не. Ако е читаво, може и да не го хванеш, че бяга, ама май осакатените са повече. Гледам да ги махна от хорските погледи, да не тормозят ‘гражданството’, да не се гледат неприятни гледки и в без друго мизерният ни живот.

    Забелязвам обаче, че хората ‘свикват’ с такива гледки, и не разбират как се убива човешкото в тях, усещането за взаимопомощ, колективизъм….. И поредното осакатено животно е като поредната чаша вода, която човек изпива без да гледа какво има във водата и как се самоизтравя..
    Но ти питаш за СОРЕНА ...

    Историята на Сорена, овчарката от Златните мостове.


  17. Лиула
    Абзаци от интервю с уникалния поет Константин Павлов, който днес щеше да навърши 81 години. RIP

    С кои поети и писатели поддържате приятелства?
    Снощи Достоевски ми беше на гости и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен припадък. И с други подобни поддържам приятелски отношения.

    Вашата представа за кентавъра?
    Във всеки случай кентавърът ми е по-любопитен, отколкото конят или човекът, взети поотделно. Странно е, че кентавърът ме въодушевлява не като мит, а като еклектика от едно произволно слепване на две същества. Какъв чудесен ефект

    Защо на кръста бе разпънат Христос, а не жена?
    Защото разпъната жена възбужда еротични представи.

    Кого бихте взели в ковчега на Ной, кучето или коня?
    Като поет ще избера и двете. Но по-безкористен е изборът на кучето. От обща житейска гледна точка кучето е по-„безполезно" нещо. Изобщо в ковчега бих взел всичко безполезно. За полезните неща има много ноевци, които винаги ще ги предпочетат.

    Пушкин, Лермонтов, Есенин, Маяковски! Поети, рано загинали.
    Това са рисковете на професията. Това са свръхчувствителни хора. Цял живот тренират свръхчувствителност и когато прескочат критичната точка, по своя или чужда вина... обществото се успокоява. Те са неудобни хора. Създават чувство за вина на останалите. И все пак точно с това „каре" не бих седнал да играя карти.

    Къде е магията на словото?
    Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова - малко читатели, а и ония, които четат, не винаги разчитат добре, но това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено само от бездарните жреци, които са го обявили за своя собственост.

    За кого пишете?
    За себе си. Гледам на моите неща като на дневник през времето. Адресът не е насочен към никого. Отговарям за това, което пиша, само пред себе си. Ако някои възприемат и споделят написаното, тогава то започва да съществува „обективно".

    П.С. Интервю, предоставено от поета Неделчо Ганев
  19. Лиула

    Тихо!

    От Лиула,

    Тихо!
    Тихо!
    Тихо!
    И ми простете, моля ви, ще млъкна.
    И вече няма да говоря - зная,
    че във морето няма нищо - нищо
    и във земята... В скока си към нея...
    Единствено дълбоко в паметта ми,
    по-скръбно обетована от всички
    небета - са добрите ми другари.
    Отломъци от жестове... Усмивка...
    по-точно сянката й. В паметта ми
    лица и фигури с пирамидална
    (сикстинска) композиция. Любими,
    неповторими същества, с които
    живея аз сред живите - безшумно -
    до рамото - отляво - на смъртта.

    В памет на великия Христо Фотев, който точно на 25 март, щеше да навърши 80 години.
    Поклон!
  21. Лиула
    Онова, което трябва да премълчим, споменаваме най-много.

    Иронии.
    Всъщност празен шум, не струва.

    В Аркадия бе различно - онзи свят, когато бяхме първобитни и щастливи, ми каза -
    не ме следвай, искам да виждам след мене само сянката си.

    Всъщност, нищо.

    Не се чуват ръкопляскания.
    Залата е празна.
  22. Лиула
    Сега е вече късно. Всичко.
    Денят. Нощта.
    И закъснялата усмивка,
    разляна в скръб из вазите
    на твоя взор...

    Сърцето ми не чака тайна.
    (Аз или тази бледна вечер -
    но бледнината е безкрайна!)
    Разбирам. Зная. Няма тайна.
    Сега е твърде късно вече.

    Дневник, Гео Милев
  23. Лиула
    Под зимното слънце
    язди на коня
    моята премръзнала сянка.

    Полумесец осветява
    мъгливата земя.
    а рибите са пълни със сълзи.
    Елдата цъфти.

    Камбаните стихват.
    Еква нощта
    дъхът на цветята.

    Башо
  24. Лиула

    Най-красивото Сърце

    От Лиула,

    Един ден едно младо момиче, застанало в центъра на града и обявило на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на сърцето й. То наистина било с безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо, което да нарушава красотата му. И хората се съгласили с нея, че това било най-красивото сърце, което били виждали.

    Отнякъде се появила една стара жена и казала: "Твоето сърце не притежава хубостта на моето." Насъбралото се множество и младото момиче погледнали сърцето на жената. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата липсвали изцяло и се били образували дълбоки бразди. Хората гледали смаяни старата жена и недоумявали как било възможно да твърди, че нейното сърце е по-хубаво. Младото момиче, като видяло в какво състояние е сърцето на старицата се разсмяло и казало: "Ти май се шегуваш! Да сравняваш сърцето си с моето, моето е идеално, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда?"
    "Да", отговорила старицата, "Твоето сърце изглежда прекрасно, но аз и за миг не бих го разменила за моето. Всеки белег върху сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдала любовта си. Аз всеки път съм откъсвала по едно парче от сърцето си и съм го подарявала, понякога и на мен са ми подарявали късче сърце, което съм поставяла на мястото, от което съм откъсвала от моето. Ала нали късчетата не са точно премерени, затова и ръбовете понякога не са съвпадали. Но аз много ценя тези ръбове, те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявала от моето сърце без другият да ми е давал от своето. От това пък са празните бразди, които са останали.

    Да даряваш любов означава и да рискуваш. И въпреки, че тези бразди са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да изпълнят празните места.

    ...
  25. Лиула

    Ще отмине

    От Лиула,

    Ученик отива при учителя си по медитация и казва: Моята медитация е ужасна! Разсейвам се или ме заболяват краката, или постоянно заспивам. Просто ужасно!
    - Ще отмине, отговаря учителят спокойно.

    Седмица по-късно ученикът се връща при своя учител: Моята медитация е прекрасна! Толкова съм осъзнат, така жив! Просто чудесно!
    -Ще отмине, отговаря учителят спокойно.
×
×
  • Добави...