Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лиула

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    1848

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    30

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Лиула

  3. Лиула

    Под едно Небе

    От Лиула,

    „Този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. Само тогава ще имаме една нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден, заколят го. Майката казва: За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце. Малкото детенце плаче. Казвате: Не, тъй трябва да се живее. Мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: Как тъй този Господ, Който е толкоз добър, позволява да се пререже гръцмуня на това агънце? - Е, мама, тъй е наредил Господ. Не, не е наредил тъй Господ. Ние наредихме тъй живота. И сега трябва да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този, на онзи. Чува се само "бум-бум". Всички казват: То е за отечеството. Но каква полза са принесли войните на човечеството? - Абсолютно никаква полза. Хората се ожесточили и днес войните донесоха този разврат. И бъдещите войни няма да донесат никакво добро. Трябва да воюваме, но по какъв начин? - Да воюваме, но не да убиваме. Този закон на Любовта сега призовава хората. Трябва да дойдат най-способните, най-великите, най-добрите - майки, бащи, учители, свещеници, хора незаинтересовани, за да подемат това велико дело. Ако те не дойдат на време, други ще дойдат.”

    Петър Дънов


  6. Лиула
    Няма никаква неотменима, съдбовно-обречена, екзистенциално-онтологическа насоченост към цялостност нашето битие, в захвърлеността ни заедно с другите "накъм смъртта" (Sein zum Tode), а по-скоро пропадащо, рухващо, разпадащо се битие (verfallendes Sein), ако си послужим с философския език на Хайдегер.

    Смъртта е нашият личен "пясъчен бряг", който ни подронва вътрешно, докато в един момент не рухнем и не се разпаднем напълно на неограничени части, налични от самото ни начало в нас и дори предналични. Това окончателно "рухване" може да стане по-рано или по-късно, както и ние можем доброволно да се себеразрушим, втурвайки се към смъртта ...

    Напълно в този дух, смъртта не е никакво noch nicht Vorchandenes (още не налично), а едно предшествие и предстоене (Bevorstand).

    Пред-стоя в отношение към миналото.
    Всички неща са ни чужди, само времето е наше.




    Ако искаш животът да е изпълнен, не трябва да добавяш към годините, а да отнемаш от желанията.

  8. Лиула
    че Времето е като пеперуда,
    забодена на карфица

    Гледах я
    мислех, че е още жива
    ала тя не бе

    беше Пеперуда, забодена на карфица

    била е Пеперуда,
    преди да се роди

    Какво би казал Сен-Джон Перс затова?
  9. Лиула
    И няма оправия с изхвърлените животни, намерени такива, живи или осакатени. Стана ни ежедневие да намиране някакво животно, читаво или не. Ако е читаво, може и да не го хванеш, че бяга, ама май осакатените са повече. Гледам да ги махна от хорските погледи, да не тормозят ‘гражданството’, да не се гледат неприятни гледки и в без друго мизерният ни живот.

    Забелязвам обаче, че хората ‘свикват’ с такива гледки, и не разбират как се убива човешкото в тях, усещането за взаимопомощ, колективизъм….. И поредното осакатено животно е като поредната чаша вода, която човек изпива без да гледа какво има във водата и как се самоизтравя..
    Но ти питаш за СОРЕНА ...

    Историята на Сорена, овчарката от Златните мостове.


  10. Лиула
    Абзаци от интервю с уникалния поет Константин Павлов, който днес щеше да навърши 81 години. RIP

    С кои поети и писатели поддържате приятелства?
    Снощи Достоевски ми беше на гости и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен припадък. И с други подобни поддържам приятелски отношения.

    Вашата представа за кентавъра?
    Във всеки случай кентавърът ми е по-любопитен, отколкото конят или човекът, взети поотделно. Странно е, че кентавърът ме въодушевлява не като мит, а като еклектика от едно произволно слепване на две същества. Какъв чудесен ефект

    Защо на кръста бе разпънат Христос, а не жена?
    Защото разпъната жена възбужда еротични представи.

    Кого бихте взели в ковчега на Ной, кучето или коня?
    Като поет ще избера и двете. Но по-безкористен е изборът на кучето. От обща житейска гледна точка кучето е по-„безполезно" нещо. Изобщо в ковчега бих взел всичко безполезно. За полезните неща има много ноевци, които винаги ще ги предпочетат.

    Пушкин, Лермонтов, Есенин, Маяковски! Поети, рано загинали.
    Това са рисковете на професията. Това са свръхчувствителни хора. Цял живот тренират свръхчувствителност и когато прескочат критичната точка, по своя или чужда вина... обществото се успокоява. Те са неудобни хора. Създават чувство за вина на останалите. И все пак точно с това „каре" не бих седнал да играя карти.

    Къде е магията на словото?
    Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова - малко читатели, а и ония, които четат, не винаги разчитат добре, но това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено само от бездарните жреци, които са го обявили за своя собственост.

    За кого пишете?
    За себе си. Гледам на моите неща като на дневник през времето. Адресът не е насочен към никого. Отговарям за това, което пиша, само пред себе си. Ако някои възприемат и споделят написаното, тогава то започва да съществува „обективно".

    П.С. Интервю, предоставено от поета Неделчо Ганев
  12. Лиула
    Ще рече, че противположностите са обусловени и са много мощни - неслучайно китайската философия ги обявява за космически принципи. (Ин и Ян).
    Колкото повече се стремим да разделим противоположностите, толкова по-голяма става тяхната мощ.

    Ако едно дърво израства до небето, коренът му стига долу до Ада, казва Ницше - но горе и долу е едно и също дърво.
    Излишно е да разделяме двете в различни персонификации: Бог и Дявол.

    А виждането на действителността, е виждането на най-висшата реалност.
    Защото виждането на Духа е самоосвобождаване - на психологически език това значи, че колкото по-голямо значение придаваме на несъзнавания процес, толкова повче се откъсваме от света на желанията и разделените противоположности и толкова повече се приближаваме до състоянието на несъзнаваност, което се характеризира с единство, неопределеност, безвремие.
    Аз - цялостната личност - das Selbst - от нейното оплитане в страдания и борби.

    И тук психологията е съгласна с това, дотолкова, доколкото това се отнася до нейните задачи.

    Ако някой е способен да прекара живота си, облечен в кожи на газела, без да се интересува от политика, клюки, евтини истории за чужди животи, тогава мога да погледна случая благосклонно.

    Но, йога в София, на уличен булевард или в закътан затворен комплекс в известен квартал - е духовно мошеничество.
  13. Лиула

    Тихо!

    От Лиула,

    Тихо!
    Тихо!
    Тихо!
    И ми простете, моля ви, ще млъкна.
    И вече няма да говоря - зная,
    че във морето няма нищо - нищо
    и във земята... В скока си към нея...
    Единствено дълбоко в паметта ми,
    по-скръбно обетована от всички
    небета - са добрите ми другари.
    Отломъци от жестове... Усмивка...
    по-точно сянката й. В паметта ми
    лица и фигури с пирамидална
    (сикстинска) композиция. Любими,
    неповторими същества, с които
    живея аз сред живите - безшумно -
    до рамото - отляво - на смъртта.

    В памет на великия Христо Фотев, който точно на 25 март, щеше да навърши 80 години.
    Поклон!
  14. Лиула
    Всеки път в Нощта има път и към Светлината
    Всяка Луна има своя Земя, където уютно да заспи
    Всичко има Отражение и своя Сянка
    Слънцето и Колелото на съдбата пресичат се о Кралицата на мечове, която нежно ги заставя да вплетат и тънката игра на спомени, през обърнатият Павел, Луната да събудят от жертвения сън, да споделят невъзможната надежда с кралицата на сънищата си - Звездата, а после тихо да заспят, разбрали, че битието им е и Светът ...
    78
  15. Лиула
    Сега е вече късно. Всичко.
    Денят. Нощта.
    И закъснялата усмивка,
    разляна в скръб из вазите
    на твоя взор...

    Сърцето ми не чака тайна.
    (Аз или тази бледна вечер -
    но бледнината е безкрайна!)
    Разбирам. Зная. Няма тайна.
    Сега е твърде късно вече.

    Дневник, Гео Милев
  16. Лиула

    Църква за вълци

    От Лиула,

    Съвестта, отдавна пусната в неплатен отпуск, как успя да стане корумпирана?

    И защо всеки предпочита да отговори на въпроса дали зебрите са черни на бели райета или обратното, вместо на всичко това?
    Скъпи ми Краус, дяволът не просто е оптимист, ако си въобразява, че може да ни направи по-лоши – той отдавна подаде оставка и сега вероятно се наслаждава на почивката си, разбира се, в случай, че е далеч от хора.
    В нашата преобърната реалност, не знам кой ще спаси красотата. Може и да е потънала вече. Като „Титаник”, или малко по-иначе ...
    Шшшшшт, чува се нещо! По това време какво ли ...
    А, да. Пак вълците. Строят си олтар.



    източник, автор Психоложката (Черната котка)
  17. Лиула
    Онова, което трябва да премълчим, споменаваме най-много.

    Иронии.
    Всъщност празен шум, не струва.

    В Аркадия бе различно - онзи свят, когато бяхме първобитни и щастливи, ми каза -
    не ме следвай, искам да виждам след мене само сянката си.

    Всъщност, нищо.

    Не се чуват ръкопляскания.
    Залата е празна.
  18. Лиула

    Ще отмине

    От Лиула,

    Ученик отива при учителя си по медитация и казва: Моята медитация е ужасна! Разсейвам се или ме заболяват краката, или постоянно заспивам. Просто ужасно!
    - Ще отмине, отговаря учителят спокойно.

    Седмица по-късно ученикът се връща при своя учител: Моята медитация е прекрасна! Толкова съм осъзнат, така жив! Просто чудесно!
    -Ще отмине, отговаря учителят спокойно.
×
×
  • Добави...