Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лиула

Участници
  • Общо Съдържание

    1848
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    30

Блог Постове добавени от Лиула

  1. Лиула
    Ще рече, че противположностите са обусловени и са много мощни - неслучайно китайската философия ги обявява за космически принципи. (Ин и Ян).
    Колкото повече се стремим да разделим противоположностите, толкова по-голяма става тяхната мощ.

    Ако едно дърво израства до небето, коренът му стига долу до Ада, казва Ницше - но горе и долу е едно и също дърво.
    Излишно е да разделяме двете в различни персонификации: Бог и Дявол.

    А виждането на действителността, е виждането на най-висшата реалност.
    Защото виждането на Духа е самоосвобождаване - на психологически език това значи, че колкото по-голямо значение придаваме на несъзнавания процес, толкова повче се откъсваме от света на желанията и разделените противоположности и толкова повече се приближаваме до състоянието на несъзнаваност, което се характеризира с единство, неопределеност, безвремие.
    Аз - цялостната личност - das Selbst - от нейното оплитане в страдания и борби.

    И тук психологията е съгласна с това, дотолкова, доколкото това се отнася до нейните задачи.

    Ако някой е способен да прекара живота си, облечен в кожи на газела, без да се интересува от политика, клюки, евтини истории за чужди животи, тогава мога да погледна случая благосклонно.

    Но, йога в София, на уличен булевард или в закътан затворен комплекс в известен квартал - е духовно мошеничество.
  2. Лиула
    Всяка събота вечер в живота ми влиза страданието. Нахлува от екрана, то е ясно откъде ...
    Ала идва и надеждата, че доброто го има и че то е възможно. Не като компенсация на страданието, а като идея на общността, която прави възможно лечението му.

    Всяка събота вечер разбирам колко съдбата е пожалила мене и колко наранила тебе – съседа, любимия, непознатото дете в инвалидна количка в мола, молещият акордеонист пред хипермаркета, щъркелката Живка, захвърлената немска овчарка Сорена, колко много още ...

    Всяка събота вечера живея чужди животи и си спомням за душата си – единственото място за спасение.

    Всяка събота вечер обичам, че мога да страдам и да се радвам с радостите на другите и малките надежди по пътя – огромни за болния, дребни за здравия, същностни за мене.

    Всяка събота вечер, всеки ден трябва да бъдем добри и във всеки миг да знаем и помним, че когато ние най-много се усмихваме – там някъде някой безпомощен страда.
    И да не можем да го докоснем, нека само му пожелаем добро.

    Не само всяка съботна вечер.
  3. Лиула
    Няма никаква неотменима, съдбовно-обречена, екзистенциално-онтологическа насоченост към цялостност нашето битие, в захвърлеността ни заедно с другите "накъм смъртта" (Sein zum Tode), а по-скоро пропадащо, рухващо, разпадащо се битие (verfallendes Sein), ако си послужим с философския език на Хайдегер.

    Смъртта е нашият личен "пясъчен бряг", който ни подронва вътрешно, докато в един момент не рухнем и не се разпаднем напълно на неограничени части, налични от самото ни начало в нас и дори предналични. Това окончателно "рухване" може да стане по-рано или по-късно, както и ние можем доброволно да се себеразрушим, втурвайки се към смъртта ...

    Напълно в този дух, смъртта не е никакво noch nicht Vorchandenes (още не налично), а едно предшествие и предстоене (Bevorstand).

    Пред-стоя в отношение към миналото.
    Всички неща са ни чужди, само времето е наше.




    Ако искаш животът да е изпълнен, не трябва да добавяш към годините, а да отнемаш от желанията.

  4. Лиула
    Предприехме развлекателни пътувания, за да се отърсим от налегналата ни тъга, тежка тъга.
    Но всуе - не успяхме да разведрим духа си.

    Ти си мислиш, че това се е случило само на тебе, и се чудиш като на нещо необичайно, че едно толкова дълго пътуване и разнообразието на толкова много места не са отърсили ума ти, душата ти от тъгата и от тягостта.

    Ала напразно си пресичал широкото море - тебе ще те преследва и последва, където и да пристигнеш.
    Какво се чудиш, че пътешествията ти не били полезни с нищо, когато разнасяш себе си навсякъде?!

    Същата причина те притиска, която те е подгонила. Какво биха могли да ти помогнат новите земи, хора, градове, мятането насам-натам, когато се опитваш да избягаш от самия себе си и същевременно си оставаш същият - навред разнасяш себе си, а не друг човек?

    Стани друг! Промени се! Измени духа си и тогава тъгата ще отпадне!
    Питаш защо бягството не помага ...

    О, трябва да се свали бремето на духа - преди това никое място няма да ти хареса ...

    Тази мечта прилича на онази люшкаща се пророчица обзета от външна, макар и божествена сила, опитваща се всячески да се отърси от обзели я я Бог.
    Така и ти, тръскаш с усилие товара си, мяташ се в пътувания насам-натам.
    Ала тежкият товар на кораб, люшкан сред вълните, трябва здраво да се фиксира и да се стегне в центъра, защото ако движи по палубата от единия към другия борд, може да обърне кораба.

    Болните хора не се тръскат и разнасят насам-натам, а се лекуват на място. Така и болният дух трябва да се концентрира и стегне - да смени своя хабитус, тогава и ще оздравее.

    Бихме казали на някой днешен духовно болен човек - какво мечтаеш за Хималаите, какво мечтаеш за Рила?
    Какво се катериш по Рила?
    Нима мислиш, че едно летуване при седемте рилски еера, едно танцуване на паневритмия или курс по евритмия ще те направят по-добър, без да се отърсиш първом или паралелно с това от пороците си?

    Това, от което се нуждаеш е ежедневна духовна практика и коренно нов хабитус, нуждаеш се от изцяло нови неща, които да те фиксират здраво и да трансформират теб самия при неотменимо твоите истински неща.

    По-важно е кой и какъв ще пристигнеш, отколкото къде. И щом бди духа върху себе си, духът не се обвързва с никое определено място.

    Защото не съм родена за един ъгъл: целият свят е моя Родина.
  5. Лиула
    We all grab the cards Tarot at once, some of the pictures aligned with other pictures recall to me the story that has brought me HERE, I try to recognize what happened to me and to show it to the others, who meanwhile are also HUNTING there among the cards, pointing a finger at one card or another, and NOTHING fits properly with anything, and we SNATCH away from one another, and we SCATTER them over the table.
  6. Лиула
    обичам Лешоядите, изяждат всичко и нищо не остава
    чистачи на плътта
    чистачи на душата


    все една дума трябва да остане, все един знак за непризнаващите нищо
    за отричащите
    останаха теменужените Небеса

    за мен са
    а за вас - спомените на Старицата

    есен беше, после лято, после зима
    после нищо
  7. Лиула
    Когато утрото бе първото утро в моя живот,
    то бе и първото в твоя

    Целувам те,
    както никой никога досега

    В привечерните часове, отвъд заката на Слънцето, знаех, че ще ме потърсиш и приласкаеш,
    че най-добрата люлка ще бъде твоята люлка и най-добрата ласка, твоята ласка
    а твоята обич - единствената

    Майко,
    тези дни обичам думите да са шарени, улиците пъстри, а свежото пролетно утро - дъхаво на малинов чай и усмивки

    Когато цитрата засвири над мъгливите брегове на Закинтос, видях една красива сянка, розата в ръката на богинята да потреперва
    Разбрах, че съм в Рая, където имах отредено
    място

    От теб
×
×
  • Добави...