Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лиула

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    1848

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    30

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Лиула

  16. Лиула

    Мила моя

    От Лиула,

    Мила моя,
    идваща в съня ми,

    ланшното есенно грозде е обрано вече,
    а Юни мина и отмина,
    не остана нищо

    изпито е

    Мила моя,
    идваща в съня ми,
    понесла ме на гръб,
    задъхваща се,
    уморена

    поспри се, да ти кажа и разкажа за дъхавите малини от градините на баба, от градините на Рая,
    за медените питки и конете по панаирите,
    за шарените панаири,
    за шарените утрини
    за шарените пръстени с цветни камъчета

    Мила моя,
    ти не дочака да ти кажа

    нещо,
    не те пускам

    да си идеш
  17. Лиула
    че Времето е като пеперуда,
    забодена на карфица

    Гледах я
    мислех, че е още жива
    ала тя не бе

    беше Пеперуда, забодена на карфица

    била е Пеперуда,
    преди да се роди

    Какво би казал Сен-Джон Перс затова?
  18. Лиула

    Вече

    От Лиула,

    Птиците отлитат, птиците идват отново
    Кой е мислел, че ще заобича крилете си
    Отрязаните си

    Никой
    Затворът се оказа уютен пристан, последен крясък на чапла
    Окованата

    Мислех и премислях,
    Не измислих нищо
    Блуждая, мечтаех
    Немечтаното

    Спрях се
    Не искам нищо
    Вече
  19. Лиула

    Камена

    От Лиула,

    Камена,
    беше,
    когато Зимата дойде

    Камена,
    беше и когато Пролетта се усмихна

    Камена, мила моя
    припомни ми песните
    за да
    си ида
    леко


    за да си ида като тебе,
    Камена
  20. Лиула

    Вещица

    От Лиула,

    Да намериш, без да си търсил
    и да откриеш, без да го искаш

    Да разбереш, без да приемаш,
    да научиш, без да страдаш,

    Да бъдеш, без да предадеш,
    да си идеш, без жал

    Да се върнеш, без да обвиниш

    Да няма нищо, да няма никого заради когото да се замислиш, и за когото да се бориш,
    дали да замениш свободата си
    ...

    Както над вишната падна сянка, така и чаплата мечтае за други хоризонти на летене,
    да я замени с друга сянка - вишната, а чаплата в полета си да загине

    Очакваха и двете
    ...
  21. Лиула

    Друга съм

    От Лиула,

    Не чуваш нищо
    Друг си

    Не чуваш нищо
    Някакви звуци на хора, пеят, говорят, въртят се неистово като пеперуди около огъня и търсят светлината, която да ги изгори

    Не търся нищо
    Друга съм

    Съща съм
    Гледам без да виждам
    Очите ми - празни въртележки на цветен калейдоскоп
    Шарени спомени от отминало царство на принцеси и жаби

    Не искам да виждам
    метаморфозите на орки, решили че са елфи

    Корабът отплава
  25. Лиула

    Не вярвам

    От Лиула,

    Не вярвам, не защото няма в какво да се вярва, а защото е скучно.
    Защото вярата е изначалната човешка скука да се надяваш на подмолно спасение и помирение с инстинкта да си жива плът?!
    Скучно ми е да вярвам в идеологеми, скучно ми е да следвам образи и митологеми. Римата не е от мен, римата е от подредбата на звуците ...

    Скучно ми е да се усмихвам на успели психотерапевти, непрочели веднъж през живота си нито Платон, нито Сартр, скучно ми е да чета хора, за които човешкото познание се движи по крайпътията на дебелото им черво и единствената им утеха е физическото им оцеляване и здраве.
    Скучно ми е да помагам на оскотели царедворци, за които ласкателството е единственото възможно оцеляване и глупостта - оправдание чрез извинение.
    Скучно ми е да вярвам на думите, изказани от амвона или като посвещение; скучно ми е да вярвам и не искам да вярвам.
    Ако съмнението е трънливият мост, а вярата - устойчивият, то да се мине по въжения мост е за предпочитане; и който иска да намери спасение, няма да е по пътя на вярата, а по пътя на неверието.
    Утехата дебне отвсякъде и тя не е в камъка ...
×
×
  • Добави...