Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лиула

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    1848

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    30

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Лиула

  2. Лиула
    И няма оправия с изхвърлените животни, намерени такива, живи или осакатени. Стана ни ежедневие да намиране някакво животно, читаво или не. Ако е читаво, може и да не го хванеш, че бяга, ама май осакатените са повече. Гледам да ги махна от хорските погледи, да не тормозят ‘гражданството’, да не се гледат неприятни гледки и в без друго мизерният ни живот.

    Забелязвам обаче, че хората ‘свикват’ с такива гледки, и не разбират как се убива човешкото в тях, усещането за взаимопомощ, колективизъм….. И поредното осакатено животно е като поредната чаша вода, която човек изпива без да гледа какво има във водата и как се самоизтравя..
    Но ти питаш за СОРЕНА ...

    Историята на Сорена, овчарката от Златните мостове.


  4. Лиула
    Независим и тленен.
    Себе си да си.

    Не някой друг измислен герой - безхлебен и просещ
    Никой
    Никой

    Като клошарят от отсрещната улица да не си
    Да не си просещ за милост и за мъничко светлинка
    Такава, каквато само ти можеш да запалиш

    Но е по-лесно да изчакаш някой друг да запали - а ти да чакаш, да чакаш
    И да бягаш, за да се спасиш - къде ли

    да чакаш
    да можеш да обичаш, но искаш любов
    страхливец си
    Можеш
    да избягаш
  6. Лиула

    8-ят ден

    От Лиула,

    Глух и сляп си -
    Онемяла съм
    От крясъци
    Но и виковете са убежище във шумни къщи
    Тишината е в картините между стените насред свирепите отворени прозорци,
    Срещу които хлуе северния вятър
    Спряла съм на прага,
    Обичам само думите
    А тебе съм забравила
    по пътя


  16. Лиула
    На прага съм.
    Пътувах и видях. Отивам.

    Казах - добро да е.
    Ала не е било това добро да е добро.

    Отвъд звездите нежни и слънцата далечни, не видях аз свой дом,
    където своя стряха да създам,
    да приютя забравения бог,
    прокудена комета,

    ваша съм.
    Скоро всичко свършва.
    И на края дните преброени са. Питото - изпито, разбраното - разбрано, неразбраното - остава.
  18. Лиула

    Добър ден, вечер!

    От Лиула,

    Ако някога напиша книга, то тя няма да е за Таро, а ще е за Oкеаните.
    Атлантическият - пред него споделяш, пред Тихият - обезумяваш.
    Не си спомням по-дълбоки откровения на брега на Западния Атлантик, вторачена у последното Слънце, залязващо, точно в 8:00 часа.
    Виждаш оранжево-червено-розовия му диск да се отдалечава от хоризонта, а ти умислен, пропускаш отново мига да кажеш "добър ден, вечер". Ала го следваш по брега. Тичаш.

    Препускаш към Залеза. С устрема на самоубиец.

    Два прилива и два отлива - всеки път бягаш по 100 метра навътре или навън, играем си на криеница с Луната - отшелница.

    Ала, накрая, идва време да си кажем - "ще се видим отново утре".

    ...
  19. Лиула
    Всеки път в Нощта има път и към Светлината
    Всяка Луна има своя Земя, където уютно да заспи
    Всичко има Отражение и своя Сянка
    Слънцето и Колелото на съдбата пресичат се о Кралицата на мечове, която нежно ги заставя да вплетат и тънката игра на спомени, през обърнатият Павел, Луната да събудят от жертвения сън, да споделят невъзможната надежда с кралицата на сънищата си - Звездата, а после тихо да заспят, разбрали, че битието им е и Светът ...
    78
×
×
  • Добави...