Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лиула

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    1848

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    30

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Лиула

  1. Лиула
    На прага съм.
    Пътувах и видях. Отивам.

    Казах - добро да е.
    Ала не е било това добро да е добро.

    Отвъд звездите нежни и слънцата далечни, не видях аз свой дом,
    където своя стряха да създам,
    да приютя забравения бог,
    прокудена комета,

    ваша съм.
    Скоро всичко свършва.
    И на края дните преброени са. Питото - изпито, разбраното - разбрано, неразбраното - остава.
  2. Лиула

    Ще отмине

    От Лиула,

    Ученик отива при учителя си по медитация и казва: Моята медитация е ужасна! Разсейвам се или ме заболяват краката, или постоянно заспивам. Просто ужасно!
    - Ще отмине, отговаря учителят спокойно.

    Седмица по-късно ученикът се връща при своя учител: Моята медитация е прекрасна! Толкова съм осъзнат, така жив! Просто чудесно!
    -Ще отмине, отговаря учителят спокойно.
  4. Лиула

    8-ят ден

    От Лиула,

    Глух и сляп си -
    Онемяла съм
    От крясъци
    Но и виковете са убежище във шумни къщи
    Тишината е в картините между стените насред свирепите отворени прозорци,
    Срещу които хлуе северния вятър
    Спряла съм на прага,
    Обичам само думите
    А тебе съм забравила
    по пътя


  8. Лиула

    Най-красивото Сърце

    От Лиула,

    Един ден едно младо момиче, застанало в центъра на града и обявило на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на сърцето й. То наистина било с безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо, което да нарушава красотата му. И хората се съгласили с нея, че това било най-красивото сърце, което били виждали.

    Отнякъде се появила една стара жена и казала: "Твоето сърце не притежава хубостта на моето." Насъбралото се множество и младото момиче погледнали сърцето на жената. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата липсвали изцяло и се били образували дълбоки бразди. Хората гледали смаяни старата жена и недоумявали как било възможно да твърди, че нейното сърце е по-хубаво. Младото момиче, като видяло в какво състояние е сърцето на старицата се разсмяло и казало: "Ти май се шегуваш! Да сравняваш сърцето си с моето, моето е идеално, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда?"
    "Да", отговорила старицата, "Твоето сърце изглежда прекрасно, но аз и за миг не бих го разменила за моето. Всеки белег върху сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдала любовта си. Аз всеки път съм откъсвала по едно парче от сърцето си и съм го подарявала, понякога и на мен са ми подарявали късче сърце, което съм поставяла на мястото, от което съм откъсвала от моето. Ала нали късчетата не са точно премерени, затова и ръбовете понякога не са съвпадали. Но аз много ценя тези ръбове, те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявала от моето сърце без другият да ми е давал от своето. От това пък са празните бразди, които са останали.

    Да даряваш любов означава и да рискуваш. И въпреки, че тези бразди са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да изпълнят празните места.

    ...
  10. Лиула
    че Времето е като пеперуда,
    забодена на карфица

    Гледах я
    мислех, че е още жива
    ала тя не бе

    беше Пеперуда, забодена на карфица

    била е Пеперуда,
    преди да се роди

    Какво би казал Сен-Джон Перс затова?
  11. Лиула
    Тя и Тя говорят. Гледат се.. Едната по-рано ще тръгне по пътя, другата - след нея.

    "След като проумяхме какво Сърцето не би могло да понесе,
    се насочихме към онова, какво то би могло да бъде, ако
    бе самото себе си
    Ако Сърцето е самото себе си, то обаче би приело всичко и
    би казало на отиващият си, ала търсещ връщане - кога си тръгваш?

    Срещи и разделите - едно са
    Утрини и вечерите - същото
    Мигът на изгрева, мигът на залеза - повтарят се
    Едно и също е

    Едно и също е Сърцето, което отразява
    и единствена
    Смъртта
    ще отчете скалата на поносимостта
    да се приеме
    отдалечаването му"

    Казаха си те.
  17. Лиула

    Мила моя

    От Лиула,

    Мила моя,
    идваща в съня ми,

    ланшното есенно грозде е обрано вече,
    а Юни мина и отмина,
    не остана нищо

    изпито е

    Мила моя,
    идваща в съня ми,
    понесла ме на гръб,
    задъхваща се,
    уморена

    поспри се, да ти кажа и разкажа за дъхавите малини от градините на баба, от градините на Рая,
    за медените питки и конете по панаирите,
    за шарените панаири,
    за шарените утрини
    за шарените пръстени с цветни камъчета

    Мила моя,
    ти не дочака да ти кажа

    нещо,
    не те пускам

    да си идеш
  18. Лиула
    Абзаци от интервю с уникалния поет Константин Павлов, който днес щеше да навърши 81 години. RIP

    С кои поети и писатели поддържате приятелства?
    Снощи Достоевски ми беше на гости и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен припадък. И с други подобни поддържам приятелски отношения.

    Вашата представа за кентавъра?
    Във всеки случай кентавърът ми е по-любопитен, отколкото конят или човекът, взети поотделно. Странно е, че кентавърът ме въодушевлява не като мит, а като еклектика от едно произволно слепване на две същества. Какъв чудесен ефект

    Защо на кръста бе разпънат Христос, а не жена?
    Защото разпъната жена възбужда еротични представи.

    Кого бихте взели в ковчега на Ной, кучето или коня?
    Като поет ще избера и двете. Но по-безкористен е изборът на кучето. От обща житейска гледна точка кучето е по-„безполезно" нещо. Изобщо в ковчега бих взел всичко безполезно. За полезните неща има много ноевци, които винаги ще ги предпочетат.

    Пушкин, Лермонтов, Есенин, Маяковски! Поети, рано загинали.
    Това са рисковете на професията. Това са свръхчувствителни хора. Цял живот тренират свръхчувствителност и когато прескочат критичната точка, по своя или чужда вина... обществото се успокоява. Те са неудобни хора. Създават чувство за вина на останалите. И все пак точно с това „каре" не бих седнал да играя карти.

    Къде е магията на словото?
    Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова - малко читатели, а и ония, които четат, не винаги разчитат добре, но това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено само от бездарните жреци, които са го обявили за своя собственост.

    За кого пишете?
    За себе си. Гледам на моите неща като на дневник през времето. Адресът не е насочен към никого. Отговарям за това, което пиша, само пред себе си. Ако някои възприемат и споделят написаното, тогава то започва да съществува „обективно".

    П.С. Интервю, предоставено от поета Неделчо Ганев
  19. Лиула
    Онова, което трябва да премълчим, споменаваме най-много.

    Иронии.
    Всъщност празен шум, не струва.

    В Аркадия бе различно - онзи свят, когато бяхме първобитни и щастливи, ми каза -
    не ме следвай, искам да виждам след мене само сянката си.

    Всъщност, нищо.

    Не се чуват ръкопляскания.
    Залата е празна.
×
×
  • Добави...