Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лиула

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    1848

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    30

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Лиула

  1. Лиула

    Вещица

    От Лиула,

    Да намериш, без да си търсил
    и да откриеш, без да го искаш

    Да разбереш, без да приемаш,
    да научиш, без да страдаш,

    Да бъдеш, без да предадеш,
    да си идеш, без жал

    Да се върнеш, без да обвиниш

    Да няма нищо, да няма никого заради когото да се замислиш, и за когото да се бориш,
    дали да замениш свободата си
    ...

    Както над вишната падна сянка, така и чаплата мечтае за други хоризонти на летене,
    да я замени с друга сянка - вишната, а чаплата в полета си да загине

    Очакваха и двете
    ...
  3. Лиула
    Под зимното слънце
    язди на коня
    моята премръзнала сянка.

    Полумесец осветява
    мъгливата земя.
    а рибите са пълни със сълзи.
    Елдата цъфти.

    Камбаните стихват.
    Еква нощта
    дъхът на цветята.

    Башо
  8. Лиула

    Не вярвам

    От Лиула,

    Не вярвам, не защото няма в какво да се вярва, а защото е скучно.
    Защото вярата е изначалната човешка скука да се надяваш на подмолно спасение и помирение с инстинкта да си жива плът?!
    Скучно ми е да вярвам в идеологеми, скучно ми е да следвам образи и митологеми. Римата не е от мен, римата е от подредбата на звуците ...

    Скучно ми е да се усмихвам на успели психотерапевти, непрочели веднъж през живота си нито Платон, нито Сартр, скучно ми е да чета хора, за които човешкото познание се движи по крайпътията на дебелото им черво и единствената им утеха е физическото им оцеляване и здраве.
    Скучно ми е да помагам на оскотели царедворци, за които ласкателството е единственото възможно оцеляване и глупостта - оправдание чрез извинение.
    Скучно ми е да вярвам на думите, изказани от амвона или като посвещение; скучно ми е да вярвам и не искам да вярвам.
    Ако съмнението е трънливият мост, а вярата - устойчивият, то да се мине по въжения мост е за предпочитане; и който иска да намери спасение, няма да е по пътя на вярата, а по пътя на неверието.
    Утехата дебне отвсякъде и тя не е в камъка ...
  13. Лиула

    Друга съм

    От Лиула,

    Не чуваш нищо
    Друг си

    Не чуваш нищо
    Някакви звуци на хора, пеят, говорят, въртят се неистово като пеперуди около огъня и търсят светлината, която да ги изгори

    Не търся нищо
    Друга съм

    Съща съм
    Гледам без да виждам
    Очите ми - празни въртележки на цветен калейдоскоп
    Шарени спомени от отминало царство на принцеси и жаби

    Не искам да виждам
    метаморфозите на орки, решили че са елфи

    Корабът отплава
  15. Лиула

    Малко

    От Лиула,

    Малко страници, единствен изход от сюжета.
    Много страници, изходът е същият. Логическият подлог не позволява интелектуални волности.
    Щото не е нужно да има нито смисъл, нито смислен и осмислен брод, не няма.

    Има привечерна угнетеност, има глад за зрелища, но не да гледаш полуусмихнати селяни и оскучали домакини с безизразна усмивка ...
    Има глад за Утро, има глад за Летни дъждове, бури и виелици, има глад за леко обветрени житни поля и сладкоструйни водопади, където душата ти да пие живата вода, да я усети жива течаща по вените, като кръвта си, и да я даде после на другите.
  17. Лиула
    Сега е вече късно. Всичко.
    Денят. Нощта.
    И закъснялата усмивка,
    разляна в скръб из вазите
    на твоя взор...

    Сърцето ми не чака тайна.
    (Аз или тази бледна вечер -
    но бледнината е безкрайна!)
    Разбирам. Зная. Няма тайна.
    Сега е твърде късно вече.

    Дневник, Гео Милев
  18. Лиула

    ...

    От Лиула,

    На хиацинт прилича тя,
    но горе в планината
    овчарите я сгазват със краката си

    и клюмва на земята пурпурния цвят ...

    Сафо
×
×
  • Добави...