Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби.
Мъжът представя главния мозък в човек, чрез който е свързан с външния свят. Жената представя слънчевия възел, чрез който е свързана с вътрешния, с Божествения свят. Слънчевият възел има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Това, което човек възприема чрез слънчевия възел или чрез симпатичната нервна система, е по-вярно от онова, което възприема чрез главния мозък.
Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!
“Жена” от санскритската дума „зео” означава „живот” на български. „Мъж” произлиза от санскритската дума „манас”, което означава същество, което мисли.
Мъжът и жената се съединяват, за да се развиват. Женитбата е необходима, за да се развиват и мъжът, и жената, да придобиват нови качества и да изучават законите.
Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.
Човек може да те обича, докато му даваш свобода.
Не питайте никого: „Ти обичаш ли ме?”. Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. Как ние обичаме, това е наша работа.
Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи
Любовта е вечният стремеж на две души.
Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.
Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.
Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.
Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори.
Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос.
Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот.
Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.
Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.
Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си.
Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив.
Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.
От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.
Когато обичаш някого, ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешният смисъл на обичта. Ако мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Ако искате да ви посети любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги идва отговор на силните, искрени желания на човек, които излизат от неговата душа.
Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се до него повече отколкото трябва, той ще ви разтопи.
Стойте на такова разстояние един от друг, че да не виждате лошите си черти. Докато са далеч едни от други, хората виждат само доброто в себе си. Щом се приближат повече отколкото трябва, те не могат да се търпят.
Придодата не се интересува от любовта по същия начин, както ние. За нас е важно да има вярност по между ни. За нас е важно е да е споделена. Имаме нужда да се вричаме във вярност и да чуваме от другата страна същото. Заклеймяваме човека , в който сме се влюбили със силни думи, че е единствен/на, че е осмислил живота ни, че никога няма да се влюбим в друг/а. Обаче забравяме, че любовта не вземе насериозно нашите клетки и ни принуждава да ги изричаме отново и отново, но не винаги към един и същи човек. Нейната мисия е да продължи веригата...Нейните усилия са насочени към плода на любовта — децата, а не към това какво носи любовта в личностен план — щастие или мъка. Странни сме хората. Днес наричаме човека, в когото сме се влюбили единствен на света, но случи ли се тъй, че да ни предаде, ние нямаме сили да го наречем дори човек. Затова като знаем каква е любовта, че пламва по-бързо от пожар, трябва да се научим, че вричанията във вярност, как ще обичаме любимия/та си, докато смъртта ни раздели са неуместни клетви. Колко много са младите семейства, които не са живяли заедно дори и три години, но вече в главите им минават мисли как да строшат катанците на семейното робство. Любовта по между им е изстинала, също толкова лесно и бързо, както се възпламенила преди време. Започват едни изневяри, които нанасят оскърбление на другия, чиито чувства все още не са охладняли. Затова аз държа повече на думите: Слушай, не съм сигурна дали ще те обичам вечно, но съм сигурна в едно — че стане ли тъй, че любовта ми към теб да охладнее, аз няма да се колебая да спестя истината. Мое морално задължение ще е да ти кажа, че вече не тая същите чувства към теб, а твое — да уважиш свободата ми. Истината никога не може да нанесе обида, но лъжата винаги го прави. Който е разумен в любовта ще вземе на премисъл, че чувствата са по силни от клетвите и дойде ли време да чуе подобна истина ще го направи достойно и с уважение. Спомена за любовта носи наслада, дори и вече да я няма, стига само да е угаснала по човешки начин, а не чрез изневяри и лъжи.
