Здравейте, много благодаря за помоща, наистина сега осъзнах реално какъв ми е проблема и какво ми е положението. От човек, които беше уредил живота си съвсем прилично се озовах на дъното или по-скоро в началото, но голяма част от проблема е заради моите прибързани действия. Взимам си поука, но най истинския проблем е от страха, да не загубя, както аз вярата в себези така и мойте близки не искам да ги разочаровам и да губят вяра в мен, а ги разочаровах, защото ми казваха да не напускам и да се подготвя по-съвестно за тезата, но почти не им обърнах внимание. Но пък съм сигурна, че рано или късно дори и да ги бях послушала пак щях да го нашата това и пак щях да стигна до тук. За това ще се опитам да се съвзема и да започна на чисто и да продължа да се боря, това е живота. Остава само проблема да съобщя поредния провал на родителите ми за тази година, че не ме допускат до защита и тогава ще ми олекне съвсем.
Направим това, което ми казахте и реално ситуацията може да е много по-зле, да оста без осигуровки и съвсем без никакви пари, да загубя подкрепата си на близките хора и съвсем да се срина, но не е така. Имам осигуровки, имам някакви пари и най-вече всички ме подкрепят, колкото и да е трудно на всички ни. Тази ситуация ще ме направи по-силна и знам, че всичко ще се нареди, защото имам вяра и подкрепа.