[Изкуството на Осъзнатото Сънуване - Част 2]

Когато баща ми беше жив... не бях до него, но всеки ден по 3 пъти най-малко на ден си говорихме по телефона. Сега го няма и много ми липсва, но го сънувам често и се радвам когато го сънувам, защото в моите сънища ние си говорим както преди по телефона. Преди се страхувах и не разбирах, сега знам, че това е моята връзка с него там и се радвам,че той идва в сънищата ми, говори ми и е до мен. Може би много хора ще ме помислят за луда... но спокойствието и силата която ми дават тези сънища на разговорите с него ми помагат много за да преодолея неговата липса.

 

Много хубава статия благодаря ти Иво

[Твоите деца не са твои деца]

това е любимият ми писател... Джубран Халил Джубран