анонимен6

Благодаря за отговора, д-р Първанов. Това, което твърдите, се опитвам да си го набия в главата и аз от доста време, въпросът е, че промяната в мисленето и нагласата ми към света все още е процес с много повишена трудност, тъй като някои от представите ми вече са позатвърдени, но винаги могат да се разбият и променят. Все пак съм човек, който в последната половин година се научи в това отношение да не губи вяра и да не унива за подобни неща. Особено след като сам разбира и вижда по себе си, колко преодолимо е това. Трябва само силен тласък и воля. Търпение, а аз мога да съм много търпелив.
Спортът е опция, но като цяло не съм никак спортна натура и през времето, когато все пак съм физически активен, разсейването от обсесията е твърде кратко. Замествам и с други неща, нямам намерение да се отдавам изцяло на  окр, но понякога то наистина много и продължително ангажира ума ми през деня и ми е трудно да не мисля, защото характерът ми постоянно изисква да човъркам в проблема, да го мисля, анализирам, наблюдавам, тълкувам и прочие неща...
Предизвикателството към окр явно е метод, за който прочетох, и защо да не пробвам да го приложа? Наистина е трудно, получава се сякаш съм нагазил до глезените в река, но виждам, че единственият изход е отсреща в дълбокия, черен, мрачен вир, в който трябва да се гмурна, да преплувам през всичките гадости в него, колкото и ужасни да са и колкото реални да изглеждат, за да се измъкна и стигна другия бряг. Трудното е в това, че като го видиш, все си казваш: "А, не. Там не смея да влизам." А трябва точно това да направиш.
И по въпроса с впрягането  - твърде болезненият ми личен опит ми показа отвсякъде, че бягането от обсесията само я увеличава. Още опитвам да привикна към тази тактика, защото е непосилна и самата тя опитва да генерира нови тревоги у мен. С тях до момента още не се справям особено, но времето е пред мен. Знанието какво ми е - също. Това ме мотивира до голяма степен.