Темата е продиктувана от 4-та чакра - духовното сърце. Там където инструментариума на разума неможе да ни помогне, или е много неточен. // сърцето има доводи които разума не познава // то в случаите където разума вече неможе да ни помогне. Тогава какво да правим? Единственото за което се сещам е - да слушаме сърцето си, да го питаме, да чуем какво ни говори, защото то никога не лъже ( а наистина ли никога не ни лъже) или просто не сме се научили да го слушаме добре?! Възможно ли е както в "Алхимикът" на Куелю да се научим да слушаме сърцето си, или поне мъничко да се научим за да се допитваме до него, там където възможностите за отговори от разума намаляват драстично или са просто безсилни?