Ина Ар

Благодаря ви много за отговорите, аз също мисля, че е дошъл момента за терапия. Паралелно поне за сега ще си пия хапчетата докато намеря терапевт. За жалост няма хапче, което да промени начина ми на мислене. Чета всичко, което се пише тук и отсявам доста неща за себе си. Дано намеря пътя на горе.

Здравейте и от мен. Имам проблеми от 5 години. В началото първите пристъпи и кризи ме изпратиха на кардиолог. Правиха ми много изследвания, които показаха неспецифични промени в кардиограмите, но доктора отсече ПА и ми изписа золофт и атаракс за един месец. Почуствах се добре, реших, че няма нужда от контролни прегледи и на своя глава не продължих лечението. Голяма грешка, както по-късно се видя. Атаките започнаха отново, болка и парене в гърдите, високо кръвно, пулса ми отиваше в небесата. Търпях доста време, но се сдобих с постоянния страх, че ще ми стане лошо, че ще умра, че сърцето ми е болно. Започнах да се наблюдавам, при всеки симптом изчитам всичко в нета, вече съм по-информирана от колкото ми трябва. От постоянното мислене за болести главата ще ми се пръсне, започва да пари и веднага идва мисълта инсулт и полудявам. Това продължи дълго на приливи и отливи, в които се справях както можех, ежедневието си върви, гледам си децата. Но пернишкото земетресение ме изпрати в някакъв неописуем ужас. Не мога да ви опиша какво изпитвах. Гледах в една точка, тресях се от страх, спахме с децата в колата няколко дни. За храна и сън и дума не можеше да става. И от там всичко тръгна на долу. След поредната криза този май месец ме приеха в болница за сърцето. Лоши кардиограми, лош велотест - резултата коронарография. Тя показа здрави артерии, но от стрес и страх си докарвам спазми и от там всички промени. Цяло лято съм по доктори, само ме препращат от един на друг, преди две седмици ми правиха и ЯМР на главата. С моята хипохондрия само това ми трябваше. Имам някаква лезия, която невровожката каза че е от нервите и ми изписа ципралекс и стрезам. Диагнозата е генерализирано тревожно разстройство и ПА. Пия ги от десет дни и не знам дали е от тях, но първата седмица имах поне пет атаки. Кошмарно е, изчетох тонове литература за самопомощ, но не успявам да се справя когато атаката започне. Знам, че с лекарствата само туширам нещата и ме е страх какво ще стане като ги спра. Вече узрях, че ми е нужна професионална помощ, но не знам на къде да се насоча. Извинявам се за дългия пост, но имах нужда да разкажа.