bob5

Здравейте, Радвам се, че попаднах тук, където мога свободно да говоря за моите проблеми и притеснения свързани с мастурбацията и последствията от нея. Никога до сега не съм се замислял какво може тя да ми причини и че може би всички мои страхове и притеснения се дължат на нея. Как стигнах до този извод и кое го потвърди. Скоро посетих индийски аюрведестичен лекар, който диагностицира здравословни проблеми чрез пулсова диагностика. Реших да отида при него, защото смятам, че стандартната медицина не винаги разглежда всички аспекти на едно заболяване и както един приятел каза: тя се опитва по-скоро да изгребе водата в лодката, от колкото да намери пробойната. В момента се лекувам от хронично заболяване - ХУК, а преди време бях изпаднал в същото състояние, което описва sub_human. Четейки неговия коментар, все едно чета моите мисли от преди 4 години. Бях стигнал на същото емоционално ниво, със същите упреци към себе си, но и неразбиране какво се случва с мен. Та да се върна при пулсовата диагностика. След 3-4 минути следене на пулса ми, доктора каза, че основния проблем, който вижда в тялото ми е в горната част на тялото ми от раменете на горе, което първоначално ме учуди, понеже ХУК от който страдам е в дебелото черво, а и в момента е в активност. Попитаме дали имам проблеми със горните дихателни пътища. Аз му казах, че да от дълги години имам слуз, която често изхрачвам. Той ме пита дали съм се лекувал и аз му казах, че доктори са се опитвали с антибиотици, но ефекта от лечението винаги е бил краткотраен и те са казвали, че това е хроничен фарингит, с който може и така да си живея. Въпросът, който той ми зададе ме смути и даже отрекоха, а именно дали мастурбирам продължително от дълго време. Просто не знаех какво да отговоря, никой не знаеше за това и изведнъж имах чувство, че някой ми е прочел мислите. Почувствах се разкрит и отрекох, но си мисля, че той разбра. В момента отново съм на етап от живота си, когато започва да ме обземат притеснения и страхове, апатия и емоционално безсилие. Не мога нито положителни нито негативни емоции да ги изживея напълно и да се освободя от тях. Имам чувство, че всичко задържам в себе си и че почвам да се разпадам емоционално, а не би трябвало да е така. Определено имам много поводи за радост, а имам чувството, че пропадам. Все още не съм стигнал до състоянието, в което бях преди 4 години и затова искам да взема своевременно мерки. Какво ми се случило в личен план до момента, което според мен оказва влияние както на психическото така и на физическото ми състояние. Още в тийнейджърските си години опознавах моята сексуалност чрез мастурбацията. Не мога да кажа, че съм бил пристрастен нито към нея, нито към порнографията, но може би от тук се започва. Израснал съм бих казал в нормално семейство, в което винаги се говорило открито за секса или поне моите родители са се опитвали, но аз винаги съм се чувствал конфузно, когато са се опитвали. В студентските ми години баща ми почина от раково заболяване, малко след това и майка ми. И двете събития определено ме травмираха и ги преживях трудно, но някак си успях да ги преживея или поне си мисля. че съм успял. Още в ранното студентство започнах по-учестено да маструбирам, затварях се в себе си, в мой собствен свят, в който нещата бяха хубави и красиви. Може би се опитвах да избягам от реалността. Но това със сигурност не ми е пречело на комуникацията с другите хора и моите приятели. Всички са казвали, че съм много позитивен и усмихнат човек и се чудят как го постигам след всичко, което ми се случва. А и самия аз се чувствах добре, винаги съм търсил позитивните неща от живота. Единствен проблем отчитам, че не можех да се сближа достатъчно с момичетата, които съм харесвал и влюбвал в тях. Гледал съм и порнография в този период, но не бих казал пристрастено. За мастурбацията тя не ми е била необходима. С напредването на възрастта повечето ми приятели създадоха семейства и може би тогава реших, че трябва да си намеря партньорка и аз, като че ли на всяка цена. Бях вече на 25 год. без да съм имал полов контакт с жена. 3-4 опита за по сериозна връзка се проваляха и аз може би почнах да се отчайвам, търсейки винаги вината в себе си. За една година коренно се промених. Почнах да се изолирам повече от хората и да страня от тях. Ставах по-апатичен. Мастурбацията не можеше също да ми даде онова спокойствие, а се превръщаше в чист механичен процес, който трябваше да правя ежедневно. Година по-късно почти стигнал дъното се запознах с настоящата ми партньорка. С нея всичко се случваше толкова естествено и толкова красиво. Тя беше и първата жена, с която съм имал сексуален контакт, който беше и много красив за мен. Но това беше само в началото. Постепенно започнаха сексуални проблеми с мен. В началото на любовния акт винаги изпитвах голяма възбуда и по-време на него също , но не можеш на еякулирам, не можех да доставя удоволствие и на себе си. Започнах да се чудя какво се случва с мен, та нали вече реализирах фантазиите си, които съм имал толкова много години. Малко след това получих една паник атака. Отидох на психиатър, разказвайки историята на моя живот, разбирайки се без да навлизам в подробности относно моята сексуалност. Той каза, че това си е депресивен епизод и започнах лечение с Ривотрил и Велаксин. Определено това ми даде нови сили. Почувствах се отново себе си. Сексуалността ми също се повлия добре. С жена ми не правихме просто секс, а истински любовен акт, в който душите ни се къпеха. За съжаления през това време ми диагностицираха едно хронично заболяване - ХУК, което докторите сравнително бързо овладяха и вкараха в ремисия. Разбира се почнах да чета какви може да последиците от него - рискът от рак и страхът от рак винаги малко или много са ме притеснявали, помнейки много добре смъртта на моя баща. Докторите твърдяха, че голяма част от моите симптоми са психосоматични и причинени от вегетативната нервна система. Повече от година бях на антидепресанта и Ривотрила. Психиатърът каза, че мога да прекратя лечението с тях, понеже вече е минал доста дълъг период. Имаше само съмнения, че ще няма да мога да прекратя Ривотрила и ми беше дал схема за намаляване на дозите. След спирането на двете лекерства определено почувствах промяна. Станах по-раздразнителен и избухлив. Сънят ми също не беше стабилен. Лесно заспивах, но след 3-4 часа се будех. Алтернативата да се върна на антидепресанти ме плашеше и знаех, че това не е най-добрия изход. Аз понякога съм наистина много упорит и правя нещата на всяка цена. Бях решил да не използвам никога повече антидепресанти. След около 6 месеца, все пак почнах да имам нормален сън. Някои дни бяха по-напрегнати на работа, някой не чак толкова. Някак си се опитвах да намирам баланса, въпреки трудностите. Все пак имах любим човек до себе си, който невероятно много ме разбираше и подкрепяше, който е и истински приятел до мен. Определено не бях същото момче, което помнех на 20 години- винаги усмихнато и винаги позитивно. Бях по-затворен в себе си, не общувах толкова много и често с моите приятели, просто човекът до мен ми беше достатъчен. Не трябваше да говоря много, да се обяснявам, просто понякога само очите ни говореха. За съжаление след спирането на антидепресантите, половият ни живот не беше толкова активен. Нямах желание да правим често любов - може би до 2-3 пъти на месец. За разлика от началото, когато се запознахме с нея, когато не можех да еякулирам, сега актовете ни траеха само няколко минути - еякулирах много бързо. Въпреки това, тя продължаваше да проявява разбиране и любов. През лятото най-накрая се случи и най-очакваното и желано нещо в живота ни - в момента чакаме нашето първо бебе. Радостта и за двамата ни е голяма, но за съжаление при мен в началото на есента, ХУК се активира въпреки редовната терапия, която провеждам. Не се притесних много, защото знаех, че докторите ще се справят. Вече три години в края на лятото се случваше болестта ми да се активира, но сравнително бързо отшумяваше този период. Този път обаче не е така. Вече повече от три месеца, лекуващият ми лекар се бори с какви ли не медикаменти, включително и кортикостероиди ( за сега само локални ). Мислите ми почнаха да стават все по-тревожни. По-трудно изпитвам радостта от предстоящия момент на раждането, а радостта трябва да е голяма. Опитвам се да не тревожа жена ми, за да не тревожим и бебока. Това според мен може да се окаже важен фактор в пренаталното възпитание на детето. Стресът на работа и отговорностите на работа ми се струват непреодолими, въпреки че ги върша от няколко години. От работа винаги се връщам съсипан и много изморен, но въпреки това сънят ми е кратък, будя се по 7-8 пъти на вечер, а следващата сутрин е още по-ужасна. Страховете за моето здраве все по-големи, кошмарите страховити. Любов не сме правили с жена ми от както е забременяла. 1-2 пъти съм маструбирал, но определено ефектът е много краткотраен и даже негативен. Не ми харесва, чисто механичен процес, след който цялото ми тяло се изпразва душевно. Отказах се да го правя, липсва ми и желанието да правя истинска любов, въпреки това преди няколко дни имах една полюция, която даже беше "болезнена". Събудих се от нея с адско главоболие, което продължи цял ден и завърши с повръщане. Искам да се справя с всичките ми страхове и притеснения, но не знам как. Чувствам се толкова безсилен в момента, а имам поводи за толкова много радост. Ще ми се целият този възстановителен процес да мине без антидепресанти и други химикали. Знам, че трябва да си променя мисленето, но е толкова трудно. Защо се промених токова и не мога ли да бъда същото онова момче на 20 години. Толкова много мечти и желания сбъднах, защо не мога да бъда просто щастлив. Знам, че мислите създават нашия живот, а защо по дяволите в такъв радостен момент от живота ми, ме връхлитат едни от най-мрачните мисли, които съм имал. Знам, че всички събития в моя живот са допринесли за това, което съм, но си миля след срещата ми с аюрведестичния лекар, че може би желанието ми да маструбирам до преди 4 години се оказва главното парченце в пъзела, който се опитвам да сглобя, опитвайки се да видя картината на моя живот.