Vessy.K

Няма да ги надживееш.
Деяна и ansisi, са ти дали добър личен опит и мнение, които обаче не се отнася до проблемът "ревност". Казвам "проблемът", защото идва един момент, в който това състояние се превръща в проблем и дори професионалната помощ трудно го повлиява, но дава насоки за неговото облекчаване.
Обърни внимание на това, което съм ти написала, ако успееш поработи сама, ако не успееш консултирай се с психолог.

Виж какво си написала! Вероятно си искала да напишеш „ад“, но си написала „аз“. Всъщост, не си объркала, това ти желая и аз — да се умори и най-после да кротне този егоистичен Аз. Това няма как да се случи, ако не се въоръжиш с търпение и готовност за промяна. 

Мъжът ти не е четка за зъби, която си си купила, и за която знаеш, че е само твоя
Груба грешка е желанието да притежаваме някой само за себе си, още повече човек, а не домашен любимец
Мъжът ти ще бъде само твой ако той сам го пожелае,
ако реши да ти изневерява, ти и цялата покъщнина да изпочупиш, пак няма да го спреш
И не му прави сцени непрекъснато, без да е бил виновен, защото така само приближаваш момента, когато наистина ще ти изневери, и не само ще ти изневери, ами може да поиска и развод

Чела ли си нещо от Лазарев - Диагностика на кармата? Доста подобни примери има и добре го обяснява. 
Ако се опитам да перифразирам казаното от теб по-горе, то излиза, че:
колкото повече обичаме един човек, толкова повече ни пука какво точно прави той, какво мисли, как се отнася към различни неща и хора. 
Правилно ли съм разбрала?
 
Ако да - то мисля, че в това базово предположение е скрит ключът на проблема и на промяната. Интелигентен човек като теб би могъл да се замисли а дали всъщност не е точно обратното?
 
Колкото повече обичаме един човек и ако го обичаме истински, то няма да ни пука изобщо какво прави той, как се отнася към различни неща и хора, какво мисли, какво притежава... - ще го обичаме ВЪПРЕКИ ВСИЧКО И ЗАЕДНО С ВСИЧКО. Казваш, че си способна на всичко - способна ли си да обичаш така?
 
Написаното по-горе е моят личен възглед и практика на обичане на хората по принцип и по практика дала и даваща отлични резултати. 

Vessy.K, не съм толкова глупав, че да ти давам съвети. Все едно да показвам изгрева на сляп по рождение. При теб ревността е крайна, може би иманентна. Просто се обърни се към психолог ако искаш да си здрава, свободна и щастлива, заедно с него ще работите върху емоциите и чувствата. С негова помощ би трябвало, ако не да се освободиш от чувството за ревност, то поне да го озаптиш. 
 
Избери си психолог