Jump to content
Порталът към съзнателен живот

haddabona

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от haddabona

  1. :) Благодария! 

     

    Вече търся специалист.

    С "писането по форумите " не прекалявам .Повече чета отколкото пиша. Наистина не лекува ,но си е вид терапия. Щом аз намирам полезни за мен неща , вероятно и за други е полезно .   

    Като  начало ходих на психиятър, но не се почувствах по добре , а напротив. Предписа ми  Думирокс по 0,5 на ден . Не го пия. Ако знам ,че ще ми реши пороблема  ще пия колкото триябва. Дори мисля да опитам .   Но не искам да ми притъпи мислите и  усещаниата. Искам да се науча да  ги владея доколкото е възможно. Защото според мен това е есновен проблем на хората с натрапливости , загубата на контрол над себе си. Искам да се науча на техники за преодоляване на стреса и страха.

      Сънищата ми са много разнообразни. Чела съм за мнението на Фроид за натрапливите мисли и за хората с този проблем . Мислих по въпроса и не мисля ,че имам ниакакъв скрит сексуален проблем , както смята той.  Но кой знае ...

    Приемем съвети и наистина ще помисля за сънищата и за приеменето   на себе си, въпреки, че е трудно да се приемеш, когато не владееш собствените си мисли...

    Поздрав !

  2. Благодаря ви много, на всички ! 

    Самият факт , че намерих този сайт и изчетох всичко написано по темата ми е от голяма полза! 

    Много време си мислех ,че съм единствената с такъв проблем и че сама трябва да се справям с него .  

    Това ,което написах по горе си давам сметка , че не едостаъчноза подробен анализ ,но го писах с идеята да не отплесвм в подробности .

    Знам, за вече изградените магистрали в мозъка , които при мен са сигурно аутобани. Знам  колко е трудно ,но се надявам,че не е невъзможно излекуването. Затова и се обърнах към психотерапевт. Сама постигнах доста ,но не е достаъчно. 

    Под доста имам пред вид , че в по-голяма част от времето бих казала,че го овладявам . Но има моменти , в които пропадам и се чувствам много много зле. 

    Все едно караш  кола със пукана гума. Енергията , времето , емоциите , чувствата, самочувствието ,  всичко се ангажира с това. Ставаш полвин човек . Отвеян, нервен, раздвоен  ...

    Едно рамо на специялист би ми дошло от голяма полза! Не съм спирала да се боря , а и нямам избор . 

     

     Пожелавам успех на всички в борбата им със себе си .

  3. Здравейте 

    Знам ,че вече има много подобни теми в портала, но бих искала да споделя моят проблем.  Надявам се да бъде от полза за мен и за други участници.

    На 38г. сьм страдам от този кошмар от раннияпубертет. Т.е. аз съм от тези , които се борят с това не от няколко години а от много много години. Сама съм се учила да карам колата,както някъде сполучливо беше сравневно.  През цялото това време преминах през най различни етапи и кризи. Имах периоди на подобрение, които продължаваха години , но този многоглав змей винаги излизаше под една или друга форма. Няма да изпадам в подробности в какво се изразяват моите натрапливости , мисля че няма да кажа нищо различно по този въпрос. Имах прекрасно детство , бях много будно дете с приятели и успехи. Вървеше ми в учението , в спорта и във взаимоотношенията с другите. До момента ,в който започ на това. От там нататък всичко тръгна надолу. Въпреки това постигнах лич ни успехи . Завърших университет, което само аз си знам колко ми костваше. В момента живея в чужбина. Имам семейство. Никога не съм споделяла за мойте проблени ,един вид двойствен живот. Шкафа ми е пълен с дипломи , които хващат прах. Аз работя супер изморителна работа ,зада се поддържам психич ески,която няманищо общо с това ,за което съм се готвила и това ,което искам.

    Кризите за момента са ми по редки,но по дълбоки. Знам ,че в основата на това е страха. Незнам обаче как да се справя с него. Имам нужда от професионален съвет и насока. 

    Вярвам , искам и се надявам !

    Благодаря за вниманието 

×
×
  • Добави...