[Моля,помогнете ми да се справя с натрапливите мисли]

Разбирам,благодаря Ви!Само малко да поотрасне детето ми и ще се насоча към психотерапевт!Засега чета книгата на Джон Кехо "Подсъзнанието може всичко".Последен въпрос,моля Ви..Какво смятате за ТЕС,като за в домашни условия?

[Моля,помогнете ми да се справя с натрапливите мисли]

Единственият отговор, който мога дам при това описание, е, че каквито и съвети да получиш, от който и да е, включително и от мен, ще са безполезни-не е възможно да се справиш без психотерапия.И понеже, проблема не е от скоро, срока на терапията няма да е кратък.

Благодаря Ви все пак за отделеното време!Аз осъзнавам,че ми трябва психотерапевт,знам че страховете се натрупват и ще стават все повече и почече,ако не потърся помощ.Просто мислех че за момента можете да ми препоръчате нещо друго,защото дъщеричката ми е много малка и не мога да я оставям все още..Приятен ден!

[Моля,помогнете ми да се справя с натрапливите мисли]

Здравейте,на всички!Много бих се радвала,ако получа отговор от г-н Тодор Първанов,а също и от всеки,който е имал подобен проблем!От 5 години страдам от натрапливи мисли и от панически атаки,бях до преди 2 месеца на антидепресанти,които с годините съм ги прекъсвала за кратко,но преди 3 седмици ми се роди дъщеричка и затова реших да ги спра.Много ме беше страх,но просто вече не мога с тези хапчета.Че аз така мога да ги пия цял живот и да не се излекувам.Сега ще се опитам много накратко да споделя проблемите си...Аз съм на 24 години,а тревожността ми и мислите започнаха през 2008.То може всичко да е започнало и по-рано,но да ми се е отразило тогава.Аз съм дете на разведени родители и живеех с майка ми.С течение на времето,тя си намери приятел,който никога не съм харесвала,който според мен,е един от виновниците да се стече така животът ми.В последствие,още като бях малка,ученичка де,имах съмнения,че той ме харесва.А и баба само ме предупреждаваше "момиче,не ходи,навсякаде с него",но той постоянно искаше да ходя с него навсякаде,не обичах,но мама се сърдеше.Веднъж дори се опита да ме целуне по врата,а също същевременно беше пуснал филм,в който имаше голи сцени.Дръпнах се естествено и от тогава го намразих още повече.Но какво можех да направя,как да кажа на мама.Само можех да запазя това за мен,и да се измъчвам.Винаги ме е ревнувал от приятелите ми,и когато ме видеше с някое момче,се сърдеше със седмици.Мама винаги го защитаваше,много ме болеше от това.Винаги съм ги чувала когато правят секс,запушвах си ушите.Мразех да дойде вечерта и да си легнат.Ведъж се опитах да и кажа,как се  е опитал да ме целуне по врата,но тя каза че това било бащинска обич,както и предполагах,че ще ми отговори.Но така,с течение на времето свикнах с това положение..Няма да забравя също как на един празник(Коледа)мама трябваше да гледа баба в болницата,в съседния град и аз трябваше да стоя с него сама цяла нощ.Обадих и се,помолих я да птида при приятелят ми,но тя не ми даде,че той щял да се сърди.Ето предпочете него,да се съобрази с него,а не с мен.През цялата нощ съм плакала,дори по едно време си помислих че ще отида в стаята му,че ще изпитам сексуално влечение към него.Толкова ме беше гнус..Срамувах се от мислите си,но можех само да ги запазя за мен и да се измъчвам.Следващата случка,която ми се отрази,беше няколко дни преди балът ми.Реших да отида на солариум,но не бях яла цял ден.И като излязох от там,ми пада кръвното и навсякъде ми беше черно пред очите.Много се уплаших...От тогава ,ме беше страх да ходя по улиците,да не припадна..и да се изложа пред хората,не смеех да пътувам с автобус,беше някакъв ад.Същото лято почина дядо ми.Това може би ме довърши-психически.Гледката,как майка ми страда,как плаче,просто не издържах.Нощем не можех да спя,постоянно си мислех че ще умра,ще получа инфаркт.Надвесвах се над нея,да я слушам дали диша,беше ме страх и тя да не умре,плачех постоянно.Тогава мама ме заведе на психиатър.Започнах да пия Деанксит и Мента-Глог,но не помогнаха.Отидох пак при докторката и тя ми изписа Ципралекс,и така с него 4 години.Като за кратко съм опитвала да го спра.Най-много за 2месеца.Но пак си имах натрапливи мисли(каквото лошо чуех,си мислех че ще се случи и на мен),само че не се задържаха за дълго,може би защото работата ми и в последствие студентството,ме разсейваха.Дгугото нещо,което мисля че ми се отрази,беше абортът,който направих от настоящия ми приятел,зимата на 2012.Няколко месеца след това,дойдоха и най-страшните ми мисли.Мислех си че ще нараня близките си хора,ще ги наръгам с нож,че ще изпитам сексуално влечение към мама или към някой от роднините ми.Мислех си че ще се самоубия и други налудничеви неща,които толкова много ме подтискаха.Бях споделила на близките си за мислите си,един вид да ги предпазя от самата мен,толкова ме беше срам,плачех постоянно...Реших да отида пак на психиатър,на друг(в съседния град),с мисълта че тя няма да ми предпише лекарства,защото я поитах дали няма да стане без тях,да си говорим повече,но тя ме претупа на бързо и ми изписа Золофт.След това забременях пак..Продължих да ги пия,само че от цяло,преминах на половинка..Съвестно ми беше че ги пия,но пак ме въхлитака мисли,че ще скоча от терасата,че ще си разпоря корема..Еи такива лоши неща,които ме паникиосваха..Ето сега имам една малка,прекрасна дъщеричка,на няколко седмици )))Но мислите пак нахлуват..Мисля си че ще я нараня,ще изпитам сексуално влечение към нея,пълна лудост...Плача постоянно,спокойно ми е само когато има някой покрай мен,но то не може все така...Искам да се оправя веднъж завинаги..Това е най-голямата ми мечта,винаги се моля за това.Искам вече спокоен живот и спокойно да си гледам детенцето,защото има толкова много любов във мен..,трябва да и я дам,без никаква тревога.Моля,посъветвайте ме,помогнете ми,доколкото ви е възможно..Благодаря Ви,предварително.

[Моля,помогнете ми да се справя с натрапливите мисли]

Здравейте,на всички!Много бих се радвала,ако получа отговор от г-н Тодор Първанов,а също и от всеки,който е имал подобен проблем!От 5 години страдам от натрапливи мисли и от панически атаки,бях до преди 2 месеца на антидепресанти,които с годините съм ги прекъсвала за кратко,но преди 3 седмици ми се роди дъщеричка и затова реших да ги спра.Много ме беше страх,но просто вече не мога с тези хапчета.Че аз така мога да ги пия цял живот и да не се излекувам.Сега ще се опитам много накратко да споделя проблемите си...Аз съм на 24 години,а тревожността ми и мислите започнаха през 2008.То може всичко да е започнало и по-рано,но да ми се е отразило тогава.Аз съм дете на разведени родители и живеех с майка ми.С течение на времето,тя си намери приятел,който никога не съм харесвала,който според мен,е един от виновниците да се стече така животът ми.В последствие,още като бях малка,ученичка де,имах съмнения,че той ме харесва.А и баба само ме предупреждаваше "момиче,не ходи,навсякаде с него",но той постоянно искаше да ходя с него навсякаде,не обичах,но мама се сърдешеВеднъж дори се опита да ме целуне по врата,а също същевременно беше пуснал филм,в който имаше голи сцени.Дръпнах се естествено и от тогава го намразих още повече.Но какво можех да направя,как да кажа на мама.Само можех да запазя това за мен,и да се измъчвам.Винаги ме е ревнувал от приятелите ми,и когато ме видеше с някое момче,се сърдеше със седмици.Мама винаги го защитаваше,много ме болеше от това.Ведъж се опитах да и кажа,как се  е опитал да ме целуне по врата,но тя каза че това било бащинска обич,както и предполагах,че ще ми отговори.Но така,с течение на времето свикнах с това положение...Следващата случка,която ми се отрази,беше няколко дни преди балът ми.Решихда отида на солариум,но не бях яла цял ден.И като излязох от там,ми пада кръвното и навсякъде ми беше черно пред очите.Много се уплаших...От тогава ,ме беше страх да ходя по улиците,да не припадна..и да се изложа пред хората,не смеех да пътувам с автобус,беше някакъв ад.Същото лято почина дядо ми.Това може би ме довърши-психически.Гледката,как майка ми страда,как плаче,просто не издържах.Нощем не можех да спя,постоянно си мислех че ще умра,ще получа инфаркт.Надвесвах се над нея,да я слушам дали диша,беше ме страх и тя да не умре,плачех постоянно.Тогава мама ме заведе на психиатър.Започнах да пия Деанксит и Мента-Глог,но не помогнаха.Отидох пак при докторката и тя