Багира

О, това и аз не го разбирам. Защо трябва да се тълкуват? Не трябва, според мен. И не го правя. Обаче тези думи на мен ми говорят съвсем различни неща, от тези, които ти чуваш. Моят опит в техния прочит е това, което казах. За мен това е просто, ясно, точно и недвусмислено. И изживявано. Не разбирам как други не го виждат. Какво да правим? Все пак действителността е една? Щом си четем мненията? Предлагам да съзерцаваме аватара ми. Плъзгаме поглед отдолу- ляво, по диагонал нагоре, към дясно.Отместваме поглед. След малко - отгоре- дясно- плъзгаме поглед наляво. Чудно би било, ако видим едно и също нещо. А картинката си е една. Избрах си този аватар заради един приятел. Защото с него винаги сме на различни мнения. Но и на едно. Та ... Няма да споря. В Живото Слово един ученик всеки ден открива ново. Ако два пъти подред прочита едно и също нещо, или ученичеството му се поизплъзва, или не се занимава с Живо Слово. Истинност, казваш, Деян ... Всичко на мястото си. Ние не можем дори да я видим със смъртния си поглед тази истинност. Но какво от това? И тази смъртност си има място. И този поглед. Дано очите, които могат да видят Истинността, се отворят ...

Отговорът може изобщо да не лежи на скалата една и съща- различни. Моят прочит на думите на Учителя е, че човешката любов е различна от Божествената. Дори най- възвишената. Именно защото е проявление. И още повече, защото човек живее в света на полярностите. В неговия свят на единия край е любов, но на другия- противоположното. Божествената любов няма как да има противоположност. Отношението на човешката любов към Божествената е като на проекцията към оригинала. Никак не са едно и също. И в същото време са свързани. И не става въпрос за степени. А за качество, същност. Това не значи, че принизявам стойността на човешката любов. Така или иначе не познавам друга. Но нали ... за всичко да се знае мястото му? Освен това, в думите на Учителя прочитам, че едно човешко същество, когато познае Божествената любов, не ще да замръзне във вечно статично вегетационно блаженство, а, напротив, оттук нататък тепърва ще да се развива и ще да има работа. Но по друг начин. Съвършено друг.

Да ... Тръгваме да изфиняваме себе си и се захласваме даже по тази дейност, защото объркваме причината със следствието. Изфиняването ще да трябва да се получи като следствие, а не като цел. И личността ще да е инструмент, а не цел. Само трябва да се внимава чии ръце работят с този инструмент. Работата на Майстора носи истинското щастие. Което си няма за друг край нещастие.

Е, от нищо до нищо има голяма разлика. Бягството от себе си е бягство към себе си. Раздаването на себе си е изграждане на себе си. Тесен е третият път ...

Хубаво е човек да се освободи от ненужните представи. На тяхно място идва наистина неочаквана действителност. Може да е стъписващо. А и егото не обича да се усеща като нищо ... Портичката може да не е само една (неприятно!). В същото време може да е нито една. Тъй като може да се окаже, че в стремежа си към Светлината човек просто създава условия Тя да го намери. Човекът не прави пътищата към Бога. Само ги изправя. Ани, напълно съм съгласна, че човек трябва да търси общото, само то може да е вечното, Божественото. Патокът го открива, като се връща към себе си. Ние- също. Може би има значение как пътуваме към себе си. Защото има най- малкото две опасности: едната е да решим, че сме достатъчно божествени. Отново и отново да се захласнем в прекрасността си. Да решим, че е достатъчно само да сменим гледната си точка и божествеността е вече тук! Другата опасност е да се убедим, че сме нищо, торба с гнилоч. Това е смазващо. И пак не върши работа. И тук е ключовият момент: не ни трябва баланс между двете. Не ни трябва равновесие, златна среда. Така или иначе не можем да ги намерим, само можем вечно да ги търсим. Трябва ни Друго състояние. За мен точно тук идва необходимостта от помощ. Плодът също има нужда първоначално от майчина утроба, за да се развие. Даже и като се роди, още дълго време детето има нужда от майчино поле. Та ... и плод трябва, и майчино поле , за да израсте детето...

Не ми харесва идеята за съчетаване на няколко учения. Изглежда ми като един паток, който на лебеда харесал шията, на петела- опашката и пъстрите пера, на пауна- опашката, на жерава тънките крака и т.н. Сдобил се с всичките тези прелести, но като го погнала лисицата се запрепъвал с дългите си крака, с петльовите шарени крила не могъл да полети, а за дългата лебедова шия лисицата много удобно го спипала... Спасили го с триста зора, но той върнал всеки елемент на собственика му и си останал паток. Макар и не така хубав, поне можел да разчита на себе си. Що се отнася до практиката- тук нещата са не съвсем еднозначни. Неуспехът за момент би изглеждал еднакво както ако теорията е вярна, но не се разбира и прилага правилно, така и ако не е правилна, но се прилага последователно. Все пак, ако непрекъснато резултатът е неудовлетворителен, много е възможно теорията да не е вярна. Не е невъзможно и напълно погрешна теория да дава за момента добри резултати. Колко е несъстоятелна става ясно след време и отстрани. Отвътре не се вижда.

Съгласна съм! Но както има два вида знания- външно и вътрешно, така има и два вида разбиране- външно и вътрешно. Външното най- често илюстрира един от законите на диалектичния материализъм- количествените натрупвания водят до качестевни изменения. При вътрешното некщата са съвсем други. Дори понятийният ни апарат е беден, за да го обхване. И самото понятие "обхване" е нелепо, тъй като вътрешното знание обхваща, а не подлежи на обхващане.

Какво ще си построи с натрупаните материали всеки сам си определя. Така и със знанието – при цялото съществуващо разнообразие от възможности... Много интересни две гледни точки, но както обикновено става - "истината е по средата" ! Как се определя "средата" ? - тъй като ставаше аналогия със строителни материали, ще кажа в този дух, че средата може да се определи със "срока на годност", "съхранението" и с "гаранцията", която важи често от датата на закупуване и не е много голяма! В този ред на мисли запасяването трябва да е много внимателно и планово. Какъв е извода? Как да натрупваме ...? - пропорционално и разумно...; не в много големи количества и непременно да нямаме застояла "стока" в склада, която да не сме ИЗПРОБВАЛИ И ОПИТАЛИ! Поздрави. В един живот между полярностите без външно знание не можем. То е сила. Така казва една поговорка. Но като е сила, човек се главозамайва. Решава, че щом може много, като натрупа повече знания- ще може повече. Решава, че това е призванието му- да може повече. Ако в душата му се зароди съмнение- започва да се убеждава- колко хубаво нещо е знаенето и моженето (а то не е лошо, наистина! )И си вярва! А митът за Нарцис си стои на страничките с гръцки митове ... В този случай не виждам среда. Среда виждам между два полюса. Тук има само пресечна точка на две посоки- хоризонтална посока - в света на полярностите, (полюсите би могло да бъдат- много знание- малко знание, "добро" знание, "лошо" знание и др.) и една вертикална посока- навън от света на полярностите. Няма разумност и в трупането. Да не би да можем да управляваме натрупаното... Но пресечната точка е важна. Има я. От нея тръгваме. Само да не останем там да си седим.

Напълно съм съгласна за условието за "любов за цял живот"! Дълго се чудех, защо е толкова недостижимо и рядко срещано. Накрая приех хипотезата за две същности на човека. Едната е от света на промените. Поради нея човешката любов, след като се роди, закономерно и загива, като всичко останало. Поради това и бракът става на окови. От тази същност не сме се отдалечили, пребиваваме си в нея. Но има и друга същност, според която е възможно непрекъснато развитие, живот, хармония и равновесие. Именно от нея сме се отдалечили. Но нещо в нас знае, че я има и непрекъснато и упорито я търси. Само сме забравили условието, при което може да сме едно с нея.

Ами ... Любознателна съм. Рекох се, че щом си го качил, ще да е полезно да се види!

Толкова ли е дълбоко нещастието ти? Колкото се оплакваш? Ами ако с това тази злощастна съдба не свършва? Констатацията, че е злощастна е ценна, защото може да те стимулира да търсиш изход. Ако не го направи- значи използваш някой от похватите на вампирите. Знаем ли всъщност какво са Любовта и Светлината, та ги сравняваме с един капан, който наричаш съдба? А може би имаш нужда да издигнеш този капан на достатъчно висок пиедестал?

Покъртително! Дотам ни докара човешката любознателност... Може ли да ни изкара? Дълбоко съмнително! В линейната схема за нея няма място. В показаната нелинейна система има основно място, но пък светът дори не е равнинен. Той дори триизмерен не е. Причините за събитията в нашия живот са извън познатото ни триизмерно пространство... Тогава?!? Може би единствената любознателност, с която разполагаме, човешката, ще ни отведе до спасителния брод отвъд самата нея?

Хм, има възможност да бъдеш жестоко разочарован. Може да се окаже, че колкото си по- напреднал, толкова повече неща за правене има. Иначе- каква полза от напредването?

E ква стана тя? Днес не е четвъртък, нали? Или се заформят две срещи? Или аз да отида на паметника в четвъртък, между двете срещи и да се срещна със себе си?

Това не се счита за добър тон по форумите, но какво друго да кажа, освен: СУПЕР!!!

Вие направо ме наплашихте ... Имам ли шанс за оцеляване? Изобщо - да идвам ли? Като ми се трият постоветеу и себе си ли да затрия?

Всички търсят доброта, компромис, единение ... Интересно е защо не ги намират. Все чета приказката за едно племе, което се опитвало да извади по заповед на владетеля си една златна чаша от дъното на едно море, пък тя не била там, а на върха на една непристъпна планина, само отражението и се виждало в морето ... Ники, защо поставяш условия? Не можеш ли да приемеш, че всеки ще дойде точно такъв, какъвто е?Лош, безкомпромисен, разделен?

Защо се притесняваш? Сматаш ли, че не си и бездруго загубен? Ако се позагубиш още малко, може и да се намериш! Венци, не мислиш ли, че като си стои човек на място, пак е загубен? Даже и повече, защото счита, че му е добре. Е, има място, сигурно, където и е на място и във вечно движение., може то да ни липсва толкова ... Да, любознателността е желание да се търси нещо. Понеже външните неща са ни пред очите- затова тях търсим. Но всъщност нямаме ясна идея какво търсим, според мен. Също и не сме наясно с външното и вътрешното. Затова са ни различни. Но нещата не се оправят, ако просто кажем- не, едно са! Те за нас наистина не са едно ! Така е с изгубените ...

Пролет е ... Време за босо щъпукане ... Какво в нашия свят не е двойнствено? Така и любознателността. Ще ли да тръгне човек да търси каквото и да е, ако считаше, че знае всичко? Обаче, като тръгне намира и неща, дето е по- добре да не намира.... Но ако не тръгне, съвсем нищо няма да намери. Бог е удобно понятие за изразяване на огромната липса, която човек усеща, толкова голяма, че предпочита да не мисли за нея. И като я нарече- сукаш по- лесно става.

E, май и аз ще пробвам да дойда. Срещата първоначално е на паметника на потриарх Евтимий, 18.30, нали?

Наистина, идеята за грешка не звучи добре.Но тя лежи в основата на християнството. Независимо от това, дали ни харесва, или не. От друга страна, сигурни ли сме, че проявление наистина е това, което ние виждаме? Ако проявлението съдържа в себе си безброй варианти, няма начин да не съдържа и "сгрешени"... Тогава това наистина не е проблем на проявлението, а на тези, които са избрали сгрешените варианти! Всичко може да се тълкува как ли не. Въпросът е дали сме удовлетворени от резултатите и приложението на тълкуването. А и ако чак толкова "гъвкаво"тълкуваме нещата, то вече не е и тълкуване, а огъване на словото около нашите си собствени идеи.

Това, че аз- съзнанието не обхваща всичко съществуващо не е случайно. А обратното не е посилно за едно човешко същество. Пребиваването в това състояние задълго, или за кратко за кратко е невъзможно, дори опасно. Имам предвид както смъртното човешко същество, така и безсмъртната му част, която според християнските схващания е преживяла особена структурна промяна, която християните наричат "грехопадение". На изток не използват такава представа, но са съвършено наясно, че реализацията на човешкото същество в този му вид е невъзможна. Божествената светлина не само е недостъпна за човешките очи, но и би била изпепеляваща, ако по някакъв начин все пак се осъществи контакт, както се убеждава майката на Дионис, красавицата Семела (според гръцките митове). Не твърдя, че човешкото същество не познава висши изживявания. Но колкото и да са висши, не са от този ранг. Ако се вгледаме и в евангелията, и в някои беседи на Учителя, ще видим ясни указания, че за да възстанови състоянието си на Божи син, човек трябва да претърпи едно обновление. Което не прилича на нито едно от познатите му обновления. Не е попълване на набор от добродетели. Не става по условие- защото е човек, или защото се прераждал много пъти. А изисква едно безусловно отдаване. (Изписвайки това почти изтръпвам! Толкова много е употребяван този израз, така малко ни говори ...) Също изисква и една специална помощ (Например- Йоан 14:6 : "Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене".) Една интуиция- като израз на докосване до Божественото е възможна само след едно такова обновление. Иначе или е интуиция, но съвсем човешка, или е ... изпепеляване.

До тук съм съгласна с теб. Но нататък не съм: Его съзнанието възниква при отделеност от Божественото съзнание. При такава отделеност явно възникват структурни промени. Его- съществото живее в полярен свят. Според християнските представи Бог има тройнствена същност. Мост не считам, че може да има. Новото вино искало било нови мехове. Разбирам, че считаш, че има интуиция и тя е проява на Божествено докосване. но изглежда има интуиция, която няма нищо общо с Божественото. Тя ни е сравнително лесно достъпна. Но е чиста проява на егото. Другата интуиция, проявата на Божественото, ще да е проява на нещо друго. Его съзнанието познава само его- проекцията на другата интуиция.

Таблицата е хубава и нагледна. Но терминологичните недоразумения не изчезват. Може би е добре просто да се уточним, че всички модели, класификации са относителни. Безсмислено е да се търси уеднаквяване, дори и съотнасяне не винаги е възможно. Просто в рамките на един модел може да се направят някои изводи, обяснения, да се намери основа на едно, или друго поведение. Така, според тази таблица виждам някакво противостояние между душата и личността. Но под душа не разбирам изобщо нещо, което може да бъде в противостояние на личността! Освен това, както отбелязва Венцислав, поляризацията на тялото и ума на мъжа и жената явно са в някакъв смисъл взаимно противоположни. А за чувства и ум на душа, като на нещо някак над личността не бих искала изобщо да говоря. Това, което е над личността не би трябвало да има ум и чувства. Но и не бих го нарекла душа. Ако разгледаме интуицията като някакъв вид тунелен ефект като получаване на информация по пътища, върху които човек няма контрол и които не изискват някакво прагово натрупване на информация, над която вече можем да имаме решение на някакъв проблем, всъщност въпросът е това има ли нещо общо с духовността. Моят отговор е, че няма еднозначна връзка. Няма проблем да има интуиция, която да е точно толкова "земна" колкото всичко останало в човека, а "друга " интуиция може да има само ако се пробуди Другият, който се предполага да расте, докато "аз" се смалява. Тоест "земната " интуиция, колкото и да е тънка, помагаща, загадъчна, възвишена, няма нищо общо с изминаването на пътя, който е Истината и Живота. Но това е концептуално различие, което е свързано с общи различия върху структурата на света и мястото на човека в него.

Изглежда логично благотворителността да се свърже с духовността. В много мнения тук прочетох и подозрения, че може да има и лицемерна благотворителност. Което предполага, че има и една" добра" благотворителност, а лицемерната е само нейна сянка. Но не бива да пренебрегваме факта, че в нашия свят няма явление без своята противоположност. Противоположността на благотворителността сякаш заслужава всяческото ни порицание презрение. Но как да отделим едното от другото? Посилна и разумна задача ли е изобщо такова отделяне? Морган Скот Пек предполага, че е напълно възможно специалните грижи за организиране на специализирани звена за борба с "много лоши" с престъпници, терористи и т.н. да подхранва ... терористични актове ... В частност- грижливото създаване на специализирано звено за борба с терористи и партизани във Виетнам да е в основата на трагедията в Сонг Ми, и още някои селища, когато съвсем нормални, разумни, "добри" момчета, обучени, предназначени да са такива, "съвсем неочаквано" извършиха неописуеми зверства над деца, жени и старци, които с абсолютно нищо не са представлявали заплаха за каквото и да е. Е, това е малко силен пример, но си струва да се замислим:какво точно стои зад нуждата от благотворителност и как тя е свързана с духовността. С което не призовавам да не се занимаваме с благотворителност. А само- да мислим до колко, защо и какво е мястото и по пътя към духовното.