Багира

Знаем, че върху Буда преди да стане Буда, е изпробван този метод. Знаем и какво се е случило. Не мисля, че Буда е изключение.

Щом знаеш за петото тяло, значи знаеш, че сегашният човек го няма. Че трябва да се изгради. Че не сам човек го съгражда. Нужна е структурна промяна. Нека да си припомним: В начало бе Словото, 11та НБ, 14.II.1937 г. "Ние, съвременните хора, искаме да минем в другото царство. Като стопим леда. Ние искаме да влезем в Царството Божие. Ще се стопим като водата. Ние ще се разтопим под огъня. Може да влезем, но не такива, каквито сме. Сега подигат въпроса: „Какви ще възкръснем?“ Ще възкръснем 4–5 пъти по-добри, отколкото сме сега. Но трябва сегашното смъртно да се погълне от безсмъртното и съвършено да се изменим." Не как да е. А съвършено.

Би трябвало да бъдем инструмент. Но хем сме, хем не сме. Ако сме- не е ясно защо е такъв светът в който живеем. Той има вид на нещо, в което е заложена огромна, непредставима мъдрост, която няма нищо общо с човешкото поведение. Ако понякога ни се струва, че има нещо общо, то просто сме недовидяли нещо. Ще добавя, че ако в този си вид ние наистина сме тези инструменти, които би трябвало да бъдем, идеята на християнството за новораждане от вода и дух като условие за попадане в Царството божие е абсолютно несъстоятелна. Просто ако приемаме християнството като важно послание и задача за човечеството, и считаме, че сме правилния инструмент за изпълнение на Божията воля, трябва да се правим на силно разсеяни относно новораждането.

Определено смирението е необходимо условие за да можем да чуем Божията воля ... Що се отнася до познаването на доброто и злото, считам, че сме отхапали парченцето от плода (единствения!) и ни е заседнал на гърлото. Паднали сме в безжизненост. Оплакват ни седемте джуджета... Но не сме умряли ... Ако конят на принца, който ни носи, се спъне, ще изплюем парченцето и ще оживеем... Изразът "За познаване на добро и зло" може да значи две неща:1. Ако има абсолютни, фиксирани, отделни едно от друго добро и зло- може да означава да започнем да ги познаваме, различаваме, та да не бъркаме едното с другото, да не правим едното, да правим другото и т.н. На пръв поглед това си означава помъдряване. Но ако няма абсолютно добро и зло, това тълкуване е безсмислено. И за помъдряване вследствие отхапване на такъв плод и дума не може да става 2. Ако няма абсолютни добро и зло, да хапнем от плода за познаване на доброто и злото ще рече да бъдем в състояние, в което ще ги виждаме, ще ни съпътстват, ще се запознаем с тях. Което съвсем не значи, че наистина го има това, което виждаме. А това си значи заслепяване, тъй като всъщност не виждаме това, което реално го има. И до такава степен да сме заслепени, че това състояние ни се струва помъдряване.

В съзерцание на човешкото добро...

Чудя се, чудя на достата затворени теми, но накрая предположих, че тъй като дискусията в тях е много хубава и жива, и за да не се случи така, че да стане обемиста и разводнена- да, наистина, много хубаво е да си пребивават тези теми като затворени! Мисля, че това е най- доброто обяснение! А че засегнатите в тях теми са вълнуващи за много от нас- да, ето, появяват се все повече и в други теми ... Когато се опитваме да обясним явленията около нас в рамките на измеренията, които са ни познати, винаги стигаме до задънена улица. Така понятията "добро" и "зло", толкова ясни, толкова елементарни за всички, привични; обаче се случва познаването им, с което повечето от нас се гордеят, ни в клин, ни в ръкав, току се изметне, доброто и злото се обърнат и се окаже, че нито доброто е добро, нито злото е зло, а като решим да правим едното, или другото, изобщо не става това, дето си го мислим. Опитваме отново и отново да ги заковем: " Как, бе, нима не е ясно кое е добро и кое е зло?!?" . В един момент ни се струва, че май е ясно. В друг разбираме, че никак не е така. Понякога на някои от най- добрите от нас им писва тази игра. Понечват да излязат. Както този хирург. Както много други. Но така не се излиза. Има и парадоксално обяснение на това. Същността на явленията не е затворена в рамките на познатата ни житейска плоскост, в рамките на познатите ни измерения. Виждаме проявите на тази същност в сечението на осъзнаваната от нас действителност. Но това, което виждаме, не е същност. Действията ни може да се пресекат понякога със същностните потоци. Тогава си мислим, че ние правим добро. Тогава можем и да кажем, че позволяваме доброто да действа чрез нас. Съзнаваме ли същността? В синхрон с нея ли сме? Казват, че колкото по- малко съм аз, толкова повече е Тя. Казват ...

Ако можех да правя добро ... Щях да обясня достатъчно добре, че не мога да правя добро ...

Не отговарям и отговарям и на този твой въпрос (тъкмо четях П.Д.Успенский- "Четвъртият път") "Одной из наиболее важных и наиболее трудных иллюзий для преодоления является наше убеждение, что мы можем “делать”. Попытайтесь понять, что это значит. Мы полагаем, что составляем план, решаем, начинаем и достигаем всего, чего хотим, но настоящая система объясняет, что человек 1, 2 и 3 не может “делать”, не может делать ничего, все только случается с ним. Это может звучать странно, особенно теперь, когда все думают, что они могут что-то делать. " "Една от най- важните и най- трудните илюзии за преодоляване е нашето убеждение, че можем да "правим". Опитайте се да разберете какво значи това. Ние предполагаме че съставяме план, решаваме и достигаме всичко, което искаме, но настоящата система (която той разглежда в тази книга- бел. е моя) обяснява, че човек 1,2 и 3 не може "да прави", не може да прави нищо, всичко с него се случва. Това може да звучи странно сега, когато всички си мислят, че могат да правят нещо." (човек 1,2 3 са типове хора, Успенски разглежда 7 типа хора, като по силата на своето рождение, "стандартно", човек е 1, 2, или 3 ). Не мога да разказвам как аз правя добро, което остава в мен. Причислявам се вероятно към човек 3 на Успенски. (1,2 и3 не са степени, а категории хора!) Така че най- много с мен да се случи. Чрез мен да се случи.

Харесва ми предложението! Ако не изскочи нещо- ще дойда!

Не можем, да. Защото даже не знаем какво е добро. Как ще го правим тогава? Тогава какво можем? Да изпълняваме своята си воля. Но това не е добро за дълго време и за всички останали.

В случая с магнитите можем да видим нещо много интересно. Двата полюса не се срещат никъде отделени. Обяснението е, че магнитното действие е проява на протичането на електричен ток. Тук то няма самостоятелен характер. Можем да направим аналогия с други двойки неотделими полярности. Можем да направим извод за тяхната самостоятелност, и за това дали те са същности, или прояви. Но ако отказваме дори да признаем съществуването им- ще стискаме щастливо южния (примерно) полюс на магнита, без да разберем, че на другия му край има северен ... Така ще бъдем щастливи в теоретичния си триумф, но дали това е предпоставка за духовно развитие- ще разберем по- късно. А може и да не разберем. В края на краищата- защо ни е, ако сме си щастливи с южния полюс ... Добрият отговор изисква добър въпрос. Опитай с други въпроси! Правейки тази първа крачка, той вече не е жив. Как ще направи втора крачка? Ето, стигна до верния извод! Свят, в който да има само добро не може да има! И да увеличаваме доброто за сметка на злото- също е абсурдно! И самостоятелен северен, или южен магнитен палюс не може да има! И на неутралата не можем да се задържим ... (не пречи да пробваме, ако това ни носи радост- ще имаме безкрайна радост!) Ако се сетим, че светът е нещо много по- голямо от нашите представи за добро и зло и изобщо за свят, ще открием и други въпроси и други отговори ...

Битие, гл.2 Чела съм я. Но вашата интерпретация нещо ми се губи. Каква е твоята интерпретация? Два вида ли са плодовете, или един? Между другото какво се крие зад думите? Това са много интересни думи. Защото последствията за Адам и за този, който ги изрича, някак не са едни и същи. Но това става проблем на Адам и на адамовците ... Ами ... Виждам, че дуализмът се появява по- късно. А светлината е добро и дори този бог вижда това ... А как става това и готови ли сме за такъв избор? Явно не всички сме готови за такъв избор. Трябва хубавичко да ни омръзне играта на добро и зло. Трудно е да се каже как става. По- лесно е да стане. Можем да видим едно подсказване: Евангелие от Йоан, глава 14: "4 И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете]. 5 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя? 6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." Възможно е това да са събития от друг ранг. Линейността, в която живеем, може да не важи за тях. Още по- зле. Линейността от нашия живот не води към освобождаване, изглежда. Не че не опитваме, но не е известен и един успешен опит.

Не знам. Не съм била в райската градина. Все пак пише за нея в Книгата на книгите? Прескачаш ли тази част? То и атомната бомба би могло да я няма, но за съжаление...живеем в дуалистичен свят и трябва да избираме между добро и зло. Среден път няма. Поне във физическата реалност в която сме в момента. Човек има право на избор и трябва да избере, да се самоопредели. Абсолютно точно! И живеем в дуалистичен свят! И трябва да избираме! И няма среден път! Обаче вече сме избрали. Въпросния дуалистичен свят. Вътре, в този избор, всъщност нямаме избор. Докато се сетим, че може да изберем да сме вън от него.

Какви плодове растат на дървото за познаване на доброто и злото? И не считаш ли, че би могло изобщо да няма запален автобус и горящи хора и да не е необходимо никой да губи живота си?

Примерите, които даваш, са разтърсващи! Но ... "Гледай в корена!" (Козма Прутков) Наистина ли си потресена от безумсттвото на жестокостта на тези млади хора? Наистина ли? Достатъчно ли, за да искаш това да го няма? Никога? Откъде ще започнеш? От заклеймяването? От наказанието? Ще ги спреш ли така? "Гледай в корена!" Гледай, гледай !!!

За разлика от Диана, считам, че единството и борбата на противоположностите не само съществуват, но и са в основата на жизнения принцип в света, в който живеем. Не можем да посочим къде точно ги има, защото ги има навсякъде. Егоизмът е противоположен на алтруизма. И, уви, неотделим от него. Което означава, че не точно и не само егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. Двойката трябва да отстъпи Но не може една двойка противоположности да отстъпи място на друг принцип, а останалите двойки да си съществуват непокътнати. Въпросът е ... принципен.То ест или човек живее в света на противоположностите, но в него няма място за Божествения разум, или дава път в себе си на друг принцип, на основата на който Божественият разум може да бъде в него. След като вкусили от плода за познаване на доброто и злото, Адам и Ева трябвало да напуснат райската градина. Не можело да ядат и от дървото на живота. Ние може би търсим начин да вкусим от дървото на живота. Явно ще трябва да се откажем от плодовете за познаване на доброто и злото. А Доброто, което ще познаем, обаче на другия му край да не е неотделимото зло, е плода от дървата на живота.

Аз не се чувствам отделена от Бога. Аз съм отделена. Не само аз. Светът, в който живея. Това не значи, че този свят е лош, или добър. Той само е отделен. Човек може да се чувства съвсем хармонично в него. Нищо чудно, защото не само човекът е отделен, а и неговият свят. Те заедно са отделени. И няма смисъл, а и никой няма право да го убеждава в противното. Но това не може да бъде убеждение за всички и само по себе си не доказва нищо. И не е въпрос на елементарно чувство за непълноценност, или неудовлетвореност да говориш и усещаш отделеността. Наистина всичко си има своето място и своята стойност, предназначение. Предназначение има и отделения свят, света на гнева. ( За свят на гнева говори Якоб Бьоме, ако се не лъжа) Идеята за отделения човешки свят не е нова. Във всички времена я е имало. (изгонването на Адам и Ева от рая, сиянието на Зевс се оказва изпепеляващо за Семела, двата свята на богомилите и много още примери за образност на тази констатация може да бъдат намерени) И във всички времена е предизвиквала ... разнообразни форми на несъгласие. Но това не е важно. Важно е дали наистина е така. И ако е така- какво от това...

Има много лица човешката тъга. За тях повече, или по- малко,по- бързо, или по- бавно, намират се някакви лекове. Но има една единствена Тъга. Нищо оттук не може да я излекува.

Не е ли казал Учителя "Човек прави каквото иска, но после идва, каквото следва"? Та - според избора! "... това тленното..." ще си изтлее. Ако има друго- то няма да изтлее. Ако няма ...

Висшите идеи... Дали като ги наближим, не виждаме, че не са чак толкова висши? А тези, чийто силует се синее в далечината отново пред нас са всъщност по висши? И така- безспир? Трябва ли ни този изнурителен бяг? Искаме ли го? Бяг ли ни трябва, висши идеи ли ...

Наистина, не е книгата, която ти цитираш, но пак е Авесалом Подводни. И няма нужда от коментар. Кратко, точно, ясно. Макар че ... дето казваш, спокойно може и да не е. Нищо, де! Все някога ... На пръв поглед се почва се от Аз. Само че ако наистина се почне, се оказва, че е едновременно с всички букви. Защото ако почнеш с Аз, там си и оставаш.

E, може да не съм разбрала. Я да почета малко Подводни! Чета. Я, какво виждат очите ми? "Аскетизм Согласно Веданте, целью духовного развития человека является постепенный уход из видимого мира майи (иллюзии), обретение свободы от причинно-следственного закона кармы и слияние с Абсолютом. Уход от майи включает последовательный отказ от материальных, эмоциональных и ментальных связей с этим миром. Однако ослабление этих связей является не целью, а признаком духовного роста и должно происходить само по себе, при минимальном участии воли. " Ще рече нещо от вида: "Аскетизъм Според Веданта, целта на духовното развитие на човека е постепенно оттегляне от видимия свят на майя (илюзията), придобиване на свобода от причинно- следствения закон на кармата и сливане с Абсолюта. Оттеглянето от майя включва последователен отказ от материалните, емоционалните, менталните връзки с този свят. Обаче отслабването на тези връзки не е цел, а признак на духовно израстване и трябва да става от само себе си, при минимално участие на волята". Не мога да разбера, че има предвид възпитание на желанията. Нито- отказ. Ни повече- ни по- малко- изчезването на привързаностите е следствие от един процес, в който човешката воля участва минимално. Но какво значи минимално? Считам, че толкова, колкото да направи първата стъпка. После- не е човешката воля. Всъщност Подводни не ми е любим автор. Но тук съм съгласна с него.

Така. Значи, за да угасне светлината на желанията, е необходима друга светлина. Светлината на душата, я нарича Станимир. Ако е разновидност на някоя от познатите ни светлини, резултатът би бил разновидност от познатите ни резултати. Значи, трябва да е някаква друга, различна. Иначе ... ... тук бих добавила- даже и задължение. Така е- в кочината. Където ще си варираме между видовете свине. Докато си играем с желанията- било като ги подтискаме, или ги трансформираме, или ги култивираме, възпитаваме и т.н. Да си свиня не е лошо. В случай, че ти харесва. В случай, че не ти харесва, явно ще трябва да решиш да търсиш друг вариант. достатъчната светлина. необходимата светлина. И излизаш извън играта с желанията.

"Единствено необходимото " ...

По същността си двете неща не се различават. Проблемът на човешкото същество е в естеството, а не в мястото, или времето, което това естество заема. Всъщност, нали не знаем какво искаме ... Това е една от страховитите идеи на "Сталкер" на братя Стругацки. Дали ставаме по- мъдри - това ли ни казва животът ни? Не ми изглеждат така нещата. Виждам, че децата на все по- мъдрите са по- болни от родителите си. И родителите им са по- болни от бабите и дядовците им. И съвсем ми е съмнително , че Духът има нужда от физическо тяло. Същата картина ще имаме, ако ние сами сме се напъхали в това физическо тяло и сега вече няма накъде- трябва да се връщаме обратно. Но би било доста детински и аз- центрирано да считаме, че това е единствената възможност за развитие.