Багира

Вземаш изречението вън от контекста. Основното е вниманието да се насочи към мисълта която желаем да утвърдим и това е пределно ясно от казаното от мен. Така пресичането на нежеланата мисъл ще стане естествено, но ние в действителност ще сме направили нещо много повече, ние ще сме я лишили от сила, която е отишла в противоположна посока. E, bramаn e по- близо ... Топло, топло... Но пък така си по- близо ... до себе си ... Не, не вземам изречението от контекста. Та той ми е твърде добре познат... Така че- напротив, точно в дълбокия му контекст го и схващам. Разбира се, всеки споделя своя опит. Твоят е този. А моят ми казва: "Беж, багирке (е, лиске беше...), да бягаме!" И по- бързо и по- далеч ...

Кофти. Ще трябва да разчитаме на Кръстницата, да ни прати вълшебни гълъби, да отделят лещата от пепелта. Не е човешка задача това ... но е човешка задача да се доверим на Кръстницата. И да не пропуснем, или закъснеем за Сватбата... Велина, тук виждам и друга възможност за заблуда- можем да си представим, че Сватбата вече се е случила! Може, но не Тази! Никакъв проблем не му е на човек да си измайстори каквато си иска гледна точка. Но ще си остане с гледането.

Как тълкуваш тези думи на Учителя? "Обаче съвременните хора, които считат, че светът е реален, той представя всъщност проекция на друг един реален свят. И човек не мяза на онзи човек, който някога е бил създаден по образ и подобие Божие." Не виждам защо Божественото има нужда от обвивка. Обвивката не обхваща ли това, което обвива? Може ли небожественото да обхваща Божественото? След като е по- малко от него?

Не знам защо. Но по- скоро питаш защо твърдя такова нещо. но пък после сам го потвърждаваш.: Не само водещ, а и същностен. И не касае само човешкото същество, а тотално света, в който то живее. Алтруизмът е в същия този свят като някаккъв вид баланс. Следователно няма как да промени същността на света. Да, нещо, чиято проекция е алтруизма може да промени света. Но не и самия алтруизъм. Диана, напълно е възможно и съвсем равновесно да не те смущава дуалността. Така е, човек е в равновесие и в хармония със света, в който живее. Нещо друго в него не е в хармония с този свят. А и самия свят не е в хармония с останалата част на мирозданието: "Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят"- "Божият глас" - Лекция от Учителя, държана на 26 август 1930 г., София, Изгрев. И още: "Ако ние разбираме, че Бог е на небето, това не е право. Бог е навсякъде. Обаче съвременните хора, които считат, че светът е реален, той представя всъщност проекция на друг един реален свят. И човек не мяза на онзи човек, който някога е бил създаден по образ и подобие Божие. Сега, дали вие ще приемете това нещо или не, то е друг въпрос." “Да Сторя” 9-а неделна беседа, държана от Учителяна 31.I.1937 г.,10 ч. сутринта, София – Изгрев.

Как си обясняваш, че в нашия свят всичко, което съществува, съществува за сметка на нещо друго? Това не те ли смущава? Или просто игнорираш този факт? За какъв алтруизъм става дума? това повече прилича на едно смокиново листо, напразно прикриващо една голота ... Ма не е напразно. Ето, прикрива.

Но те нямат време да изчистят сърцето си! Те трябва да трупат добродетели ... При това, в свят на полярности! Където никоя добродетел не е такава сама за себе си! което не значи да не се стремим към добродетели. Но ... "Гледай в корена!" Е, победителите не ги съдят. Което не е вярно за победените.

Забрави ли, че всичко в нашия свят е взаимосвързано? Как съумяваш да прекъснеш връзките между алтруиста и егоиста? Дори има връзка между мен и теб! Явно някаква част от мен все още не проумява доста неща, не иска да се примири с неразделните противоположности. Но пък явно има част от теб, която вече започва да проумява ... Защо виждаш само две възможности? Някой да е само егоист, или само надмогнал егото си? А и какво значение има кой какъв е? Нека да се съсредоточим върху това, дали това което казва е вярно, или не е! Какви са резултатите от това- ако твърдението е вярно, или- ако не е вярно. Откри ли алтруизма в монополярен вид? Разглеждането на алтруизма- егоизма като даване- получаване наистина е непълно и неточно. Но аз и не го правя. (излиза, че ти сам го правиш...) Разглеждам и алтруизма и егоизма като резултат от нарушена енергетика. Преобладава вземането. В резултат такава част от света няма как да съществува сред друга част, в която взимането и даването са в равновесие. Отделена, тя може някак да съществува известно време изолирана. С нарушената си енергетика. И вътре в нея, доколкото все пак съществува, има известни равновесни процеси. Като така има алтруизъм и егоизъм, които взаимно се пораждат. Което е още по- неприятно, вероятно са в равновесие, като цяло. Иначе тази затворена част от света ще колапсира сама в себе си.

Я да видим: " Пресичането е необходимо да стане още в зародиш... " С Чудо Юдо- сечене. С желания- пресичане. Ефектът е един и същ. Виждам алтернатива, разбира се! И непрекъснато говоря за нея, и за щастие- не само аз ... Иначе би било крайно съмнително ... Нужен е един процес. На структурна промяна. Ни повече, ни по- малко. Хайде, няма да казвам каква, че на клише отдавна е станала. Което не пречи да е точно това, което е необходимо. И не е необходимо самоцелно такава промяна: казано е: "Търсете първо Царството Божие! Всичко останало ще ви се придаде!" Това не са празни и абстрактни приказки! Това става така! Твоите предложения са от вида: "СЪберете колкото се може повече подходящи (добри, чисти и т.н.) неща, и ще спечелите Царството Божие!" А то не става така. Хората си предупреждават. Сега, има си човек конкретни задачи. Трябва да си измия прозорците. какво царство, какви пет лева ... Трябва да хващам парцала ...

Изпитаните неща дават изпитани резултати. Отхвърлям именно тях. Изпитах ги достатъчно. Не ми се изпитват повече. Не ти се иска алтруизма да е на другия край на егоизма и те разбирам. Това има много лица, и все неприятни. така излиза, че борбата с престъпността е взаимно обусловена с престъпността. Борбата за мир е взаимнообусловена с подпалването на война. Борбата за здраве е взаимнообусловена със заговор против здравето. Гадно е и неприемливо. Затова ти казвам да гледаш. Явно, аз като ти казвам, че е така, това не ти звучи достоверно. Предполагам, ча като го откриеш сам, все пак ще се убедиш. Видял ли си някъде алтруизъм без егоизъм? Казват физиците, че се наблюдава създаване на електрон- позитронни двойки във вакуум. Така, де! Не се наблюдава възникване само на електрони, или само на позитрони! А светът е единен в изявите си ... Много странен образ на тази ситуация дава Бертолд Брехт- в пиесата "Добрият човек от Сечуан". Там се оказва, че най - големият злодей, който тероризира цяла една област, от когото всички треперят, ненавиждат, проклинат и този, който е опората на всички, грижата за всички, когото всички благославят, са ... едно и също лице. Няма нужда аз да посочвам нищо. Не съм гуру, учител, водач. А и преди мен достатъчно са го сочили. Само трябва да внимаваме какво сочат от толкова векове!

Е, може да си пътешества човек докато не се срещне с Чудо Юдо. то опожарява всичко, откъдето мине, нищо живо не остава. Тогава добрият юнак си намира побратими, хваща меча и боздугана, щит, ръкавици и ... Не че му се бори на юнака. Но не му се газят пожарища. Пътешества и се вълнува, докато не се добере до мястото за пътешествия Чудо Юдо. Не е добре да пребиваваме в дремотен екстаз. Ето, даже на отшелника му се приискало да действа, даже доста е стоял в пустинята, но там кой знае как тече времето ... Не бива да забравяме: "Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение." (от "Плевелите и пшеницата" ) Та това е срещата с Чудо Юдо.

Твоят подход наистина работи добре. Но в краткосрочен план. В дългосрочен план откриваме, че истинаската битка с Чудо Юдо не е като му режем главите, а те после пак да израстат и ние пак да режем, защото така само играем играта на Чудо Юдо. Но пък ако имаме нужда от тренировъчен процес- чудесно! Имаме безсмъртен спаринг- партньор!

Съгласна съм напълно с теб, в случай, че става дума за първоначалност, заложеност. Понеже по плодовете се познавало, плодовете на сегашната човешка личност не са далеч, а само нямат нищо общо с тази заложеност, с този потенциал. Достатъчно е да се огледаме около себе си. Може и в себе си, но там има доста силни задръжки и защитни механизми. Излез от двореца, принце, и ще откриеш, че има и страдание, и смърт и като се правим, че ги няма, те някак не изчезват. Човешкият алтруизъм е само другото лице на човешкият егоизъм. И не би ги имало и двете, ако го нямаше егото- Аз-ът. Няма смисъл да спорим дали северният полюс на магнита е по- добър, или южният. Просто трябва да спрем този ток и да няма нито северен, нито южен магнитен полюс. Но ако не искаме да спираме никакъв ток- ще си тече. И ще има и двата полюса. Не ги защитавай. Не защитавай и този избор. Той си е твой. И никой не бива пък да го напада, защото нападението е другото лице на защитата! Само мисли, че има и други възможности. Само гледай.

Двете сътворения сами по себе си не са лесна гатанка. Но дори във второто сътворение човек бива предупреден: "Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете." Ако е казал истината, Адам и Ева в някакъв смисъл и до сега не са живи. Яли са и би трябвало да са умряли. Може и с педагогическа цел да са били излъгани. При това далеч не най- добрите педагози лъжат така, или възпитават така. Тогава ... може да е прав Кристиян. От думите му разбирам (може и да не разбирам правилно), че има две сътворения и разделените Адам и Ева са вторите създания. А творецът им не е Творецът. И ако лъже, с някаква цел го прави. Не е зле да се открие.

Самуил Маршак: "Ако да би Всички реки, морета, ако смесим ний в едно, а от всички дървета пак направим едно, ако всички брадви сплавим и ги отлеем в една а от хората направим човек като планина, и да вземе тази брадва този страшен великан, туй дърво да отсече и бутне в този океан- ех, че гръмък бибил трясък ех, че силен би бил плясък! " Та ... Най -много голям плясък в голяма локва ...

Много думи. Може и изобщо да не са към мен. Обикновено са към този, който ги изрича ... Но пораждат асоциации в мен. Ще ги споделя. Странна е историата с Битие. Наистина някак повече от едно сътворения се получават. И като че едното няма нищо бощо с другото. А ако разберем самия замисъл на сътворението, несъмнено ще имаме клрюч и към егото, и към желанията и към духовното развитие. Сещам се поне за две възможни обяснения: 1. Различните глави на Битие са писани от различни автори/авторски колективи, които не са гледали много- много какво са написали другите, а са разбрали малко по различен начин едно и също нещо (това е и хипотезата на редица учени, логичното и линейно обяснение на този факт е точно това, но пък дали светът е логичен и линеен?) ; 2. Случили са се най- малко две сътворения, двете- съвършено различни едно от друго. Тъй като никъде не се казва, двете творения да са изчезнали, значи- ще да съществуват и до ден днешен и двете. Ние явно сме добре запознати с второто, за първото не знаем почти нищо. По какъв начин се кръстосват двете творения в нас? Възможно ли е изпитваме желание в битието си във второто творение, а да изиптваме духовни търсения, свързани с първото творение? Тогава тези неща биха били абсолютно несъвместими и разкъсващи! А не са ли?

пак оттам: "Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. Те са задачи за разрешаване." Тук виждаме един много деликатен и противоречив на пръв поглед момент. Във физическия свят Не може да се намери нищо от това, за което копнее човек. въпреки това той там трябва да работи, да си решава задачите. Но как ще ги решава, като за решаването им са нужни знания? Как ще действа, ако наистина няма свобода? Какво изобщо ще прави, ако всъщност не е жив? Не, не мисля, че тук има противоречие. За мен Човек на истина има задачи във физическия свят, но не може да ги реши със средставата на физическия свят. Тук, разбира се, са две капанчета, в които толкова пъти сме падали... 1. Като се втренчим в първото условие- казваме- "Не ни трябва този свят! Той е лош!не ни е тук мястото! Махам се оттук! " Обаче то няма къде да се отиде. като не си е решил човек задачките, все тук се оказва. (при това наистина в известен смисъл не ни е тук мястото...) 2. Запретваме ръкави и решаваме ли, решаваме задачи. Ставаме добри, мислим добре, активни сме ... Но всъщност само се балтавим в този свят, без да дадем възможност на това, което наистина може и трябва да реши задачите, да го направи. (при това наистина имаме работа да вършим и няма кой друг, освен нас да я свърши. При това няма кой друг , освен нас да бъде инструмента за вършене на тази работа...) Така че всъщност началото на намирането на мястото ни все пак е тук. Но началото. Освен това си мислим, че така се освобождаваме, или развиваме. Е, не се освобождаваме, още по- малко- развиваме, но го разбираме малко по- късно. Нищо, де. Това е един от уроците.

Eгото не може да се отхвърли в смисъла, в който отхвърляме непотребни дрехи., да. но никакъв скъпоценен камък не може да се получи от него.Новият човек не може да има нищо общо с него. Все пак Йоан казва: "Аз да се смалявам, другият да расте." Ако егото се смалява, Другият, Новият човек може да расте. Но как да се смалява пусто его? Ако се опитаме волево да направим това, само ще го заздравим ...

Е, стой си на тъмно! Понякога и от това има нужда човек! Ако светлината му идва в повече...

Не. Аз нямам предвид нищо подобно- морал, характер ... Не разглеждай човека като набор от качества. Качествата са следствие на това, което е човек. Така че- не се заяждай, а мисли! (макар че това си е чисто заяждане от моя страна. Ако ставаше само с мислене...)

Като гледам, вече постигнахме консесус- да, за да променим света, трябва да променим мисленето си. Но ето - веднага идва и въпросът: Как? От понеделник започвам да мисля инак? Колко пъти сме правили така? Променяме ли се наистина така? Много ми харесва въпросът на Венци: Според мен, ако променим мисленето си, а не нещо друго, което обхваща, или определя мисленето", само ще си мислим за промени.

Не са откъснати тези цветя, живи са. Който има очи, да гледа ... Който няма ... Какво може да го нахрани ... Напълно съм съгласна! В един лъжовен свят на лъжеца всичко му е лъжовно ... А ако думите не те отведат отвъд себе си ... или са мъртви, или ти не можеш да вървиш ... Ама пък... "Ай да ... Венци... ай да молодец!" Какви омайни думи написал! Заблехукват хората!

Това са много интересни твърдения! Това е пример за това как човек влага своя смисъл в нещо, което всъщност няма нищо общо с човешкия смисъл! 1. Не е интересно дали изгубването е част от пътя. Интересното е, ако се чувстваме изгубени, как да се намерим. 2. И ако причината е в Бога, като се намерим, да не пропуснем да го попитаме защо така е постъпил с нас! (имаше един много хубав фантастичен разказ, в който се описваше как става на практика страшната картина, описана в Апокалипсиса- с изливането на различните чаши и т.н. Обаче на Земята е пустош и никой и нищо не се помръдва, стене, плши, плаче и ... Накрая, на стените на една долина, която някога хората наричали Ламанш (никъде по Земята вече нямало вода, ни морета, ни реки, нищо, каменна пустош! ) изуменият Господ и ангелите на възмездието видяли един издълбан в скалите надпис, в който се бил стекъл разтопен метал: "Ние бяхме тук! Къде беше ти?" ) 3.Ако след (или преди) изгубването няма накъде да вървим, направо не си струва и да се намираме! Така вместо да се чудим какво точно е Пътят, Истината и Животът, няма да се напъваме изобщо да го търсим, или да го вървим!

Добре. приеми, че говоря за себе си. Макар че митът за Персей не е предаден през времената специално за мен. Щом пишеш, но се отказваш от щита на Атина, може би още не си пробвал... Или си гледал нещо друго, и това става (това е една от игрите на егото... ) Ако пробваш, без този щит ... м-м-м ... ще ме лишиш от възможността да водя диалог с теб ...

Разбрах добре какво имаш предвид! Виждала съм, виждам и внимавам и аз да не съм от тях, макар че то с внимание на става! Продължавам да считам, че е по- важно не да съставим списък на такива хора, или да изброим посоките, на които започват да теглят истината, а да се замислим, защо хората постъпват така.

Защо така лично? Не е нито лично, нито критично. Ами ... фактологично. Егото се съпротивлява яростно. Как ... Като ти се наложи, започваш! А, и ... Ако Атина Палада, богинята на мъдростта, бъде така добра, да ни даде щита на Мъдростта, може и да не се вкаменим, когато погледнем към главата на горгоната Медуза. Така че ... може би от щита на Мъдростта трябва да се почне ...