Багира

Чудесна идея! Ама ... Колкото и добре да се старае човек да обясни нещо, все се намира някой, дето да не го разбере. А и ... да не иска да го разбере. Как егото ще реши да се види в такъв образ? Та то се чувства в повечето случаи застрашено! И няма, хич няма да иска да се види така ... Веднага ще си откъсне смокинов лист да се прикрие ... Като не помогне един- два, като не стигат два ... А и това е половината беда. Другата половина е: "Е, и? Какво да правим сега?"

Хей, браман! Сега е моментът да се запиташ защо хората правят така! Е? Сещаш ли се вече? Дали има универсално лекарство? Изглежда, че няма. Но колкото по- изглежда, толкова по- упорито някои го търсят. Ето, рицарите на крал Артур търсели Чашата Граал, всички болки край нея изчезвали ... И философски камък търсели някои- тайната на превръщането в злато, ключ към безсмъртието ... И за квинтесенция са говорили ... Да, за много хора това са синоними на "бегом до хоризонта и обратно! " Но за много са съвсем други неща ...

Да ... Ето какво прочетох тази сутрин, в сборника "Новият светилник" - лекции от Учителяна общия окултен клас, година ХХІІІ (1943-1944) - "Трите свещи"- 6.октомври 1943 г.: Така че- оковани сме за противоречията в този свят. Дано поне се сетим, че зад тях има нещо друго. Така, де! Само не бива да търсим реалността там, където я няма! То не е много съгласно да го разнищват. Затова избира много хитри начини за маскиране. Някои са доста ... : затваряме очи и казваме: "Нямам ме!" И си вярваме!

Димитър, много благодаря за чудесната приказка! Само трябва да се разбере до максимално достъпна дълбочина и да се приложи! Неприятното е, че и най- голямата мъдрост да ни бъде казана, не мирясваме, докато не се опарим сами. Тогава можем да си кажем: "Ей, верно, бе! Пишеше го, казаха ми, мислех си го! Ама ха, де!" Напълно съм съгласна с Донка. 1. Собственият ми опит напълно и безкомпромисно ми казва, че приказката, която даде Димитър е съвсем мъдра и единствено възможния мъдър подход към идеята за промяна. Всички други подходи ... са много ... болезнени. 2. Да, светът се променя в известен смисъл независимо от нашите намерения да се съобразяваме с това.Той си има едни закони, и те са такива, независимо от това, дали ги знаем, или не; дали имаме намерения да ги спазваме, или не. Даже още по- зле: като не ги спазваме, се оказваме извън него, затворени в един друг свят, света, който сами сътворяваме. Считам, че него Венци нарича свят, " който само е отражение на човешкото същество". Нашето его ни шушне, че ние можем да променяме света по свой образ и подобие, да го изграждаме. Е, можем, всъщност творим си своя свят, но не знаем какво творим, така че после идвало каквото следва ... Общо- взето- за да ни покаже, че е по- добре да не си го и помисляме. 3. Да, всичко е взаимосвързано. Точно поради тази причина, променяйки себе си, променяме и света. 4. Тук е мястото да направя още едно уточнение. Моята промяна би трябвало да е пресечна точка на моето смирение и изпълнението на Божията воля. Иначе е от хоризонталните промени. Дето всъщност са една нескончаема игра на промени, които не са промени.

Ми ... щом има какво да разпръсква слънцето на осъзнаването, не ще да е хич да не съществува. Внимателно с егото ... И Мао беше казал, че атомната бомба е книжен тигър ... Петър, него- егото. То е от нещата, които, така, както не съществуват, засенчват всичко останало, май...

Лошо. Толкова много неща сме забравили, кое ли от всичките ... А може и само него да помним, та затова да сме забравили всичко останало?

Много чудно. Направо съм убедена, че това, за което се иска силна воля, упоритост и непреклонност, клони към насилие с всички произтичащи от това последствия. Истинското въздържание не изисква такива неща. Но е по- въздържащо...

Да ... Може би и въздържанието е в този ред: "Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното. Когато хората узнаха добротата на доброто разбраха злото."

"Его" в превод значело "аз". Така може "его" да е това, с което азът се идентифицира. Всъщност може и нещо доста по- обективно да е. Така или иначе, в пътя си "аз" стига до една стена. И започва да се чуди: Откъде идва тази стена? Какво да я прави? Някои азове се чувстват болезнено затворени зад тази стена. Други- защитени. Трети- изобщо не виждат стена, а виждатзеления безкрай на прекрасната си грахова шушулка ... Така и думи като "егоцентричност", "егоизъм" не звучат хвалебствено. Но пък "аз", кой знае защо- звучи гордо. Какво е его и каква е ролята му в Пътя на човека според вас?

Ще добавя малко Лао Дзъ- щрих: "Ето защо мъдрецът чрез бездействието действува, чрез безмълвието учи; нещата се създават той не подменя тяхното начало; създава, но не обсебва, действува, но не е самонадеян; завършва с успех, но не се хвали." Само че тук трябва да сме наясно кое е първо, и кое- второ. Ако пробваме ние, такива, каквито сме, да бездействаме и да чакаме да видим какво ще бъде действието, ако чакаме нещата сами да се създадат, но пътем пробваме и и да ги поредактирамеме малко, не ще да станем мъдреци. Първо ще да е постигането на състоянието "мъдрец". Това е доста неприятно, защото не е ясно как става. Дотогава пробваме всичко: и действие, и бездействие, и себе си променяме, и другите, например- волево, целенасочено, или пък- с много любов ... Докато се убедим, че е все едно. Не е това Пътят. Но дотогава пробваме ли, пробваме! Та, Хриско, пробвай!

Не можеш да знаеш, че някой е кофти човек. Можеш да знаеш, че не ти харесва, дразни те и др. Но кофти ... Как така го определяш? Ти не си кофти, а той- е, така ли ? Но ако промениш отношението си към него и той променя отношението си към теб. (то и себе си трябва да поизлъжеш за да стане хубава манипулация! Ако се пробваш да си налагаш- пружинката доста скоро ще те шляпне. Ако се поизлъжеш- по- нататък става шляпкането.) Не става добър. Или лош. завърта се с други страни към теб.

Човек реално може да промени само себе си. Така че може да продължи със себе си, и да завършисъс себе си! И най- добре да не опитва с други изобщо ... Считам, че и двете твърдения са напълно верни! Когато аз променя отношението си към нещо, с това създавам съвсем други причинно- следствени връзки около себе си. Очилата може да са розови, може и черни да са, обаче. Начинът, по който ние се отнасяме към нещо, не е "просто". Това е в основата на много ефективни начини за манипулация. Проблемът е, че човек прави каквото иска, после идва каквото следва. Всяка манипулация един ден се заплаща и то по неочакван за нас начин. Всъщност промяната на хората около мен е критерият ми за промяната в мен. Иначе не мога да се видя. Има поне два вида промени. Ако са външни, "хоризонтални", наложени от моята воля, това винаги действа като опъната пружина. Един ден- шляп ... В света на илюзиите- едни илюзии за промени. Пременил се Илия, погледнал се- пак в тия ... Вторият вид са вертикални. Дълбинни. Те не се балтавят из света на поларностите. Но не стават с моята воля. Само че не стават без мен. За тях, според мен, апостол Павел казва в послание към римляни, глава 8 : "19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. " (текстът е по онлайн библията) Ето, не само, че чрез тези промени светът се променя, но и той ги очаква от нас ...

За това предполагам ще ти отговори този, който твърди такова нещо. Аз считам, че след като умре и атеистът и религиозният са в едно и също положение, ако не са изградили безсмъртно тяло. Ще им се наложи да се прераждат отново. Това е една нова спасителна възможност, ако успеят да я използват, за да излязат някога от самсара. В известен смисъл атеистът може би е по- облагодетелстван, даже, от вярващия, тъй като не е обременен от илюзорни вярвания, а само няма такива. Нека да се съсредоточим върху проблемите тук и сега. За "там" все едно нямаме достоверна информация.

Хриско, боя се, че тук ключовият момент е конфликтът с баща ти. Няма значение нито вярата, нито това какво представлява тя, нито атеизма, нито материализацията. Това са само дрехи на вашия конфликт. Има още доста дрехи, между другото. Потърси това, което е под дрехите. Защо го има този конфликт? Какво ти говори? Често откриваме, че от най- близките си хора получаваме най- сериозните уроци в живота си. Използвай случая! Не са лесни тези уроци. Нужна е Любов, за да се видят дори, камо ли да се справи човек с тях. Но ако имахме тази Любов, нямаше да имаме тези уроци! Дано тази Любов да бъде с теб!

Според Уикипедия- "Свобода (философия), способността да се действа съзнателно, по здравомислещ начин и при самоконтрол в дадена градивна посока" -нелошо, но изключително субективно определение. Свободата, която е власт, е его- атрибут. неразривно свързана с несвобода. Свобода има извън света на егоцентричността. В света, в който господства и се възхвалява "аз"- цевнричността няма свобода. Желая свободата да съм свободна от нея. Може някой преди мен да се е сетил, нямах време да гледам подробно, че е речено: (Евангелие от Матей, глава 11 стихове 28- 30) " 28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. 29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. 30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко. " Свободата е да изберем лекото иго. Или да не го изберем. После идвало, каквото следва ...

Човек се съмнява, съмнява ... Не се живее лесно със съмнение. Мисля, че е твърде енргоемко. Когато говорим за вътрешно познание, извън времето и пространството, някои го наричат Гносис, това няма нищо общо с оста съмнение- вяра. Учение, което не извежда до това вътрешно познание е ... съмнително...

Не виждам с какво сетивността и емоциите са по- добри от логическите операции. Те са инструменти на смъртната част от човешкото същество. Ако тя ни интересува- добре. Ако търсим непреходното- за какво са ни?

Също и : Не зная какво смятат другите материалисти. мога да отговоря от свое име: опознаването на материята ме извежда до ясната представа за ограниченията и. И за съществуването на нещо извън света, който познавам и изследвам, извън всичките му видими и невидими части. До представат за несамостоятелност на материята. До притчата на Платон за пещерата. Последователният материалист има сили за това, ако е достатъчно последователен. Нещо повече, не страдам от това откритие. Бих страдала ако открия, че материята е ограничена, но нямам достъп извън нея.Когато човек открие ТАЗИ граница на материята не може да каже "Няма бог!". тогава нищо не казва. Търси път към това, което със сигурност знае вече, че го има и не му трябват никакви доказателства. Трябва му малко помощ и евентуално- време, за да стигне. Но ми се ще да не отиваме към заклеймяване на атеизма. Разумния поглед към него е като към етап от развитието на човечеството и на човека. Не зная дали е задължителен, но се среща често. И като всички етапи- свършва. Нека истински вярващите не спорят с хората, в частност, това не е само обречен спор, а доста често свидетелства, че вярвящият не е особено вярващ. Благовестието не се предава с думи, колкото и да ни се иска да става така. Така че Бог за мен явно е извън разумните обяснения. Той не е част от тях. Най- много ние да сме част от нещо, в което Той се проявява. Интересно нещо е изборът, обаче. Явно едно проявление е ограничение от безкрая. Тогава то ще да има избор на траектория. Необходимостта и възможността за избор са някак същностни. В това отношение по- ясни за мен представи от тези на Вадим Зеланд не съм срещала. Но винаги съм се възмущавала от това, че като няма поглед човек върху целостта не може да направи никакъв избор. Там, соцвицът за петте яйца ясно илюстрира тази ситуация.

Великолепни снимки! Действителността е много по- хубава! Имахме възможност миналото лято да попътуваме с велосипеди през Странджа, по долината на река Велека , до Синеморец. Вълшебни места! Имаше и едни страшно противни мушици ... Но това са бодлите на розата...

Ето какви мнения за атеизма открих в трудния форум на truden.com : ------------------------------- Гост написа: Атеизмът не е нищо повече от вяра в собствената си самодостатъчност -------------------------------------------------------------------------------- Весел-Тъжен написа: Лично за мен атеизмът е .... една от многото религии, и нейните последователи ВЯРВАТ че няма Бог! (тъй както другите вярват че...има Бог! И двете мнения ми харесват и се присъединявам към тях!

Така истината се преплита с лъжата. Съвсем точно има измислени от човека и бог и божества. Което никак не значи, че няма и други неща. Това е едно от съмнителните лица на атеизма: някои атеисти държат да убеждават хората, които явно не мислят така, колко са заблудени. При това той е абсолютно прав по отношение на измислените от хората божества и кумири, които имат нужда от религиозната си дъвка! Е, това е едно добро начало! Не спирай до тук, атеисте! Иначе по какво ще се различава един такъв атеист от малките грахчета от шушулката в приказката на Андерсен?

Аз въобще не казах това! Не съм говорил за инструменти и различни начини на използване, напротив. Говорих за много по-близки позиции. Ти беше ли сигурна, че ме разбра, за да визираш думите ми? Съжалявам. Така изтълкувах тези твои думи: "Случвало ми се е, в разговор с философски настроен "атеист", неговите доводи и представи относно несъществуването на Бог - да бъдат почти идентични с моите, за съществуването Му. Често противостоенето се дължи само на приетите твърди форми и различната степен на ангажираност с тях." Ако смисълът, който си имал предвид, е принципно различен от този, който аз съм разбрала, може да разглеждаме това разминаване като едно от доказателствата, че едни и същи думи се тълкуват по различни начини, понякога дори диаметрално противоположни.

Наистина на дъното на конфликтите между атеистите и неатеистите стои егото. Както казва Венци, и двете страни в много случаи използват едни и същи аргументи, но правят напълно противоположни изводи. От Уикито: "Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други „свръхестествени“ реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие." Обаче някои смесват лековерието с вярата. Това, което наричаме свръхестествено твърде често е просто нещо, което не знаем и не познаваме. И си има съвсем обективно основание в материята, но пък имаме субективно невежество. (известен е случая с Карл Велики, който наредил да се унищожават гръмоотводите под предтекст за борба със ... суеверието) Така че последователния материалист не може да не стигне в един момент до идеята за Бог. Стига да опознае в достатъчна степен материята. Хриско, на мен понякога ми е чудно, защо хората, които се считат за вярващи, се държат така, като че няма Бог. Всъщност, никак не ми е чудно ...

Също така няма как да докаже, че има Бог. Нека да се сетим, че науката борави с явления. Бог явно не е явление.

Много я обичаме тази думичка "трябва" . Човек насилва ли се, за да влезе в пубертета? Или- за да му израстат зъби? Нещата си стават... Всеки където е да си следва вълшебното кълбенце. Все едно, с подскоци не става. за тунелните преходи е необходимо квантово състояние ... Каква ти баша идеята? Да посочиш, колко е лош и несъстоятелен атеизма? Или да потърсиш мястото му в развитието на човека? В системите оот възгледи?