Багира
-
Общо Съдържание
1052 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Багира
-
-
Като не изяснихме въпроса с пола на душата, ще има да се чудим и за пола на тялото...
-
Отворени и истински към другите можем да бъдем, когато престанем да се замисляме /да се питаме/ щастливи ли сме или нещастни, добри ли сме или не.
Добре, обаче се питаме. това направо има диагностична стойност.
-
Да опита да различи нивата им на проявление, да опита да разграничи същността им от техните обвивки.
Когато човек иска да е добър или когато иска да е щастлив, целта му е различна според нивото на разбирането му за доброта и щастие. Някои искат да са добри от морални съображения, като едни ги чувстват вътрешно, а на други са наложени догматично; някои се страхуват от наказание от страна на Бог, лоша карма и т.н.; трети за да се покажат в добра светлина пред другите; четвърти... Същото е и за щастието:
Чудесна идея! Нека да махнем обвивките! Какво остава? Остава ... "човек иска". А когато човекът иска, исканията на хората са различни и влизат в конфликт. С каквито и дрехи да накитват исканията си. Каква е алтернативата на човешкото искане? Всички знаем, но трудничко я освобождаваме в себе си.
Ани, ако е не "Аз искам!" помощта от мен към теб, или от теб към мен, или от когото и да е към когото и да е, ще бъде подръка именно в най- добрия вид и момент!
Нека не заклещваме думите си в смисъла на нещата, като човек, който за пръв път се опитва с трион да реже шперплат!
-
Добро, което има полюс "зло", не е наистина добро.
Щастие, което има полюс "нещастие", не е истинско щастие.
Ето, почти постигнахме единомислие!
А да познаваш някое добро, което няма полюс зло? (уви, помощ на немощна съседка е доста често пример за такава неприятна неотделимост. Това не означава, че няма да помагам на съседката, но не бива да забравям за другата страна на тази помощ) Или щастие, което няма полюс нещастие?
Доколксо светът е единен в изявите си? Може ли част от него от една страна да живее сред полярности, а от друга- да се измъкне? Защото безспорно е, че живеем между полюсите раждане и смърт. Също- все някакъв пол имаме. Също ... много други, и все така непоклатими полярности...
-
Багира, май е най добре нищо да не избираме или и двете – като Мечо Пух. За съжаление живеем в диалектически свят и предполагам, че има някаква причина за това?
Със сигурност има достатъчно сериозна причина!
"Казвам: Не грешете, но добро правете. Щом се запознаеш с доброто, злото иде като сянка. Щом се запознаеш с любовта, омразата идва като сянка. Щом се запознаеш с истината, лъжата идва като сянка. Да ви не смущава тази сянка. Дръжте се за тази реалност на живота, която ще даде стабилност на вашето сърце, стабилност на вашия организъм. Стабилност ще даде и на вашия ум. После, трябва да имаме един ум да схваща, не да забравя. Че, каквото сме обещали, да [не] забравим. Но всички ще помним, както Бог помни нещата. Като обещае нещо, никак не трябва да забравя нашите обещания.
Сега пожелавам на всинца ви да бъдете не добри, но при сегашните условия да бъдете приятели на доброто, което сега иде в света, и да бъдете готови, че да носите даровете и дето минете, да казвате: „Доброто иде. Правдата иде. Любовта иде. Светлината иде вече в света.“ "
Само трябва да направим прави пътищата ...
-
Злото в хората е упорито и се стреми на всяка цена да оцелее.
А какво смяташ да правиш сед като стигаш до този извод?
-
Добър отговор се получава след задаване на добър въпрос. Тези въпроси: 1) Кое е по-лесно: да си щастлив или да си добър?
2) Каква е целта на щастието и каква на доброто?" предполагат раздробеност, частичност. В частичността (противоположно на пълнотата) нито щастието е пълно, нито доброто. Като така се налага да правим избор от вида, който само подсказва раздробеното състояние, в което се намираме. Разбира се, въпросът може да е зададен с провокативна цел, то ест- точно това да се изясни- че от гледната точка, от която се прави подобен избор, нито едното е добро, нито другото. Защото този, който търси такъв отговор не се намира в пълнотата, в която такъв избор не се налага да се прави.
На другия край на човешкото добро стои човешкото зло. Защо да избирам такова добро, след като с него заедно избирам и зло? На другия край на човешкото щастие стои нещастието. Защо да избирам нещастие?
В този дух ми изглежда най- лесно да не трябва да правя избор между това - да бъда добра, или да бъда щастлива. Не че този избор се осъществява лесно.
А и Мечо Пух отговаря на Зайо, когато го пита дали предпочита масло, или мед: "И двете! .... Но за хляб не се тревожи! "
-
Оказа се,че е "в момента, временно" - защото човешкият вид е на тази планета от милиони години и е идеално хармонизиран към нея. Само през последните 100 и няколко години , един миг от неговата история (да не споменаваме за планетата) - човекът не успява да хармонизира активността си с планетата. И това е временно - или ще успее сам, или планетата ще го принуди да го направи....
Мда-а-а... Въпрос на дефиниция- що е то хармония и има ли почва ...
През всички времена е имало хора, които са считали, че човек не може да бъде в хармония с този свят. Разбира се, е имало, и те са били винаги много повече, хора, които са били на противоположното мнение. При това съвсем нехармонично са се отървавали от дръзките си опоненти. На изток, както неведнаж сме споменавали, целта на духовната реализация е освобождението от самсара. В християнството нещата са не- по- малко определени- хората трябва да бъдат спасени (защо е необходимо това, ако всичко е толкова хармонично?), а Спасителят се ражда в пещера. Първата му постеля е в ясли, защото в привичния свят на хората просто няма място за него.
В един херметически текст откривам:" ...Спрете и изтрезнейте! Погледнете отново с очите на вашето сърце! И ако не го можете всички, поне тези което са способни на това. Злото на незнанието (невежеството) залива цялата земя, унищожава душата, затворена в тялото, и и пречи, да влезе в пристанищата на спасението."
Учителя на много места съвсем недвусмислено казва, че нашият свят е училище. Истинският живот е другаде. Може и да е хармонично едно училище, по принцип, но това не ми изглежда да е.
С всичко това не искам да кажа, че този свят е лош. Но в частичността на възприемането му от нас и на житието ни в него все ще избираме да сме добри, или щастливи. Ако пребиваваме не в частичност, а в пълнота, тогава между едното и другото не би имало разлика.
-
Допадна ми идеята ти за положителни занимания по време на театрална постановка, която ти лази по нервите. Аз също бих постъпила вероятно по същия начин. Това ми изглежда вариант на реализация на съвета на Дейл Карнеги- като ти поднесе съдбата лимон- направи си лимонада.
[С голяма доза нежелание, дори бих казал по задължение , ще направя опит за някакво разяснение ...На мен опитът ти за разяснение ми изглежда като пример за много силно положително мислене! Абсолютно оптимистично, съвсем положително е да считаш, че когато не са те разбрали, като обясниш- ще те разберат по- добре! Даже и да не съгласят с теб, поне няма да отхвърлят казаното от теб несъразмерно настървено! Освен това, щом обясняваш нещо на накого, значи поне се надяваш, че той има възможност да разбира! Дори предполагаш, че и желание има! Какво по- положително от това?
Уви, за мен това убеждение се оказа страшно погрешно. В редица случаи, колкото повече обяснения давах, толкова повече се затягаше вълчата примка на неразбирането. Но може и аз да не обяснявам добре. А може и в тази ситуация да има едно сериозно напомняне, че нищо в нашия свят няма само един полюс.
Като така, какво се случва на полюса на положителното мислене? Или пък да решим, че няма полюс?
-
Предполагам, че идвете твърдения са верни. И в същото време и двете не са. Защото имаме представа за добро, но тя е частична. Поради тази причина принц Сидхарта един ден напуснал двореца, в който имал всичко, за да бъде щастлив и добър. Само трябва да се вгледаме в цената на човешката доброта и ще прозрем, че нещата не са толкова елементарни.
Щастието е отношение на човека сам към себе си. В малко по-абстрактен план: към начина по който Живота протича през човека, а не толкова към външната страна на живота протичащ около човека. Щастието е отношение към Живота.Съгласна съм. А за Живота това дали е достатъчно? Нещата са двустранни ...
Сега от малко по-различен ъгъл: Тъй като човек е част от една система (семейство, държава, човечество, космос), той ще е щастлив доколкото е намерил своето място в тази система и е в хармония с нея и с елементите и. Това би дало възможност на Живота по-пълно да протече през системата и през отделния човек. Всъщност човек не може да е истински щастлив, докато и останалите единици от системата не са намерили своето място и не са постигнали хармония.Гледам системата, част от която съм. Не откривам хармония там, където е човекът. Планините загиват, животните измират, моретата и езерата изплискват към нас цялата мръсотия, с която ги заливаме. Очите на болните ни и невротизирани деца ни питат: "Това хармонията ли е"
Сега какво? Да убеждавам себе си и тях: "Това е, де! Хармония е! "
Нещо повече. Светът без човека ми изглежда наистина хармоничен. Но набърка ли се човек- всичко се дисхармонира. Някак където и да е, човек не е на мястото си.
-
Да. Не би трябвало да има противопоставяне между добър и щастлив. Реално има. А защо? доста важно е да се опитаме да разберем защо.
Няма да се опитвам да отговарям на този въпрос, но ще се радвам, ако всеки от нас действително се замисли защо (в това число и аз ...) Ще маркирам като отправна точка на едно възможно ползотворно търсене цитат от две евангелия (има го и в двете, почти по един и същ начин написано)Наистина, като че ли трябва да посавим знак за тъждественост между благ и добър, но не бих се наела да търся съществени различия:
Марк 10:18
А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
-
Леле! Чувала съм за това! Това е обичай, който се среща у нас! Ст. Л. Костов го представя в пиесата "Женско царство" ! Доста хора считат, че детето така има по- спокоен сън! Наистина, само педиатър би могло да я убеди! Тъй като става дума за елемент от т.нар. "традиционна" педагогика ... към нея следва да се причисли и обичая за повиване на бебетата, който днес се счита за много вреден ...
-
Моето мнение е това, че астрологията не може да начертае и точка дори, по отношение на това, какъв е стремежа на една Душа да се слее с Твореца, и дали това ще се случи точно в това телесно въплъщение на тази Душа. В крайна сметка, астрологията може да проследи един оборот от колелото на раждане и смърт- пътя на една егоцентрично диалектично съзнание..и нищо повече от това. Кога Душата на човека ще се отвори и ще бъде посетена от Бог- нито една наука не може да покаже, дори не може да определи период, в който това би се случило...Ако астрологията, или която и да е друга наука би могла да определи това, то пътищата на Господа съвсем не биха били неведоми...
Напълно съм съгласна! Но не звучи ласкаво и успокояващо.
А дали изборите ни не зависят от Астрологичните влияния?Ако е така сме в омагьосан кръг?
Иво
Винаги съм считала, че сме в омагьосан кръг. В него има още по- неприятни ""магии от тази, която можем да разчетем в едно астрологично подреждане. Затова говорим за спасение. Затова на изток говорят за излизане от самсара. А защо на някои им харесва да се въртят из него- защото наистина са неведоми пътищата Господни! На кого кога ще му омръзне... В края на краищата- свободна воля ...
Наистина е страховито това, че всъщност изборът ни не е толкова свободен, колкото бихме искали да бъде. От какво зависи- интересно е да се открие, разбира се. Дали тук, в портала, бихме могли да обсъждаме това- ще се види. За сега по- скоро не става.
-
Обещал съм си да не вампирствам, но всъщност на хората съм им нужен лош, за да осъзнаят собствената си доброта, глупав, за да си повярват колко са умни, и черен за да бъдат по-бели от сняг. Или пък в мое лице да избълбукат собствените им борби. А Вавилон е счупил кантара много отдавна.
Интересно. От свое име казвам, че не изпитвам потребност да виждам когото и да е като лош. За другите не знам. Това би била една много ограничена, монохроматична представа! А и знам добре колко съм "добра". Нямам нужда от витаминизиране на представата си. Всъщност, дали ти самият не изпитваш потребност да изпълняваш ролята на "лошото" момче? Подобно явление не е никак непознато...
Но вампирстването е нещо, друго нещо много сериозно. И изначално за човешкото същество в сегашната му модификация. Така че тук обещания не оправят нещата.
-
Ники, благодаря за орловия поглед!
Мислех си, че като е написано- ще се види. Обаче хем е така, хем не е. А с по- сложните неща е още по- нетака!
-
Ама че работа! Додето разбера защо участвам, и вече откривам защо да не участвам ...
Наблюдавам те, че продължаваш да участваш. "Безпричинно".
Яснотата в причинно-следствените връзки е част от себепознанието. Искреността е форма на истината. А обещанието е изпитание за волята, или пък елементарна демагогия.
Наблюдавай по- интересни неща...
Има причини и за двете- и за участие и за неучастие. Въпрос на съотношение на потенциали. Абсолютната им амплитуда при това положение не е от съществено значение.
Тук би било мястото, може би, да обясня искрено и лично за какви потенциали става дума. Но силният ми отрицателен потенциал се дължи на невъзможността такова нещо да се случи. Което далеч не е личен проблем.
Поживем- увидем. Този свят си има кой да се грижи за него. И това не съм аз.
Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук.
-
Ах, колко я обичам! Колко хубаво!
-
-
За какво ни е да реанимираме една умряла вече връзка? по принцип връзките поумирват. Според мен, защото самите ние не сме кой знае колко живи. Следователно, който не иска да му умират връзките, следва да се опре на нещо в самия него, което не се ражда и не умира. Ако не може да открие нищо такова, ще си му умират връзките. Каквото и да прави.
Но преди да умре една връзка, може да се прави много, поне за да умре по- късно. 1. Далеч не за всички връзки си струва да плачем, като умрат. 2. Има убийствени неща за една връзка, човек поне съзнателно може да не ги прави. Че ще направи несъзнателно куп неща- ясно. Но има такива, които е най- добре да не прави. Можем да ги открием лесно или като се вгледаме в опита на хората около нас, или, което е разновидност на същото, ако прочетем мъдри и конкретни книжки. Направо може да си открием тема : " Как да скапем една връзка". Ще се получи полезен наръчник. Не е много духовна, но някой може да поеме към духовното дори чрез нея. В края на краищата, като се заборим с едната глава на ламята, може да се сетим, че не с нея трябва да се борим, а със самата ламя. А някои чудовища имат и по един вълшебен пръст. Тъкмо юнакът отреже някоя глава, чудовището- драс по отрязаното и там порастват две нови глави ... Та така. Към ламята.
-
Все пак - безсмъртна, но непълна. Ти си физик, кажи до какво води несиметричната липса на маса, заряд и каквото още се сетиш. Използвай в отговора си полярността.
Всъщност, може би един логик по-лесно би отговорил, не строй лаборатория за опити сега.
Непълна. явно. Но непълнотата не е ли на едно "предматериално" ниво? Тогава тя обуславя полярност, но не обуславя конкретния вид . С превелико удоволствие бих експериментирала в тази посока, но глупавото е, че всъщност експериментирам, но не осъзнавам резултата и не мога да го интерпретирам правилно.
Що се отнася до чистота на темите ... Сещам се за великолепния роман на Емил Манов "Галактическа балада" Там едни големи чистофайници бяха решили да прочистят най- голамата библиотека на една планета. Първо махнали много вредните книги. След това махнали не чак толкова вредните. После- тези, от които няма полза. после книгите, които предстои да бъдат написани. ...По един много специален начин .
Накрая останала едно книга. но тя била държана в един златен сандък и дори нейния пазач май нямаше ключ от него. Всички други книги в библиотеката останаха нарисувани. И четящите- също.
Та жалко, че хитрият кабалист не е продължил. Но пък ако беше продължил, пак не е ясно дали щеше да има какво да прочетем. Ама че Емил, ама че Манов...
-
Малко смътно и двусмислено звучи това за четирибуквието ... Но иначе звучи логично. наистина може да се получат разногласия във връзка с това какво разбираме под душа. Ако я разглеждаме като смъртна съставка- логично е да има пол. По- интересно е, обаче, дали безсмъртната част на човешкото същество (която е повредена, щом е в света на полярностите) може да се счета, че има пол.
-
Ама че работа! Додето разбера защо участвам, и вече откривам защо да не участвам ...
-
Вълшебно ...
Благодаря!
-
А и нямаш доказателства, че истината не е именно в равновесната точка - например точно в нея би могло да става пречупването и разлагането на първообраза (който не е от този свят, според твоята теория) на двуполюсно отражение; или пък че истината не е в целостта: двата полюса + всичко между тях.
Ходих на много семинари по развитие и усъвършенстване преди време. Така участвах в едно много интересно преживяване: На група хора беше поставена една задача, решението трябваше да бъде определена конструкция от елементи. Решението беше почти еднозначно. Всеки за себе си, в пълна тишина, решаваше задачата. Имаше сътрудници, които, от определен момент нататък, при докосване на елемент, което води до решение, ръкопляскаха. С пълен потрес видях, че въпреки такава мощна подкрепа, хората, които зацикляха в някакъв кръг от неправилни действия, вместо да разберат, че действитео, което не е съпроводено от аплодисменти е погрешно, се опитваха за същото време да извършат не едно, а две погрешни действия, сякаш бързината беше от значение за правилността на действието ... И това беше само една игра ...
Та ... достатъчен брой действия "без аплодисменти" от "подкрепящата група" са за мен достатъчно доказателство. Но пък този експеримент убедително доказа, че необходимият брой вразумяващи опити при различните хора е различен ...
А стигането до
e според мен един от симтомите за заслушване в "аплодисментите на подкрепящата група"!Сега не се смущавам от това, че не знам със сигурност кое е вярното.Поздрави на всички, стигнали до него!
Играчки за деца
в Бебето и детето. Отглеждане
Добавено · Редактирано от Багира
Малкият ми племенник имаше рожден ден. Подариха му някаква луксозна и сложно управлявана играчка. Заедно със сюрията приятелчета я изследваха няколко минути, след което със щастливи вопли се понесоха из къщата и се заиграха с ... опаковката. Избраха си играчката...