Багира
-
Общо Съдържание
1052 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Багира
-
-
Да ... Може би и въздържанието е в този ред:
"Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото."
-
"Его" в превод значело "аз". Така може "его" да е това, с което азът се идентифицира. Всъщност може и нещо доста по- обективно да е. Така или иначе, в пътя си "аз" стига до една стена. И започва да се чуди: Откъде идва тази стена? Какво да я прави? Някои азове се чувстват болезнено затворени зад тази стена. Други- защитени. Трети- изобщо не виждат стена, а виждатзеления безкрай на прекрасната си грахова шушулка ...
Така и думи като "егоцентричност", "егоизъм" не звучат хвалебствено. Но пък "аз", кой знае защо- звучи гордо.
Какво е его и каква е ролята му в Пътя на човека според вас?
-
Ще добавя малко Лао Дзъ- щрих:
"Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали."
Само че тук трябва да сме наясно кое е първо, и кое- второ. Ако пробваме ние, такива, каквито сме, да бездействаме и да чакаме да видим какво ще бъде действието, ако чакаме нещата сами да се създадат, но пътем пробваме и и да ги поредактирамеме малко, не ще да станем мъдреци. Първо ще да е постигането на състоянието "мъдрец". Това е доста неприятно, защото не е ясно как става. Дотогава пробваме всичко: и действие, и бездействие, и себе си променяме, и другите, например- волево, целенасочено, или пък- с много любов ... Докато се убедим, че е все едно. Не е това Пътят. Но дотогава пробваме ли, пробваме!
Та, Хриско, пробвай!
-
Ако аз знам, че някой е кофти човек, но си наложа всеки път като мисля за него да си казвам, че е прекрасен човек и той вземе, че стане малко по - добър, това манипулация ли ще е от моя страна ??
Не можеш да знаеш, че някой е кофти човек. Можеш да знаеш, че не ти харесва, дразни те и др. Но кофти ... Как така го определяш? Ти не си кофти, а той- е, така ли ?
Но ако промениш отношението си към него и той променя отношението си към теб. (то и себе си трябва да поизлъжеш за да стане хубава манипулация!
Ако се пробваш да си налагаш- пружинката доста скоро ще те шляпне. Ако се поизлъжеш- по- нататък става шляпкането.) Не става добър. Или лош. завърта се с други страни към теб. -
Знам че човек, за да промени света и хората около себе си, трябва да започне от себе си ?
Човек реално може да промени само себе си. Така че може да продължи със себе си, и да завършисъс себе си!
И най- добре да не опитва с други изобщо ...Но дали наистина другите хора около нас се променят или по - скоро ние променяме отношението си към нещата, тоест те са си същите, но ние ги виждаме по друг начин, все едно сме си сложили розови очила ? И двете твърдения съм срещнал : че променяме нещата около нас с мислите си, и че всъщност нищо не променяме, а просто променяме начина по който възприемаме нещата ? Дали и двете твърдения са верни в някаква степен ?Считам, че и двете твърдения са напълно верни! Когато аз променя отношението си към нещо, с това създавам съвсем други причинно- следствени връзки около себе си. Очилата може да са розови, може и черни да са, обаче. Начинът, по който ние се отнасяме към нещо, не е "просто". Това е в основата на много ефективни начини за манипулация. Проблемът е, че човек прави каквото иска, после идва каквото следва. Всяка манипулация един ден се заплаща и то по неочакван за нас начин.
Хората около вас промениха ли се, какво точно се промени, кога усетихте промяната ( в случай, че е имало такава), или всеки си е такъв какъвто си е и ние можем само и единствено себе си да променим ??Всъщност промяната на хората около мен е критерият ми за промяната в мен. Иначе не мога да се видя.
Има поне два вида промени. Ако са външни, "хоризонтални", наложени от моята воля, това винаги действа като опъната пружина. Един ден- шляп ... В света на илюзиите- едни илюзии за промени. Пременил се Илия, погледнал се- пак в тия ...
Вторият вид са вертикални. Дълбинни. Те не се балтавят из света на поларностите. Но не стават с моята воля. Само че не стават без мен. За тях, според мен, апостол Павел казва в послание към римляни, глава 8 :
"19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. " (текстът е по онлайн библията)
Ето, не само, че чрез тези промени светът се променя, но и той ги очаква от нас ...
-
А защо човек ако е атеист да има проблеми с духовното си развитие, тоест след като умре да изпадне в състояние на сън и в отвъдното да не се развива, а пък ако не вярва в прераждането, (но вярва да речем в ада и рая) да няма проблеми да се прероди. В първият случай ( атеистът) е потдържал приживе убеждението, че няма живот след смъртта и след като умре, ще прекара времето си в отвъдното в сън, а вторият който е поддържал убеждението, че прераждането е глупаво суеверие, защо да няма проблем с това да се прероди ? Дори бях чел, че такива не се прераждат, макар да звучи крайно.
За това предполагам ще ти отговори този, който твърди такова нещо. Аз считам, че след като умре и атеистът и религиозният са в едно и също положение, ако не са изградили безсмъртно тяло. Ще им се наложи да се прераждат отново. Това е една нова спасителна възможност, ако успеят да я използват, за да излязат някога от самсара. В известен смисъл атеистът може би е по- облагодетелстван, даже, от вярващия, тъй като не е обременен от илюзорни вярвания, а само няма такива.
Нека да се съсредоточим върху проблемите тук и сега. За "там" все едно нямаме достоверна информация.
-
Хриско, боя се, че тук ключовият момент е конфликтът с баща ти. Няма значение нито вярата, нито това какво представлява тя, нито атеизма, нито материализацията. Това са само дрехи на вашия конфликт. Има още доста дрехи, между другото. Потърси това, което е под дрехите. Защо го има този конфликт? Какво ти говори?
Често откриваме, че от най- близките си хора получаваме най- сериозните уроци в живота си. Използвай случая!
Не са лесни тези уроци. Нужна е Любов, за да се видят дори, камо ли да се справи човек с тях. Но ако имахме тази Любов, нямаше да имаме тези уроци! Дано тази Любов да бъде с теб!
-
Свободата е власт. Примерно за каква свобода може да говорим, ако нямаш власт и контрол над мислите си или желанията си? Не знам защо трябва да се противопоставя духовното развитие и властта. С духовното развитие се увеличава сферата на влияние, разбира се това върви ръка за ръка с отговорността.
Според Уикипедия- "Свобода (философия), способността да се действа съзнателно, по здравомислещ начин и при самоконтрол в дадена градивна посока" -нелошо, но изключително субективно определение.
Свободата, която е власт, е его- атрибут. неразривно свързана с несвобода. Свобода има извън света на егоцентричността. В света, в който господства и се възхвалява "аз"- цевнричността няма свобода. Желая свободата да съм свободна от нея.
Може някой преди мен да се е сетил, нямах време да гледам подробно, че е речено:
(Евангелие от Матей, глава 11 стихове 28- 30)
" 28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко. "
Свободата е да изберем лекото иго. Или да не го изберем. После идвало, каквото следва ...
-
Ако нямам свое развито духовно виждане, трябва ли безрезервно да вярвам на това, което ми се казва от всеки обявил себе си за “виждаш”?
Например Ошо...? Извинявам се на неговите последователи. 
Можете ли да живеете без съмнение? В житейския смисъл на думата, смятам че такива хора няма. Въпросът ми е за съмнението в духовен аспект. Може ли да се прегръща безрезервно всяко учение?
Човек се съмнява, съмнява ... Не се живее лесно със съмнение. Мисля, че е твърде енргоемко. Когато говорим за вътрешно познание, извън времето и пространството, някои го наричат Гносис, това няма нищо общо с оста съмнение- вяра. Учение, което не извежда до това вътрешно познание е ... съмнително...
-
Не виждам с какво сетивността и емоциите са по- добри от логическите операции. Те са инструменти на смъртната част от човешкото същество. Ако тя ни интересува- добре. Ако търсим непреходното- за какво са ни?
-
Багира, няма ли опасност тогава да каже, ето виждате ли аз доказах това и това, всичко си има разумно обяснение, няма Бог.
Също и :
Защо трябва да поставяме Бог извън разумните обяснения? Той е част от тях. Всъщност е в основата им (тук разбира се е от значение кой какъв смисъл влага в думата „Бог“). От материална гледна точка примерно не може да се обясни способността за избор. От материална гледна точка, изборът би трябвало винаги да е предопределен, т.е. да не съществува. Материята ограничава избора, но изборът ни се дарява от Духа. Той е инструмент чрез който Духът оказва въздействието си върху материятаЗащо трябва да поставяме Бог извън разумните обяснения? Той е част от тях. Всъщност е в основата им (тук разбира се е от значение кой какъв смисъл влага в думата „Бог“). От материална гледна точка примерно не може да се обясни способността за избор. От материална гледна точка, изборът би трябвало винаги да е предопределен, т.е. да не съществува. Материята ограничава избора, но изборът ни се дарява от Духа. Той е инструмент чрез който Духът оказва въздействието си върху материята.Не зная какво смятат другите материалисти. мога да отговоря от свое име: опознаването на материята ме извежда до ясната представа за ограниченията и. И за съществуването на нещо извън света, който познавам и изследвам, извън всичките му видими и невидими части. До представат за несамостоятелност на материята. До притчата на Платон за пещерата. Последователният материалист има сили за това, ако е достатъчно последователен. Нещо повече, не страдам от това откритие. Бих страдала ако открия, че материята е ограничена, но нямам достъп извън нея.Когато човек открие ТАЗИ граница на материята не може да каже "Няма бог!". тогава нищо не казва. Търси път към това, което със сигурност знае вече, че го има и не му трябват никакви доказателства. Трябва му малко помощ и евентуално- време, за да стигне.
Но ми се ще да не отиваме към заклеймяване на атеизма. Разумния поглед към него е като към етап от развитието на човечеството и на човека. Не зная дали е задължителен, но се среща често. И като всички етапи- свършва. Нека истински вярващите не спорят с хората, в частност, това не е само обречен спор, а доста често свидетелства, че вярвящият не е особено вярващ. Благовестието не се предава с думи, колкото и да ни се иска да става така.
Така че Бог за мен явно е извън разумните обяснения. Той не е част от тях. Най- много ние да сме част от нещо, в което Той се проявява. Интересно нещо е изборът, обаче. Явно едно проявление е ограничение от безкрая. Тогава то ще да има избор на траектория. Необходимостта и възможността за избор са някак същностни. В това отношение по- ясни за мен представи от тези на Вадим Зеланд не съм срещала. Но винаги съм се възмущавала от това, че като няма поглед човек върху целостта не може да направи никакъв избор. Там, соцвицът за петте яйца ясно илюстрира тази ситуация.
-
Ето един линк с прекрасни снимки от природата на България, Странджа:
Великолепни снимки! Действителността е много по- хубава! Имахме възможност миналото лято да попътуваме с велосипеди през Странджа, по долината на река Велека , до Синеморец. Вълшебни места! Имаше и едни страшно противни мушици ... Но това са бодлите на розата...
-
Ето какви мнения за атеизма открих в трудния форум на truden.com :
-------------------------------
Гост написа: Атеизмът не е нищо повече от вяра в собствената си самодостатъчност
--------------------------------------------------------------------------------
Весел-Тъжен написа:
Лично за мен атеизмът е .... една от многото религии, и нейните последователи ВЯРВАТ че няма Бог! (тъй както другите вярват че...има Бог!
И двете мнения ми харесват и се присъединявам към тях!
-
Бог и божествата са създадени от човешката мисъл някои за да служат, други за да плашат, Ако искате да вярвате в нещо - вярвайте в себе си ЧОВЕКА, вярвайте в другаря до себе си - човек, куче, котка , кактус и вярата ще ви е по благодатна отколкото да вярвате в нещо пошло и употребено като Бог. Аз съм атиест и вярвам в много неща, но не и в Бог. Тази дума ще стане обидна за човек, тя и сега го спасява от отговорност, но липсата на нормална социална обстановка не дава възможност човек да се оттърси от религиозните брътвежи. Дори Учителя, който е прозрял истината не се е престрашил да отритне напълно Бог,защото е виждал неподготвеност в своите ученици, но четете между редовете и ще вивиде къде са енергиите, къде е слънцето и как сами си създавате божества, които да ви изтезават.
Така истината се преплита с лъжата. Съвсем точно има измислени от човека и бог и божества. Което никак не значи, че няма и други неща. Това е едно от съмнителните лица на атеизма: някои атеисти държат да убеждават хората, които явно не мислят така, колко са заблудени. При това той е абсолютно прав по отношение на измислените от хората божества и кумири, които имат нужда от религиозната си дъвка! Е, това е едно добро начало! Не спирай до тук, атеисте! Иначе по какво ще се различава един такъв атеист от малките грахчета от шушулката в приказката на Андерсен?
-
Наистина на дъното на конфликтите между атеистите и неатеистите стои егото. Както казва Венци, и двете страни в много случаи използват едни и същи аргументи, но правят напълно противоположни изводи.
Аз въобще не казах това!
Не съм говорил за инструменти и различни начини на използване, напротив. Говорих за много по-близки позиции. Ти беше ли сигурна, че ме разбра, за да визираш думите ми?
Съжалявам. Така изтълкувах тези твои думи:
"Случвало ми се е, в разговор с философски настроен "атеист", неговите доводи и представи относно несъществуването на Бог - да бъдат почти идентични с моите, за съществуването Му. Често противостоенето се дължи само на приетите твърди форми и различната степен на ангажираност с тях."
Ако смисълът, който си имал предвид, е принципно различен от този, който аз съм разбрала, може да разглеждаме това разминаване като едно от доказателствата, че едни и същи думи се тълкуват по различни начини, понякога дори диаметрално противоположни.
-
Наистина на дъното на конфликтите между атеистите и неатеистите стои егото. Както казва Венци, и двете страни в много случаи използват едни и същи аргументи, но правят напълно противоположни изводи.
От Уикито: "Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други „свръхестествени“ реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие."
Обаче някои смесват лековерието с вярата. Това, което наричаме свръхестествено твърде често е просто нещо, което не знаем и не познаваме. И си има съвсем обективно основание в материята, но пък имаме субективно невежество. (известен е случая с Карл Велики, който наредил да се унищожават гръмоотводите под предтекст за борба със ... суеверието) Така че последователния материалист не може да не стигне в един момент до идеята за Бог. Стига да опознае в достатъчна степен материята.
Хриско, на мен понякога ми е чудно, защо хората, които се считат за вярващи, се държат така, като че няма Бог. Всъщност, никак не ми е чудно ...
-
Науката няма как да докаже, че Бог не съществува, а това поставя самото несъществуване на Бог в сферата на теориите, допусканията и на вярванията, но не и на фактите и доказателствата.
Също така няма как да докаже, че има Бог. Нека да се сетим, че науката борави с явления. Бог явно не е явление.
-
Е, добре сега. Значи аз например, за да достигна до по истинска вяра, атеист ли трябва да стана, след като от лапе вярвам, че има Бог ? Тоест да премина през атеизъм, та да ми стане по - истинска вярата ? Ами ако не мога да спра да вярвам в Бог, какво да правя, да се насилвам ли ?
Много я обичаме тази думичка "трябва"
. Човек насилва ли се, за да влезе в пубертета? Или- за да му израстат зъби? Нещата си стават... Всеки където е да си следва вълшебното кълбенце. Все едно, с подскоци не става. за тунелните преходи е необходимо квантово състояние ...Каква ти баша идеята? Да посочиш, колко е лош и несъстоятелен атеизма? Или да потърсиш мястото му в развитието на човека? В системите оот възгледи?
-
За всичко си имало време ... И за атеизъм има време и място. Даже бих казала- за някои си е необходимост, неизбежност. И няма как да разбера, дали не си е за всички... За мен например беше така. Гледах тези, които наричат себе си вярващи и искрено им завиждах. Колкото и да се взирах в себе си, не откривах и квант от това, което наричат вяра. Няма го и не мога нищо да направя! Не можех нито да я открия, нито да я създам тази вяра! И съображения от вида "Вярвайте! Вярата е основата!" и т.н. само будеха ярост и насмешка в мен. Докато не открих в издаваното през 22-23 г. списание "Теософия", една статия на Ани Безант, в която се правеше паралел между израстването на един човешки индивид и на човешкото същество (което не е самия индивид).И така както при детето има един период на безусловно доверие във всички, които са около него и то счита за авторитети, така човечеството има нужда от една безусловна, възторжена вяра в авторитет, защото още няма вътрешна опора в себе си. Но ако ще расте, после идва времето на пубертета. Съмнение във всичко и отхвърляне на всичко. Време на опасни експерименти и самостоятелно търсене (уви, може и фатално да е ...) . Ето така се получава, че атеизмът и ограничения материализъм са закономерни и необходими фази на търсещото себе си човешко същество. Успокоих се и престанах да се кося за атеизма си. То си било етап ... Ще го разглеждам, докато го има, си казах.
После идва периодът на зрялост. Изплуват спомени, прибавят се към резултатите от собствения опит, човешкото същество прави вече своя съзнателен избор. Тук е пътят към вътрешната Вяра- дълбоко същностно състояние, нямащо нищо общо с преклонение, или страх от авторитети. Това може да бъде Вярата, която е основа и без която не може. Обаче ... За отделното човешко същество може и да не се случи така. може да си пребивава в детската стихийна доверчивост. Ще му е добре и ще се чувства защитено там. Но ще има още път да върви, докато стигне до онази Вяра, с която повдигането на планини е лесно. И изриването на себе си- също. И оттам започва не вечно блаженство, но вечна работа.
Обаче, как без атеизъм- не зная. Може би някой друг знае.
-
[
Опитвам да прилагам положителна мисъл, но е мислите ми са натрапчиви. То дори не е точно страх. Просто от две седмици се събуждам с НУЖДА да размишлявам върху това кога ще умра. Притеснявам се и си казвам колко много искам да живея...
Много ще съм благодарна за мнения.
Ние само си мислим, че сме свободни в мислите си. Но никак не е невъзможно мозъците ни да работят като радиостанции. И да улавят вълни от други източници. Не е сигурно, че точно твоя е тази мисъл.
А иначе ... Принципно е добре човек по- дълбоко да осъзнае идеята за прераждането. Разбира се, ако съвсем дълбоко я осъзнае, ще възжелае Спасението, но на първо време помага не толкова дълбокото осъзнаване ... На мен много ми помогна една регресия. Стига да има човек, на когото можеш да се довериш. Не пробвай с хипноза, де. "Спомените" от минали прераждания са още по- несигурни и от мислите, но човек не може да се страхува от смъртта натрапчиво, според мен, след регресия. Така че от регресията поне една полза ще да има.
-
Кога религията ( връзка с Божественото) се превръща в мит?
Когато се появи скептицизмът и хората приемат фактите за литературна украса. Като Възкръсването на Исус или как с малко храна могат да се заситят много хора....
Дали не използваш някакъв друг смисъл на думата "мит"? Религиите съществуват паралелно на митовете, даже може и митовете да са преди някои религии!
Религията не е връзка с божественото, а възстановяване на такава връзка. Май нещо значеше представката "ре" ... А скептицизмът е съпровождащо явление на липсата на тази връзка.
-
Мда ... Всеки ще намери май каквото търси... Някой- интригуваща история (пак остава открит въпросът- само от любопитство ли ни интригува), нещо- случило се някога си (но дали се е случило така а и какво от това), нещо, чиито следи в историята да търсим, и това също е интригуващо, даже повече от самите следи, или пък -
символни, описателни формообразувания на универсални взаимовръзки и надпсихологични процеси.Конкретните им форми са минали. Може и да са били действителни, като просто едно отражение в света на явленията. Но отразеното е обвързано с душевни потенциали, които са свързани въобще с човешкото съществуване. Това ги прави всеактуални.
Ако са всеактуални ... Значи имат отношение и към мен. И сега. Остава да го открия. Вие какво откривате за себе си?
-
Ако митовете отразяват неща, които са се случили в миналото, какво отношение имат те към нас сега? А към тези, които идват след нас? Защо това трябва да ни интересува? Защо ни вълнува?
-
Как изглежда старото? А как- новото?
Въздържанието
в Езотерика
Добавено
Много чудно. Направо съм убедена, че това, за което се иска силна воля, упоритост и непреклонност, клони към насилие с всички произтичащи от това последствия. Истинското въздържание не изисква такива неща. Но е по- въздържащо...