Багира
-
Общо Съдържание
1052 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Багира
-
-
Е, за мен, трупането на знания си е нещо безполезно, освен ако не ти трябват строителни материали за бездруго колосалните стени на отделността и затвореността ти.
Какво ще си построи с натрупаните материали всеки сам си определя. Така и със знанието – при цялото съществуващо разнообразие от възможности...
Много интересни две гледни точки, но както обикновено става - "истината е по средата" !
Как се определя "средата" ? - тъй като ставаше аналогия със строителни материали, ще кажа в този дух, че средата може да се определи със "срока на годност", "съхранението" и с "гаранцията", която важи често от датата на закупуване и не е много голяма! В този ред на мисли запасяването трябва да е много внимателно и планово.
Какъв е извода? Как да натрупваме ...? - пропорционално и разумно...; не в много големи количества и непременно да нямаме застояла "стока" в склада, която да не сме ИЗПРОБВАЛИ И ОПИТАЛИ!
Поздрави.
В един живот между полярностите без външно знание не можем. То е сила. Така казва една поговорка. Но като е сила, човек се главозамайва. Решава, че щом може много, като натрупа повече знания- ще може повече. Решава, че това е призванието му- да може повече. Ако в душата му се зароди съмнение- започва да се убеждава- колко хубаво нещо е знаенето и моженето (а то не е лошо, наистина!
)И си вярва! А митът за Нарцис си стои на страничките с гръцки митове ... В този случай не виждам среда. Среда виждам между два полюса. Тук има само пресечна точка на две посоки- хоризонтална посока - в света на полярностите, (полюсите би могло да бъдат- много знание- малко знание, "добро" знание, "лошо" знание и др.) и една вертикална посока- навън от света на полярностите. Няма разумност и в трупането. Да не би да можем да управляваме натрупаното... Но пресечната точка е важна. Има я. От нея тръгваме. Само да не останем там да си седим.
-
Защо свършва любовта? Аз мисля, че не свършва, а се трансформира в друга любов, с едно стъпалце по-висока, когато си изпълни задачата. Любовта ни променя и следващият човек, който ще я пробуди отново в нас, ще съответства на новото ни състояние. Затова и всяка следваща любов е по-силна, по-хармонична и всеки следващ човек в живота ни все повече се доближава до истинската ни същност. В този смисъл, ако съществува "любов за цял живот", тя трябва да е между хора, които се променят хармонично, всеки за себе си и двойката като цяло. Факт е обаче, че при повечето двойки любовта изчезва, а оковите на брака променят окованите насилствено и не особено хармонично... и това е път.
Напълно съм съгласна за условието за "любов за цял живот"! Дълго се чудех, защо е толкова недостижимо и рядко срещано. Накрая приех хипотезата за две същности на човека. Едната е от света на промените. Поради нея човешката любов, след като се роди, закономерно и загива, като всичко останало. Поради това и бракът става на окови. От тази същност не сме се отдалечили, пребиваваме си в нея. Но има и друга същност, според която е възможно непрекъснато развитие, живот, хармония и равновесие. Именно от нея сме се отдалечили. Но нещо в нас знае, че я има и непрекъснато и упорито я търси. Само сме забравили условието, при което може да сме едно с нея.
-
Ами ... Любознателна съм. Рекох се, че щом си го качил, ще да е полезно да се види!
-
Толкова ли е дълбоко нещастието ти? Колкото се оплакваш?
И някога когато умирам най-накрая ще се почувствам щастлив защото тази съдба ще е към края си.
Ами ако с това тази злощастна съдба не свършва? Констатацията, че е злощастна е ценна, защото може да те стимулира да търсиш изход. Ако не го направи- значи използваш някой от похватите на вампирите.
Пишете ми каквото искате,давайте ми каквито искате съвети,аз знам че тази моя съдба е над всичко.Няма по-висша сила от нея.Любовта,светлината са нищо в сравнение с нея,толкова е силна, по-силна и от чувството за самосъхранение.Знаем ли всъщност какво са Любовта и Светлината, та ги сравняваме с един капан, който наричаш съдба? А може би имаш нужда да издигнеш този капан на достатъчно висок пиедестал?
-
Покъртително! Дотам ни докара човешката любознателност... Може ли да ни изкара? Дълбоко съмнително! В линейната схема за нея няма място. В показаната нелинейна система има основно място, но пък светът дори не е равнинен. Той дори триизмерен не е. Причините за събитията в нашия живот са извън познатото ни триизмерно пространство... Тогава?!?
Може би единствената любознателност, с която разполагаме, човешката, ще ни отведе до спасителния брод отвъд самата нея?
-
Хм, има възможност да бъдеш жестоко разочарован. Може да се окаже, че колкото си по- напреднал, толкова повече неща за правене има. Иначе- каква полза от напредването?Според мен, ако всички са напреднали, тогава нямаше да има нищо за правене, а от това по-хобаво няма. -
Да ,точно така , Багира .Ще се радвам да се видим ,в петък, 18,30 - Попа. Доскоро .
Радвам се, че се изясни бързичко за мястото. Ихаа...и такава голяма компания досега не сме се събирали...Поздрави и до утре!
E ква стана тя? Днес не е четвъртък, нали? Или се заформят две срещи? Или аз да отида на паметника в четвъртък, между двете срещи и да се срещна със себе си?
-
Ами...хрумва ми идея за нещо като обява(и):
"По-напреднали души търсят пропаднали съзнания, за да поддържат контраста по взаимно съгласие. Почасово."
"Клубът на духовно напредналите дарява гарантирано просветление на пропаднала в мрака душа, при условие, че пропадналата в мрака душа отговори правилно на въпорса: Колко духовно просветени са нужни за да запалят лагерен огън от една духовна искра. Пишете ни на адрес...."
" Клубът на духовно богатите изкопува изгодно камили и иглени уши за провеждане на благотворителни библейски опити. Събраните средства ще бъдат дарени на бедните духом- щото не е честно царството небесно да е само за тях пък!!!"
Това не се счита за добър тон по форумите, но какво друго да кажа, освен: СУПЕР!!!
-
Вие направо ме наплашихте ... Имам ли шанс за оцеляване? Изобщо - да идвам ли? Като ми се трият постоветеу и себе си ли да затрия?
-
Ще се опитам да дойда, където и да е, само бъдете така добри едни към други и намерете компромис, който да доведе до единение, а не до разделение!
Очаквам по-напредналите от вас да са по-компромисно настроени и по-смирени.
Бъдете здрави!
Всички търсят доброта, компромис, единение ... Интересно е защо не ги намират. Все чета приказката за едно племе, което се опитвало да извади по заповед на владетеля си една златна чаша от дъното на едно море, пък тя не била там, а на върха на една непристъпна планина, само отражението и се виждало в морето ...
Ники, защо поставяш условия? Не можеш ли да приемеш, че всеки ще дойде точно такъв, какъвто е?Лош, безкомпромисен, разделен?
-
Защо се притесняваш? Сматаш ли, че не си и бездруго загубен? Ако се позагубиш още малко, може и да се намериш!
Венци, не мислиш ли, че като си стои човек на място, пак е загубен? Даже и повече, защото счита, че му е добре. Е, има място, сигурно, където и е на място и във вечно движение., може то да ни липсва толкова ...
Да, любознателността е желание да се търси нещо. Понеже външните неща са ни пред очите- затова тях търсим. Но всъщност нямаме ясна идея какво търсим, според мен. Също и не сме наясно с външното и вътрешното. Затова са ни различни. Но нещата не се оправят, ако просто кажем- не, едно са! Те за нас наистина не са едно ! Така е с изгубените ...
-
Пролет е ... Време за босо щъпукане ...
Какво в нашия свят не е двойнствено? Така и любознателността. Ще ли да тръгне човек да търси каквото и да е, ако считаше, че знае всичко? Обаче, като тръгне намира и неща, дето е по- добре да не намира.... Но ако не тръгне, съвсем нищо няма да намери.
Бог е удобно понятие за изразяване на огромната липса, която човек усеща, толкова голяма, че предпочита да не мисли за нея. И като я нарече- сукаш по- лесно става.
-
E, май и аз ще пробвам да дойда. Срещата първоначално е на паметника на потриарх Евтимий, 18.30, нали?
-
Проявлението не е някаква грешка, която трябва да поправим. А иначе и Библията, и Беинса Дуно могат да се тълкуват по най-различни начини.
Наистина, идеята за грешка не звучи добре.Но тя лежи в основата на християнството. Независимо от това, дали ни харесва, или не.
От друга страна, сигурни ли сме, че проявление наистина е това, което ние виждаме? Ако проявлението съдържа в себе си безброй варианти, няма начин да не съдържа и "сгрешени"... Тогава това наистина не е проблем на проявлението, а на тези, които са избрали сгрешените варианти!
Всичко може да се тълкува как ли не. Въпросът е дали сме удовлетворени от резултатите и приложението на тълкуването. А и ако чак толкова "гъвкаво"тълкуваме нещата, то вече не е и тълкуване, а огъване на словото около нашите си собствени идеи.
-
Проблемът не е, че имаме съзнание за "аз". Проблемът е, че това аз - съзнание е ограничено и не обхваща всичко съществуващо. Въпросът, който си задавам, е дали е посилно за едно човешко същество, не само в мигове на откровение, но постоянно да пребивава в това състояние на Всеобемащо Аз? Дали има такова човешко тяло, което да може да понесе (не за миг или за ден, а за години наред) такъв огромен волтаж, такава колосална енергия - Енергията на Вселената?
Това, че аз- съзнанието не обхваща всичко съществуващо не е случайно. А обратното не е посилно за едно човешко същество. Пребиваването в това състояние задълго, или за кратко за кратко е невъзможно, дори опасно. Имам предвид както смъртното човешко същество, така и безсмъртната му част, която според християнските схващания е преживяла особена структурна промяна, която християните наричат "грехопадение". На изток не използват такава представа, но са съвършено наясно, че реализацията на човешкото същество в този му вид е невъзможна. Божествената светлина не само е недостъпна за човешките очи, но и би била изпепеляваща, ако по някакъв начин все пак се осъществи контакт, както се убеждава майката на Дионис, красавицата Семела (според гръцките митове). Не твърдя, че човешкото същество не познава висши изживявания. Но колкото и да са висши, не са от този ранг. Ако се вгледаме и в евангелията, и в някои беседи на Учителя, ще видим ясни указания, че за да възстанови състоянието си на Божи син, човек трябва да претърпи едно обновление. Което не прилича на нито едно от познатите му обновления. Не е попълване на набор от добродетели. Не става по условие- защото е човек, или защото се прераждал много пъти. А изисква едно безусловно отдаване. (Изписвайки това почти изтръпвам! Толкова много е употребяван този израз, така малко ни говори ...) Също изисква и една специална помощ (Например- Йоан 14:6 :
"Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене".) Една интуиция- като израз на докосване до Божественото е възможна само след едно такова обновление. Иначе или е интуиция, но съвсем човешка, или е ... изпепеляване.
-
Има един вътрешен център, който ни свързва с всичко съществуващо. Ако фокусната точка на нашето съзнание съвпада с този център, то се разширява до безкрайност и у нас оживява единството на целокупното битие. Тогава нашето съзнание става Божествено, нашата воля - Божия, нашия глас - Божи. Това състояние е отвъд ограниченото его - съзнание... затова и то е непонятно за него. Фокусните точки (някои по - близо, други по - далеч) на его - съзнанието са различни. Те не съвпадат с точката на Божествено съзнание. Затова има много относителни истини, но абсолютната Истина е една.
До тук съм съгласна с теб.
Но нататък не съм:
Целта на човека е да съумее да прокара мост между обичайното его - съзнание и Божественото съзнание.Его съзнанието възниква при отделеност от Божественото съзнание. При такава отделеност явно възникват структурни промени. Его- съществото живее в полярен свят. Според християнските представи Бог има тройнствена същност. Мост не считам, че може да има. Новото вино искало било нови мехове.
При този процес възникват интуитивни проблясъци, които са отблясъци от Божественото съзнание и са подобни на пробивите на слънчевите лъчи през забуленото в облаци небе. Колкото са по - плътни облаците, толкова е по - трудно да се случи това, т.е. интуцията ни не може да прескочи високия праг на нашето его.Разбирам, че считаш, че има интуиция и тя е проява на Божествено докосване. но изглежда има интуиция, която няма нищо общо с Божественото. Тя ни е сравнително лесно достъпна. Но е чиста проява на егото. Другата интуиция, проявата на Божественото, ще да е проява на нещо друго. Его съзнанието познава само его- проекцията на другата интуиция.
-
Понеже в доста мнения се коментират понятия като его, ум, душа, предчувствие, интуиция, под които много често различните автори разбират съвсем различни неща, искам да приложа една таблица, която обобщава връзките между тези понятия и тяхното място в човека, така както се разбират от множество езотерици. Таблицата представя единствено Душата и личността; в нея не е отразен Духът или Монадата.
Може да обърнете внимание, че аспектите на ума, чувствата (любовта) и волята при личността и при Душата са огледално разположени едни спрямо други, т.е. докато за личността умът доминира над чувствата, то при Душата е обратното, т.е. умът е пасивен и възприемащ спрямо висшите чувства. От друга страна като цяло, волята, умът (нисш и висш) и тялото (етерно и физическо) са положителни, а Чувствата (висши и нисши) – отрицателни.
Таблицата е хубава и нагледна. Но терминологичните недоразумения не изчезват. Може би е добре просто да се уточним, че всички модели, класификации са относителни. Безсмислено е да се търси уеднаквяване, дори и съотнасяне не винаги е възможно. Просто в рамките на един модел може да се направят някои изводи, обяснения, да се намери основа на едно, или друго поведение.
Така, според тази таблица виждам някакво противостояние между душата и личността. Но под душа не разбирам изобщо нещо, което може да бъде в противостояние на личността! Освен това, както отбелязва Венцислав, поляризацията на тялото и ума на мъжа и жената явно са в някакъв смисъл взаимно противоположни. А за чувства и ум на душа, като на нещо някак над личността не бих искала изобщо да говоря. Това, което е над личността не би трябвало да има ум и чувства. Но и не бих го нарекла душа.
Ако разгледаме интуицията като някакъв вид тунелен ефект като получаване на информация по пътища, върху които човек няма контрол и които не изискват някакво прагово натрупване на информация, над която вече можем да имаме решение на някакъв проблем, всъщност въпросът е това има ли нещо общо с духовността. Моят отговор е, че няма еднозначна връзка. Няма проблем да има интуиция, която да е точно толкова "земна" колкото всичко останало в човека, а "друга " интуиция може да има само ако се пробуди Другият, който се предполага да расте, докато "аз" се смалява. Тоест "земната " интуиция, колкото и да е тънка, помагаща, загадъчна, възвишена, няма нищо общо с изминаването на пътя, който е Истината и Живота.
Но това е концептуално различие, което е свързано с общи различия върху структурата на света и мястото на човека в него.
-
Изглежда логично благотворителността да се свърже с духовността. В много мнения тук прочетох и подозрения, че може да има и лицемерна благотворителност. Което предполага, че има и една" добра" благотворителност, а лицемерната е само нейна сянка. Но не бива да пренебрегваме факта, че в нашия свят няма явление без своята противоположност. Противоположността на благотворителността сякаш заслужава всяческото ни порицание презрение. Но как да отделим едното от другото? Посилна и разумна задача ли е изобщо такова отделяне?
Морган Скот Пек предполага, че е напълно възможно специалните грижи за организиране на специализирани звена за борба с "много лоши" с престъпници, терористи и т.н. да подхранва ... терористични актове ...
В частност- грижливото създаване на специализирано звено за борба с терористи и партизани във Виетнам да е в основата на трагедията в Сонг Ми, и още някои селища, когато съвсем нормални, разумни, "добри" момчета, обучени, предназначени да са такива, "съвсем неочаквано" извършиха неописуеми зверства над деца, жени и старци, които с абсолютно нищо не са представлявали заплаха за каквото и да е.
Е, това е малко силен пример, но си струва да се замислим:какво точно стои зад нуждата от благотворителност и как тя е свързана с духовността.
С което не призовавам да не се занимаваме с благотворителност. А само- да мислим до колко, защо и какво е мястото и по пътя към духовното.
-
При движението в пълна тъмнина, опипом, е утешително да имаме някой и друг указателен знак. Инак бихме се чувствали съвсем изоставени. А все пак не сме.
-
Не ми се четат 6 страници ... Аможе някой да еказал това, което сега ще кажа ... Ми ... Присъединявам се към него ... или просто си пиша.
Не знам какво е благодарността, но неблагодарността е по- лошо. Най- лошо е, че трябва да ги има и двете В света, който сме избрали е така. Но пак в него благодарността има много интересна за мен особеност. През нея става едно особено общуване, и всъщност това е ползата от нея: обмен на енергия, отваряне. Като се имапредвид, че егото предполага нарушен енергообмен, затваряне, прекъсване на енергообмена, следователно благодарността е вратичка за други посоки. Всичко казано за лицемерието и егоцентричността е вярно, но на другия им край има и други неща.
-
Децата само не го приемат. И не страдат от много скрупули в изразяването на мнението си защо. Нима такава ситуация би спомогнала за развиване на каквато и да е толерантност? Нима за този човек това е добре? Е, всеки сам си решава. Докато се сблъска с избора на другите около него.
Какво е влиянието върху децата не бих се наела да твърдя. Това се доказва само с експериментални данни, няма такива, засега. Разбира се, по същата логика може да се измислят и куп други критерии, отхвърлящи някои категории хора като подходящи като учители, но това всъщност не е без основание.
-
Направо закова проблема! Всъщност- и решението му! Няма мърдане! Добро, зло ... Игра. Необходимо е само едно: Новораждане от Вода и Дух ... Хубаво звучи. Новораждане. Само че за да се случи- нещо трябва да умре. А то не иска да умира. То си е обречено, така или иначе- умира. Но не иска. То сякаш казва: "Но аз съм хубаво! Божествено съм! Как така ще умирам?!?" Това е голяма част от проблема на Новораждането.
И пак от тази толкова интересна беседа: Имаше някой человек
" ... Сега, това е буквално схващане. Семето, докато е в хамбара, е мъртво. И ако това семе иска да прави добро, то трябва първо да мине през процеса на страданията. И ако мъртвият иска да прави добро, той непременно трябва да излезе от хамбара си, да оживее. Човек трябва да разсъждава философски. Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват, ще каже: „Аз в хамбара не мога да оживея, че в земята ли ще оживея? Мене ли ще заблуждавате?“ И наистина, какво ще му доказваш? Ще го пуснеш на нивата, нищо повече.
Казвам: Излезте от вашите съкровищници и влезте в Божествената нива, ако искате да правите добро. Вие имате известни възгледи, които ви спъват. Хвърлете ги настрана. Всяко нещо, което ви спъва в живота, турете го настрана."
-
Като начало, как човек може да преодолее сексуалността си, специалистите твърдят, че от това произтичат най - големите патологии, но това си е теория на специалистите.
Пък що се отнася до учителите, бас ловя, че си срещала много хомосексуални без дори да си разбрала какви са, пък какво остава да ти повлияят.
E, не очаквам море от разбиране, но не пречи да се размишлява.
1. Лично мен, както споменах, изобщо не ме вълнува чиято и да е сексуалност. Да си гледам моята. Това, че аз не разбирам кой какъв е, отговаря на тази ми заинтересованост. Обаче децата безпогрешно усещат с нещо, че този човек не е съвсем като другите, или като тях, или като нещо, което те очакват да е. И става една ... Ако можеше самите хомосексуалисти да не се набутват там ... Ясно, че не става дума за забрана, но има съображения, които направо зачеркват такава възможност. Като не се съобрази сам човек с това, се натриса на много интересни усложнения. Ама и другите около себе си натриса.
2. Може ли да бъде преодоляна сексуалността? Да, знам мнението на специалистите. И самата аз съм посочила, че личността не може. Някои от нас вероятно са чели, примерно, "Монахинята" на Дени Дидро. Страхотии. А сигурно има и още по- .
Но нещо друго може. И тук не очаквам море от съгласие, но може да се има и това мнение за информация. Мога и да го обоснова, но май не му и тук мястото.
-
Ох, теориите са едно, практиката е друго ... Съвсем друго ...
Според Аксел Мунте нещата са предопределени на много дълбоко ниво. Тоест хосексуализмът не е преодолим. Преодолима е изобщо сексуалността. Правилна, неправилна- преодолима е. Не от личността. Но личността може да се освободи от нея. Сега за степента не се наемам да говоря. Тези неща се проверяват.
Но ето ви казус: не можем да имаме нещо за или против сексуалната ориентация на хора, с които не общуваме сексуално. Това просто не би трябвало да ни интересува. Но ... В училище? Може ли хомосексуалист да бъде учител? След като с цялото си информационно поле въздейства върху децата?
Човешката любознателност.
в Себепознание
Добавено
Съгласна съм! Но както има два вида знания- външно и вътрешно, така има и два вида разбиране- външно и вътрешно. Външното най- често илюстрира един от законите на диалектичния материализъм- количествените натрупвания водят до качестевни изменения. При вътрешното некщата са съвсем други. Дори понятийният ни апарат е беден, за да го обхване. И самото понятие "обхване" е нелепо, тъй като вътрешното знание обхваща, а не подлежи на обхващане.