Багира
-
Общо Съдържание
1052 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Багира
-
-
За да постигнете световен мир трябва първо да постигнете мир в душата си, в семейството си, а след това да мислите за целия свят...
Ако се смятате за толкова праведни защо не се замислите... не богохулствахте ли днес, не се ли скарахте с някого, не презряхте ли някой просяк, вместо да му дадете милостиня???
П.П: Използвам се пише с "З". В Българския език няма представка "ИС"
Един трезв глас ... Дано да се замислят съфорумците. Много пъти сме говорили тук. Изкушение е. Молиш се, за благородна кауза . Става. молитвата е чута. И през ум не ни минава кой отговаря на тази молитва и каква цена се плаща за чуването и. Но който е изпълнил молитвата няма да ни открехне за нея.
-
А как ще преценим точно силата на Словото? Какъв критерий имаме за такава преценка?
-
здравейте.....един въпрос/и изникна спонтанно пред мен,
а именно...дали еднакво би ни въздействало Словото, ако приемем от една страна, че сме ученици съвременници на Учителя, черпещи директно от извора, имайки възможност да усетим в/у плещите си изпитателния и проникващ поглед на Учителя ...
Вие как мислите?? ......
Много интересен въпрос! Дали подозираш, колко е интересен и ключов...
Убедена съм, че има огромна разлика! Един жив Учител не говори на нас. Говори на нашата вътрешна същност, за която ние имаме смътни догадки. Това, че и ние присъстваме при това, че слушаме с ущите си, гледаме с очите си, само ние можем да докараме Другия при Учителя си е отделен въпрос.
Писменото слово ни говори на нас. То може да ни настрои по един, или друг начин, може да се доближи до един вътрешен наш си език, но не много повече от това. На спящия Друг в нас не говори. Според мен.
-
Да. Няма защо да се плаче и недоволства. Давам мотивацията на своите действия, не на думите си, които дори не са хленч, или плач. Изплакани са ми сълзите, изхленчен ми е хленча.
Проблемът със зоопарконвете е много по- трагичен, като се замислим. В много зоопаркова животните наистина намират убежище. Защото човекът им отне техния свят. Който е и негов. То ест той ограби и ограбва и себе си. Можем да садим дървета. И е добре. Но ако не правим друго, си играем на дупка в морето. Не е като да не зависи нищо от нас. Напротив, много зависи. От пътя, който бихме извървяли, или не бихме- навътре към себе си, към истинската си същност. И ако си мислим, че това няма отношение към радиоактивните облаци, унищожените езера, реки и морета, най- вероятно ... си нямаме хал хабер от тази своя истинска същност. А си играем на пътища, пътници, добродетелност, промени и т.н.
-
Я, че интересна разговорка! не знам дали на другите им е интересно, обаче ... Но на мен ми става все по- интересно!
"Добре, ще задам няколко въпроса:
1. След като и ти като нас живееш тук и сега, в този полярен свят, като човек - мислиш ли, че действително може да избягаш от, както казваш, "играта на черно и бяло" (колкото и да убеждаваш себе си, че тази игра не те вълнува)? "
Не съм по- различна от всички, които живеят тук, разбира се!
. Обаче не искам да бягам от света на полярностите. Искам да изляза, което е нещо съвсем различно. Интересното е, че считам, че има къде, то ест, че извън света на полярностите има свят, чиято проекция, сянка е светът на проекциите.
Също така, считам, че нещо от мен знае пътя за там. То си е оттам. Това "там" е същевременно тук. Такава е връзката между проекциите и оригиналите. "2. Относно тези ти изречения:
Повечето хора не харесват, примерно, някои чернотии. И си мислят, че като изберат белотии, се спасяват от чернотиите.
Да си черноглед, или белоглед е еднакво лесно и еднакво безсмислено
Кой от световните Учители призовава към чернотии и черногледство."
Защо задаваш такъв въпрос? С основание не призовават. И мен не ме интересува това. Нито чернотиите, нито черногледството. Считам, че повечето Учители призовават именно към това- сбогуване с черно- белия живот. Връщане към истиниския Живот. Ако са наистина Учители, няма към какво друго да призовават, всъщност.
"3. Не твърдя, че го знам, но със сигурност е нещо отвъд черното и бялото"
Мен лично ме смущава съчетаването на синия с червения текст в това ти изречение. Възможно ли е човек хем да не знае, хем да е сигурен?"
Смущава те, защото някак не приемаш предположението, че има сигурност в нещо, което прилича на знание, но не се получава както привичното ни знание. Човешкото знание не е нещо, в което всъщност можем да имаме кой знае каква сигурност.А това, което носи сигурност, е Знание. Гносис, но това е гръцка дума за същото. Всъщност, не съм съвсем сигурна, че отхвърляш. Но тогава пък защо те смущава?
" Тъй като се познаваме, вярвам ти, че не изпитваш страх и че не възприемаш себе си като черногледа. "
Това е точно така. не изпитвам страх и не считам, че съм черногледа. Не ми минава и през ум да плаша когото и да било с каквото и да е. То и няма нужда ...
Ще се опитам да се изразя по-точно - изпитваш опасения, че ако човек, недай си Боже, вземе, че изпита някаква радост, примерно, че е жив или че вижда нещо красиво тук, на Земята - облаче, пепруда, дъга ... и според теб този човек веднага започва да се омайва от материалния свят и да се отдалечава катастрофално от Божествения. Защо? Не е задължително спред мен.Ето, сега няма начин да не се види, че това вече си е твоята интерпретация на думите и отношението ми! Като се познаваме, знаеш, че умея да се радвам! И ценя радостта! И се радвам на радостта на другите! Но ... я ценя достатъчно, за да се стремя към това, да не я помрачавам! Помисли си, защо ти е да влагаш в думите ми съвършено друг смисъл ...
Помисли си ...
Цениш ли усмивката на едно дете? Радостната му игра? Непосредствеността? Любовта, която блика от него? Как тогава не те боли от това, че само след няколко години те ще изчезнат и това прекрасно създание ще се превърне в нещо далеч не така прекрасно? Какво става с всичките тези прекрасни създания? Заживяват в света, който ние мъдрите, просветени, възвишени, божествени възрастни сме им създали! А умеем ли да изграждаме друг свят?
Радваш ли се на пеперудата? На облачето? На планината? Не те ли боли за изсечените и дървета? За поруганите бившо кристални езера? За химическата и радиоактивна смърт, които носят прекрасните облачета? Радваш ли се на прекрасните диви животинки, намиращи късчета живот единствено зад решетките на зоопарковете на хората?!?
Как може да си мисли човек, че може да се радва така, как може да се нарича това радост!
Като се замисля, всички световни Учители излъчват едно спокойствие, ведрост, една тиха и неподправена радост, всички те обичат и света, и хората, повечето от които сме наистина (все още) слаби и несъвършени създания ...Досегът със света на "оригиналите", не на проекциите, дава такава ведрост и спокойствие. В полето им може всеки, който го пожелае и му се довери, да изгради своя път към този свят. Но извън това поле ... Какъвто и път да гради... с пределни и отвъд пределни усилия ...
-
От друга страна по логиката на нашия полярен свят допускам, че имаш също и други много по-бели основания? Ако да - защо да не изкоментираме и тях, ей така, за баланс поне.
Хъм-м-м...
Това е ситуация, в която повече обяснения е възможно да не дават повече яснота ...
За баланс- има достатъчно мнения. Пък и е ясно- на всяко черно крайче си има бяло, на всяко бяло- черно. Обаче доста пъти вече казвах, че не ме вълнува играта на черното и бялото. Тя не ми е интересна. Защото не е същностна. Тя е една проекция на нещо друго. То ме интересува. (не само мен, разбира се! Считам, че Христос точно за това е говорел, също и Учителя, както и много други, преди и след тях) Повечето хора не харесват, примерно, някои чернотии. И си мислят, че като изберат белотии, се спасяват от чернотиите. А то не се спасяват. Само избират един от двата неразделни края. Има известно значение кой край човек ще избере, но по- важно е изобщо да не се избира тази пръчка...
Да си черноглед, или белоглед е еднакво лесно и еднакво безсмислено. Реалността е нещо съвсем различно. Не твърдя, че го знам, но със сигурност е нещо отвъд черното и бялото. Дори не може да се счита, че ги съдържа. Просто е нещо различно, а черното и бялото са проекции.
Тясно ми е в рамките черно- бяло, добро- зло. Считам, че скътаното в мен Божествено ядро (и във всеки от нас) се задушава в тези рамки. Ясно е, че на мен като ми е тясно, на други може да не е. В интерес на истината, на тези, на които им харесва играта в света на полярностите, мненията ми ще изглеждат смущаващи, агресивни и черногледи. Но аз не изпитвам страх. Нито се чувствам черногледа. Как бих могла да плаша при това положение някого?
Личен пример имам предвид- за допустимост на гледна точка. За допускане на правомерността и основателността и на съществуване. За допускане на паралелно съществуване- на първо време. За отхвърляне не след етикетиране- ето го черното мнение- няма място тук! А след отхвърляне на аргументи. Обаче- реални. Не измислени, или подменени.
Това, което вземаш за страх е наистина страх, но считам, че не е от това, за което пишеш, нито на това, което, вероятно,считаш, че се страхува. Това, което се страхува е бездруго обречено. Няма нужда чак толкоз да го дундуркаме.
-
Но ако можем да променим на някого тъжното, потиснато състояние - защо да не го направим? Ако имаме светлината да изпратим една добра мисъл на този, който не иска да се развива и по този начин да му помогнем да се освободи от тъмните облаци, които са го оплели в ежедневните му и дребни глупости - защо да не го направим? Дори и ние да нямаме светлината и майсторството да го направим, защо да не помолим някой Друг, който да го направи? Нима мислим, че Те няма да се отзоват?!
Не допускаш ли, че ако някой е тъжен, той има нужда от това? Примерно, за да престане да бъде тъжен, просто трябва да премине през тъгата си. Също, може ти да го определяш като тъжен, а той да не се чувства така. Също, може това да му е начина да се захранва с енергия от околните. Тогава какво ще му предложиш ти в замяна?
Винаги ме е очудвал стремежът на човека да "подсказва" на Нещо (Бог, Сила, Светлина и т.н.) какво да прави. Накакъв стремеж към съавторство...
-
Някъде сред многобройните притчи, които дава Ошо, имаше една такава (преразказът ми може да не е много точен, петта ми не е от най- услужливите ...):
Един дзен ученик решил, че вече е научил достатъчно от своя учител и му е време да се прибере у дома. Така и му казал. Учителят се усмихнал, пожелал му "На добър час", и му направил подарък, но с молба да бъде спазено едно условие. Подаръкът бил една кутийка, като кутийка за бижута. Не изглеждала много богата, нито много древна, но не била и нова. Условието пък било, да я оставя винаги така, че да бъде стои хармонично там, където я оставя.Ученикът бил трогнат, с радост приел подаръка, обещал строго да изпълнява заръката на Учителя, сбогувал се и потеглил към къщи. Там му се зарадвали и той бил щастлив, че след дълга раздяла най- после отново си е у дома. На видно място в стаята си сложил подаръка на Учителя. Минали няколко дни. той гледал подаръка и осъзнавал, че стаята му никак не хармонира с подаръка. Решил да я преустрои, така че да бъде изпълнено условето- стаята и кутийката да са в хармония. Потрудил се няколко дни, преобърнал стаята си, накрая решил, че вече всичко е наред, стаята и кутийката си хармонирали. Няколко дни се наслаждавал на хармонията, но след това осъзнал, че къщата някак не е в хармония с кутийката. Запретнал отново ръкави, преобърнал къщата, подредил я, докато вече хармонирала напълно с кутийката. Но не след дълго осъзнал, че градината му ... После- че градът, в който живеел... Сменил си и града. Но когато отново го заглождило познатото чевство на безпокойство от дисхармонията, взел кутийката, върнал се при Учителя и му я подал с думите: "Вземи си подаръка! Не мога да изпълня твоето условие! Този подарък не е за мен! "
Та така...
-
Правилно! За страха- направо ти се струва!
Изтощително и глупаво е да се страхува човек. И да се плаши. И да плаши другите. Ако казвам нещо, изглеждащо ти черно, то ... основанието, което имам, за да го кажа, е всъщност много по- черно.
Дай личен пример! Остави черногледците да си черногледстват! Ама пък... да не би оптимистичния ти модел да таи някакви черногледо- резонансни хармоници?
-
Този разговор ме наведе на размисъл за хармонизирането на телата...
Всяко тяло ли се хармонизира отделно или не е възможно хармонизирането на едно тяло само, ако не се хармонизират помежду си?
Има ли последователност на хармонизиране на телата или това се случва едновременно?
Ако е последователно, кое бихме взели за първо, кое за второ и т.н. ?
Възможно ли е да се хармонизира например астрално тяло, ако не е хармонизирано физическото?
Възможно ли е да постигнем стабилна хармония въобще, ако не успеем да я постигнем в материалния си свят и във физическото си тяло?
Идеята ти е много интересна. Тук отново ще проличи концептуалното различие, тъй като въпросът за хармонията, разбира се, е много ключов.
Моят личен опит ме доведе до убеждението, че и най- хитрите и могъщи системи и методи за хармонизиране на всякакви тела, дават резултати, но съвсем временни (нещо повече- в известен смисъл и до по- лоши резултати, в съвършено нежелан аспект), след което трябва да се започва отначало, или малко след това. Интересното е, че човек е страшно упорит и не се отказва лесно от опитите си да се хармонизира така.
Всяка система за хармонизиране върши чудесна работа, обаче, в контекста на започваща фундаментална духовна промяна. Но дори и тогава си има чаши, които изпиваме, няма как, докрай. Но поне сме направили всичко посилно.
Когато един световен учител, проводник на Христовата сила, говори на ученици за хармонизиране, дава им съвети в тази посока, едва ли счита, че всеки, който изпълни всичките му съвети ще се хармонизира. Съветите действат така в осигурената от учителя среда. Извън нея ...
Извън фундаменталната духовна промяна всички системи за хармонизиране са обречени. Но не виждам защо трябва да убеждавам хора, чийто личен опит им шушне друго. Те имат правото си на собствени изживявания!
-
Права си! на тебе- твоето тяло. На мен- моето. Просто споделих това, което моето тяло вече ми е казало. Иначе, тъй като със сигурност не искам да променям никого, изписах заблудите си като информация за размисъл. И за предизвикателство. Също и за сверяване.
-
Eто няколко много прилепчиви, устойчиви и съвсем заблуждаващи заблуди (няма пълен списък, разбира се...):
1. Че безсмъртието е възможно в нашия свят на промените (не е невъзможно, но е в разрез със законите в този свят, следователно нещо ще трябва да компенсира това нарушение, замисляме ли се какво?)
2. Че еликсирът на живота е нещо, което се приготвя от субстанциите на този свят
3. Че хармонията в този свят означава хармония с Божествения свят
4. Че наличието на хармонията с този свят може да ни излекува (все пак не е хармония и с Божествения свят...). Такава хармония се постига- по- лесно, или по- трудно, но се оказва, че не е достатъчна, ни най- малко
Нищо, де! За утеха ще кажа, че при липса на каквато и да е хармония все някаква, дори и такава, която е нетрайна и не върши работа, е добра. Но не бива да се заблуждаваме, че това е крайната цел. Бе може да се заблуждаваме, но после плащаме за това.
-
Пoбедaтa нaд смъpттa е oснoвен тест зa интелигентнoст във физическaтa вселенa.
В смисъл- ако се досетиш, че в една вселена, в която всичко тече, всичко се променя, да възжелаеш да спреш основен неин закон- сам си подписваш сертификата за безумие.
-
Толкова е гадно, че може и да е вярно. Но не зная, наистина.
-
http://new-civilization.hit.bg/immortality.html
В този сайт има описани някакви странни неща свързани с постигането на някакво безсмъртие.
Допускам че с йога е възможно да се удължи живота, но чак пък човек да стане безсмъртен е преувеличено.
Какво мислите по въпроса
Представяш ли си да може? Джонатан Суифт в "Приключенията на Гъливер", в страната, в която хората живеят на един летящ диск, описва едни такива бесмъртници. Те се раждат понякога сред семейства на смъртни хора. Когато се роди такова дете, познават го по характерна, особена бемка. тогава всички в семейството плачат...
-
Добре, да си представим, че е зима. Улицата е заледена. Пред мен върви човек, който се подхлъзва и пада. Аз му помагам да се изправи, просто защото съм най-близо. В случая мога да помогна и го правя. Какво му е лошото на това, че можеш да помогнеш? Къде е високомерието и егоизма? Нека да избягваме всички крайности, а не само някои от тях.
Уви, ето:
И разбира се, най-опасното високомерие е това, което е "свободно" от егоизъм.Обаче ставаше дума дали да правим нещо, за да променяме някого, даже повече от един.
Не е въпросът във вълшебната пръчица (примерно- помощта, или желанието за промяна) а в ръката, която я държи. Тя е една и съща- тази, която не е почистила снега, не е опясъчила, та е направила възможно някой да падне, и тази- която помага на клетника да стане. За щастие- като я има едната, а има и другата. Но това не променя нищо. ...
-
Самотата не означава ли да осъзнаваме, да усещаме липсата на нещо, което е важно за нас? На непълното човешко същество, значи, все ще му е самотно. Както и да запълва фундаменталната си липса- все ще му е незапълнено. И - самотно. Изборът му е дали да го признае, или да не го. Като признае това, може и да се получи етап в духовното развитие. В смисъл- "Блажени нищите духом..."
-
Сложно е с помагането. Ако искаш да помагаш- точно си високомерен (мислиш, че знаеш с какво, кога, на кого, че и какво е добро ...)
Ако не искаш да помагаш, си не по- малко високомерен (седиш отстрани и гледаш сеира на хората, на всичкото отгоре може и да ти хрумне, че след като не помагаш- не си изобщо високомерен) . Остават ключовите думи- "искам" и "високомерен". Може би ако осъзнаем какво общо имат те с нас, ще отпадне както въпросът с помощта- дали, кога, на кого, как, така и всички останали въпроси, свързани с нея. Ще ни идват просто отговори. До тогава ... Всеки със своята си разновидност високомерие.
-
Разбирам ... излиза, че сме несъвършени от където и да ни погледнеш. Питам се тогава, защо изобщо съществуваме? Кому сме нужни? Какъв е смисълът да учим азбуката, числата, стъпките на танците, песните? Защо да се обличаме? Защо да се храним? ...
Багира, би ли се опитала да ми поразясниш идеята на тези човешки действия?
Колкото до кумирите ... какво е кумир? Не е ли Слънцето такъв? Или Учителят?
Е, какво от това, че сме несъвършени? Като ти кажат, че си рошав, какво правиш? а) Казваш:"Не! Вие сте невежи! Я колко съм сресан!"; б) отрязваш си главата; в) потъваш в разкаяние и самосъжаление; г) все пак вземеш, че се срешеш; д) не само, че не се сресваш, ами и преставаш да се миеш
Всичко може да бъде кумир. И нищо не бива да бъде.Заповедта е ясна. Без нея могат ... тези, които нямат нужда от заповед. Което не значи, че имат различно поведение. Просто нямат нужда от заповеди.
-
1.Значи ... нещо като ... затваряй очите и скачай?
2.Не гледай в огледала, защото ще разбереш, че може би си красив.
3.Не гледай в ума си, че току виж си установил, че ти допада да размишляваш.
4.Не търси в сърцето си, защото така, както обичаш другите, ще вземеш да обикнеш и себе си.
5.Не си създавай кумири ... не се себеутвърждавай, а просто сляпо се уповавай ...
Това ли е правилния път?
Напълно основателно се съмняваш. Даже може и да си уверена. Това не прилича на правилен път.
2. Ако искаш си затваряй очите, но не бих посъветвала никого да го прави. И себе си. Те, човешките очи, обикновено не виждат, та по- добре е да ги държим отворени- може в някакъв момент да започнат да виждат. Човешката красота е извън човешкото красиво- грозно. така че- докато се люшкаме между красивото и грозното сме далеч от своята си истинска красота.
3. Човешката страст към размисъл се самодъвче. Не го извежда наникъде. Само се храни и дъвче сама себе си. Истинската възможност за размисъл е зад нея.
4. Това сърце, в което няма място за себе си и за другите едновременно, което прави разделение между тези неща, е много тясно. За Пътя ще да ни трябва друго сърце.
5. Създаването на кумири се разглежда в десетте Божи заповеди. С основание. Себеутвърждаването отдавна е показало лицето си. Не плачи за него. Чудесно е да уповаваме, но не сляпо и не на всякакви щуротии.Но си мислех, че желаещите осъзнаване са наясно с това- на какво може да се уповават и на какво- не.
-
-
Хммм. Значи ли това, че следва само да се вайкаме колко много не знаем, колко духовно низши сме и колко много имаме да учим? Това ли ще ни доближи до Божественото? Нима човекът не трябва да опознава себе си поради страх от това, че ще открие някой свой недостатък или пък ще се възгордее? Смешно ...
Напълно съм съгласна! Смешно е да се вайка човек колко много не знае и да се плаши сам от себе си!
Смешно е и да се възгордява, като всъщност величието му си е от вида "на гол тумбак- чифте пищови" . Смешно е да се прави или едното, или другото, като не се вижда, че са едно и също! Но не е смешно и има своя дълбок смисъл- да не би все пак да започне да се опознава и да вземе да открие наистина величието си! Защото преди това трябва да плати една цена, която изобщо не иска да плати! Да види и да се откаже (доброволно и с радост!) от себеутвърждаващия си начин на мислене и живот!
-
Е, отнякъде се почва. По- добре да е откъдето трябва. Иначе не само че сме с униформи, ами и на нищо не приличат. И си мислил, че сме различни. Но сме съвсем еднакви в ... мизерията си. Едно самодоволно стадо с много шарени овчици, дружно и опиянено от свободата си, потропкващо доволно и свободно по пътя към кланицата.
Багира, опасявам се, че мислиш твърде едностранчиво. С лека ръка обявяваш инакомислещите за това, че не разсъждават качествено и се опитваш да налагаш посоки ... Според мен това не е начинът, по който един човек би могъл да убеди събеседника си в правилността на своето становище ...
Себепознанието е важно нещо, което предполага размишления малко по-различни от подобни песимистични възгласи. Целта му не винаги е да докажем на себе си колко сме несъвършени и да си навием на пръста че е нужна някаква вътрешна промяна
.Принципно сигурно мисля едностранчиво. Но да налагам посоки... Това е твоя интерпретация. Много бих искала да не съм права. Захласвам се по божествения си ум, и по божествеността на ума на другите - също. Ако нещо убива на захласа ми- привижда ми се. Ни най- малко не отричам значението на себепознанието. Но какво си мислиш, че ще откриеш, като познаеш себе си? "Съм най- прекрасен, съм най- красив..." Не ти трябва вътрешна промяна? Напълно е възможно! Самодоволната част от теб никак не би я искала! Точно така е!
Не бих искала да убеждавам когото и да е в каквото и да е. То картината на самия живот не може, та аз ли ...
-
Да ... Егоцентричния ум се бои да не би да го лишат от индивидуалността му.
А нима умът служи на човеците единствено и само за да помнят "Отче наш"?
Извинявам се, ако звуча грубо, но според мен красотата на ума е именно неговата
индивидуалност. Нима следва да си облечем умствени униформи и да разсъждаваме
в стил стадо?
Е, отнякъде се почва. По- добре да е откъдето трябва. Иначе не само че сме с униформи, ами и на нищо не приличат. И си мислил, че сме различни. Но сме съвсем еднакви в ... мизерията си. Едно самодоволно стадо с много шарени овчици, дружно и опиянено от свободата си, потропкващо доволно и свободно по пътя към кланицата.
За важността на ума в Пътя на себепознание
в Езотерика
Добавено
Наскоро започнаха да публикуват в един форум откъси от изумителната книга на Екхарт Тол "Гласът на покоя"
Ето малко по темата:
"Догмите - религиозни, политически и научни -произтичат от погрешното убеждение, че мисълта може да улови действителността или истината. Догмите са колективни понятийни затвори. А най-странното е, че хората обичат затворническите си килии, защото им дават чувство за сигурност, фалшивото усещане „аз знам".
Нищо не е донесло повече страдание на човечеството от неговите догми. Наистина, рано или късно всяка догма се разпада, тъй като действителността в крайна сметка доказва неистинността й, но ако не бъде прозряна заблудата в самата й основа, догмата ще бъде заменена от друга.
Каква е тази основна заблуда? Отъждествяването с мисленето.
Духовното пробуждане е пробуждане от съня на мислите."