Багира
-
Общо Съдържание
1052 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Багира
-
-
Винеги съм се чудела: Ако един ум е затворен сам в себе си, в създадения от него самия свят, и продължава щастливо да си твори затворения свят, как може той да открие, да проумее своята затвореност? Той отхвърля всичко, което тропа на черупката му! За него наистина съществува всичко, което той си измисли! И нищо извън това ... Но то не съществува за другите затворени умове. макар че всички заедно също създават един затворен напълно ментален свят. Който се самосрива, защото е изолиран.
Хм, така постановката е лишена от познавателен смисъл.
Напълно съм съгласна. лишена е от познавателен смисъл. Но този ум се чувства съвсем комфортно в тази лишена от познавателен смисъл ситуация. С други думи, усещането за комфорт за известно време няма нищо общо с действителността. но на този човек не може да му се обясни ситуацията, в която е. А той ще си мисли, че е в познавателна ситуация, която има смисъл. Въпросът е как би могло да разбере в каква точно ситуация е. подозирам, че само подходящ по произход и интензивност шамар може да го отрезви. Ами ... Дано да има и друг начин, но за този случай знам само този начин.
Багира, с теб ли коментирахме на ЛС как би се развил ума на току що родено дете, затворено в тъмна, шумоизолирана и т.н. капсула на достатъчно разстояние от Земята, за да липсва (почти) и гравитация, въобще каквото ни е по силите да направим за такъв експеримент - да ограничим заобикалящия го свят и да елиминираме колкото е възможно сетивата? Какво би могъл да измисли неговия ум?Честно казано- не помня вече. Но сигуацията дете- възрастен е доста различна. Детето някой го е изолирал. Възрастният сам, с творчески ентусиазъм и плам се е изолирал. При това- считайки, че се развива. В частност- постига божествено състояние. Уповавайки на усещането си за блаженство. Което не му е никакъв проблем да си го измисли достатъчно блажено.
-
Човешкият ум е начинът по който прилагаме Божествения ум, а не нещо различно от него. Божественият ум е свобода: и в красивото, и в грубото. Чрез него ние изразяваме нашата индивидуалност и характер, превръщайки го по този начин в човешки ум. В какво ще превърнем ума: в криле или окови, зависи единствено от нас.
Направо съм сигурна, че има и друг начин за изява на Божествения ум. Нещо повече- сигурна съм, че изявата на човешкия ум няма нищо общо с изявата на Божествения. В противен случай нашият свят не бе бел това, което виждаме, че е. Иисус не би твърдял, че Неговото царство не е от този свят. Не бихме имали нужда и от религия, тъй като както божественото се изявява чрез тревите, минералите, живинките, нищо не му пречи да се изяви и чрез човека. Но не. Всъщност- пречи му. Самият човек.
И не би се чудил Мечо Пух- дали няма и друг начин за слизане по стълбите- освен този- дум, дум, дум... А дълбоко в себе си той подозира, че трябва да има и друг начин ...
Ето идея едно прозорче към този друг свят, в който бихме могли да бъдем, в който сме призвани да бъдем, който е и тук, но до който нямаме никакъв достъп, докато не се откажем от собственосътворения си затвор- егоцентричната индивидуалност.
-
Винеги съм се чудела: Ако един ум е затворен сам в себе си, в създадения от него самия свят, и продължава щастливо да си твори затворения свят, как може той да открие, да проумее своята затвореност? Той отхвърля всичко, което тропа на черупката му! За него наистина съществува всичко, което той си измисли! И нищо извън това ... Но то не съществува за другите затворени умове. макар че всички заедно също създават един затворен напълно ментален свят. Който се самосрива, защото е изолиран.
-
Има една поговорка-'Човек се учи докато е жив,.. за ужас на другите'
Ха, добре казано!
Изумително е. Колко неразумен е човек, а колко търпелив е светът. Чака го да се наумува ... Докога ли?
С нещо все трябва да проумеем, че имаме път, имаме задачи, имаме работа да вършим. Също и да проумеем какво ни пречи да вършим работата, да решаваме задачите, да вървим по Пътя. Някъде сред това проумяване може да открием, че в живота си често трябва да правим избор: ума ли да слушаме, или сърцето. И тогава може да открием, че с Този ум, който имаме сега, и с това сърце, което имаме сега, винаги ща трябва да избираме- едното, или другото. И ако искаме и двете, ще трябва ... да си намерим друг ум и друго сърце.
-
Тук става въпрос за пречистения ум който е станал слуга на Духа, за мисълта която е насочена към Бога и е в синхрон с Неговата Воля . Поздрави!
Кристално права си! Не става дума за кое да е мислене! Не става дума за кой да е ум! Не става дума за човешкия ни, добре познат ум!
И изобщо ...
По- нататък в същата беседа четем:
Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира. То е Божественото, което съм възприел. И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния. Що е Божията мисъл? – Любовта, която в мене се реализира. Когато моята мисъл се реализира в ближния, то е моята любов към ближния. Следователно, любовта към ближния разбира реализиране на моята любов. Моята любов трябва да се реализира и моята мисъл трябва да се реализира. А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва да се реализират. Следователно, схванете връзката сега. Да стане ясно, какво нещо е любовта към Бога. Нашата любов е реализиране на Божията мисъл. Реализиране на нашата мисъл е любов към ближния.сага можем да си представим, какво се случва, ако възприемаме фрагментарно нещата. Решаваме, че когато мислим с нашите си умове, реализираме Божествената идея. Какво остава? Да си кажем: "Гледайте, гледайте!" Плодовете на човешкото умуване не ви ли казват чия мисъл се реализира в живота на човека? Какъв е проблемът да си кажем: "Разбира се, че е Божествената любов! " Само че ...
-
Та, така... Ти, който питаш - какво да правя? Прави само и единствено това, което едновременно - не противоречи на съвестта ти и ти доставя радост... Това е необходимото и достатъчно условие, за да знаеш, че си на правия Път...
Уви, това не е никак така! Необходимо условие е, но съвсем не е достатъчно! Много неща ни доставят и радост, и удоволствие, но изобщо не може да се счита, че сме на прав път. Да, така сме свикнали- правилно действие- радост, удоволствие, захарче, неправилно- обратното. Но ето, има хора, които се радват дори на света на дуалността (и вярно- привлекателен е! ), но това няма нищо общо с Правия Път (който е път на излизане от този така прекрасен свят...) Иначе- пътища - безброй, който си обявим за прав. прав е...
-
-
Ама ... Имаше една пиеса ... май "Главанаци" се казваше. Господ си говори с трима братя. Те- сиромаси. Господ иска да им помогне. Пита ги какво искат. Единият казва: "Искам колиба!" "Ама ... как?!? Само колиба ли?!?" "О, не! Голя-а-ама колиба! ". човекът не подозира, че може да се живее в друго, освен в колиба ...
-
Нека кажа няколко думи и за противоположностите. Формата съставена от дадена двойка противоположности може да бъде разрушена, т.е. преодоляна когато единият от двата полюса достигне достатъчна интензивност. Концентрирането върху отрицателния полюс разбира се не е за препоръчване, тъй като в резултат ще се натрупа изключителен обем от отрицателни последствия, а от друга страна концентрирането върху отрицателния полюс не води до натрупвания, (т.е. развитие) за човешката душа. Остава положителният полюс. Т. нар. „среден път“ върши работа едва когато споменатите духовни натрупвания в чашата на духа съществуват в достатъчно количество, защото те позволяват на човек да пренесе съзнанието си от материалния план на плана на душата.
Интересни изводи правиш. За какво ни е положителния полюс, след като не можем да го отделим от отрицателния? Мислим си, че избираме единия, но всъщност винаги избираме и двата! Защото са неотделими! За средния път считам, че нещата не стоят така, както ги виждаш. Натрупванията биха свършили работа едва тогава, ако успеят да ни убедят, че нямаме работа повече да подхранваме играта на двойките противоположности. Ако твърдението ти беше вярно, кръстът, като символ на Пътя, щеше да има само хоризонтална част. А той има и вертикална. Двете части имат само една пресечна точка. Движението по хоризонталната част носи ... усещане за разпъване.
Не е достатъчен отказ от материалното, напълно съм съгласна. Отказът, както и пристрастеността към материалното, са две маски на едно и също нещо. Не ни трябва да избираме маски, трябва ни да се разделим с това, което ги използва за маскиране. Що се отнася до Любовта, Доброто, Радостта с големи букви, те не са просто големи, те са принципно различни. Те не са свързани с друг, противоположен полюс Такива неща не е лесно да се представят, да се изкажат точно пък си е направо невъзможно. Което не ги лишава от реалност. Ние живеем в нереалност, не те.Само с отказ от материалното не става. Нужно е да се надживее доброто, за да може да се открие Доброто зад доброто и злото; нужно е да се надживее любовта, за да може да се открие Любовта, зад любовта и омразата; нужно е да се надживее радостта за да се открие Радостта зад радостта и тъгата. Нека не наричаме доброто „зло“, нито пък любовта „омраза“ или пък радостта „мъка“, само защото съществува по-голямо Добро, по-голяма Любов и по-голяма Радост. Злото ще стане добро, а доброто ще стане Добро – това е естественият ход на нещата. -
Не разбирам ка хуманността, креативността, трудолюбието, веселостта, сърдечността и др. се експлоатират от егото. blink.gif blink.gif Може би като стават повод за гордост и самочувствие ли ? Може би егото е нещо нормално за този етап на развитието ни.
Интересно: не можеш, или не искаш да видиш с какво вървят винаги заедно? А може би- и двете- и не искаш, и не можеш?
Нормален затвор? Във филма "Пианистът" главният герой избира да остане на стария кораб, който ще бъде взривен. Той не се вижда извън това съоръжение, което чувства като свой дом. Много от нас постъпват така. Корабът наистина е негов дом, в известен смисъл. Той не знае за друг. Но зрителят знае, че мястото на едно човешко същество е не на един ръждясал кораб, корабите са за използване, за да служат, а не за да обвързват хората!
-
Добре. Всъщност защо ти е да искаш да знаеш, дали има нещо положително? Нещо като извинителна бележка ли би било това положително?
Има нещо крехко и слабо в един не негов свят. Затворено е. В затвор. Там е тъмно и ... затворено. Но нещото е малко и слабо. Без затвора не може да събере сили, да си направи пътя за прибиране. Разгражда- прави път. Не разгражда- няма път, стои си във затвора. Да, нищо не го смила повече, но и си стои затворено. Този затвор нещо положително ли е? Или отрицателно? Или измерението положително- отрицателно е ... част от затвора? Но това е един много интересен затвор. Изглежда хубав, и освен това си се самодържи затворен. Сам себе си блокира.
-
Да. Не може един българин да не си зададе този въпрос.
Освен изумителните природни дадености, именно тук Универсалното учение е минало три пъти: Орфей, богомилите и сега , отново имаме покана, но как я разчитаме, тепърва ще става ясно. Сигурно много теории ще се предложат.
Ето, давам своя принос: древни сме, много сме древни, затова сме имали възможност много пъти да чуваме Зова. Сега са останали тези, с най- запушените уши. (Другите вече са чули ...) вече сме стигнали до предела на възможностите на този свят. И не един път. Тези, които не го преминаваме, явно искаме още да бъдем тук. Считам, че немалка част от трудностите и глупостите, които ни връхлитат, сами си ги създаваме. Може би животът не е пропорционално труден на ... желанието ни за изява. Затова обикновено си го правим пос- труден. Всеки може с лесно ... Малцина могат на трудно ... Но ще се събудим някой ден, непременно!
-
От какво се страхува най-много егото?
От това- да не се разкрие истинската му същност. Затова то навлича най- разнообразни маски. Няма да ги изброявам, много са и отлично ги познаваме! И не от теория, а от практика! И не от чужда, а от нашата си собствена!
Същността му е маскирана и от полярността на нашия свят. Мислим си- ето го лошият полюс! Ние не сме с него, ние сме с добрия полюс! А то има само едно лошо нещо- животът на едно същество, което е било предназначено да живее в друг свят, в света на полярностите.
Като хване егото полюса на хуманността, креативността, трудолюбието, сърдечността, най- добре се прикрива. Не, да бъдеш хуманист, креативен, трудолюбив, сърдечен, весел не е лицемерие. Това е само да си с единия полюс на нещо, което си има и друг полюс. Да, тази ситуация е толкова измамна и добре изглеждаща, че на много от нас направо много се харесва. Това не я прави по- малко трагична. Защото няма полярност, която да можем да задържим, която да можем да отделим от другия и полюс, над която да имаме контрол. Не ние имаме контрол над полярностите, а те над нас. И ако подозираме, че има в нас Божествена частица- кълн, остатък, семенце, нещо, мъничко, в името на това Нещо трябва да сме наясно, че именно егото го държи в плен. Не го оставя да расте и да се изявява. Имитира това, което би проявило и ни замазва очите с имитациите си. На всичкото отгоре сме и щастливи в заблудата си! И взимаме щастието си за щастие наистина! Това, което би било за онова Нещо!
-
Това е разрешението; друго няма... Трябва доброто и злото да се примирят...
Не виждам как може доброто и злото да се примирят. Решението на тази задача не лежи в плоскостта на условието и. Ето един елементарен равнинен модел на такава ситуация: Да направим 4 точки, все едно, че са по върховете на един квадрат. Постройте три отсдечки без да вдигате ръката си от картинката, така, че да минават през всички точки по веднаж.Позабавлявайте се! Задачата може да се даде и за 3х3 точки, тогава отсечките са 4. Решението има същата особеност.
Още какви интересни неща е казвал Учителя! Много често погледът ни се плъзга по по показалката и виждаме показалката, а не това, което тя показва ...А Любовта - това е точно този Закон за примиряване на доброто и злото - така казва Учителят... -
-
Дали Божествената искра съществува във всички, по- добре да не ни интересува, защото и интересът и отговорът биха били спекулативни.
Нека да допуснем, че я има за всеки. Грешката няма да е много голяма, в случай, че я няма.
Остана открит въпросът с егото и с разгарянето на искрата. За егото първо трябва да започнем да разбираме как стоят нещата. После има задълбочаващо се разбиране и едновременно с това- решения. Човек не е изоставен сам по Пътя. Само не ще да го поема !
Станимир, ако човек го е страх от болестта, от която и бездруго е болен, първото нещо което той прави, е да я отрече. Не да я признае. Разпознаването на егото, на лицата му, на ролята му, на проявите му, изисква повече кураж, отколкото непризнаването му и обявяването му за илюзия. И тук случаят не такъв, какъвто е с мисъл-формите. След разпознаването няма време за вайкане. Нито сили. Има задачи. Има и помощ. Затова считам, че на човек не му трябват фалшиви кураж, оптимизъм, вяра. Благата вест, която Иисус дава на учениците си да я разнасят по света дава достатъчно и кураж, и вяра и оптимизъм! Но когато се пробуди отвътре, не когато я прочете някъде, повтаря си я и т.н. И не е малко, или много. Тя Е.
Не че не може да потъне в самобичуване и псевдоразобличения. Може, и това е една от игрите на егото. Но нали говорим за започнал процес на разпознаване, все ще го разгадаем!
Не съм лекар, разбира се, за собственото си, или което и да е друго същество. Но ако някой се е позамислил относно казаното от мен, от Венци, от Кристиян, ако е поотворил още очите си към Словото което идва към нас чрез Учителя, чрез Иисус Христос, чрез Буда, Лао Дзъ и много други, ... малко кислород към искрицата ще отиде...
Всички ние можем да си помагаме. В степента, в която искрицата гори. И само с нея. С всичко друго се нараняваме, и си пречим, причиняваме страдания на себе си и на света. И не е песимизъм, че го виждаме. Оптимизъм е, че виждаме, че има страдание, но има и лек (не ерзац, а съвсем истински) за него, че можем да си помагаме!
-
Значи всички са егоисти? Тогава защо е необходимо да дефинираме понятието „егоист“ щом всички са такива?
Егоист може би е човек, който изявява его. Всички сме егоисти, уви. Когато го виждаме в другите, разбираме (евентуално) какво причиняваме на себе си, на света и другите около нас с това си свойство. В себе си, наистина, обикновено не го виждаме.
(Кристиян) Защото освен, че природата ни е егоистична, а освен това живеем и в разделение- като ин_дивиди...И освен това- докато сме на диета и се храним с плодът от дървото за познаване на добро и зло, светът не може да бъде нито само бял, нито само черен, а всеки човек представлява своеобразен нюанс на сивото...Ето защо дефинирането е функция по подразбиране- дефинирането е всъщност процес на "анализа", "разлагане"- в това прекарваме живота си...Да дефинираме какво сме, и какво не сме, колко тела сме имали и прочие лакардии...И един ден "шат"- шалтера спира...и айде пак- отначало...Една мрачна картина. Имаме винаги поне три възможности: 1. Да си кажем: "Привижда ми се, илюзия е това! " ; 2. Да бъдем смазани от ужаса на тази картина 3. Да уточним диагнозата, да пожелаем да бъдем здрави, да оздравеем
Това е и целта на размисъла на подобна тема: Уточняване и, евентуално приемане на диагнозата! Дори при чобикновено заболяване доста често съпротивата на болния е бясна! Доста странно, защото как иначе пък би могло да оздравее, освен като разбере за болестта, приеме я и поеме курс към оздравяване? Но е толкова човешко!
Ах, как, лесно ли е да се проумее и приеме:
(Кристиян) Това е...Това ни естество няма нищо в себе си, което да е подобно на Твореца, освен една единствена заспала, едва тлееща Искрица от Божествената Светлина, заровена точно така, както Христос разказва за заровеното имане в нивата...Не е като да не го е казал и Учителя.
Нужен е шанс и много подкрепа, много Любов, за да може човек да види и приеме такава теза.
Можем и да поразмишляваме защо тя да е толкова неприемлива. Всъщност, тя не казва, че човек няма шанс. Тя не твърди, че човека е нищожество и трябва да бъде унищожен. Тя не отрича Божественото начало в човека. Тя не зачерква и небожествената част на човека. Всичко си има своето място. Искрицата трябва да се разгори, смъртното да послужи на безсмъртното и като му дойде времето- да се оттегли (то все едно ще го оттеглят, но поне да има смисъл...)
Е, коя от съставките на човека не приема такава идея? И защо?
-
-
Я да видим: " Пресичането е необходимо да стане още в зародиш... "
С Чудо Юдо- сечене. С желания- пресичане. Ефектът е един и същ. Виждам алтернатива, разбира се! И непрекъснато говоря за нея, и за щастие- не само аз ... Иначе би било крайно съмнително ...
Вземаш изречението вън от контекста. Основното е вниманието да се насочи към мисълта която желаем да утвърдим и това е пределно ясно от казаното от мен. Така пресичането на нежеланата мисъл ще стане естествено, но ние в действителност ще сме направили нещо много повече, ние ще сме я лишили от сила, която е отишла в противоположна посока.
E, bramаn e по- близо ... Топло, топло...
Но пък така си по- близо ... до себе си ... Не, не вземам изречението от контекста. Та той ми е твърде добре познат... Така че- напротив, точно в дълбокия му контекст го и схващам. Разбира се, всеки споделя своя опит. Твоят е този. А моят ми казва: "Беж, багирке (е, лиске беше...), да бягаме!" И по- бързо и по- далеч ...
-
Ами сега?!
Кофти. Ще трябва да разчитаме на Кръстницата, да ни прати вълшебни гълъби, да отделят лещата от пепелта. Не е човешка задача това ... но е човешка задача да се доверим на Кръстницата. И да не пропуснем, или закъснеем за Сватбата...
Велина, тук виждам и друга възможност за заблуда- можем да си представим, че Сватбата вече се е случила! Може, но не Тази!
Никакъв проблем не му е на човек да си измайстори каквато си иска гледна точка. Но ще си остане с гледането.
-
Как тълкуваш тези думи на Учителя?
"Обаче съвременните хора, които считат, че светът е реален, той представя всъщност проекция на друг един реален свят.
И човек не мяза на онзи човек, който някога е бил създаден по образ и подобие Божие."
Не виждам защо Божественото има нужда от обвивка. Обвивката не обхваща ли това, което обвива? Може ли небожественото да обхваща Божественото? След като е по- малко от него?
-
Защо да преобладава вземането?
Не знам защо. Но по- скоро питаш защо твърдя такова нещо. но пък после сам го потвърждаваш.:
Всичко съществува за сметка на нещо друго, когато водещ е егоизма. А в настоящето егоизмът е водещ.Не само водещ, а и същностен. И не касае само човешкото същество, а тотално света, в който то живее. Алтруизмът е в същия този свят като някаккъв вид баланс. Следователно няма как да промени същността на света. Да, нещо, чиято проекция е алтруизма може да промени света. Но не и самия алтруизъм.
Диана, напълно е възможно и съвсем равновесно да не те смущава дуалността. Така е, човек е в равновесие и в хармония със света, в който живее. Нещо друго в него не е в хармония с този свят. А и самия свят не е в хармония с останалата част на мирозданието:
"Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят"-
"Божият глас" - Лекция от Учителя, държана на 26 август 1930 г., София, Изгрев.
И още:
"Ако ние разбираме, че Бог е на небето, това не е право. Бог е навсякъде.
Обаче съвременните хора, които считат, че светът е реален, той представя всъщност проекция на друг един реален свят.
И човек не мяза на онзи човек, който някога е бил създаден по образ и подобие Божие. Сега, дали вие ще приемете това нещо или не, то е друг въпрос."
“Да Сторя” 9-а неделна беседа, държана от Учителяна 31.I.1937 г.,10 ч. сутринта, София – Изгрев.
-
Защо да преобладава вземането? Дори и при егоизма, където разбира се егоистът се стреми основно към получаване, законът за кармата възвръща равновесието.
Как си обясняваш, че в нашия свят всичко, което съществува, съществува за сметка на нещо друго? Това не те ли смущава? Или просто игнорираш този факт? За какъв алтруизъм става дума?
това повече прилича на едно смокиново листо, напразно прикриващо една голота ...
Ма не е напразно. Ето, прикрива.
-
Но те нямат време да изчистят сърцето си! Те трябва да трупат добродетели ... При това, в свят на полярности! Където никоя добродетел не е такава сама за себе си!
което не значи да не се стремим към добродетели. Но ... "Гледай в корена!"
Е, победителите не ги съдят. Което не е вярно за победените.
За важността на ума в Пътя на себепознание
в Езотерика
Добавено · Редактирано от Багира
Да ... Егоцентричния ум се бои да не би да го лишат от индивидуалността му. Интересно, какво си мисли, когато произнася "Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята!"? Може би тайничко си шепне "да не бъде!"? Или дори предпочита да не споменава, да не се и сеща даже за молитвата "Отче наш"? Ми тя и просто посегателство върх, собствената воля!