Karita17

Здравейте, казвам се Карина и съм на 31 години. Причината, поради която ви пиша е мъжът ми. Според мен той има сериозен проблем с нервите. Съпругът ми работи много, изморен се прибира у дома, общуваме малко, рядко му остава време и сили да поговори и поиграе със сина ни. Приела съм ситуацията, каквато е и съм благодарна за усилията, които полага, за да сме финансово обезпечени! Доволна съм, че е самостоятелен и харесва това, което прави. С времето обаче на преден план изплува все повече недоволството му към мен. Той си е втълпил, че не съм доволна от него и не оценявам труда и жертвите му. Нужно е да се случи нещо съвсем малко, което да отприщи, както казва той самият, у него гняв и гняст към мен. Тогава се получава ефектът на снежната топка, която се търкаля по склона и набира сила и мощ. Стига се до момент, в който да овладее емоцията си е почти невъзможно. Не може да спре да се заяжда с мен, провокира ме пред малкия ни син, говори високо и дава примери от миналото ни, които са се случили преди години. Знам, че не съм перфектна, понякога и аз изгубвам контрол над нервите си, но мога да наблюдавам ситуацията и себе си от страни. Въртим се в този порочен кръг от години. Той иска да забравя себе си и да ме моделира спямо неговия калъп. Аз приемам думите му, прекарвам ги през душата си и черпя от тях, когато са мъдри и ме докоснат. Научил ме е на много неща, за което съм благодарна! Научих се да слушам безмълвно и безучастно критика след критика. Мислих си, че това ще го отпусне, поредната безсънна нощ, отново и отново... Тази ярост може и да разруши отношенията ни ако продължи и се засили във физически аспект или детето ни бива свидетел на подобни моменти. Не знам до къде може да се стигне. Не искам синът ни да расте в такава среда и да става свидетел на слабостите на родителите му!.Искам мъжът ми да е щастлив и приемащ! Какво да направя, за да излекувам тази ненавист и злоба у него? Мислих си, че ще се справя сама, че любовта ни е достатъчна. Помогнете ми. Благодаря ви!