[да се виждаш през очите на другия]

  Благодаря  Ви, наистина...Благодаря и за разказа! Много!  

[да се виждаш през очите на другия]

Здравейте )

Чудя се как да започна... Имам някакъв проблем , който сама установявам в процеса на времето  и отношенията си с хора, .. най-вече с партньори... Може би е чувство за малоценност, може да са много причините,затова имам нужда от съвет и далечен и обективен поглед, така че реших да пиша тук.

 

Проблемът ми е  жестока болезнена зависимост,която не ми позволява да се чувствам нормално.

Имам отношения с човек  повече от година, на когото държа... Твърде големи разлики има в характерите ни и това предизвиква безкрайни спорове и караници, а аз трудно въздържам себе си в такива моменти. Там е работата, че постоянно се виждам през очите на този човек, до такава степен ,че съм способна да не мога д аопределя моите чувства и емоции до каква степен са спрямо човека, защото сякаш цялото ми съзнание е в него. РАзвила съм хиперчувствителност, и да- смея да кажа предусещам и долавям нещата от разстояние, всяка малка дребна , микроскопична  промяна  и това ме влудява. Имам нужда да знам,че ми дават точно това количество енергия и точно по този начин, по който се чувствам добре, и ако не е така, се чувствам нещастна. Всяка една дребна разлика между очакване и реалност, аз я виждам не просто като някаква грешка, а като показател за истинност. Като нещо,което означава Много и показва реалността, от която съм се крила.

И не мога да с еизмъкна от постоянното разсъждаване, анализиране и вадене на изводи...

Страхът да не се окажа измамена може би играе ролята в цялото това нещо, но също така нуждата от любов от конкретния човек.

Понякога не мога да позная себе си... не мога да се въздържам, сърдя се, плача, крещя,викам.  В един момент решавам,че ще заема определена позиция и държание, след 10 минути сякаш съм друг човек и ме обхваща страх -права ли съм или не. ОЧаквам отсрещна реакция, не я получавам, побърквам се... Искам обяснение- не ме удовлетворява. Чопля и желая искрен отговор, а човекът отсреща стои и ме гледа глуповато. 

И да, фокусът ми е там и ми е трудно да го изместя.

Тази обърканост ми пречи да  усетя реално истината ... как да постъпя и да продължа ли с този човек. 

Нямам силата. И най-вече нямам спокойствието и способността да си дам време,защото съм зависима от това да бъда обичана, да получа желаните реакции. Търся всякакъв начин да стигна до тях, и изпускам основното. Себе си. 

Установявам всичко това, но ми е толкова трудно да се измъкна... сякаш съм във водовъртеж и съзнавам зависимостта си, но не успявам да устискам д аизляза от нея. А и не знам как. Може би съм инвестирала твърде много... Не знам...

 

Нуждая се да ми кажете- какво точно е това и случвало ли се е на други,защо не живея в себе си а потъвам във всяко едно негово  действие относно мен... Фикс идея ли е или любов...  

Благодаря Ви

 

ПС-  

на 24 години съм , от София