Изгрев в душата

Здравейте отново,реших да споделя текущото ми състояние с надеждата да намеря отговор на въпроса дали съм напът да се оправя.? Значи,след последният ми пост състоянието ми започна да се подобрява,започнах да спя по повече и да имам моменти в които се смея и нямам главоболиеМисля че този резултат го постигнах главно чрез говорене с приятели които ме разбраха.Но от няколко дена вече съм в БЪлгария и главоболието пак се задълбочи.Веднага отидох при местният психиатър които ми постави лека депресия (депресивни симптоми) предписа ми Еспритал,за този препарат няма много информация в нета,ако някои го е ползвал или има информация моля да споделиСега незнам дали да го пия или да продължавам със собствени сили!?Страх ме е че ако сега започна с антидепресантите цял живот ще съм такаМисля скоро да се обърна и към психотерапефт,защото не съм много сигурен в думите на психиатъра ми.

Здравей на 26 години съм и завършвам университет в Лондон.Всичко вървеше невероятно успешно допреди това състояние да ме връхлети.Какво ли не ми мина през главата-че съм болен от страшна болест,че съм депресиран,че съм прекалено объркан в живота и какво ли още не.Това ми е голям проблем попринцип,размишлявам прекалено много за прекалено много нещаДа си кажа честно и аз се замислих че никога до сега не съм обръщал никакво по задълбочено внимание на това кой съм всъщност,какво е истинското ми аз,какво всъщност искам ,дали съм на правилният път и тн.От 20 години препускам ,буквално хвърча през живота и пренебрегвам себе си ,чувствата си,дори най близките ми хора в преследване на една единствена мечта и някак си се утъждествях единствено и само с това което искам да постигна,което може би дава резултат именно сега когато настъпва може би изцяло нов етап в живота ми ,за добро или за лошо.Вярвам че това което се случва с мен е знак,знак за нещо положително което ще доиде.Все пак Най-тъмно е преди изгрев. Ps.Със сигурност ще се консултирам със спецялист,изгаря ме отвътре да намеря конкретни отговори.Все пак няма как от собствени размишления и ровене в интернет да си поставя диагноза още повече да се лекувамЗа сега ще следвам простичките правила в живота докато се прибера в Бг

Благодаря че все още отговаряте .Ами ако препускането в метрото се брои за спорт,значи да.Отвеме на време тичам в квартала.А преди да се появят симптомите ходех пеша всеки ден по над 1 час.Когато съм в България ходя на танци 2 пъти седмично.Според вас това ли е причината - недостатъното движение ?!Друго нещо което забелязвам напоследък е че апетита ми се увеличава,през първите 2 седмици когато неможех да спя и всичко ми беше съвсем черно,ми се гадеше от храна,насилвах се да ям.Сещам се и за други дребни неща които се появиха напоследък,например че забравям разни неща което е краино нетипично за мен,когато говоря на английски забравам много думи и мисълта ми тече доста по бавно отпреди,трудно си организирам рутинните задължения..Психично ли заболяване имам или физическо.толкова много мисли и въпроси минават през главата ми напоследъкЕдна приятелка която от много години се занимава с Йога и духовни учениа ми каза да търся от какво съм недоволен вътрешно и че може би хармонията ми се е нарушила от липсата на любов

Здравейте отново.Сигурно вече ви писна от мен,но аз пак се надявам на някакво мнение което може да ми помогне.Вече от една седмица си повъзвърнах съня(не е както преди но поне е повече от 2-3 часа) и малко се успокоих,остана ежедневното главоболие ,чувството на умора, ниска работоспособност,пак се чувствам нещастен и почнах да се замислям дали състоянието ми не се дължи на това че вървя в грешна посока в живота си!?Дали съм избрал правилната професия и т.н.Това което ми носеше щастие толкова години,сега го чувствам като бреме.Дали състоянието в което съм не е знак да се спра и да се замисля,и за какво!?Почнах да чета книгата-'Силата на настоящето и да търся отговори'.Открих че според книгата живея доста грешно,проектирал съм си някакъв образ за бъдещето и пропускам настоящето в преследване на мечтаното бъдеще.Чувствам се самотен.Незнам какво става вътре в мен,умът ми постоянно търси причина,но немога да я открия .Почнах да си мисля че съм в някаква форма на депресия и съответно почнах да взимам естествени антидепресанти_омега 3,Б6 витамини ,пия много вода(четох че недостига на вода в организма също може да е причина и тн.Ако някой има идея,какво да прочета ,какво да направя,какъф ход да предприема,как да сменя поведенческия си модел или каквото и да е,моля пишете. Пс.Ще имам възможност да потърся и помощ от спецялист ,но чак след месец,когато се прибера в България

Здравейте отново,благодаря за отговорите ви.Наистина се опитвам да вярвам че е просто стрес,но от както съм в тази дупка нищо не ме прави щастлив и нямам никаво желание за каквото и да е.Мисъта че съм в това състояние още повече ме угнетява,хората около мен забелязаха разликата и ме питат къде е предишният Аз..Немога да се мотивирам с нищо,всякаш загубих душата си.Постоянни си налагам че това е просто състояние което ще отмине,но вече 3 седмица то не отминава Mоля Помогнете,незнам какво да правя

Много ви благодаря,че все пак отговаряте на понякога неадекватните ми питания.Добре де ако наистина е обикновен стрес,това значи че никога досега в моят живот не съм бил подложен на стрес,което звучи доста нереалистично.Симтомите са налице,но не са толкова силни като в началото-все още получавам сърцебиене,немога да спя нормално(2-3 часа в денонощие_),главоболие,паник атаки и тн.Как да се справя с това състояние на демотивация да правя неща свързани с унивеситета?Опитвам се да си наложа да рисувам и успявам,но в следващият момент почвам да си мисля че не съм добър,че нямам талант и няма смисъл да рисувам защото така или иначе е грозноМоже би си създадох въображаем проблем и сега незнам как да се справя с него?

Благодаря много,надявам се имам шанс да бъда такъв какъвто бях преди.Сега открих нещо ново за състоянието си,може би в следствие на преживените кризи в главата ми нахлуват мисли че немога да се справям с някои неща които правех преди или нямам нужните умения(подценяване):креативно рисуване,фотошоп работа,неща свързани със работата ми и тези мисли ми деистват подсъзнателно което сякаш влияе на реалността.Или наистина загубих креативното си мислене?Трудно или въобще не се справям с нещата и постоянно ги отлагам което не е добре.Постоянно си мисля че заради състоянието в което съм трябва само да си почивам и ''лекувам''Междувремнно открих причината за стресовите изблици която е финансова нестабилност и чувство на самота.Точно преди да започнат кризите майка ми каза че неможе да ми помага финансово повече което май ми е подествало силно.Като рефлекс на това се появи страха от провал тъй като нямам достатъно средства да завърша университета...Сега обаче получих назаем средства ,но пък ''мързела''или нежеланието за справяне взимат връх,насилвам си мозъка да рисува и работи на фотошопрезултатите не са прекрасниЗапочнах да си мисля че стресовият фактор е университета,но няма как да се откажа един месец преди финалните неща.Възможно ли е в последствие на преживяни панически атаки да загубя креативното си мислене ? Или може би на мозъка му трябва време да се справи с щетите и след това да организира други процеси като креативно мислене например?

здравейте отново,благодаря за бързия отговор г-н Балев.Със сигурност ще ви потърся за няколко сеанса,но това може да стане едва когато се прибера в България след месец и половина.До колкото разбрах от вашият коментар стаяа дума за ПР?!За момента се опитвам да се справя със собствени сили,попринцип съм доста силен характер и мисля че съм смел Мисълта да се видя с психиатър които да ми изпише антидепресанти ме плаши .самата идея че трябва да пия антидепресанти ме сломява.Прочетох някои от статиите ви,и започнах да работя върху страха и да го приемам като нещо нормално,нещо което ще ме направи по силен.Все още търся истинската причина за появилият се страх.Може би се заблуждавам но вчера нямах кризи също така успях да поспя и се появи мотивацията.Направих си план да разделям работата си на порции а през другото време да тичам в парка.Поговорих с близки хора за проблема и това също ми помага.Спрях всякакви хапчета дори и витамините,гледам да се придържам към балансирано хранене.Според вас възможно ли е наистина за кратко време да се подобря или това е трик на съзнанието ми? Благодаря

Ще се опитам да съм максимално кратък. От около 2 седмици се намирам в състояние което немога да определя и много се страхувам от това което става с психиката ми.Опитвам се да изясня състоянието си като търся причина в миналото.Цял живот съм бил оптимист и нещата винаги са вървяли във възходяща посока,до преди 2 седмици когато изпаднах в крайно състояние на страх,отчаяние и демотивация.Позитивните ми мисли сякаш се изпариха,немога да спя,имам почти постоянно главоболие,получавам паник атаки,сърцебиене,позиви за повръщане,изтръпване на краиниците,лоша или никаква концентрация,все едно не съм аз,също така изпитвам страх от това да заспя,защото именно тогава кризите се засилват.Веднага дойдоха мислите че съм болен от нещо страшно,че може да полудея,че мога да умра.Тъй като нямам възможност да отида на психиатър започнах лечение с Антистрес комплекс,тичане в парка и доколото мога да си позволя здравословно хранене.Появиха се и смущения при общуването ми с колегите.Въпросът ми е какво е това състояние и доколко мога да се самолекувам?Проблемът е че за съжаление в момента немога да се откъсна от стреса тъй като ми предстои дипломиране?Според вас ще мога ли да издържа още 2 месеца без психиатрична помощ само на самолекуване?Много ви благодаря