-
Общо Съдържание
19 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от bambi97
-
-
Здравейте, от известно време имам проблем, когато говоря се "напрягам" смисъл бързам да кажа всичко.. след това усещам стягане в гърлото и в областа на гърдите.. по принцип съм напрегнат човек, като че ли като говоря някой ме е стиснал за шията, а аз се опитвам да продължа и после изпитвам задух и стягане... постоянно мисля за случващото се..според Вас на какво може да се дължи всичко това..
-
Сега виждам, че има и други хора с "проблем" като моя.. при мен е абсолютно същото Maria94 .. но с времето се свиква... не е отминала, но когато не мисля за нея тя просто я няма... Остана ли насаме или дойде ли ми на ум за това, че я имам.. Пак почвам да си мисля как мисля, как говоря, аз ли правя всичко това, луда ли съм и т.н .. Но и с това чувство се свиква. Наскоро четох една дискусия в един сайт там едно момиче каза, че имала проблеми с ниско кръвно и от там и се е появявала тази деперсонализация и дереализация. И да се обърна към Вас. Възможно ли е това да стой зад този мой "проблем", понеже съм с наистина много ниско кръвно 60/90 , 80/100 , 70/100 всеки път различно, но долната граница ми е много ниска?
-
Пия чая, има известно подобрение, но постоянно мисля и мисля.. чувствам всички мои мисли като чужди... действията ми... просто е ужасно. Като, че ли съм се загледала в една точка и постоянно съм в някаква хипноза. Чувствам се като някаква луда... Когато се оглеждам в огледало все едно не съм аз.. аз си знам, че съм аз но, усещането е като че ли не съм... близките ми имам чувството понякога, че са ми непознати и чужди и не ги познавам а всъщност знам кой са, но това са някакви чувства.Кога ще се върна към нормален начин на живот и аз незнам...
-
Принципно съм много напрегнат и тревожен човек. Нямам представа как се е отключило всичко.. Но си спомням, че всичко започна с много силно главоболие няколко дена, а след това и тази деперсонализация и дерелизация.. И след като премина главоболието тя си остана... Понякога имам чувството, че всичко ми е толкова чуждо. Четох много в интернет ... И някой хора са писали, че от години са така и от това се страхувам и аз.. Затова реших да пиша за съвет преди да тръгна да посещавам психиатри и да пия каквито и да е лекарства. Ще послушам съвета Ви и ще започна да пия чая и да приемам магнезий. Ще започна да спортувам. Дано всичко това ми помогне и не се налага да пия антидепресанти и дано отмине както Вие казахте до месеци.
-
Страхувах се, че е нещо опасно и сериозно. И никога няма да отмине. Много Ви благодаря Д-р Първанов ще опитам дано помогне и изляза от този "омагьосан кръг". А интересното е от какво ли се получава тази липса на кислород.
-
Здравейте, имам следния проблем от около 4 месеца изпитвам постоянно (24 часа) чувство за "напушеност", за нереалност и сякаш съм "тук", но не знам защо, как съм се озовала и т.н. Прочетох доста неща в интернет и направих заключението, че това състояние се нарича деперсонализация и дереализация. Но, разбира се, не съм сигурна, че съм го диагностицирала точно - най-вече, защото виждам, че деперсонализация и дереализация са симптоми по времетраенето на паническата атака. Имам усещане, че по някакъв начин не се вписвам в този свят, като че ли ми е трудно да живея в него, витае някакво напрежение. Не знам защо и как, но нещо като че ли не е наред. Постоянно не спирам да мисля.Когато говоря се чудя от къде идва всичко което казвам и някакви такива странни усещания. Много ме мъчи и влошава качеството на живота ми. Споделете има ли лечение какво включва то.. Ще Ви бъда безкрайно благодарна ако ми дадете някакъв съвет.
-
Здравейте.. Реших да споделя какво се случва от около седмица с мен.. Първо бях с адското главоболие или нещо като натиск главата.. имах сърцебиене.. Отидох при личният ми лекар и от там ме пратиха на невролог, който ми каза, че това се дължало на нервите и ще се оправи. Изписа ми лекарства, но никакъв ефект. Вечер не мога да спя събуждам се.. и най-странното е, че се чувствам някак нереално.. което ме плаши. Вървя по улицата и нямам желание за нищо.. просто си вървя като че ли вниманието ми е другаде. И постоянно си мисля, че сигурно ще полудея или съм полудяла или ще умра.. избива ме на плач. Отново ходих на преглед при невролога. Обясних и тя каза, че е по точно депресивно състояние. Изписа ми други лекарства, нямам главоболие, но се чувствам като, че ли не сам на себе си. И не сам аз като се погледна в огледалото все едно не сам аз.. някакви странни усещания.. Ще съм Ви много благодарна ако изразите мнение и на какво мислите се дължи всичко това. И има ли решение този "проблем" да го нарека.
-
Точно така.Съгласна съм.Не мисля, че е нужно да изпадам в чак такива подробности.
-
Привет!
Включвам се в темата, защото имах абсолютно същият проблем. Преди 6 години ми се появиха първите симптоми и с времето страхът се задълбочаваше....Нещата станаха нетърпими миналото лято, когато цялата ми лятна почивка се провали. Тогава се реших да опитам с психотерапия. Отначало нямаше голяма разлика, но след първият месец започнах да се успокоявам и лека полека нещата започнаха да се подреждат. Първо започнах да пътувам спокойно в градския транспорт, а след това започнах и да посещавам редовно лекциите си, но най-важното е ,че спрях да се страхувам!
Надежда и изход от ситуацията има, просто трябва да потърсите специализирана помощ!
Този форум ми вдъхва надежда и подкрепа като знам, че не съм само аз ! Искам да те попитам медикаменти някакви изписаха ли ти или само терапия ..Ще опишеш ли по - подробно. Ще ти бъда много благодарна, ако ми кажеш от къде си и при кой психотерапевт проведе терапията и какво по - точно включваше тя. Колко често го посещаваше, колко пъти седмично просто и аз искам да намеря добър специалист преди да започна и да бъда по запозната. Още веднъж благодаря.
-
-
Охх .. 10 - 15 години това са много време... Аз дъм така от 1 и половина... Смятам да започна терапия вазможно най - скоро и да посетя гастроентеролог и да спортувам .. Понеже съм едва на 16 и не се виждам като личност... За напред.. От всичко което прочетох немога да си позволя да си съсипя живота седейки.. Трябва да има някакъв начин, няма невъзможни неща все пак с много усилия и воля всичко е възможно!
-
Успокоих се поне малко, че няма да е цял живот.. Ще си потърся добър психолог !
-
А това цял живот ли ще ме тормози и продължава... то влияе на социалният ми живот.. и ми пречи.. Не знам към кого да се обърна и как да направя крачка напред.. Толкова съм объркана.
-
Напълно те разбирам при мен е абсолютно същото. И на мен ми е много трудно мисли, мисли и пак мисли..
И аз това питам за някакво излизане от ситуацията и какво е лечението продължително ли е и какво включва то.. Бих била благодарна ако може по подробно да се опише процеса на лечение.
-
Избягвам обществените нямам спомен да е било на скоро, но аз не че не мога да отида просто постоянно се притеснявам, понеже не винаги съм сама и може да се случи като съм с приятели примерно...
Ходих на гастроентеролог и ми каза, че имам бактерията Хеликобактер пилори и след лечението ми казаха също, че имам СДРЧ ..явно е защото съм по емоционален човек и приемам нещата прекалено сериозно и се е превърнало в нещо като фобия както спомена Д-р Първанов. И търся някакъв изход от ситуацията.. било то с медикаменти или някакви билки.. ако се наложи психотерапия. Затова реших да пиша тук и да поискам някакъв съвет. Благодаря на всички, които се отзоваха !
-
Много Ви благодаря за бързият отговор ..
-
Здравейте , аз също имам голям проблем незнам как точно се нарича моята болест, но определено я има..Ходих каде ли не и нищо, пих хапчета ходих на сеанси малко подобрение имаше и сега пак същото.Та да си кажа все пак какво точно ми е ... Значи проблема ми е от преди около година може и малко по-вече,изразява се в това ,че немога да излеза никаде,защото се притеснявам да не ми се доходи до тоалетната(по голяма нужда) незнам дали отстрани погледнато е смешно ,но аз наистина вече не издържам.Немога да патувам никаде , нито с автобус,влак,кола....Немога да излизам с приятели все пак съм на 16 години , а немога да отида никаде на кафе,на дискотека,на разходка по магазините...абсолютно никаде!Просто като излеза и седна някаде на кафе примерно и започвам да трепера да се потя да ми причернява дори и имам чувството че ще ми се доходи до тоалетна и се прибирам веднага,дори в повечето случаи предпочитам и да не излизам въобще,защото много пъти се опитвах да го преодолея това и да се уберя че нищо няма да ми стане като излеза,но уви!Излизам и всичко по същия начин...Много ще съм благодарна ако ми дадете някой съвет как да постъпя какво да направя за да преодолея това....
От нищо.. нещо - киселини
в Здравословни проблеми. Симптоми и лечение
Добавено
Проблемът е че имам ГЕРБ (Гастроезофагеална рефлуксна болест, киселини) .. често получавам киселини и онази вечер намерих клипче с масаж които помага и намаля кисилините.. на сутринта явно от търкането цяла вечер е станало нещо.. преглъщам и храната и даже слюнката ми присяда... какво може да се е случило... не се повлиява от лекарства.. усещам една бучка в средата където съм се разтривала и ужасно се притеснявам.. някой има ли представа на какво се дължи?!