animalist

Да двама са! или би трябвало да бъдат ,двама! Но при нас не само че съм сама ,но и постоянно ми се намират косури ,недостатъци и отнасям критики! Не съм била добра майка,карала съм се ,и тн! На чужд гръб и сто тояги са малко!Мъжа ми е от тези които си мислят че като оставят пари на жена си и проблемите и отговорностите им приключват,и тя трябва сама да се справя със всичко останало! Детето да ходи на сто неща едновременно и аз да хвърча като финикиец да го водя,да е пълна отличничка ! Да върша всичко сама, и като се прибере в края на седмицата аз трябва да съм ухилена до ушите ,щастлива ,и доволна от живота си! И парите които са били оставени да са в същия брой ! Тогава ще съм незаменимата съпруга!!!!! Чак не мога да повярвам какъв безумен кошмар е брака ! Как в крайна сметка се чуствам сама и самотна най-вече! С хиляди отговорности и без капка признание! На никой не му пука !Страхувам се да не се разболея от нещо ,от притеснение и тревога! Нямам билзки приятели с които да споделям! Брат ми не се интересува от мен ,баща ми гледа само себе си! и така ! Мъжа ми явно се възползва от това че съм в такова положение и той допълнително ме тормози! Защото когато човек се чуства най-уязвим тогава го нападат още повече!

Здравейте отново! Понякога имам чуството ,че да си майка е най-отговорното инеблагодарно нещо на света! Да са живи и здрави децата но все някой трябва да се жертва в тов ада ги изгледа! Одтегчена съм от всичко дори понякога и от тях!Мисля си,че не съм добра майка,че не се грижа достатъчно добре за тях ,голямата ми дъщеря е вечно недоволна,а това ме натъжава още повече! Не се интересува аз как съм,как се чуствам ,изморена ли съм ,от какво имам нужда!Но тя е дете и не разбира! Незнам какво да правя на предела на силите съм!Не виждам път,не виждам как мога да се оправя! Дори и да имам малко свободно време пак съм объркана и незнам какво да правя! Изгубих себе си ,и се чуствам като един безличен човек без собствен живот!

Благодаря ви за отговора! Очаквах такъв отговор! знам за състоянието си ! много ми е тъжно и мъчно! вече незнам дори какво би ми доставило удоволствие! мъжът ми не е от разбиращите съпрузи! постоянно ме упреква,но на чужд гръб и сто тояги са малко! просто незнам какво да правя и на къде да тръгна да намеря себе си! объркана съм!

имам нужда от съвет!! Здравейте! Семейна жена съм имам две деца, с съпруга ми съм близо вече 13 години! Преди време замина да работи в друг град ! Аз се занимавам сама с децата и и постоянно съм ангажирана с тях,едното на училище другото и то си иска своето и така,деца!! Да са живи и здрави! Но проблема е ,че аз не се чуствам добре,идва ми вповече сама да се грижа за всичко! Психически не издържам,одтегчена съм от всичко, от еднообразието , еднотипието ме погълна напълно! С нервите не съм добре и постоянно съм в депресия! Забравих да се усмихвам! А за какво мечтаех дори не си спомням! Когато мъжът ми го няма чакам да си дойде ,а като ис дойде и се караме постоянно и това ме убива бавно! Отстрани изглежда всичко розово и щастливо! Хората ми казват че съм майка героиня но на мен това не ми е достатъчно! Обичам децата си но понякога се одтегчавам и то тях! Обичам и мъжа си ,понякога се разбираме добре и уж всичко върви добре до следващия скандал и каране! Забелязвам ,че когато получавам внимание от някой друг мъж се радвам повече отколкото на внимонието на собствения си мъж!! Значи ли това ,че бракът ми е застрашен и ,че не сме щастливи или това е баналния битовизъм който присъства във всяко семейство,и в някои случаи просто го погубва!! Моля ви дайте ми съвет!! Благодаря!