[Коя наука описва най- добре материалният свят?]

Математиката въобще не е от този свят, а от менталния, тя няма отношение към този свят, но този свят има отношение към нея. Надявам се да разбирате разликата. Ние имаме възможност да схванем наличието на абстрактни зависимисти, но до там си оставаме, създадените ни модели са само абстракции, а не реалности на този свят, такива каквито са обектите на другите науки.

Математичните зависимости нямат отношение към нас, ние имаме към тях когато решим например да помислим колко е 2+2, но не като ябълки, а въобще, за всеки материален обект.

Като частична илюстрация - светлината е невидима, колкото и абсурдно това да звучи на пръв поглед. Ако няма никакъв материален обект, то светлината остава невидима за нас, защото ние можем единствено да видим реакцията на телата със светлината, не и самата светлина. Чрез тези реакции ние можем да съдим за наличието на светлина и толкова. Светлината не е реалност за нас, реалност са реакциите на материалните тела.

[Науката и вярата]

Тезата че "наличието на аксиоми (т.е. минимален брой от начални твърдения) в науката,показва че науката е основана на вяра", според мен не издържа.

По принцип, всяко логично заключение въобще се основава друго твърдение, което е изказано преди това. Следователно неминуемо трябва да съществуват някакви начални факти и твърдения за да има каквата и да е логична верига, т.е. каквото и да е мислене, каквото и да е съзнание или самостойно поведение заложено в машина или изкустевен интелект. Но в крайна сметка наличието на факти е характеристика на съществуването въобще (справка с Витгенщайн), така че би трябвало вярата и съшествуването да бъдат тъждествени.

Ако вярата има подобно степен на общност каквато има съществуването и е тъждествена с него, то каква е ползата от още един термин? Тезата може да се замени с: "Наличието на аксиоми показва че науката е основана на съществуването". Но кое не е основано на съществуването? Науката веднага загубва каквато и да дефиниция. Явно стигаме до твърдение, което не ни води до никъде (твърде често явление в работният процес на правенето на наука, за съжаление) ,

[Границата между реалност (Истина) и илюзия]

Движейки се, понякога ни става скучно и навлизаме е нечии силови полета. Там се налага да се поизкривим и/или повъртим около тях, но вечно кръгово движение няма, движението ни е спирално и идва време да се отскубнем и да продължим с някаква печалба на скоростта. Силовото поле в резултат губи потенциал. Смисъла на изкривеното движение се определя от привличането на силовият център, следователно момента на отделянето от него е момента на безсмислието.

[Науката и вярата]

Ако горното заключение, че вярата е наистина основа на науката, работеше, то с вяра щяхме да строим мостове, компютри и физически теории. Да ама не. От всичките варианти, които този или онзи учен създава и вярва в даден момент че чрез тях може да реши даден научен проблем, оцелява само едно нищожно малцинство, което е способно да мине всички възможни проверки.

А аксиомите наистина не могат да бъдат доказани, но не могат да бъдат и опровергани. Те са като началната гара от която пътуването започва, тя обаче не определя еднозначно кой къде може да отиде, вариантите са неизброими, това бе доказано (от Гьодел).

Иначе компютрите щяха да правят наука вместо нас, а ние щяхме да се посветим на вярата, вместо да плащаме стотици хиляди на университетите.

[Изкуството]

Според мен човешкото изкуство е живо дотолкова, доколкото хората са живи за него. Това означава каква част от жизнените си ресурси (време, пари, усилия) използват за него. Нямам впредвид обаче гледането, слушането, купуването на предметите на изкуството, а личното създаване на изкуство - само това се брои, колкото и малко да е. Вече създаденото се брои на този, който го е създал. Само той знае какво е почувствал и с какво се е обогатил, а потребителите, дори и професионалните критици, само си въобразяват че знаят. Те могат да човъркат с него сърцата си, но за да дойде плод сърцата им изискват много повече от това, а именно - работа през четирите сезона. В духовен смисъл Х. Хесе е описал това в "Сидхарта".

[Широко Затворени Очи]

“Широко затворени очи, свободни от картинния свят” според мен е много добра метафора (в зен стил) на изграждането на вътрешното виждане, на виждането което съзнанието изгражда постепенно и чрез малки стъпки. Според мен този процес е свързан с определени състояния, понятия и обекти, които са в състояние да “извикат” от небитието нужните нишки за изтъкаваното на новата дреха на душата. Всеки трябва сам да намери за себе си работещия процес на това тъкане, той включва много и разноцветни нишки, които последователно търсим в живота си. Всяка от тях е незабравима и незаменима част от богатството, което ще вземем със себе си от тук, богатството “което молци не ядат” според Евангелието. Различните школи има собствени развити системи за обозначаване на някои базисни цветове/вибрации на тези нишки, не смятам че която и да е по-добра от другите, по-важно е с коя е по-разбираема за нас и с нея да можем да работим по-ефективно в дадено време.

При мен, при зен медитация, когато с “широко отворени очи” наблюдавам бялата стена само на педя пред теб, времето се забавя и съзнанието загубвайки потока на визуални обекти започва да “инхилира” бялата стена. Тъй като фокуса на очите отдавна е изгубен, а потупванията с пръчката не те остават да заспиш , концентрацията се премества бавно и постепенно вътре в теб, вместо навън, към обектите на зрението. След медитацията усещането за виждане “вътре” във формите, с които очите ни снабдяват, остава малко или много.

[Как да излекуваме омразата]

Пустата омраза събра мнения колкото и противиположността й - любовта. Ако омразата не върши работа, каквато върши любовта, то защо хората я изпитват? Явно все пак им служи за нещо. Омразата е чувство, следователно би трябвало да върши някаква работа на предимно емоционалните хора, също както и любовта. И тук идваме до вечният факт че българите (и славяните въобще) като са емоционално силно, лесно стават и емоционално обременени. А след тази бременност дали ще се роди любовта или омразата, това зависи от бащата - т.е. ума. Каквото посееш, това ще и пожънеш. Става въпрос за самоконтрол на нереалистичните очаквания по отношение на който/която/което/каквото и да е, накратко: всекидневна работа по разбирането на природата на нещата, включвайки и себе си в тях.

Не че другите народи не са емоционални, има всякакви хора в различните народи. Все пак факт е че западната култура канализира и манипулира емоциите по-ефективно от другите и те не влияят на социума излишно. Японците са добри ученици и макар и източен народ научиха някои добредетели от запада, комбинирайки ги с чувството си за отговорност. Даде Господ - живях и при едните, и при другите. Да се сравняват българите с японците по чувство за отгорност е крайно неподходящо - когато работите вървят зле японеца си прави сепуко, българина - непуко. Затова едните дават мило и драго за да вървят заедно и по план, другите - за да си изтъкват взаимно какви неповторими индивидуалности са и как лошата съдба ги кара да вършат заедно неща които не искат и срещат хора които не обичат, ама от тях да мине - ще претупат и работата и съдбата. После - "пустите калоферци станали калифорнийци".

А по-сериозно - емоционалността не познава отсенки, затова и избира само между любовта и омразата. Те връзват еднакво силно към обектите си. Който иска да е свободен към даден обект стои неутрален, той е най-труден за въздействие от работата, т.е. кармата си. Като пример - в "Откровението" Йоан описва един от епископите, който не е нито горещ, нито студен, но хладен, затова е и неподходящ за работата си и ще бъде "изплют", т.е. освободен от длъжността. Много длъжности не можем да вършим, затова да се самоосвободим от ненужните и да не сърдим че западнярите са "хладни" - те просто са направили това преди нас.

[Честен поглед върху себе си!]

Може ли да придадем на качествата си някаква твърдина , да ги заземим и да кажем , че ги притежаваме вовеки .

Ами , не , май не можем . Всичко тече ,всичко се променя .

Относителни стойности и субективни истини на дадени субекти .

Абсолютното не е в твърдината, нито в изменяемостта. Според мен то е в стремежа към цел, която търпи изменение във формите, т.е. абсолютен е процеса на движение, не формите в които се проявява. Познанието на относителността на тези форми, не отрича движението постигнато посредством тях, но само го уточнява количествено. Това познание понякога се възприема като ограничение, приземяване и т.н., но така или иначе формите са само учебни помагала и те са обречени на рециклиране, следователно познанието на тяхната относителност е част от учебният процес. Богатството и разообразието на формите спомага движението постигано посредством тях, но заедно с това поставя завишени изисквания към тяхното познание и надмогване. Затова е важно да се намери баланса между форми и познание, който позволява хармонично движение със съпровождаща го радост от работата с формите, не поради наличието на тези форми.

[Честен поглед върху себе си!]

Какво значи малък, объркан човек?

Какво е малък объркан човек?Нима някой от вас не е ?В пустинята на безвремието, по прашния път към светлината , кой от вас си мисли че е голям?И от позицията на какъв го заявява?Край някой е минал по силен вятър от думи ,край други по слаб , това е разликата .Но всички сме там на един път без разклонения.Когато пишех горното си представях един път в нищото и едно малко пластелинено човече,без лице, без образ.Това сме ние.?#8221;ругото е илюзия създадена от нас.

Човекът поначало е малък и объркан, това е неминуемо впредвид на неговата "мостова" роля. Живеейки той си създава увереност чрез контакта си с авторитети, както и посредством собствените си опити, доколкото може да си ги позволи. Проблемът му обаче е, че е ограничен във всяко отношение - и от собственото си съществуване, и от благосклонността на авторитетите, и от относителността на собствените си опити.

Изходът спред мен започва с опис на собствената си относителност, т.е. на зависимостта си от чуждите отправни точки. Това е първата стъпка на старото правило: "Познай себе си и така ще познаеш Вселената и боговете!"

[Честен поглед върху себе си!]

Честен поглед върху себе си!Възможно ли е това? Съмнявам се.Опитвайки се да го направя май не виждам много реално нещата.Какво всъщност съм аз!?Малък, объркан човек тръгнал на дълъг път,мислейки си ,че знае от къде идва и надявайки се че знае накъде отива.По пътя пада,после става ,удря се ,понякога боли.Често се изправя сам ,но доста пъти някой му подава ръка,уморява се, но сядайки да почине някой го бута и шепне"давай няма време ,върви"и аз човекът вървя надявайки се че знам накъде,понякога вървя бодро ,подавам аз ръка на някой паднал,но повече, за да изпробвам силата си ,а не толкова, за да го вдигна .Край мен минават ветрове от думи ,думи и аз човекът слушам и вървя , мислейки си че е напред , но дали е така?

Поздравления от мен, това определено е най-честният и откровен поглед към себе си. Относителността на човешкото съществуване е най-тежкият му товар и той трябва да се познава, от това познание идва истинска светлина, не вечният полет на въображението над кукувиче гнездо.

[Коя наука описва най- добре материалният свят?]

Математиката наука ли е? Някой да е виждал в материалният свят математичен обект?

Математиката въвежда логически и количествени абстракции, които целят да отразят обектите на материалният свят и техните количествени отношения. Тези абстракции се вписват в собствени йерархични системи, които излизат далеч от материалният свят и го включват само като едно частно решение. Дори и най-простите уравнения - алгебрични, диференциални, интегрални и т.н. имат множество решения които не са физични, т.е. не са от този свят. Някои от тях може да се окаже в бъдеще че описват някой неизвестен засега аспект на физичният свят, но това не променя много - винаги нефизичните решения са много повече.

Математиката се основава на количествените отношения наблюдавани в материалния свят, и на логическите закони на мисълта, които едва ли са само продукт на материалният свят, както материалистите твърдят. Според мен математиката е подобно на изкуството - хем-хем по отношение на световете, разликата е че изкуството използва общата им качествена страна, докато математиката - количествената. Затова и често има преплитане на интересите на хората работещи в тези две области.

[Свободната воля]

"Свободата не ще екзарх - иска Караджата!" Несправеливостта към хората извиква насилие като отговор. Разглеждането

на това насилие само по себе си е любим подход на манипулаторите на историята, а и на настоящето, и от всички времена. Христос например бе осъден след бичуването на търговците в храма, ако и да бе посрещнат с почести дни преди това. Несправеливостта е като бент, който някой строи на планински поток. Рано или късно, ще се събере достатъчно вода и тогава всеки който се случи на пътя на

потока ще бъде пометен на общо основание, виновен, невинен - все едно. Умните хора стоят далеч от мераците на бентостроителите,

и избирайки прераждане, и после през живота си.

По-подробно това е обяснено в "Бхагавад Гита".

А относно словото - ценно е това слово, "което носи свобода за твоята душа" (по песента на Учителя), защото само "Истината ще ви направи свободни". Чак след това може да се говори за свободна воля.

[Какъв е правилният въпрос?]

Много неща се правят по необходимост - искаме или не, но при дадени условия трябва да ги свършим. Дали правим тези нещата с желание или нежелание е въпрос на нашата собствена нагласа и също доста зависи какво се налага да правим. Още в началото дадох пример с Христос и горчивата чаша, но този пример явно се изплъзна от коментарите. Искаме или не, но "заземяването" ни е една необходимост, с желание или нежелание все едно, сметките трябва да се плащат и задълженията трябва да се посрещат защото сме дошли да работим на Земята. Ако житното зърно не се "заземи" и не изстрада това заземяване, какъв плод ще донесе, във въздуха например? Въздушните копнежи са по-красиви, но не са в този свят и но не носят плод в този свят. Духовният символ на това заземяване е котвата която ни държи в този свят, тя е и в подписа на Учителят.

Както и да е, това е само моето мнение. Аз лично искам да знам безжалостната реалност на нещата и точно колко са сметките за плащане, не чета ню-ейдж алабализмите и не ползвам кредитната карта на въображението си и илюзорната свобода която той дава със закъснелите си дати на плащане и съответните лихви. Предполагам че при другите нещата са по-лесни, но всеки знае себе си и не ми се гадае. Желая ви успехи!

[Какъв е правилният въпрос?]

Предполагам с фугасата обозначаваш че третия етап съответства на разрушението. Все пак фугасат означава внезапно разрушение, което не винаги я вярно. В индийският вариант на термините е Брама-Вишну-Шива. Шива наистина отговаря и на смърт и трансформация.

[Какъв е правилният въпрос?]

Котарака да не е взет от "Алиса". Вечно усмихващият се котарак от който накрая остава само усмивката? Да не стана така и с Буда... Все пак съотвества на играта на Абсолюта от която остава само смехът, когато завесата се спусне.

[Какъв е правилният въпрос?]

А до моите големи думи: до Истината се отива през Любовта и Мъдростта това е базисно твъдение още от древността. Има и директен път, но той е много стръмен. по повод на темата критерии на истината стана въпрос за това.

Забележка към превода на цитата: Правдата и Истината са различни понятия, отговарят на различни лъчи в Пентаграма и са обяснени в "Учителят говори".

[Какъв е правилният въпрос?]

Не съм лекар, само го проверих при лекари. Колкото до отговора на Пилат, той е като смисъла на усмивката на Буда. "Има време за всяко нещо под небето." според Соломон.

[Какъв е правилният въпрос?]

Всичко е вярно. Е и?

Не мисля че раздразнение от Българската действителност

и негативни емоции могат да променят ситуацията?!

Виждам че си в лошо настроеие. 

Може би е време и да се поразвеселиш малко?

Съгласен съм, затова и не ми са даваха кокретни примери, те винаги ми развалят настроението. Всяко поколение си има задача и изпитите са покрай нея.

По оптимистично: Според мен Адам Кадмон (световният човек) е затънал в консумация и покрай това черният му дроб (България) е прояден. Хубавото е че това е единственият орган в човешкото тяло който може да се регенерира. Достатъчно е да остане една здрава част и след операция тя се разраства и въстановява целият черен дроб, това всеки лекар го знае, на това е основана легендата за Прометей и т.н. Вероятно това има в предвид Учителят че "и 100 хиляди българи да останат са достатъчно". Това все пак е повод за оптимизъм.

[Какъв е правилният въпрос?]

Какво всъщност искаш да докажеш или покажеш?

В свободното време има един милион глупави занимания, с които можеш да си запълниш времето, но ние тук не го правим. Вместо това сме в сатсанг. Сатсанг-среща на всички заедно в знанието и заради знанието. Запазване на нашата съсредоточеност в непреходното. Всички сладки удоволствия получени от живота, ни правят пусти, бедни. Разговорите за духовността ни възвисяват. Подтикват към състрадание, принадлежност и любов.

Мислех че е ясно, ама дали в сатсанг ще е ясно, това явно е друг въпрос. А именно: логиката която разви че ако нещо се прави с нежелание има в крайна сметка негативни резултати е невярна. Тя се среща в много "ню ейдж" книжки, които са най-малкото смехотворни. Дадох един пример, но реалният живот е пълен с примери. Както и да е, карайте си сатсанга. Като свършите и решите да помислите малко - свиркайте.

[Какъв е правилният въпрос?]

Хубав стремеж, когато "знаем малко" по някаква тема

Може би са необходими по-конкретни теми?

Виждал съм народи много по-бъбриви от българите.

Може би имаш пред вид разминаването между думи и дела?

Този форум е форма на радж йога за който може да го използва по този начин.

Повечето от участниците са чели книгите на Учителя и използват речника на Учителя. В него "големите думи" означават точно определени реалности, за тези които са ги преживели в живота си.

Виждал съм единствено по-лоши форуми в интернет досега.

Ползата от него зависи от отношението ти със сигурност.

Конкретно? Кое за теб в нашата действителност в България е най-лошото?

Оказва се че трябва да отговарям на конкретен въпросник без да знам нищо конкретно за този който пита. Това не е ли най-малкото странно? Хайде да го раздаваме по-скромно и да слезем на Земята.

"Кога стана калайджия, кога си очерни челото?".

С книги и речници ще се хвалим... Тъй нареченото преживяване на големите реалности е че нещо ни е било показано когато сме имали правилната нагласа (например на Молитвения връх) или сме били спасени от трудна ситуация (например в снежната виелица под Мусала). Имал съм ги аз. И какво от това? Да не излезе че сме разбрали Любовта и Мъдростта и Истината покрай това? Чели-научили. Учителят ги използва и ний покрай него ние ги повтаряме. "Барабар Петко с мъжете". Имаме известни малки постижения, но другото в въображение. Върши работа до известно време, но въпросите си остават и големите термини няма да ни помогнат да си вземем изпитите, нито Учителят ще дойде да ни подсказва как от големите термини да изведем отговорите. Трябва да мислим с главите си, а това съвсем не е същото като общите приказки и цитирането на големите термини.

Същата работа и с България. Не съм дал конкретни данни. но те за споменаване ли са? Преди време писах по темата за илюзиите, но има и други. Най-бедната страна в Европа или "спори" с Албания за това място, с най-бързо намаляващо население в Европа, с най-наивни изборни резултати от 17 години насам. Като цитирате Учителят защо не цитирате и негативните му оценки за България? "Имате няколко министър-председатели убити като кучета по улиците." (бройката междувременно доста се увеличи). "Ако България не приеме това учение ще се загуби като държава, дори няма да се знае къде е билa" (натам отиваме).

Виждал съм народи много по-бъбриви от българите.

Да "видиш" дори един народ е трудна работа за един живот. Както и да е, не е мястото да изброявам страни и континенти за доказателство.

[Какъв е правилният въпрос?]

Всяко нещо се вижда или чува за пръв път, и това по-скоро е правило, отколкото изключение. Ако работата ставаше само с позитивни енергии и Христа щеше да избегне горчивата чаша (макар и "ню ейдж" книжките да казват иначе). Позитивни-негативни енергии, по-важно е движението между тези полюси, не застоялата вода и тъпченето на едно място с общи приказки. Както и да е, всекиму своето.

[Какъв е правилният въпрос?]

За форума - аз лично имам полза от него, уча се на много неща, например как ако сме малко по - конструктивно настроени, а не тънкообидни, много ще допринесем за действителността и не бихме виждали критика там, където я няма. Това важи и за мен, най - вече. Както и да е, отново се убеждавам, че всеки вижда това, което иска да види.

Това ако е отправено към мен е явно недоразумение - нито имаше критика за която да се обиждам, нито пък мнението ми бе от вчера или повлияно по някакъв начин от някого. По начало, ако ми се пишеше тук, мненията ми щяха да бъдат стотици, а не трийсетина. В последния си постинг събрах няколко мои мисли отпреди доста години, а цитата бе само увод към тях. Единственото което ме интересува в търсенето ми е качеството на изразените мисли, обидчивостта и сантименталността не ми вършат работа. Аз съм от прагматичните търсачи - за мен търсенето е само за да намеря.

[Какъв е правилният въпрос?]

Горната дискусия не показва различни ценностни системи, самият факт, че тя се състои в този форум е доказателство за ценностите на участващите. Горните мнения показват само нива на израстване на съзнанието. А отхвърлянето не е най - удачното постижение за един духовно извисен човек.

Съзнанието е термин с по-голяма степен на общност от "ценностна система". Какво ни помага той тогава? Заменяме един термин с друг и решаваме въпроса? Да ама не, защото различните степените на съзнанието са много по-трудни за дефиниране. Ценностната система е по-конкретен термин, в случая на спора ставаше дума за това кой как избира да използва времето което му е отредено: предимно за духовно търдене или предимно за обезпечаване на материалното съществуване на него и близките му. Кое съзнание е по-извисено? Ни най-малко не може да се каже. Може да се каже само че става дума за избор на що е правилно, което зависи от съответните ценности.

Оттам и дефинирането на "правилен въпрос". По начало, въпроса сам по себе си не е нито правилен, нито неправилен. Той може да стане такъв само ако се отнася към вече дефинирана система на "правилното" и "неправилното". Тази система не може да бъде глобална, нито фиксирана във времето. Дали я наричаме "йога", "кръвна връзка", "духовно отдаване", "религиозен дълг" и прочие, нищо не се променя принципно, винаги става дума за възприета ценностна система. Тя не се възприема случайно, нито от днес за утре. Тя дава стабилност на личността. Съзнанието е термин доста по-голям и от личността и в случая само внася неопределеност.

А за духовна извисеност нямам претенции от доста време, нито оценявам чуждата. През първите години и аз режех наедро, големите термини като "Любовта", "Мъдростта", "Истината" и т.н. ми бяха дежурни. Сега се старая само да мога да кажа най-точно малкото което знам в действителност, защото ако не го изкажа прецизно, има опастност да загубя и него в потока от големи думи.

Затова моето мнение е че ползата от форума е малка. Вече смятам че бъбривостта е най-тежкия кръст за българите. Ако не украсявахме толкова много действителността с думи, можем много да подобрим в нея.

[Какъв е правилният въпрос?]

Горният дава добър пример на софизъм (буквално "мъдрост"). По времето на Сократ софистите (означава буквално "мъдреци") са били прочути със ораторските си способности и привидно логични разсъждения с които могат да доведат слушателите до всяко желано от тях заключение. Като демонстрация всеки добър софист можел последователно да убеди слушателите си в две противоположни твърдения. Така изработвал и доста пари защото много влиятелни хора им ставали ученици. При гръцката демокрация решения се вземали след като се изслушат ораторите и затова тези които искали да повлият общественото мнение се нуждали от способностите на софистите. Сократ се отказал да бъде софист т.е. "мъдрец", само приел че "обича мъдростта", т.е. е философ и задавал последователно въпроси на софистите. Накрая ставало ясно, че вместо логика софистите представят словесни манипулации с определена цел. Всичко това е записано в "Диалозите".

За съжаление в наши дни духовността бе профанизирана с общ приказки и стана за смях. В духовните термини влиза все и вся, няма нужда от много мислене за сътворението на някой "ню ейдж" алабализъм. Навремето Г. Радев се опита да подреди малко дефиниции в "Учителят говори", но кам го Сократа?

[Какъв е правилният въпрос?]

Правилният въпрос е различен за всекиго и за всяко същество въобще. Той се определя от съответните им разбирания: що е "въпрос", що е отговор и що е "правилност". Тези разбирания се променят във времето и следователно се променя и въпроса и отговора. Те могат да съвпаднат в даден момент от време с разбиранията на някой друг, но това е едно временно състояние. Затова дори и въпроса на някого може да е с готов отговор за друг, и отговора за един да е е само начало на въпрос за другиго. За да се постигне що-годе яснота в тази ситуация е нужно да се изяснят възприетите ценности и схема на мислене, а това изисква много анализ и време. Целенасочено с това се занимава философията, а останалите науки се занимават само с въпросите в своите сфери. Един класически пример са "Диалозите" на Платон, те изискват сериозна работа, но и много дават.

Горната дискусия разкрива различна ценностна система на участниците и следователно не може да се очаква достигане до що-горе единен "правилен въпрос". Промяната на ценностите е сериозна работа. Дори и самите мисли логически да потвърждават или отхвърлят едни или други ценности, тези ценности не могат да бъдат променени с дискусии, защото те са базисни, по-статични и дават стабилност на личността, честата им промяна струва прекалено много и внася нестабилност. Затова не очаквайте много от подобни дискусионни форуми ако сте щастливи с ценностната си система. Ако ценностите ви подлежат на промяна ще го разберате от доста по-важни събития отколкото сравнението им с чуждите ценности и техните "правилни въпроси" и съответни отговори. Всеки има своя програма за работа със съответно разписание във времето. Ако сте щастливи с нея е по-добре да се концентрирате на нея.