[Коя е най-езотеричната наука?]

Да, въпроса изисква осмисляне на науката и езотериката едновременно и за целта е нужно да се дефинира обща база за двете направления. Без съмнение това е човекът с неговите две основни способности: да мисли и да чувства. Има много илюстрации на тези дадености (например полукълбата на мозъка е базисна такава), но ще ги пропусна поради липса на време, а и всеки може да потърси в мрежата.

Чувствеността е по-стара, по-развита, по-пълноценна и като резултат - по-лесна за изява. Мисловността е значително по-млада, появява се в зародиш едва при най-висшите бозайници, все още е много далече от пълното си развитие (сега хората използват около 5% от умственият си потенциал). По тази причина мисловността е все още частична и неефективна, благодарение на външни инструменти (компютри например) тази ефективност може да се увеличи, но само екстензивно. Мисловнността е още значително по-бавна, изисква специални условия и усилена тренировка.

Абстрактното мислене е изява на що-горе развита (т.е най-малко средна) мисловност, а мистичното изживяване на реалността е изява на развита емоционалност. Науката е събирателен термин за конкретните и методологични резултати на колективната абстрактна мисловност, а езотериката на резултатите на мистичното изживяване, което е предимно субективно. Явно е, че те не могат да бъдат обединени по друг начин освен в осмислянето на пълнотата на човешкото съществуване посредством мисловността и емоционалността. Те насочват човека навън, към заобикалящият го материален свят (мисловността), и навътре, към духовните му измерения на съществуване. Следователно научното познание лесно може да се предаде информационно и да бъде оценено обективно, мистичното не. Това води до тяхното често противопоставяне от тези от хората които не са се развили хармонично.

Така че отговора на въпроса за всеки отделен човек се определя от пълнотата на неговото съзнание. Тя е резултат от много фактори и те трябва да се познават за да може да бъде оценена. Болшинството от хората се самооценяват спрямо средно-статистическите критерии на обществото (или групите) в което са включени. В този смисъл следва че нивото на мисловността и емоционалността на тези общества (групи) определя коя от областите на науката се доближава до тяхната духовна реализация.

[Смъртта – какво е отношението ви към нея]

Да, това е шега, но не е ли полезна? Някой неща са толкова сериозни, че можем да ги кажем само на шега. Ако ти е скучна, разбирам те, не си струва да четеш каквото съм писал. Аз често съм в същата ситуация по отношение на планините от общи приказки, затова и идвам рядко.

Обаче всички доста видяхме и платихме определена цена за това, така че не си стува да го забравяме. Така че нека го използваме и моделираме "Свободата, Санчо, е на върхът на копието и е за достойните за нея" (свободен цитат), ако и да нападаме вятърни мелници.

[Смъртта – какво е отношението ви към нея]

Да, Диан, то царството ей тъй, самичко ще се стовари отгоре ни.

Няма ли да дойде само, неканено, изведнъж и неочаквано? Не може да бъде, в Библията второто идване на Христа е описано точно така - когато най-малко очакваме, неканен като крадец посред нощ и прочие, тука има учащи Библията и лесно ще приложат километрични справки.

Като и да го усукваме с тълкуванията на Библията, но звучи много превратаджийски. В България имаме опит с превратите, дето после излиза че са били всенародни революции. Най-малко става дума за постепеннен растеж на съзнанието, по-скоро става дума за страх от съда, който престои. И тогава ще е важно кой пее в ангелския хор, ако и да е с ярешки глас.

Всичко е предопределено като план - това е същността на закона, но не забравяй, че именно свободната воля ни докара до това дередже. За мен тя е окови в този и вид, но факта, че ми тежи е показателен за наличието и.

Ясно кой ще пее в хора. После ще се наложи да оградим царството със стена за да не бягат неосъзнатите в ада. Накрая напук на всички предсказания ада ще спечели, но нищо ново под слънцето. И капитализма спечели ако и победата на комунизма да бе исторически обоснована и научно доказана.

Причината е проста - на Абсолюта не му се гледат скучни игри обосновани с недомислици. Преди време писах в темата "Защо е всичко?", че всичко съществува за да развлича Абсолюта. Черно братство - Бяло братство са само шахматни фигури на дъската. Важно е дали играта е смислена и интересна. А и няма и кой да се сърди, защото Абсолюта играе сам със себе си.

[Смъртта – какво е отношението ви към нея]

В Царството няма мнения. Има чисти възприятия. Мнението е предмет на Егото, както пък му е и предмет класификацията на отсрещния изказ - дали е мнение, или възприятие. Някои хора го наричат констатация, но често използват тази дума за да извинят пред себе си себе си...

Венци, рабрах ти тънкият намек. Мнението ще стане мръсна дума. Да пишем във форума докато не дошло царството., че после ще гледаме този форум през крив макарон!

Ще "констатитаме" че Венци ни спуснал правилното си мнение за "възприятие". Егото ни автоматически ще бъде нулирано, а с него и творческата способност за изказваме мнения. Е, ще ни оставят малко его за да можем да си правим самокритики от време на време, когато се реши че не сме духовно активни през ДУЧ-а (духовната учебна година), за да не можем да извиняваме себе си пред себе си с констатации.

[Смъртта – какво е отношението ви към нея]

Въпросът е да разберем за кой ближен наистина става дума тук! Кой може да ти бъде ближен? Кой е най-близо да "теб"? Ближен ~ близо.

Този въпрос бе зададен на Христа и той отговори с притчата за самарянина.

Как би могъл да помогнеш на някого, преди да си помогнал на себе си?

Как ще изведеш някого до Светлината, ако сам не знаеш пътя до там?

Най-добрия начин да помогнеш на някого е първо да помогнеш на себе си.

Това обобщение отива много далеч. Бодхисатвите ли не знаят пътя до просветлението? Интересно кой го знае тогава? Става дума за това че те искат да го направят последни, а това съвсем не е едно и също. Проблемът е че ако това тяхно решение се представи като единствено правилно се губи връзката с нашето реално състояние, което е горе-долу същото като тези на които искаме да помогаме. При него е по-логично да помогнем първо на себе си за да можем после да помогнем на другите.

За егото истината винаги е лозунг.

А кой дефинира що е истина? Явно някой с най-малкото его. Всеки друг с различно мнение относно истината да си оправи първо егото. Ако в Царството всички се очакват да имат еднакво мнение с което да покажат "духовно правилно" его, то в това царство вече бяхме. Служехме на тези дето уж трябваше да служат на нас, а и още служим - например "министър" означава слуга. Ако Господ спаси народа от тези, дето уж му слугуват ще се приближим до Царството.

[Смъртта – какво е отношението ви към нея]

Преди няколко дена един човек ми каза "В Царството Небесно човекът живее заради другите".

Дали наистина е така? Много прилича на лозунг от времето на социализма по повод на бъдещият комунизъм, дето никога не дойде.

Думите на Христос са: "Обичай ближния си като себе си". Не е казано да го обичаш повече от себе си, нито обществото от ближни (т.е. другите) повече от себе си. В това равенство на обичта има дълбок смисъл, според мен. Бог се отразява и в малкото и в голямото, следователно не са ли те еднакво важни? Да се чувстваш напълно равен с другите във всичко бе един важен изпит за мен. Преди това първо по критериите на материалния напредък смятах че е по-добре да мислиш първо за себе си, после по критериите на духовният напредък смятах че трябва да мислиш първо за околните, например в будизма бодхисатвите се молят да постигнат нирвана последни за да могат да помогнат на всички страдащи същества да го направят. Не съм вече сигурен че това е правилно. И в самолетите стюардесите обясняват че трябва да поставиш кислородната маска първо на себе си преди да се опитваш да помогнеш на околните да си поставят тяхната.

[Думите]

Всъщност съм забелязал как навяващите усет за съвършенство думи например в някой стих или песен сякаш са способни да ме "хвърлят" в Безименното и Неназованото.

Безименното и Неназованото са подходящи думи за указване на по-висши състояния на съзнанието, които все още не са "населени" с думи и етикети. Когато все повече хора навлязат с тях и те трябва да бъдат "именувани" и "назовани" за да могат тези хора да се разбират взаимно за какво говорят. От друга страна, хората които не са още навлезли в тези състояния на съзнанието по необходимост трябва да си обясняват тези думи използвайки въоражението си. То обаче е подвеждащо и затова е нормална практика "новите" думи да се използват само между тези които ги разбират от първа ръка, т.е. чрез навлизане в по-висше състояние на съзнанието. Самите "нови" думи са били обозначаване със символи, фигури, цветове, картини и дори цели архитектурни постройки. Примери за това има много и са дадени на много места където се анализират окултните общества.

Учителят на едно място оприличава думите на паници, които след известна употреба се очукват и трябва да бъдат заместени с нови. В този смисъл новите паници трябва да се използват по предназначение.

Поетите имат предимство в това отношение защото и без да държат "новите" си думи в тайна те си остават като нови поради неспособността на прозаиците да ги използват. Изискванията на мерената реч играят ролята на ограда.

[Шамбала, Агарта...]

Да, най-малко като пожелание за размисъл. Въображението е често подвеждащо, затова се оприличава на полумрак, там където светлината и тъмнината се срещат. Например Г.И. Гурджиев го определя като най-голямата пречка за духовна работа в съвременната епоха. А той е живял едва в ерата на окултните романи и радиото. После обаче дойде телевизията, а сега и Интернет снабдява всеки интересуващ с какви ли не фантазии и информации. Всичко това яде време и сили, но предвижва ли и с една стъпка напред и ако все пак го прави то каква е цената на тази стъпка?

Изпитвал съм лично и с приятели на Рила реалността на скрити за нас духовни същности. Също така обаче съм губил доста време в четене на окултни фантазии. Причината за това според мен не е "относителността" на нашето съществуване, а скуката и желанието за лесно навлизане в невидимите сфери. Работата по разширяването и повдигането на собственото съзнанието е доста по-скучна от развихрянето на въображението четейки литературни описания или гледайки филми. Само дето не е същото и продобивките са минимални и направо чиста загуба щом се сравнят със загубеното време.

[Шамбала, Агарта...]

Шамбала и Агарта определено са в "зоната на здрача". Има ли смисъл да вихрим въображението си като канализираме негативните лунни вибрации? Реалността е важна, там обилната слънчева светлина определя задачите ни.

А когато дойде време за Шамбала и Агарта ще дойде и ясна информация. А тези фантазии са за да забавляват скучаещите от ежедневните си задължения домакини, секретарки, медицински сестри, студентки и прочие любители и любителки на "зоната на здрача". От забавлението има нужда, но има ли смисъл да го обличаме в духовни понятия? Четете научна фантастика или Толкин например, той поне не се е изкушил да представя Средната земя като същестуваща там някъде в "зоната на здрача", граничеща с Агарта и Шамбала, където Дон Хуан посреща залеза в компанията на Анастасия. Толкин е писал "Властелина на пръстените" като пенсиониран професор по стара английска литература и явно не си е падал по шашмите.

[Думите]

Мнението ми не е реплика към стиховете или което или друго мнение преди мен, затова и не съм включил указващ цитат. Разделението на западен, източен, наш и чужд, духовен и светски са отново само думи, или по-точно етикети. Разлики има на всички планове, но те са разлики в съзнанието, а видимите планове са аналогични на невидимите. Думите могат да улеснят или затруднят обмена между различните съзнания, зависи как се използват. Ако не се използват думи обмен е възможен, но отново за тези които могат да го извършат. Това което разбрах при контактите си с много хора с различно съзнание от далечни страни го написах. В едно изречение: трябва първо да се разберат състоянията на съзнанието на двете страни, после трябва да се намерят думите за обмен. Иначе - "Казана дума - хвърлен камък", помъчи се да я върнеш обратно. В някои култури подобни неща се учат в училищата и то в детайли.

А къде е истината е голяма тема. В "Учителят говори" се обяснява че истината не е въобще в материалния свят. Дали ние усещаме истината там където е, както сме си в България, се вижда по резултатите. Христос каза: "Аз съм Истината и Пътя, и Живота" но не се хвана на уловките на фарисеите. А ние си оставаме само с казването. После думите виновни...

[Думите]

Дали думите са проблемни или обмяната им? Според мен второто. За да станеш майстор на думите трябва добре да разбереш какво обменяш с тях, а именно - състояния на съзнанието. Има и други начини като зрителни (филми напр.), вкусови, обонятелни и прочие, но думите са най-лесният и най-евтин начин. А съзнанието е нашата основна и всъщност единствена собственост. Затова употребата на думите е един от критерите за състоянието на тази собственост. Но темата е голяма за постинги.

Западнярите са по-добри майстори на думите. На английски например "купувам" се използва и в слисъл дали приемам/вярвам на думите на някого. Българите лесно купуват докато накрая се окаже че са останали без доста капитали (време, сили, имотите на Симеончо и колко ли още примери). После думите били виновни.

[Коя наука описва най- добре материалният свят?]

Въпросът не е коректно дефиниран. Той приема чв понятията "наука" и "материален свят" са априорно ясни и на тази основа се изисква избор на "тази" от науките която описва "този" материален свят. Явно тук има логически противоречие, защото се успоредно с яснотата на понятието "наука" във въпроса се налага неявно и съществуването на множество науки. Ако е така, то тогава същестуват и множество аспекти на материалния свят който те описват. Следователно самият въпрос губи смисъл защото както и аспектите на материалния свят са част от него без да го описат пълно, така и видовете наука трябва да са само едно непълни аспекти на науката въобще.

Ако това ви се струва много неясно, прочетете го няколко пъти. Така поне правя аз с философските въпроси.

[Границата между реалност (Истина) и илюзия]

"Винаги гладни за Истината да сме", но дали накрая няма да умрем от глад? Защото всяка полу-истина, четвърт-истина и прочие примеси, накрая трябва да ги повръщаме с всички свързани последствия. Виж примера от политиката по-долу.

Моето лично мнение е, че българите специално имат тази нагласа да търсят истината, това ги прави недоволници и критикари, все подаръци от Сатурн. Учителя бе казал, че "Сатурн много стеснява, но единствен той води към истината. Ако искаш да узнаеш истината, питай някой сатурнианец." Само дето съдбата българска хич не е за завиждане. Точно според поговорката "Вода носи жаден ходи" и българите все търсят истината и все излъгани ходят. Наскоро дори поставиха рекорд по наивност в света като повярваха на Кобурготски и му подариха земите си. Навсякъде по света се чу, че имало един народ дето вярва в царя от приказките и той разбира се, ги пракарал. Наивността не е лошо нещо, но не подхожда на Сатурн. Явно сме зле аспектирани от Луната, тя е по фантазиите, излишната чувственост и любопитност.

Затова дали не е по-правилно да спрем лунното влияние, да спрем да търсим Истината от хората, от информациите, от мрежата, дори и от този форум, а да все опитваме всеки ден да я търсим само в себе си? Тогава не бихме вярвали и на полуистините и на "вълците с овчи кожи". За да разберем това, трябва да направим опит. Аз почвам от днес. Ако се откажа ще ви се обадя с постинг. Сегашният ми постинг е 22 (брояча не е верен, показва 23, истината преди всичко).

[Критерии за истинност]

Тогава говорим за различен Христос. Христос, който аз имам впредвид възкръсна външно, бе пипнат от Тома, яде с апостолите и живя с тях около 40 дни. Победи света на греха като върна в Себе си живота, преди това получен и взет от света. Остави думите: "Дерзайте, аз победих света."

А след външната смърт всички възкръсват вътрешно, независимо дали са разпънати или не. И престъпника отдясно на Христа получи обещание да бъде с Него в царството Му още същия ден.

Не виждам смисъл обаче да влизаме в спор. Главният проблем в духовността е субективността и неяснотата на думите, няма нито една дума, която да се разбира обективно по един и същи начин, да не говорим за големите понятия като душа, дух, Христос, Любов, Истина и т.е. Можем да си губим времето до безкрайност изяснявайки какво всеки всъщност има впредвид. Затова аз още преди доста години реших всичко да адресирам само към себе си. Така че всичко, което съм писал в този форум са мои лични виждания, които съм казал на себе си преди време по повод на сходни въпроси.

[Критерии за истинност]

Ако е така то вътрешния човек няма нужда нито да говори, нито да очаква мнение от вън или каквато и да е външна информация, защото тя минава през "външния човек". Тогава какъв е въобще смисъла от "външния човек" в търсенето на истината? Така или иначе той си остава една несъвършена обвивка, която по-скоро изкривява информацията, отколкото я предава до "вътрешния" и до още по "вътрешния" човек (не в смисъл на връзкар ).

Според мен да се набляга на разликата между "външен" и "вътрешен" тях е по-скоро бягство от действителността. "Каквото е горе - това е и долу"е казал Хермес. Христос бе разпънат външно и възкръсна външно. Не вярвам че някой да има особени вътрешни качества, които обаче не могат да намерят път до външния му човек. Ако пък има кармични причини за това, то те са известни на "вътрешния". Има съответствие между нещата на всички планове. Има една поговорка: "Трябва да убиеш дракона сто пъти в сърцето си, преди един път наяве". Докато не го извърши наяве(външно) и вътрешния човек е само мечтател като външната си обвивка.

[Критерии за истинност]

А кои тогава е критерия за истинността на Живота? Например от евангелията:

"В Него бе Живота и Живота бе виделина на человеците"

"Няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за приятелите си"

и от философите (Лосев) (link http://lib.ru/FILOSOF/LOSEW/life.txt):

"Я когда-то убивался и изнывал, наблюдая звериную жестокость и кровавые

страдания в животной и человеческой жизни. Но теперь я спокоен. Кто видел мало зла, тот хлопочет, суетится, ерзает, ужасается и убивается. Но кто знает, что весь мир лежит во зле, тот спокоен, ибо самая эта суета мира как лежащего во зле уже сама по себе предполагает, что мир не есть зло, что это его временное состояние, что существует истина и правда, превысшая жизни, и что каждому велено природой отдать свою дань и злу и добру. Не волнуют меня сейчас римские императоры. Но это -- только потому, что жизнь выше их кровавого сладострастия; и это потому, что есть превысшая, общечеловеческая Родина, которая есть твердыня добра и истины и которая может велеть вступить мне в смертный бой и с римскими и со всякими иными императорами. А знать веления Родины, своевременно их воспринимать--дело величайшей человеческой мудрости. Главное, что есть опора против бессмыслицы жизни, есть твердыня, превысшая судьбы и есть внутренняя и несокрушимая цитадель презрения к смерти, есть любовь и жертва, есть подвиг и счастье самоотречения, есть в самоотречении для других и для Родины самое сокровенное и уже действительно

несокрушимое самоутверждение, самопорождение.

Пока наша жизнь мятется и страждет, пока наша жизнь неустроена, полна

злобы и насилия, пока мы умираем под пятой неведомой судьбы, -- одно из

двух: или жизнь, согласная с родным и всеобщим, с Родиной, и тогда она --

самоотречение; или жизнь вне связи с родным и всеобщим, с Родиной, и тогда она -- бессмыслица.

Необязательно, чтобы человек во что бы то ни стало умирал и жертвовал

своей жизнью. Для этого должно быть особое веление Родины. Но и всякое страдание и труд на пользу Родины, и всякое лишение и тягость, переносимое во славу Родины, уже есть или иная жертва, или иное самоотречение, и осмысливается все это только в меру жертвенности."

[Елегантната Вселена. Теория на Всичко.]

Да, омхара, така е. Макар и много твърдения да си написал, нека приемем че всички са верни. В мрежата има и какви ли не митологии и случаен и неслучаен информационен шум по тези теми, но може ли да бъде друго? Знанието сега е сила, а там където е властта и силата, винаги е имало конспирации. Това е нормално. Така е било винаги. И по времето на Кришна е имало конспирация и се е налагало да поучава Арджуна, и по времето на Христа я е имало и Той сам е дал пример. После религията стана сила и богомилите и другите свободомислещи пак платиха цената на конспирацията че "всяка власт е от Бога". И т.н.

Какъв все пак е смисъла на това и защо е допуснато от висшите сфери щом техните умове не са дуалистични, а синтетични? Това е важният въпрос. Според мен това е изява на закона за действието и противодействието. Ако противодействието липства, не може да има действие, поне тук на физическо ниво. Например ако няма съпротивление на колелата колата не може да потегли, пък ако ще да има и най-мощният мотор. Равенство на действието и противодействието е факт, само в момента на покоя, после колата тръгва и придобива инерция. Силата на съпротивление е най-голяма в началото, затова се тръгва на първа скорост, а после става лесно да се поддържа инерцията (съпротивлението на хлъзгане е по-голямо от това на търкаляне). Не можем да очакваме чудеса на скоростта на този етап, а противодействието само ще накара знаещите и можещите да се научат да работят и жертват (ще изпита мотора за дългото пътуване). Няма пример в историята някой да е потеглил от само себе си, без проблеми, работа и жертви, не и в този свят, не и за този залог. Следвайки старите методи и старите залози може да постигнеш само това, което е било постигнато преди, нищо повече, дори по-малко защото полето е променено. Успех, омхара!

[Елегантната Вселена. Теория на Всичко.]

Прав, омхара! Така е.

Обаче...

Умът ти е твоя работен кон, на който може и да не му се работи и върви по Пътя. Ума ти е този, който чете Библията. На него му е добре да не го тренираш и да не го затормозяваш с трудните научни въпроси, приятно му да се въобрази че е намерил правилния път и без да се труди като учените, дето все проверяват всяко твърдение под лупа. Ума ти не ще се потруди да търси сам пътя да служиш на Бога, не, умът ти те накара да служиш предано на някой гуру който ще ти води с лесни обобщения. Ако пък искаш успокоение, пак лесно ще го намериш от други умове на яваш - яваш. Ами да, щом фарисеите и книжниците са се отнесли зле с Христа преди две хиляди години, значи в духовността няма полза от много знание и мислене. А главата ни е дадена само за украса, за гримиране, фризиране и поддържане. Струва ли си да я оплешивяваме от мислене като учените само за да отговорим на въпроси, дето отговорите им ги пише от памти-века. Нали е казано че "всичко е вибрация", има ли значение в кое измерение? Няма, разбира се, а и нали ума ни за секунди ще ни изфабрикува едно правдоподобно твърдение. Ние знаем отговорите, а Пътя за да стигнем до тях не ни интересува и твърдения не ни се доказват. Прав си, омхара!

[Критерии за истинност]

Достигаме до вечния извод, че не сме се разбрали взаимно, че всеки е прав за себе си тъй като е и явно по-напреднал, то щом другите не са прави за него, значи не са прави въобще. Трудно можем дори да поставим ясни и общи въпроси, всеки говори по своите си избрани въпроси. Както и да е, "нивата е голяма, има място за всички".

Все пак имаме развитие, на доста форуми е достатъчно да има някоя правописна грешка за да стане ясно че чуждото мнение е грешно. Тук се оборваме със справки относно точни дати, имена, точните български термини и прочие лесна информация от мрежата. Трудните въпроси обаче си остават и Господ няма да слезе от небето за да ни ги реши. А щом въпросите си остават, само губим време във взаимни уточнения на термини и гледни точки, минали сме етапа само на поправянето на правописни грешки.

Но времето наистина е кът и затова накратко въпросите за мемо. Схожда ли се редицата на нашите измервания на материалния свят или не? Има ли смисъл да търсим грешката на тези наблюдения? Ако я търсим, то всяко ново твърдение ще отрече ли предишното или само ще го уточни? Ако не го отрича, то остава ли предишното вярно само по себе си в дефинираните си граници и област? Ако отрича предишното, няма ли заедно с това и да обясни защо и да ре-дефинира предишното твърдение? Не се ли показа работоспособността на тази методология вече толкова време? Ако пък смятаме света за непознаваем, защо въобще задаваме въпроси относно него? Ако е познаваем може ли нашите наблюдения да не се схождат? Всички тези измервания и търсене на грешката им не са ли стъпки към познаването на света и себе си, въпросите и методологията не ни ли дисциплинират и нас самите?

Математиката на Питагор изглежда добре за всеки и математиката до Декарт се разбира лесно. Абстрактната математика обаче е предизвикателство и хич не е за всеки и не с популярни статии, а със сериозна работа дълго време може да се постигне нещо. Духовните й паралели пък са доста по-различни от времето на Питагор. Това не е менторски тон и високомерие, а една отработена истина за много хора по света и смятам че тя си струва, затова я казвам. Това се отнася и за другите науки, предполагам го знаете сами, защото е труд на много хора за дълго време. Енциклопедистите изчезнаха още в 18 век.

Справка - чувал съм от достоверни източници че Учителят е казал, че Ботев, Левски и други са преродени богомили. Това мисля се потвърждава от бегъл анализ. А Ванга била преродения Василий Българоубиец, съответно слепотата и помощта на българите. Не смятах обаче това за важно и затова не го писах.

Въпросите дали Декарт е можел да анализира духа и душата без да цитира официалната власт, дали това принципно не бе същото и при комунизма, дали Павел е влязал в Библията и по "други" причини, доколко той е имал представа за какво ще се използват думите в писмата му в бъдеще, щом е смятал че Второто пришествие е съвсем скоро, колко струва на хората въобще и науката да се освободи от опеката на църквата, всичко тези въпроси "отидоха в кереча". Бина ме пита ме дали аз съм познавал ограниченията си. Всеки ден си задавам същия въпрос, защото ограниченията ми вървят заедно с мен и не мога да си позволя да ги забравя. Стремя се да ги дефинирам ясно и смятам че тази дефиниция влиза в постиженията ми. Всяка греша в планинската екипировка предрешава изкачването. Точно това бе и целта на критерия за истината, който ви предложих. Не съм сигурен че си струваше особено, а и времето влиза сериозно в моите ограничения. Предполагам и във вашите, така че предлагам повече да не го губим.

[Критерии за истинност]

Здравей,Деяне!

Здравей, Бина, ако това е наистина името ти. Моето е само с четири букви, но и ти, и всички

които се обръщате към мен бъркате половината от тях.

Мисля,че всичко си е струвало и никой не отрича науката с която човек опознава физическия свят.Но дали същите методи с които изучаваме атомното ядро или далечните галактики вършат същата работа в духовния свят-не се знае.И Декарт се е мъчил в тази област-да докаже съществуването на Бога и разликата между човешката душа и тяло-тук но дали е успял е под въпрос

Много недоработен довод. Трябва да почвам от началото, защото ще се обидите ако ви кажа че много говорите и малко мислите.

Мисля че не познаваш методите на науката, Бина. Тя работи с материалния свят и използва

логически понятия, концепсии и системи от тях за да го разбере. Колкото по-общи и по-абстрактни станат тези понятия, концепции и системи, толкова повече те се отдалечават от него и отиват в други светове, които обхващат материалния свят като частен случай. Това не се обяснява специално в университетските курсове, но го има за тези, които го търсят, Знам че не го пише в популярните книги и документални филми, но ти щом знаеш че: "Каквото е горе, това е и долу" би трябвало да го разбираш и сама. Знам че формалната страна на тези абстрактни понетия, концепции и системи изглежда ужасно за всеки външен, но "Няма царски пътища в геометрията", както се осмелил Евклид да каже на цар Птоломей.

Математиката например, доколко обяснява материалния сват и доколко духовния? Учителят на едно място споменава трансфинитните числа, въведени от Кантор, дава примери относно измеренията на телата в различните пространства. Никой обаче няма да дойде да свърши нашата работа, "това е положението, Пенке" (както е казал народа), така че трябва да се запретваме.

А примера с Декарт, по-добре да не беше го давала. Изказването му е както при комунизма всеки трябваше да покаже че неговата права линия е успоредна на Априлската линия на партията. Горе-долу по-същото време Галилей е имал избора да отрече въртенето на Земята или да бъде изгорен като Бруно, много научен избор наистина, но нали апостол Павел е казал в "Римляни" (началото) че "всяка власт е от Бога"? Едно изречение, но много удобно за да стане християнството държавна религия. А всъщност княза на света предлагал на Христос въпросните земни власти, ако му се поклони. После богомилите бяха горени на клади затова че не признаваха тези "божии" власти и не им се кланяха. После един от тях написа "О мой Боже, правий Боже..Не ти който си направил от кал мъжът и жената, а чоекът си оставил роб да бъде на Земята". И на религията сме яли попарата...

А Павел дори съветвал че Второто пришествие е толова близо, че няма особен смисъл от женитби и прочие суети. Колко е тогава толеранса на неговото "сега отчасти знаем, отчасти пророкуваме"? Защо никой не зададе този въпрос когато включиха всичките му писма в Библията, а автентични евангелия скриха и гностиците отлъчиха? Спретнаха оше едно царсвто на невежеството и мрака "като по поръчка" на княза му. И на Декарт остава да обясни логично духа и душата не с ума си, чрез който съществува на Земята, а с цитати от мъглявостите на Павел. Чудно ли е че никой учен не приема насеризно вече духовните откровения? Ще остави ли светлината на ума си за да се води по интуициите на ново-посветени?

Да обяснявам, че безкрайния ред от "подобрения" на истината може да има крайна граница, която е предвидуема, че отношението на безкрайностите може да бъде крайно и именно това породи новата математика малко след смъртта на споменатите Декарт и Галилей, нямам време. Има учебни курсове по матетика, физика и философия в универитетите, остава само да ги преведете духовно.

[Здравейте Приятели]

Напоследък участниците са се удвоили, ако не и утроили, което много ме радва. Като отворя страницата и видя колко са онлайн, направо се кефя. Преди малко около три през нощта бяха над двадесет. Тези хора сън не спят да са тук!

"Тия хора" просто са в чужбина и поради часовата разлика за тях това е времето след работа, когато не им се гледа тъпа телевизия, или по време на работа, когато не им се работи.

Елементарно, Уотсън!

[Критерии за истинност]

Използвам кавички в общоприетия смисъл на "тъй наречения". Иван обясни че

"Венци" не е истинско име и това не бе отречено. Всеки е свободен да се

нарече както си иска виртуално в мрежата, но това не е име, нито

символ. Това е отнасяне (reference) към името, което само той си знае.

Това е удобно за него, но не е истинско и кавичките показват това в стремежа

ми да бъда точен. Който работи в програмирането знае добре разликата между име и отнасяне към име. Важно е да не сбъркаш името и отнасянето към него, иначе става пълен хаос.

Виждам че се движим към теми, които ще ни разфокусират и няма да стигнем до

нови критерии за истината. Темите са много интересни и имам доста да кажа, но както е казал Аристотел: "Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа". От трите подхода към планининския връх, които са на Любовта, Мъдростта и Истината, най-стръмен е този на Истината. Трудно е да вземеш какъвто и да е излишен багаж, единствено това което може да ти помогне, а щом вече не може трябва да го изоставиш без съжаление. Който иска да се наслаждава на гледката, да се спира при всяка любопитност, да си свирука и върви с компания, трябва да избере подхода на Любовта или ако може на Мъдростта.

Всеки подход е добър щом ти е интересен и те ангажира да вървиш, после може да избереш друг, но вече с нови критерии за вървене. Именно това е сега целта на занятието, или както казват деловите руснаци: "Keep to the point."

[Критерии за истинност]

Критериите на Васил са добри, мисля че всеки ги използва, един от тях или повече, според нагласата(нивото) си. Как и с кого да се споделят разбраните духовни истини действително е труден и важен въпрос, Иван го описал добре. "Венци" и доста други коментират дали пътя на вярата или познанието е по-добър за търсенето на истината, тук апостол Павел е в стихията си. Той като строител на църкви е опростил всичко до вяра, смирено чакане и влизане в Царството по благодат. Няма нужда от знание за прераждането, нито познание, само силна вяра, чистота и вътрешна сила, всяка световна власт е от Бога и трябва да й се покоряваме, макар друг да е княз на този свят. Христос не е правил точно това, но този въпрос не се задава. Различното при Учителя, както и при гностиците е, че по благодат в Царството не се влиза. Задават се трудни и неудобни въпроси, оспорват се постулати и човешкия дух търси истината и дефинира критерии за това. От времето на Декарт до сега, доста неща се научиха и изстрадаха без да се чака вътрешно божествено откровение по предписаните медитации, а с мисловни медитации и анализ. Струвало ли си е това, или всичко е било падане надолу? Още един базисен въпрос. Ако този метод работи в науката, как да го приложим и в духовното? Това е и целта на занятието.

Това, което липства в критериите на Васил е дефиниран контрол на вида на истината, това доста мнения са го споменали. Действително, човекът е ограничено същество и следователно истините му са ограничени, т.е. относителни. Ако пък истината обитава по звездите, както се цитира Учителят, тогава за какво си губим въобще времето? Астрономите и астрофизиците явно не мислят така, нито науката е илюзия. Харесват ли ни или не, това са граничните условия на задачата ни и от относителните истини на Земята трябва да правим крачки към истинните по звездите - и материални и духовни. Колкото и малък да е човека, той има разум и ако го използва, то с него може да познае ограниченията в които е поставен. Ако успее в това, неговите относителни истини ще станат абсолютни. Например, ако към всяко важно свое твърдение прибавиш и списък на ограниченията при които си го постигнал, то става абсолютна истина и е ценно. Не е така обаче ако не познаваш ограниченията на относителната си истина, тогава тя действително става заблуда. Най-простия пример от науката - мериш нещо, например дължина. Метъра ти не може да измери по-точно например от 3мм. Следователно ако кажеш: дължината е 3.14м (например), то това е относителна истина. Ако кажеш обаче: дължината е 3.14м +-3мм, то това вече е абсолютна истина, тя включва познание на ограниченията на процеса на придобиването. Ако в бъдеще се окаже че е имало и друго ограничение, неизвестно за теб, то тогава ще включиш и него в твърдението.

Накратно, критерия: "Получената истина е пряко обвързана с познанието на точността на методите, с които я придобиваме. Следователно първо трябва да анализираме тази точност на методите, инструментите и източниците сама по себе си и несвързана с истината, която търсим. Получения резултат трябва да прибавим към изказаната истина."

[Чувствата]

Да, така е Латина. Доколко учим и доколко си въобразяваме че учим е най-важния за нас въпрос. В тази връзка аз запомних една мисъл на Буда от филма "Малкият Буда" (от преди 12г.): "Да учиш означава да се променяш (To learn is to change)". Бих добавил че посоката на промяната показва какво учим в действителност.

От своя страна обаче самонаблюдението на промените не е лесно, защото те стават предимно плавно и всеки ден. Подобни са на промените в тялото и лицето ни, които трудно се забелязват в огледалото, но са явни ако погледнем снимки отпреди години. Затова е особено полезно да се вози дневник на текущите научени неща, той играе ролята на снимка на занятията ни. След известно време дори прелистването му е достатъчно за да ти помогне да не се връщаш назад и търсиш отново отговор на стари въпроси.

Любовта трансформира формите. Любовта към родината е превръща страхливци в храбреци, любовта на майката превръща слаби жени в силни, дори физически. Щом си отишла да питаш отн. здравето на дъщеря си забрави слабостта, учтивостта, щом не вършат работа почвай с голямата бургия. Консултанта бил духовно напреднал - щом е на Земята значи е начинаещ. Земата е начално училище - затова е в това състояние. От доста време използвам теста да питам хората колко се смятат за напреднали - винаги най-начинаещите се изхвърлят най-много. Който се е осъзнал, знае че нищо не знае, както Сократ на времето.

[Чувствата]

Благодаря за отговорите към мене и се извинявам за предизвиканите отрицателни преживявания! Надявам се да ми простите!...

Не намерих най-правилния начин да кажа, че и хора с претенции за духовност понякога правят елементарни пропуски. Те не трябва да се възгордяват от успехите си, не трябва да презират другите, трябва да са смирени и винаги да са готови да се учат

Мисля че отиваш от грешка в грешка, Латина. Нито има за какво да благодариш, нито пък за какво да се извиняваш. Благодарността и извинението имат смисъл тогава когато действителен обмен на нещо смислено, пък било и то най-малкото. А така само поставяш себе си в слаба позиция за радост на околните, но нито те, нито ти, научавате нещо в крайна сметка особено ако обществото не е свикнало на учтивост, каквото е българското.

А тъй като учението е едиствено важно, трябва да избираш дали да покажеш сила или слабост за да накараш себе си и околните да се учат и променят, точно както при възпитанието на децата. Например в случая на "духовния консултант" трябваше да се покажеш възмутена като вътрешно запазиш пълно спокойствие, да му кажеш всички неща които сега написа във форума, после да не обърнеш внимание на изкупителната му "помощ" с показването на посоката към такситата и накрая да напишеш писма до всички свързани инстанции вместо да пишеш във този форум. С всичко това ти щеше да му помогмеш много повече да се замисли, отколкото с учтивост, разбиране и извинение, също щеше да научиш и себе си как "да превъзпиташ слабостта си в сила", както се пееха Щурците преди 20г.

Правейки това не трябва да влагаш никакви чувства, прави го като механична работа на конвеер, защото то си е точно това. Искаме или не, но Земята е фабрика с цехове за груба и финна обработка, старозаветните на грубата, новозаветните ма междинната, праведните на финната, учениците се разхождат и се учат на целия процес. Ако не се научиш на нещо, те връщат в съответния цех.

В някои общества външната трансформация (по прозаично казано - игра на нужната роля) се учи като част от образованието. Например в Япония традиционно самурая се възприема като вътрешно спокоен като Бъда и същевременно външно силен и ужасен за враговете до точката на саможертвата без да нарушава вътрешното си спокойствие. Знам че с постинги не може да каже много, но най-важно всъщност за теб е какво можеш да кажеш ти на себе си.