Samovliubka

Благодаря ! Имах нужда от обективност! (Диляна ), мисля , че решението ми е на основа обида . Потребност по скоро не . Мога и с него и без него . Не съм дете. Въпроса е ако остана във връзка как да подобря отношенията ? Раздялата е най - лесното ми решение . Сега разбирам , че днес няма да се видим (пак) . Бил болен . Но пък събота и неделя си взел почивни дни , за да е с мен ... Действа хаотично . Това ме обърква . Сякаш нямам сигурност и упора . И (Rona ) не поставям щастието си и живота си в ръцете на друг , просто ми се иска повече внимание , от разиграването му ми се скапва настроението и донякъде самочувствието . Имам чувството , че на него трябва да му кефне, че на излезе с мен ! ( д-р Първанов, благодаря за потвърждането на това което мисля дълбоко в себе си )

Здравейте! Аз съм жена на 26 години. Имам връзка от скоро. Нещата вървяха гладко, до момента в който не правихме секс за 1 път. Оттогава футбола и приятели на мъжа с който излизам са на почит. Не се чувствам обичина, харесвана и желана. Онзи ден имахме оговорка да се видим, а той ми каза , че вечерта ще гледа мач... Според него това е нормално според мен не . Казах му край последния път когато го направи ( Излезе с приятелите си а имаше оговорка с мен ) . Извиняваше се но какво от това. Щом няма промяна в поведението, значи няма и разкаяние. Виж те аз не искам да пренебрегва тези " важни неща " за него , но над 100 пъти му обясних че не желая да ми казва че ще се видим, а после да отменя огорката защото има нещо " важно" за вършене. Не , не мога да го приема за нормално и колкото повече се опитвам толкова повече ме избива на агресия. Ето днес имаме огорка да спи в къщи, но желанието ми откакто му го предложих мина и просто ще го отрежа. Вдруги ден имам рожден ден, за който най вероятно е забравил ( защото поне ако помнеше поне щеше да си направи трудна да си промени смените на работа за да е с мен )... Нямам нито тонус, нито желание да го слушам , да го виждам и каквото и да е друго с разбиране и приемане. .. Какво да правя?