Darki

Здравейте, не искам да звуча отчаяно или лигаво като начало Историята ми започва от около 6 - 7 годишна, когато започнах училище..нека да кажа, че съм от хората със силно неприятен външен вид ( направо си е грозен де, но не харесвам тази думичка хахаха ) та... когато започнах училище 12 години милите ми съученици не ме оставиха намира дори за ден..всяко междучастие се молех по - бързо да почне часа, правех се на болна само и само да не отивам пак там, в по - горните класове ми крадяха учебниците, раниците, до парите не стигнаха само, защото бяха в мен, а аз просто не стоях в класната стая...апелите към родителите и учителите бяха напълно напразни и сега, когато се връщам в това време мога да предположа, че просто не им се занимаваше, та те само пускаха реплики от сорта на "Не им обръщай внимание и те ще спрат.", но пък този съвет имаше точно обратен ефект.... Имам и дислексия, когато училищната логопедка видя как пиша реши, че просто не чувам и ме прати да ми предпишат слухови апарати и така 2 години почти по различни болници само защото изледванията на слуха навсякъде показваха, че ми няма нищо!! Както и да е сдобих се и със слухови апарати криво - ляво - естествено в училище ги махах, защото си чувах прекрасно, а пък и те бяха просто още един повод за подигравки! В последната година същите ученици минаха от тормоз към съжаление и честно казано нямам идея кое е по - лошо...това да не можеш да дишаш и да искаш да избягаш от училище или това да изпитват съжалние към теб поради същата причина заради, която си бил обект на подигравки 12 години...А да вкъщи също не беше едно от най - спокойните места...постоянни скандали за пари, силно неспокойна атмосфера и навикване 24/7 за има и за няма какво... Може би се сещате след този "коктейл" от емоции какво се случи със самооценката ми и уменията ми за комуникация.... До момента почти не съм работила никъде - просто, където и да започна работа не мога да се социализирам. Опитах да запиша висше, но и там 2 години подред ударих на камък поради същия проблем .... Приятелите си намерих в интернет...някак си там успях да се впиша - разбираемо е, че писането ми се отдава повече от общуването "очи в очи" Причината заради, която бих искала съвет и професионална помощ е това, че на моменти изпадам в силни депресивни състояния от страни погледано за няма нищо....Някой навън ме погледнал на криво, в автобуса/метрото/трамвая някой ми подхвърлил подигравка...Обичайно за мен ежедневние през последните 20 години - уж!! Когато съм навън виждам само ходещи "черупки", хора без цел, изнервени, лоши...всякаш "празни" вътрешно...Когато се прибера на моменти попадам във водовърдеж - рева по цяла вечер, мислите, които имам в главата си са подтискащи...мрачни... Знам, че светът е едно материално място, но все по - силно усещам как губя мястото си в него...И, че никога - каквото и да правя няма да се впиша в него.. Явно все още не съм загубила напълно надежда щом ви пиша хахаха Но обичайните реплики от сорта на "В света всеки има място" и "Външният вид няма никакво значение" не помагат при мен - толкова години чета за това и почти всеки с който говоря ми казва същото, че вече съм се наслушала здраво - ще съм благодарна за някакъв съвет по - различен от най - често използваните такива. За мен ще е нужен по - различен подход явно ))) И наистина ще съм благодарна, ако отделите малко време..нямам финасовата възможност да посетя специалист, а и не съм сигурна, че ще мога да говоря с него така открито дори и да успея да отида там...