Иванинна

Благодаря ви за съветите ви отделето ви време! Както писах по-горе ходя на психолог, но за съжаление не усещам никаква промяна. Може би ще потърся някой друг - кой знае може и да е по-добър. Успешен ден ви желая

Здравейте приятели! Истината е, че не знам как да започна, но като за начало на 17 години съм, момиче, живея от 7 години в Прага. Всичко започна миналото лято (Юли), като се прибирах от работа. Изкарах 13,5 часова смяна на работа (продавах сувенири) и когато се прибирах с метрото получих първата си паническа атака. С продължение на времето състоянието ми се влошаваше, докато един ден след училище извиках линейка при поредната ми паническа атака. Натъпкаха ме с Неурол 0,5. Две седмици подред бях като парцал. След като ги спрях, всичко се върна с ударна сила. Сега съм на антидепресанти - Циталец, пия ги всеки ден по един път. Сега съм по-добре, ходя и на психолог, за който хвърлям пари на вятъра. Така и не ми помогна да разбера каква е причината за състоянието ми. Сега ще разкажа малко за миналото си. От 4-ти клас учех в българското училище в Прага, но ей така решоих в 9 клас да се преместя в чешко. Никой не познавах, чехите ме гледаха накриво, затова и нямах желание да се спреятелявам. Оценките ми паднаха на много ниско ниво, което не ми се беше случвало. Бях свикнала да съм най-добрата, най-желаната. Но от тогава света ми се срути. Явно не съм от типа хора, които са поддатливи на промени... Започнах да се срещам с лоши хора - и заедно с тях почти 6 месеца шмърках, когато ми се отдаде възможност (което беше доста често). Пушех и много трева. След време започнаха психозите, когато пушех. Не се успокоявах - напротив. В продължение на месеци мислех, че полудявам. Бях на дъното - всяка вечер сънувах, че някой ме гони, или, че падам с асаниор. Не можех да спя. Всичко това се случваше във времето септември - април.Тогава реших да спра с наркотиците и да не се виждам с тези хора. Намерих си въпросната работа и си бачках. Сега съм що-годе добре, но нямам никаква мотивация, мързелива съм и то страшно много, а преди не бях такава. Нямам сили за нищо и може да се каже, че ако можех цял ден да спя - щях да го правя. Когато искам да забравя нещо - спя, когато ми е скучно - спя. Даже не ми се излиза с приятелките ми. Не ми е интересно. Нищо не ми е интересно. А не искам да е така. Въпроса ми е как да разбера от какво се е породило състоянието ми и да го унищожа? Не искам да продължавам да живея по този начин. Преди успявах да се държа над водата, винаги се успокоявах с нещо, но сега това не помага. Забравих да спомена, че отношенията в "семейстовото" ми са ужасни. Майка и татко не се разбират от както се помня, винаги е имало проблеми, винаги са се карали. Живеем в малка квартира и нямам много лично пространство. Добре, че е приятеля ми да се разведрявам. Благодаря предварително за отделеното ви време.