Здравейте. Пише Ви 20-годишно момиче , което не може да познае себе си . Всичко започна преди десет дни . Имам нормално семейство , приятел , хубав живот , студентка съм , имам мечти , изключително жизнерадостен и позитивен човек. И изведнъж нещо се случи . Имах известни здравословни проблеми - болка ниско "долу" в корема. Бях на консултация с личния ми лекар ,тъй като имах и други симптоми , той ми постави диагноза "цистит" . Дотук добре , но аз започнах да се ровя из интернет и да чета какви ли не възможни диагнози , симптоми и да ги откривам в себе си все повече и повече . Чувствам как предишното ми "аз" просто изчезва , не съществува. Не се вслушвам в съветите на околните , на родителите ми , на приятеля ми. Не забелязвам нищо, което се случва ( като промяна и пр. ) , постоянно стоя на проклетия лаптоп и чета ли чета. Имам огромен страх от болници , лекари , диагнози и тн. Вчера , обаче , сама реших да отида и да си направя пълна кръвна картина , както и изследвания на урината. Всичко беше повече от перфектно - когато видях изследванията не можех да повярвам , изследвах и два хормона на щитовидната жлеза - те също бяха с отлични показатели. Проблемът е , че постоянно съм напрегната, усещам страх , притеснение. Не знам дали е нормално , но не мога да спя , изпотявам се през нощта , имам известна температура - 36, 7 - 8 ( не знам дали това е обезпокоително ) , усещам колко силно бие сърцето ми , не мога да се фокусирам , забравям , нямам абсолютно никакъв апетит , а когато това притеснение е извън граници , получавам позиви и бързо трябва да отида в тоалетната. Снощи , например , не можех да заспя , сковаваха ми се краката , изпитвах страх дали ще се събудя на следващата сутрин . Утре заминавам на море , повярвайте ми , момичето отпреди 10 дни щеше да хвърчи и да се радва , да се смее от все сърце , да се чуди как да си приготви багажа , коя рокля да си вземе . Сега нещата обаче не стоят така. Нямам желание дори да го оправям , да излизам да пазарувам. Искам да върна старото ми "аз". Искам да бъда себе си отново, защото така вредя не само на себе си , но и на всички , които ме обичат. Осъзнавам го , но защо не мога ? Да добавя - като започна да чета за температурата , за изпотяването и отново излизат странни и страшни диагнози и какви ли не неща. Искам да се преборя с това и да върна себе си , защото (дори и да прозвучи смешно ) "си липсвам" . Искам да се радвам на аромата на цветята , да спя спокойно , да виждам красотата в малките неща , да ми е комфортно да чета книгата ми , да обръщам внимание на любимите хора. Искам себе си отново.
