Здравейте пиша в този форум за да споделя моя проблем , защото за мен това си е проблем , който пречи на нормалното ми ежедневие . На 20 години съм младо момиче , студентка с трудна специалност . Всичко започна преди една година , но според мен проблема е от преди това просто се отключи преди 1 година . Тъй като съм студентка живея далеч от родителите си и съм самостоятелна . Една вечер точно отивах към моя колежка и насред пътя ми прилоша ( всякаш ми падна кръвното ) . Тъй като имах болки в стомаха от няколко дни си носех бискивити , хапнах две три , но не помогнаха и почнах да се потя и краката ми да треперят , все едно бях в безтегловност. Обадих се на майка ми и тя ми каза да взема или захар или шоколад , изядох го и се почуствах по - добре . Прибрах си се в общежитието , но ми стана още по - зле и почнах да повръщам постоянно без да спра , викнах линейка и дойде лекаря помня , че много бях изплашена и цялата треперих , както и да е тогава ми откриха гастрит с ерозии на пилора . От този момент аз не бях същата , почнах да ходя по лекари с мисълта , че ми има болест от която ще се налага операция като например спукана язва ( от тук мисля , че проблема е от преди това , защото съм с две операции на 17 годишна възраст и си осъзнавах какво се случва) , почнаха да ми изтръпват краката и да ми се гади . Постоянно плачех и много се разстройвах за нищо . Постоянно мисля , че нещо лошо ще ми се случи . Тогава спрях да излизам , ходех само на университета , не можех да спа от страх , че съм сама , исках да се прибера при родителите ми . Отидох на невролог и той ми каза , че съм под стрес и ми предписа мента -глог и валериян , но не ми помагат , нито деанксита . Сега съм по - добре опитвам се да се спрява , но при най - малкото нещо което ме заболи веднага мисля , че е нещо лошо искам да ходя да се прегледам и въпреки , че докторите ми казват , че ми няма нищо аз не им вярвам , постоянно чета в гоогле за някакви симптоми , постоянно мисля ами ако ми стане лошо , ако трябва да ме оперират . Поне един път на ден ми се случва да ми изтръпнат краката и да ми се гади , нямам сърцебиене , но имам лоши мисли , сънувам лоши сънища . Не знам как да се преборя с това , принципно се разхождам много и не водя застоял начин на живот . Чела съм много за справянето на проблема , но не знам не ми помага , говоря много с майка ми на тази тема , но виждам колко много я натоварвам и ми е трудно дори като изказвам страховете си не ми помага да не се страхувам , дори като споделям не се променя нищо ! Моля , помогнете ми какво да правя ?
