-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
Аз пък тук виждам обърнато внимание към неотлагането и към единствената състоятелност на днешните действия.
Нашите деца са ползите на бъдещето - собствени творения-илюзии. А да не очакваме повече, отклолкото от себе си, означава да сме съзнателни в настоящето, без да се обвързваме с релутатите.
Здравей, Венци!
Така е.
За Словото винаги съществуват две направление - навътре и навън. В цялата Библия е така.
Във външно направление съм изключително благодарен на баща си, че постоянно е изисквал от мен повече от това, което той самия е постигнал.
Наистина обаче понякога завишените изисквания са пагубни.
Именно затова писах, че зависи. Всичко е индивидуално и според пътя на всеки, според съдбата му, според момента му.
Ако всичко, което се е случвало с мен не беше се случило, нямаше да съм същия, нямаше да бъда този, който съм днес и сега .
-
"Ще бъдете много внимателни. Българинът има една особена черта - започва много добре и към края свършва зле."
Това е една мисъл от беседа държана на 21.08.1921г., в 5 часа сутринта. В сборника от Рилски беседи, 1921г. тази мисъл я има в още една беседа. За мен тя е много ценна, защото на едно място Учителя казва, че всички ние имаме да се справим с тази черта на българина. И, когато погледна в историческа ретроспектива, си мисля колко е вярно това за нас. Например подготовката на освободителното движение върви вдъхновено, Левски извършва огромна дейност, но знаем, че въстанията не избухват едновременно, а на някои места изобщо не са се вдигнали, следват предателства, разгром. После, желанието ни за демократични промени, ентусиазма и делата през изтеклите 18 години не дадоха адекватни резултати - имаме някакви резултати, но за толкова много години се направи толкова малко в положителна посока! И не на последно място - природата ни: всички казваме какво природно кътче е България, досега Националните паркове бяха нещо за нас, но сега как ли ще свършим?
Ще е чудесно тук някой от по-запознатите с учението на Учителя да приложи и самата беседа.
Поздравление за темата, заглавието е обещаващо!
-
Ами освен да се ползваш от него, ти предлагам!
Ами, ако те помоля да посочиш кое точно в теб иска или не иска каквото и да е, какво ще отговориш?
Мисля си, че въпреки заявената от теб позиция на неискане - "... Учител - Наставник, който не съм търсила...", искаш точно това, иначе не би била тук в "Порталът към съзнателен живвот".
Трудното в подобни случаи е свеждането на главата.
На съзнаването на това пък пречи нещо, което се е високо вирнало.
Може и хорицата да имат полза от подобни ситуации.
Разбира се в постовете ми няма нищо лично към теб, Силвия.
Просто се опитвам да разясня виждането си върху дадената ситуация.
Бъди здрава и все така усмихната!
-
Сбъдва ли се вярата?
Очакванията да се сбъдне това, в което мечтаем и вярваме - какъв е този път към Бог?
Безбожие го наричам!
Грешиш.
Бог си Е Вечно Съществуващия.
Това е безумие. Заблуденост. Спинкане + сънуване.
-
"Когато чуя думичката "обичам те", започвам да се оглеждам предпазливо!" Кристиян
Разбира се, че е път!
То всичко е част от пътя и суетата и гордостта, но нали това му е смисъла да продължи човек нататък, след като се осети, че в тези не е същината.
Ученик може да бъде само този, който се е признал за незнаещ.
"Блажени бедните духом, защото е тяхно царството небесно."
Само когато чашата е празна може да бъде напълнена с нещо ново, но за това е необходимо старото да бъде оставено, кулата да се срути.
Вавилонски кули много.
Беден по дух е само онзи, който се е признал за такъв. Този е освободил място за новото, което му е приготвено от Господа!
Имащи я се за знаещ не може да бъде ученик. Обречен е да разбере, че е пръст, която един ден ще се завърне в пръста.
А духът му ще трябва отново да се връща и отново, докато не култивира нужното гориво за пътя на Блудния Син към Отца.
А утре синът, забравил Отца си ще бъде в още по-голяма бедност и още по-далеч от Дома.
Образно казано Духът е летец, Тялото е самолета, живота е Земята, Небето и разбира се пистата.
Според това колко стаж има летеца като такъв, става преценката от към горивото за самолета му!
Хубаво е когато летеца према съвет и помощ от колеги. По-добре е за него.
Хубаво е също да се ползваш разумно от машината (самолетът), кооято ти е поверена за момента, защо утре могат да те "преназначат" на някоя си там "съборетина", "антика" или повредена машина. Ще се търси тогава полетът, ама...
-
Мисъл за деня - 25 Ноември 2007 г.
Из Да идем във Витлеем, 21-а НБ, 25.IV.1937 г.Съвременните хора очакват на синовете и на дъщерите си повече, отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват на синовете и на дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече, отколкото трябва.Здравейте!
Това, според мен, зависи от много неща.
Например: в личен план съм бил доста критичен към себе си. Тази критика съм я пренасял и върху околните. Сега не е точно така. Мога да съм критичен по стария начин, но мога и да не бъда такъв.
Човек не се ражда да оправдае нечие "чуждо" очакване, та дори и своето собствено към себе си.
Човек се ражда за да Бъде, но за да Бъде е нужно първо да се намери.
Излиза, че самокритиката е необходима.
-
"Вярвам"...
Трудно ми е даже да го изрека. Тромаво стои в устата ми и езикът ми да го изгони навън от мен не ще.
Мечтата и вярата си приличат по нещо - разкажеш ли ги, не се с-бъдват.
Здравей!
Зависи! Това е само твое предположение.
Вярата и мечтата са огньове и в зависимост от това какво човек влага в тях, или се разгарят или гаснат.
А огънят е способен да обхване и съседния на нашия дом!
Често сращам в мненията в "Порталът" подобна песимистична нагласа. Така се получава когято човек сам се колебае във Вярата или с други думи се Луни (разхожда се от едната крайност до другата на двойствеността). Неуравновесено положение е това.
А равновесието е нещото, което те прави да стоиш стобилен на собственото си място. Тогава тежиш най-много.
За да стане това обаче, е нужно да знаеш кой си точно всъщност. Когато се познае човек се центрира в собствения си център.
Има много методи за това. Просто е нужна практика.
-
Здравей и от мен, Венци!
Липсваше на форума!
-
Всички емоции са ни изпратени отнякъде. Ние не ги пораждаме, те сами идват. На курса, на който сега бях, направихме един интересен и хубав процес на предаване. Смята се, че ангелите на съответните посоки са ни изплатили определени емоции, за да си поиграят с нас. Така последователно с произнасяне на звука Ом, се обърнахме на изток и се поклонихме на ангелите от изтока и им предадохме следните емоции: привързаност, обсебеност.
след това на ангелите на юга: похот, страст
след това на ангелите на запада: гняв, алчност
след това на ангелите на севера: гордост, високомерие и арогантност
Това може да се прави като практика от време на време. Те са ни пратили тези емоции, а на нас не ни трябват и ние просто им ги връщаме да си ги вземат обратно и да ни освободят. След като сме направили това благодарим на природата, която ни дава подслон и храна, на майката Земя която ни храни, на Слънцето, което н дава светлина и топлина, на родителите и цялото ни родословно дърво, благодарение на които ние дължим сегашното си съществуване, на всички велики духовни учители. Много як процес, много ми хареса.
-
Здравейте!
Нека говорим като зрели хора и хора от новото време.
Лечителството има молко общо с докторството или по-скоро е обратното.
Докторството е бледо подобие на лечителството.
До колкото виждам до личен избор опира и тава как Кристиян ще представи мнението си.
Е, при мен пък личния избор е молко по-различен, което сигурно е нормално, щом и ние сме различни.
Първо трябва да умеем да различаваме докторите от лечителите.
Наистина от гледна точка на младия личител е нужна някакъв вид диагностика, свързана с прекия контакт с пациента.
От тук насетне колкото повече лечителя израства в лечителството си, респекривно със съзнанието си, толкова и по малко пряк контакт му е необходим.
Казано е: "Да бъде според вярата ви.".
Вярата определя височината и непреходимостта на преградите.
Преградите всъщност са плод на това, че Вярата или по точно посоката на Вярата е колебаеща се.
Лечителя се ползва главно от три неща - Вяра, Надежда и Любов. За пациета са необходими само първите две. Ако у пациента се роди Любов, то той автоматично се превръща в лечител.
Иисус е лекувал, Буда е лекувал и мнозина, които нямам намерение да изреждам, но факт е че лечителство и лечение може да има и без да се слиза до нивото на докторизъм.
Съществуват Човеци, които са лекували всичко, което се е намирало в радюус от десетки километри и то дори без да помръдват пръст, дори и без да раздвижат мислите си.
Просто са излъчвали Любов.
И в лечителството, както се досещате съществуват степени.
Силве, за хората никак не е смешно, някои в момента изпитват страдание и търсят спасителен пояс. Хайде да не им предлагаме сламки!
-
Също може да се случи в съда така, че прокоратурата да съзира невиност.
Иначе съд се свързва с:
Съдба, Съдбоносно, съд за нещо /течност, храна.../, Съдирам му кожата, но винаги за това нещо е необходима отделна единица, т.е. единица, която се самоопределя като такава.
Проблемите изчезват когато "аз" се превърне в "ние", т.е. в Аз.
Много съм съгласен с Кристиян и твърдението, че българина е пръв в света по егоцентризъм.
Всеки е сам за себе си и дори така наречените цигани се славят с по-високо ниво на задружност.
После се бием в главите чудейки се защо сме били роби и защо малко или много продължаваме да робуваме.
Едно е необходима само - край на "аза" и сливане.
Единение, както беше писал някои скоро във форума.
От доста време насам се опитвам когато пиша каквото и да е, да мисля за хората, които ще пристигат тук в "Порталат" утре, в други ден, или догодина.
Старая се да пребивавам в истинността и разумността, както и в Любовта, до колкото ми е дадено да правя това.
Нивото на форума е спаднало значително, в сравнение с нивото в което го заварих когато пристигнах тук. Отговорност за това нося и аз разбира се.
Все пак това място няма равно в интернет пространството, според мен.
Но ако имате време за празни приказки, за междуособици, за разделения, и за постояно премерване на достойнства, ще ви кажа, че грешите! Нямате време за това!
Ползвайте си шанса разумно и пълноценно, защото утре може да го изгубите!
Поздрави и бъдете здрави!
-
Здравейте!
Така е Васко.
Едни вярват, че Бог съществува, други вярват, че Бог не съществува, но и при двата случая вярата си остава, нея я има.
Безверие не съществува, но съществува безхаберие и бездушие, което е равно на безразличието.
Обратното на Любовта не е омразата. Обратното на Любовта е бездушието и безразличието.
Омразата е обратното на обичта.
Мразят тези, който обичат, защото искат да те променят.
Ето защо Любовта е на по-високо стъпало от обичта - защото не се ползва от насилието.
-
Мдаа!
Явно е, че за тези, които се имат за специални, ще са необходими и специални екипи, както специално внимание и специални грижи! Ама моля ви се! М`че как иначе!?
Явно и тук ще имаме двоен стандарт!
Както казват сърбите: "Ово е стандарт, фърляш и бегаш"
Само накрая да не стане така, че който много избира...
п.п. Явно е също, че винаги ще се намира някай да разбие кахъра на някой друг! Типично по български, разбира се!
Не по тракийски, нито по славянски, нито по прабългарси, та дори не по турски и не по гръцки, ами баш по български!
И без да се събличате, просто срамотийте ви лъсват...
Ех.. хора!
За мен идеята не е за боклука.
Ники, ти съдиш ли???
Има разлика между преценка и съд.
Съд има, когато е издадена присъда а другото се свежда до разСъдък.
Разумееш ли разликата?
От категоризиране, подреждане, степенуване, разграничаване до осъждане има немалка разлика.
Спрял съм да раздавам присъди, но не съм изгубил разсъдъка си.
-
Мдаа!
Явно е, че за тези, които се имат за специални, ще са необходими и специални екипи, както специално внимание и специални грижи! Ама моля ви се! М`че как иначе!?
Явно и тук ще имаме двоен стандарт!
Както казват сърбите: "Ово е стандарт, фърляш и бегаш"
Само накрая да не стане така, че който много избира...
п.п. Явно е също, че винаги ще се намира някай да разбие кахъра на някой друг! Типично по български, разбира се!
Не по тракийски, нито по славянски, нито по прабългарси, та дори не по турски и не по гръцки, ами баш по български!
И без да се събличате, просто срамотийте ви лъсват...
Ех.. хора!
За мен идеята не е за боклука.
-
Здравейте!
Не мисля, че някой има нужда от подобен съвет, какъвто може да получи от всяко медицинско лице в която и да е клиника или болница.
Всъщност всичко това, което те предлагат, лекува следствието, а не причината на болеста. Така по този начин тя не може да бъде премахната, най много бива подтисната. А когато нещо е подтиснато, то избива в друга посока.
Човекът е дошъл в "Порталът към съзнателен живот", за да търси нещо по-различно от това.
Дошъл е за да търси първопричината.
Според мен е засегнат поне първи, втори и най-вече трети енергиен център, които разбира се са свързани с емоции и начин на мислене. Ситуацията не е толкова страшна, но все пак изисква внимание, защото "лампичката свети вече не първосигнално".
Приятелю, потърси в беседите на Учителя нещата свързани със стомах и отделителна система.
За по-точно насочвене могат да помогнат и по-запознатите от мен с учението.
Като начало може да се пресегнеш за Книгата за здравето или някоя друга от Тук.
Искрени поздрави!
-
Може би има трета позиция - приемаща свободата и правото и на едните и на другите сами да определят светоусещането си и дори да отхвърлят и да се разграничават от другите, и дори да ги презират, и дори да се борят с опонентите си....
Може би тогава ще изчезне понятието "ерес" (хамелеона и всички други на същата позиция :thumbsup: )?
Тези двете са в противовес. Защо нещо да изчезва, след като вече сме съгласни с него и не ни е пречи? Изчезва само дразнението в човека иначе двойствеността продължава да си съществува, тя е необходима.
Може би присъствието на понятието ерес, еретични мисли ще маркира само период от развитието на човешкото съзнание - етапът преди следващото разширяване.... ?Може би за да разберем и приемем нещо различно, на човешкия ни ум първо му е нужно да го категоризира като различно, да се разграничи, противопостави дори...? И голямата въпросителна за мен е - как се прави следващата стъпка - от противопоставянето към интегрирането на различията?
С разбиране върху Бог (Живота).
-
Навремето Египет беше мястото, където Бог обитаваше, и там Йерус-Салим се спускаше над народа, но на същия принцип "мерзост, която докарва запустение" Йерус-Салим се премести- Мойсей изведе верните, които нарекоха себе си евреи, сиреч "пришълци", "чужденци", и Бог им посочи къде да се установят- в Палестина, но и там се случи "мерзост, докарваща запустение", и Йерус-Салим биде преместен между впрочем, тук, из нашите земи...но това е друга тема...
Здравейте!
Още снощи "бях на кантар" дали да не внеса още малко по темата и по-конкретно за Йерусалим.
На библейския еврейски името на града звучи "Йерушалем" (jerushalem). За първи път сигурно установено се среща в египетските заклинателни текстове от ХІІ диностия (около 1900 г.)...В Амарненските писма на акадски той е означен като uru-salim. Според едно съобщение на Петинато името е налице в табличка 6522 r ІV от Елба като sal-lim. Спори се обаче, дали имената от архива на Елба са на селища от Финикия и Палестина, или това са сходно звучащи имена на селища от околностите на Елба.
Значението на името "Йерусалим" е спорно, тъй като не е ясно от кой народ идва то. Някои податки сочат, че първоначално то звучи като "Салим" (Шалем). Така е дадено в Битие 14:8 и вероятно в ебланския архив. В такъв случай uru би могло да е детермитив за град и uru-shalim би означавало "град Шалим". Шалим се превежда от Септуагинтата с "мир". От друга страна, има предположение, че името означава "град на (бога) Шалем", тъй като в угаритската литература се споменава ханаански бог shlm. От езикова гледна точка това е невъзможно, тъй като ханаанското и еврейското "ш" се предават на акадски с "ш", а не със "с", както е в случая. Не е изключено късната етимология "мир" и оттук "град на мира" или "основание (от корена jrh) на мира" да отразява едно древно разбиране при следните условия: ако е дадено от протоханаанците или пък ако в такъв смисъл е утвърдено в ранната израилска традиция.
За Йерусалим са използват и други имена.
1. Йевус (Съд. 19:10), поради обитаването му от йевусейци в ХІІ-Х в.
2. Град на Давид (2Царства 5:9), след превземането му от Давид.
3. Сион (sion), често в съчетание "крепост на Сион", "дъщеря на Сион", "девица дъщеря на Сион"Това име се употребява в текстове с поетически и фигуративен характер.
4. Мория (moriah). Наименованието се свързва с жертвата на Авраам (Битие 22:2), но изисква предпазливост в разяснение на значението му, защото Септуагинтата го чете като "Амория", т.е. свързва името с аморейците.
5. Градът (Йер. 32:24), показва утвърждаването на Йерусалим като столичен град.
6. Ариел (Ис. 29) е фигуративно название и се изяснява етимологически като "лъв на Бога" или "сърце на Бога".
7. Aelia Capitolina е име, дадено от римляните след разрушението на града в 135 г. сл. Хр.
8. El-Quds е арабското име на Йерусалим и означава "светият (град)".
източник: "Библейска археология" Н. Шиваров (79-80 стр.)
Йерусалим, като символ отговаря на чистото сърце на човек, Израилтянин - на праведен човек.
От това следва, че Йерусалим никога не се е местил. Винаги означава само едно и също нещо - сърце, сърдечност, милосърдие, чистота.
А ерес е имено това да се задълбава в буквата и простото да се превръща в сложно.
Когато Иисус срещна Натанаил, каза за него: ето един истински израилтянин (праведник).
Йоан 1 глава47. Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.
48. Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.
49. Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.
Чистото сърце е разпознато от Любовта и Любовта бива разпозната от чистото сърце.
Поздрави!
-
отключ
-
Проблемът на човек идва от това че се има за облечен с нещо непрозрачно.
Само че не е.
Мисли си, че има неща, които само той си знае...
Само че не е.
-
Никой никого не кара насила да се разголва!
Когато има пациент и когато пациента иска здравето си, понякога е необходимо разголване, по преценка на лукаря, да речем за по-обстоен и дълбок преглед.
Всичко е пожелание на пациента и се гради на доверието в отношенията лекар - пациент.
Когато у пациента липсва доверието просто не ходи на лекар. Просто е.
А когато не желае да се разголва показва, че се срамува от нещо.
Най-често причините, поради който се срамува са нелепи, ама все пак пациента има правата си.
Срамът изчезва все някога благодарение на познанието върху нещата.
Тогава Адам и Ева си казват: Е... какво от това, че сме голи!?
Захвърля дрехите си на Земята и се връщат в Рая, където им е мястото.
-
Може би.
Ти от голотата ли се смущаваш?
-
Понякога (доста често) и без да се свалят дрехите се усеща пулсацията.
-
А мен във факултету ме обявиха за протестант, окултист, гностик и самия дявол.
А най ми е интересно да видя чуденето им, когато ме виждат да съм усмихнат до ушите и със святкащи очи.
Представяте ли си? Гностик... хм - знаещ човек на знанието! При това и протестант и търсещ - каква ерес! О, ужас!!! Господи, вкарай в пътя на правата си вяра тази заблудена овчица!!!
...
Честно, Ники, не знам как ще прокопсаш в тази специалност - или ще се задушиш идейно и сърдечно от теснотията и догмите безумни, или... - е, дано завършиш! Желая ти го от сърце, братче! Чудя се обаче, каква първобитна психика има този народ и управляващите в образователното министерство, че да обявят една единствена тясна секта за специалността Богословие и Теология. Това излиза извън пределите на понятийната ми и афективна система на разбиране...
Това си е богохулство само по себе си!
Наистина е тъжно да гледаш към рамките на ограничението и да нямаш право нещо да променяш. Ама иначе си е купон, защото знаеш, че така трябва.
Ами аз преди време, който без малко щях да сложа автомат на рамо и "каквото сабя покаже", да не мислиш, че съм бил различен случай от горните.
Ни най-малко!
А когато слагах боксовите ръкавици, кой бях?
Чудя се понякога как Бог ме е запазил въпреки всичко, което съм вършил! Явно е, че Бог найИстина е възлюбил Света!
Към невежеството е необходимо да се подхожда с разбиране и с милосърдие.
Всичко и всеки с времето си.
-
Здравей, адаш!
Ами според мен като цяло "Порталът към съзнателен живот" е една такава клиника, но даже е в пъти повече, защото в него участват такива, които са способни да помогнат на всеки, който търси онзи друг живот, живот на мир, хармония и щастие.
Това е цел на всяко същество.
Мир, Хармония и Щастие.
Любов
Нищо друго не му е необходимо на човека и всичките магарии, дето ги върши са заради тази своя нужда от Любов.
Ама глупчовци много, дето не съзнават, че ще си останат нещастни, независимо от това колко създания ще изпитват Любов към тях. Щастието е възможно само когато се получава пълен обмен на Любовта - даване и взимане.
Човек не може да изпита щастие, ако само взема или ако само дава.
Той е щастлив единствено, когато е пълноценен участник в този Велик процес!
Поздрави!
26.11.2007 г. - Всичко онова, което ви се случва в живота, е добро
в Мисъл за деня от Учителя
Добавено